№ 16838
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110142955 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от ДРУЖЕСТВО срещу Светлана С. Д., за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на
112,67 лева - цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 86,26 лева - мораторна лихва
върху задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.11.2022 г., както и сумата в размер на 0,50 лева - мораторна лихва върху
задълженията за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до
30.11.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от
ГПК от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 67352 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 125759, поради което между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът
поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът
не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение.
Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
1
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за
битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите
условия (чл. 31, ал. 1) са определени редът и срокът, по които купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответникът използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба
от ответницата С. С. Д., с който се оспорва основателността на предявените
искове. Посочено е, че на името на ответника не са издавани фактури, а такива
са издавани на ДРУЖЕСТВО, от което следва да се търсят сумите съгласно
уговорки по договор за наем на процесния имот. Посочва се, че дружеството е
в процес на ликвидация. Изложени са твърдения, че ответникът е предприел
действия по извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Направено е искане
за прекратяване на делото спрямо ответника.
Третото лице – помагач ДРУЖЕСТВО е посочило, че не оспорва
твърденията в исковата молба.
С влязло в сила определение № 22443/30.05.2024 г. съдът e върнал
исковата молба с вх. № 217379/01.08.2023 г. в частта относно претенцията за
сумата в размер на 0,00 лева - главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.0 7.2020 г., и е прекратил
производството в тази част като недопустимо.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Със заявление № 274277/09.12.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника С. С. Д. - З.. На 15.05.2023 г. съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В срок е постъпило възражение по чл. 414 от
ГПК. С разпореждане от 15.07.2023 г. съдът е дал указания до заявителя да
предяви иск срещу длъжника. В срок е постъпила исковата молба срещу
ответника.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период
„клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
В тежест на ищцовата страна е било указано, че следва да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявените
положителни установителни искове, а именно – валидно възникнало
договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или
ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за
процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по
тези факти.
3
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно –
валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството
потребител за ответника, следва да се посочи, че видно от представения с
исковата молба договор за наем между С. С. Д. и ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, на 16.01.2004 г. ответницата, като собственик на процесния обект
по силата на Нотариален акт № 31, том II, рег. № 3218, дело № 258 от 1999 г.,
е отдала под наем процесния имот на събирателното дружество. В чл. 3.3 от
договора е било уговорено автоматичното подновяване на договорното
правоотношение. По делото не са представени доказателства за прекратяване
на договорното правоотношение преди исковия период или по време на
същия, предвид което следва да се приеме, че по време на процесния период,
за който са начислени претендираните суми, наемател на топлоснабдения имот
е било ДРУЖЕСТВО. Видно от заявление с вх. № 1781/09.06.2010 г., подадено
от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, е поискано от дружеството за процесните
абонатен номер и имот водене на партидата на негово име. Въпреки разликата
в наименованията, видно от отбелязаните в договора и в заявлението ЕИК
става въпрос за едно и също събирателно дружество. Видно от представените
по делото фактури и индивидуални справки за отопление и топла вода, като
клиент по процения абонатен номер е било отбелязано събирателното
дружество, а не ответницата. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно
задължителните постановки на ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В ТР е посочено, че пример за такъв
договор е откриването от страна на ползвателя на индивидуална партида за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия. В настоящия случай
видно от представените по делото договор за наем и заявление, неоспорени от
ответника се установява, че събирателното дружество е поискало сключването
на договорно правоотношение за процесния имот с дружеството – ищец по
4
процесната индивидуална партида, като същевременно именно това
събирателно дружество е ползвало процесния имот въз основа на валидно
облигационно правоотношение, поради което съобразно посоченото ТР
именно това дружество дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, а не
ответницата, срещу която са насочени исковите претенции в лично качество
като физическо лице.
Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се доказаха още
първите предпоставки за основателността на исковите претенции за
дължимост на главниците за цена за топлинна енергия и за цена на услугата
„дялово разпределение“, а именно – валидно възникнало договорно
отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния
апартамент и качеството потребител за ответника. Исковите претенции за
главници следва да се отхвърлят в цялост като недоказани и неоснователни.
Предвид акцесорния характер на вземанията за лихви, съдът счита, че
доколкото се явяват неоснователни претенциите за главници, на отхвърляне
подлежат и исковете за лихви.
При този изход на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски. Претендира се адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева,
за уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Предвид
изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати посочените разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу С. С. Д. - З.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, че С. С. Д. - З., ЕГН **********, дължи на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС,
аб. № 125759, сумата в размер на 112,67 лева - цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 86,26 лева - мораторна лихва върху задълженията за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сумата в размер на
5
0,50 лева - мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
периода от 31.07.2020 г. до 30.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от чл. 410 от ГПК от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 67352 по описа за
2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на С. С. Д. - З., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на ДРУЖЕСТВО като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6