Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр.Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 269 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба на „Агроном 1
Холдинг“ ЕООД, със седалище в гр.Варна, чрез процесуалния му представител,
против решение № 45/28.03.2022 г., постановено по АНД № 19/2022 г. по описа на
Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-2100012/07.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе. С наказателното постановление, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413,
ал.2 от КТ, за нарушение по чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Като касационни основания се сочат допуснати съществени процесуални нарушения
във връзка със събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния
закон. Релевираните оплаквания се поддържат и в представеното становище с вх.№
2487/13.06.2023 г. Иска се отмяната на въззивното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Претендира се присъждането на направените
деловодни разноски.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че във въззивното производство,
като ответник по жалбата, е конституирана ненадлежна страна, което съставлява
съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на обжалваното
решение. Счита, че то следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг
състав на същия съд.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл
в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея
съображения.
Според
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК изрично сочи, че
предмет на служебна касационна проверка е и допустимостта на обжалваното
решение.
Нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН определя кои
са страните, които следва да бъдат призовани от районния съд при разглеждане на
делото по оспорване или протестиране на актовете по този закон. Предходната редакция на този текст (обн. в ДВ,
бр. 92 от 1969 г., доп. ДВ, бр. 10 от 2011 г.) предвиждаше, че във въззивното
производство се призовава и „ … учреждението
или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или
електронния фиш“. В действащата понастоящем редакция, след нейното изменение
с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., разпоредбата гласи, че в
производството пред районния съд се призовава „ … наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, т. 4“. Според последната разпоредба този акт е
електронният фиш, който, съгласно легалната дефиниция по § 1, т.1 от ДР на
ЗАНН, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
С т.1 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС беше прието, че надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3
от ЗАНН е наказващият орган.
Предходното законодателно разрешение във въззивното производство да се призовава
учреждението или организацията, е запазено само за случаите на оспорен акт по
чл.58д, т.4 от ЗАНН, т.е. когато актът (електронен фиш) представлява електронно
изявление и поради това няма конкретен автор.
Следва да се допълни, че при конституирането на страните в
съдебната фаза на административнонаказателното производство не намира приложение
начина на тяхното конституиране в съдебната фаза при оспорване на предписанията,
издадени от инспекторите по труда. Според утвърдената практика на ВАС, Шесто
отделение (вж. напр. решение № 14036 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2858/2019 г., VI о. и мн. др.) инспекторът, издал предписанието, представляващо
принудителна административна мярка, няма качеството на административен орган,
защото действа от името на администрацията и поради това страна в съдебното
производство е именно съответната дирекция „Инспекция по труда“. Тази съдебна практика
обаче касае само административните дела по жалби срещу принудителни
административни мерки и се опира на текстове от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", и, както беше посочено,
се явява неприложима в съдебните производства по реда на ЗАНН.
Направеното
с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. изменение на чл.61, ал.1 от ЗАНН засяга процесуална норма, поради което, след влизането му в сила, има
незабавно действие върху висящите процесуални правоотношения. Съгласно чл.34 от
Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с
преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия
нормативен акт, или се урежда тяхното
прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които
са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В ПЗР на
ЗИДЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) обаче
липсва обща норма, която да указва, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства се довършват по досегашния ред. Разпоредбата на § 45 от
ПЗР на ЗИДЗАНН предвижда единствено, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от
съда, пред който са образувани, т.е. тя касае единствено запазване на
подсъдността на вече образуваните съдебни производства, но не и реда, по който
те се разглеждат.
В
случая съдебното производство пред въззивния съд е образувано по подадена
директно в съда жалба с вх.№ 620/02.02.2022 г. на Районен съд – Бяла, т.е. след
влизане в сила на обсъжданите изменения в ЗАНН.
С
разпореждане № 59/14.02.2022 г. районният съд е насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 16.03.2022 г. като е постановил за същото да
бъдат призовани жалбоподателят, административнонаказващият орган и Районна
прокуратура – Русе, ТО – Бяла. Видно обаче от списъка на лицата за призоваване,
вместо по делото да бъде призован наказващият орган – директорът на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе, е призовано самото представлявано от него учреждение - Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, до което е изпратена и призовката за съдебното заседание.
В протокола от проведеното съдебно заседание на 16.03.2022 г. Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе е посочена като наказващ орган, участвал в
заседанието.
Както
се приема и в мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, провеждането
на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим
съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните
последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от
една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу
административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а
ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да
е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т.е. в тази
хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да
защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на
основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл.221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния
съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и
последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. Така следва
да се процедира и в настоящия случай, доколкото районният съд е конституирал
ненадлежна страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе вместо надлежната такава – наказващият орган, издал
НП, в лицето на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
При
новото разглеждане на делото районният съд, съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, следва
да призове за участие в производството надлежната въззиваема страна, в лицето
на наказващия орган - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се
произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото
касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.3, пр.второ вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 45/28.03.2022 г.,
постановено по АНД № 19/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бяла.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: