ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
гр. Монтана, 29.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Александра Нанова
при участието на секретаря Соня Д. Г.ева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20231600600290 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64,ал.6-8 НПК.
Образувано е по жалба на Г. Ц. И. от гр. М обвиняем по досъдебно
производство № 854/2023г. по описа на РУ Монтана, против определение на
РС М постановено на 21.08.2023г. по ЧНД№ 999/2023г. с което спрямо него е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Жалбоподателят
твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице опасност да извърши и
други престъпления. Моли за отмяна на постановената мярка за неотклонение
и замяната й с друга по- лека.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия - адв. В. поддържа
жалбата. Изразява становище, че са налице основания по отношение
обвиняемия Г. И. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът излага доводи, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното
определение във връзка с оплакванията в жалбата,доводите и становищата на
страните, приема следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:
С обжалваното определение постановено на 21.08.2023г. по ЧНД№
999/2023г. на РС Монтана по отношение жалбоподателя в настоящото
производство Г. Ц. И. от гр. М е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража” по досъдебно производство № 854/2023г.по описа на РУ Монтана.
За да вземе мярка за неотклонение ”Задържане под стража” по
отношение на жалбоподателя в настоящото производство, първоинстан-
ционния съд е приел, че са налице условията на чл.63 ал.1 от НПК.
Преценил е доказателствата по делото, въз основа на които е приел, че са
налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предпо-ложение
, че престъплението е извършено от жалбоподателя, и с оглед на събраните
доказателства за личността на обвиняемия е приел, че може да извърши
други престъпления, като е наложил най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
При проверката на атакувания първоинстанционен съдебен акт МОС
намира, че районния съд е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието на достатъчно фактически данни , събрани по постановения от
НПК ред, които позволяват изграждане на убеждението, че обвиняемият е
извършител на инкриминираното престъпление. В производството по
първоначално вземане на мярка за неотклонение съдът не преценява дали
лицето е наистина виновно или не. Достатъчно е да съществува предпо-
ложение за това, и това предположение да е обосновано.
Според разпоредбата на чл.64,ал.4 от НПК, съдът взема мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, когато са налице основанията по
чл.63,ал.1,от НК
От своя страна чл.63,ал.1 от НПК сочи, че мярка за неотклонение
задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предполо-жение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, за което на обвиняемия е
повдигнато обвинение се предвижда наказание до пет години лишаване от
свобода. От наличните доказателства, събрани до момента на досъдебното
производство, което е в твърде ранен стадий, може да се направи обосновано
2
предположение, че е извършено горното престъпление, както и че
обвиняемият е негов автор.
На този извод сочат доказателствата, събрани до момента на
досъдебното производство, преценени в тяхната връзка и логическо единство,
а именно: разпитите на свидетелите Е Ц., Р П Л И както и самопризнанията
на самия обвиняем.
Налице е и реална опасност обвиняемия да извърши други пре-
стъпления. Видно от приложеното към делото удостоверение за съдимост,
същият е осъждан 39 пъти. Освен това характеристичните данни за лицето
събрани в досъдебното производство са твърде негативни. Това
обстоятелство говори за трайно установени личностни качества да извършва
престъпления, поради което реалната опасност за извършване на нови такива
е налице. По гореизложените причини съдът намира за ненужно да обсъжда
наличието на опасност лицето да се укрие.
Ето защото съдът намира, че са налице всички кумулативни
предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за
процесуална принуда - „Задържане под стража“. Определяне на друга –по
лека мярка за неотклонение в настоящия случай по виждане на съда не би
кореспондирала нито с личната, нито с генералната превенция, имайки
предвид и вида на престъплението за което е обвинен И.. Мярката за
неотклонение "задържане под стража" за обв. Г. И. е съобразена с
обществената опасност на престъплението, за което е привлечен обвиняемият
да отговаря, както и с доказателствата по делото за личността на същия т. е.
мярката за неотклонение "задържане под стража" е съобразена с изискванията
на чл.56 ал. 3 от НПК.
По изложените съображения Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Ц. И. от гр. М , ЕГН
********** обвиняем по досъдебно производство № 854/2023г., по описа на
РУ Монтана, пр. пр. №4064 на РП М , против определение на РС Монтана,
постановено на 21.08.2023г. по ЧНД№ 999/2023г. с което спрямо него е взета
3
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4