Решение по дело №3384/2018 на Софийски градски съд

          Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                         гр. София, 05.01.2020 г.

 

                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и  деветнадесета година,   в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от  съдия гр.д. № 3384/2018г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 145 ТЗ за изплащане на обезщетение в размер на 203403.20лв. за причинени имуществени вреди на ищцовото дружество от бившия му управител.

ИЩЕЦЪТ- „Б.Б. ” ЕООД, ЕИК -*******, твърди, че след смяната на собствеността на дружеството и назначаването на нов управител на 17 ноември 2017г., било установено чрез вътрешна ревизия, че предходният управител на същото К.Д.В., непосредствено преди освобождаването й от длъжност, незаконосъобразно се е разпоредила със значителни по размер финансови средства на дружеството на стойност 203403.20(двеста и три хиляди четиристотин и три 0.20) лева. Навежда, че документи във връзка с тези разпоредителни действия не били намерени в счетоводството на дружеството, поради което от бившия управител Д. било изискано да представи такива. В отговор на искането, след известен период от време, ответницата представила следните документи: 1/. Сключен на 10.03.2017г. договор между „Б.Б.“ ЕООД, в качеството на Възложител и „Р.Х.“ ЕООД е ЕИК *******, в качеството на Изпълнител с предмет: извършване на строително- монтажни работи на обект хотел „Р.“, находящ се в гр. Варна , к.к. „Св*******,  2/. Сключен на 07.03.2017г. договор между „Б.Б.“ ЕООД, в качеството на наемател и „Р.-44“ ЕООД е ЕИК *******, в качеството на наемодател, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот: Хотел „Р.“, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св. Св. *******и 3/. Оригинал на фактура № ********** от 05.10.2017г. с доставчик „Р.Х. ЕООД и получател „Б.Б.“ ЕООД на стойност 203403.20 (двеста и три хиляди четиристотин и три 0.20) лева с посочено основание - авансово плащане по договор. Ищецът заявява, че договорът за извършване на строително-монтажни работи е сключен с фирма, която не е съществувала в този момент в правния мир. Същата е регистрирана на по-късна дата с уставен капитал от 2 (два) лева. Фирмата не разполага с капацитет да изпълни дейностите предмет на договора. Изпълнението на дейностите по договора, съгласно разпоредбата на чл. 4.1 от същия, е следвало да започне на 13.03.2017г., тоест също преди регистриране на фирмата изпълнител. Договорът не предвижда авансово плащане, а от приложената фактура № ********** от 05.10.2017г. се установява, че такова е извършено на 05.10.2017г., което е след срока, в който „Б.Б.“ ЕООД е следвало да извърши т.н. „семинарна дейност“ в семейния хотел на бащата на бившата управителка - К.Д.. Протоколът ( Образец 19) за извършени СМР в хотел „Р.“, подписан от бившата управителка В. е копие на количествено стойностната сметка по договора и към него не са представени никакви разходооправдателни документи. Ремонт на такава стойност в хотел „Р.“ не е извършван.  Сочи, че дружеството никога не е провеждало  семинари в хотел „Р.“, както и че и същият никога не е ползван за негови нужди. Хотелът е управляван от бащата на бившата управителка К.В. и изрично се определя като тип „семеен хотел“. Същият не притежава капаците за провеждане на семинари, които да покрият сума в размер над 200000 (двеста хиляди) лева. Видно от публикуваните ГФО на дружество „Р.-44“ финансовите възможности на дружеството са изключително слаби. През 2016г. дружеството е декларирало единствено приход от хотелиерство от 7000 лева за цялата година, а за 2015г. са декларирани единствено 5000 лева от ресторантьорство. Дружество „Б.Б. ЕООД не притежава изискуемия от Закона за туризма лиценз и съответно няма права да менажира хотел. Във връзка така наречения Договор за наем съгласно изричните разпоредби на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност при подобен род търговски сделки страните са задължени да издадат съответни насрещни фактури, каквито в случая липсват. Дружество „Б.Б.“ ЕООД не е имало никакви търговски отношения с фирма „Р.-44“ ЕООД, еднолична собственост на бащата на бившата управителка В., и никога не ползвал семейният им хотел. Твърди, че, сключвайки посочените договори, бившата управителка К.В., съзнателно е причинила на търговско дружество „Б.Б.“ ЕООД значителна щета като незаконосъобразно се е разпоредила с финансови средства на дружеството в размер на 203403.20(двеста и три хиляди четиристотин и три 0.20) лева. С оглед изложеното моли настоящия съд да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди 203403.20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

ОТВЕТНИКЪТ- К.Д.В., ЕГН **********, оспорва предявения иск като недопустим. Евентуално оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е била съдружник и управител в „Б.Б.“ ООД. За дейността си като управител на дружеството е била освободена от отговорност от извънредното общо събрание на съдружниците от датата на нейното назначаване/избиране до дата 10.11.2017 г. Излага още, че купувачът на дружествените и дялове Н.Г.М.е закупила дружеството за 120 лева, като не е заплащала никаква допълнителна цена извън споменатата в Договора за продажба на дружествени дялове. Освен това купувачът, който по настоящем е едноличен собственик на капитала на дружеството, изрично е декларирал  в договора, че е запознат с финанасово-икономическото състояние на дружеството. На следващо място навежда, че дружеството ищец има правната възможност да развали договора за СМР и да претендира реституция на платените суми, поради което не е налице твърдяната с исковата молба имуществена вреда. Прави искане за конституиране на трето лице помагач и предявява обратен иск срещу него.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Представено е с допълнителната искова молба протоколно решение на едноличния собственик на капитала на дружество „Б.Б.“ ЕООД от 23.01.201г. за търсене на имуществена отговорност на управителя - К.В., заличена в това и качество от Търговския регистър.

Видно от представения с исковата молба договор от 10.03.2017г. за СМР между „Б.Б.“ ЕООД, в качеството на Възложител и „Р.Х.“ ЕООД е ЕИК *******, в качеството на Изпълнител, е сключен договор с предмет извършване на строително- монтажни работи на обект хотел „Р.“, находящ се в гр. Варна , к.к. „Св*******.

От представения  Договор за наем се установява, че на 07.03.2017г. договор между „Б.Б.“ ЕООД, в качеството на наемател и „Р.-44“ ЕООД е ЕИК *******, в качеството на наемодател,  е  постъгнато съглашение, съгласно което наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот: Хотел „Р.“, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св*******.

В тази връзка е представена  Фактура № ********** от 05.10.2017г. и платежно нареждане от 05.10.2017г с доставчик „Р.Х. ЕООД и получател „Б.Б.“ ЕООД на стойност 203403.20 (двеста и три хиляди четиристотин и три 0.20) лева с посочено основание - авансово плащане по договор.

Видно от  представените с исковата молба извадки от партидите на дружествата в Търговския регистър при Агенцията по вписване фирма доставчик „Р.Х. ЕООД не е съществувала към момента на сключване на договоритев правния мир. Същата е регистрирана на по-късна дата- на 02 май 2017г.  с уставен капитал от 2 (два) лева.

С представени са писма до К.В., „Р.Х.“ ЕООД и „Р.4.“ ЕООД ведно с документи за изпращане се установяват твърденията в исковата, че  фирмата-ищец е изискала от К.Д.В., както и от търговските дружества „Р.Х." ЕООД и „Р.-44" ЕООД предоставяне на допълнителна информация и документи, доказващи реално извършване на дейност по договорите.

С представените писмо протокол № П-22221018073957-073-001/21.11,2018г., издаден от НАП, Териториална дирекция София от извършена проверка на К.Д.В., протокол № П-22220618073480-073-001/05.12.2018 г., издаден от НАП, Териториална дирекция София от извършена проверка на „Р.Х." ЕООД; писмо от НАП, Териториална дирекция на НАП Варна изх. № 60740-4 от 10.04.2019 г. с приложен към него Протокол № 03000318079092/30.07.2018 г. от извършена проверка на „Р.-44" ЕООД, се установява, че се установява, че единственото реално действие във връзка с посочените по-горе сделки е извършеното по нареждане на ответницата - К.В., в качеството й на управител на „Б.Б." ЕООД, плащане в размер на 203,403.20 (двеста и три хиляди четиристотин и три 0.20) лева по Фактура № ********** от 05.10.2017г.

С представения от ответника с отговора на исковата молба протокол от извънредното общо събрание на съдружниците в „Б.Б.“ ООД от 10.11.2017 г. , от който е видно, че Общото събрание на „Б.Б." ООД е освободило от отговорност ответницата за дейността й като управител от датата на избирането й до датата на това решение - 10.11.2017г.

От заключението по съдебно техническата експертиза, неоспорена от страните, се установява, че видовете СМР, посочени в Количествено-стойностната сметка, Приложение 1 към Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 10.03.2017г. и тези описани в Протокол/Акт (Образец 19) за извършени СМР, подписан от К.В., като управител на „Б.Б." ООД и Д.К., като управител на „Р.Х." ЕООД не са извършвани.

Прието и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, също неоспорено, според което не е изпълнено законовото изискване при всяка от извършените дейности по посочените договори да бъдат издадени съответните счетоводни документи.

Други относими  доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът по чл.145 от ТЗ визира имуществената отговорност на управителя на дружеството, като трябва да са налице елементите на фактическия състав - действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към ООД, настъпване на вреда/претърпяна щета или пропусната полза/ на дружеството, причинна връзка между вредата и поведението на управителя и негова вина.

Съгласно посочената разпоредба управителят на дружеството отговаря за причинените на дружеството вреди. Тази отговорност е договорна и произтича от нарушенията на дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на общото събрание/чл.141 от ТЗ /.

Съдът в доклада си е посочил, че доказателствената тежест за установяване на горните елементи от фактическия състав е на ищеца.

Принципно изискване е дейността на управителя да бъде насочена към добросъвестно управление и организиране на дружествените работи с оглед предмета му на дейност и увеличаване на патромониума на дружеството.

По делото са представени две протоколни решения на дружеството „Б.Б.“- протоколно решение на едноличния собственик на капитала на дружество „Б.Б.“ ЕООД от 23.01.201г. за търсене на имуществена отговорност на управителя - К.В., заличена в това и качество от Търговския регистър, и протоколно решение от извънредното общо събрание на съдружниците в „Б.Б.“ ООД от 10.11.2017 г. , от който е видно, че Общото събрание на „Б.Б." ООД е освободило от отговорност ответницата за дейността й като управител от датата на избирането й до датата на това решение - 10.11.2017г.

От направената служебна справка от съда в Търговския регистър се установява, че ищцовото дружество до 23.11.2017г. е съществувало под формата на ЕООД с управител ответницата К.В., а след тази дата е преобразувано в  „Б.Б.“ ООД с едноличен собственик Н.М..

 От представеното протоколно решение от 23.01.201г. за търсене на имуществена отговорност на управителя К.В., породило действие след  23.11.2017г., тъй като след тази дата Н.М. е била управител, се обосновава допустимостта на предявения  на 13.03.2018г. иск с правно основание чл.145 от ТЗ, предмет на настоящото дело. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от ТР, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно.

С протоколно решение от извънредното общо събрание на съдружниците в „Б.Б.“ ООД от 10.11.2017 г.  Общото събрание на „Б.Б." ООД е освободило от отговорност ответницата за дейността й като управител от датата на избирането й до датата на това решение - 10.11.2017г.

Не са ангажирани доказателства от ищеца, а и няма твърдения в тази насока от същия, това решение  от 10.11.2017 г. на ОС на дружеството да е отменено или да е обявено на някое основание за недействително.

Законодателят е предоставил изрична възможност за опрощаване отговорността на управителя единствено с вземане на решение от ОС на съдружниците по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, дори когато фактическият състав на деянието е осъществен, което е изключителна негова компетентност, каквато е и вземането на решение по  чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, неподлежаща на прехвърляне.(В този смисъл многобройна и непротиворечива съдебна практика - решение № 115 от 27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС; решение № 188 от 20.12.2016 по т. д № 1525/2015 г., Т. К., II Т. О. на ВКС; решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г., Т. К., I Т. О. на ВКС; решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г., Т. К., I Т. О. на ВКС; решение № 234 от 31.01.2017 г. по т. д. № 3150/2015, Т. К., II Т. О. на ВКС).

След като ищецът не ангажира доказателства решението на ОС на дружеството от 10.11.2017 г. , с което Общото събрание на „Б.Б." ООД е освободило от отговорност ответницата за дейността й като управител от датата на избирането й до датата на това решение - 10.11.2017г., да е отменено или обявено  на някакво основание за недействително, то  и не следва да й е търси отговорност за твърдените от ищеца вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 6 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.  Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правно сложност на делото, както и с оглед цената на предявения иск.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Б.Б. ” ЕООД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление:***, офис 10, представлявано от Н.М.- управител, със съдебен адрес:***, София -1000, чрез адвокат О.М. срещу  К.Д.В., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 145 от ТЗ за присъждане на сума в размер на 203,403.20  лева, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Б.  Б. ” ЕООД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление:***, офис 10, представлявано от Н.М.- управител, със съдебен адрес:***, София -1000, чрез адвокат О.М. да заплати на  К.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от  6 000 (шест хиляди) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: