№ 1414
гр. В., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Х.И. Х.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110115813 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от С. С. С. срещу „Ч. Т.“
****, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца сумата от 500 евро, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 19 787,49 евро, представляващ сбор от направени разходи за транспорт до спешна
помощ и престой в болница „Б.“ в Ч., И. от 12.11.2018г. до 04.12.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, като разходите са в резултата на претърпяно ПТП по време на изпълнение на
трудов ангажимент по време на командировка.
Твърди се в исковата молба следното: По силата на трудов договор от **.**.****г.
ищецът бил назначен при ответника на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ до
30.11.2018г., когато трудовото правоотношение било прекратено. Ищецът извършвал
международни превози в чужбина с автомобил с рег. номер В **** КС, марка „Р. М.“,
собственост на ответника на територията на държави – членки на ЕС. Със заповед за
командировка в чужбина от 11.11.2018г. на управителят на ответното дружество за периода
от 09.11.2018г. до 25.11.2018г. ищецът бил командирован по маршрут Б. – И. – Б. със задача
– превоз на стоки. На 12.11.2018г. ищецът претърпял ПТП в И. . След ПТП бил
транспортиран в болница в гр. Ч.. Ищецът бил приет за ортопедично лечение на 13.11.2018г.
и бил изписан на 04.12.2018г. с диагноза – фрактура. В болницата била извършена и
съответната операция. Ответникът бил уведомен за настъпилата трудова злополука, но не
заплатил никакви разходи. На 05.12.2018г. ищецът се върнал в Б.. Установил, че имал
прекъснати здравни осигуровки. От **.**.****г. осигуровки не били плащани, като от
30.11.2018г. ищецът бил освободен от работа. На 18.02.2019г. получил фактура от
болницата в И. на стойност 19 560,49 евро и фактура на стойност 227 евро. На 13.03.2020г.
дължимата сума била преведена в полза на лечебното заведение. Сочи се, че съгласно
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, а именнто чл. 28, ал. 4,
разходите за прегледи, изследвания и лечение на командированото лице в лечебно заведение
за болнична помощ са за сметка на ведомството или предприятието, когавто превишават
размера на разходите, покрити със застрахователната полица. Застраховка не била сключена
в случая.
1
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Изложено е, че искът е недопустим. Излага се, че претърпяното от ищеца ПТП
не е в резултат на изпълнение на служебните задължения на ищеца. С оглед на това, че
злополуката не е трудова всякакви претенции към работодателя са неоснователни. Излага
се, че работодателят не е трябвало да застрахова изрично ищецът, тъй като по силата на
европейските регламенти разходите за неотложна и спешна помощ в чужбина се заплащат от
НЗОК. Европейската здравна карта не била задължителен документи при пътуване в страни
от ЕС. Излага се, че претендираната сума не е била заплатена от ищеца. Оспорва се
истинността на нареждане за превод от 13.03.2020г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор № 1 от 12.09.2018 г. С. С. С. е бил назначен на длъжността
"Шофьор, лекотоварен автомобил“ в „Ч. Т.“ ****, с месторабота гр. В. и с основно месечно
трудово възнаграждение от 510,00 лева с периодичност на изплащане до 25-то число на
месеца и с ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60 % за всяка година
трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия. Основният платен годишен отпуск е
определен по чл. 155 от КТ - 20 работни дни. На С.С. бил връчен екземпляр от трудовия
договор, заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна
характеристика на 12.09.2018г., на която дата е постъпил на работа.
Видно от Заповед № 1/11.11.2018г., подписана от управителя на „Ч. Т.“ **** – Д. Ч.,
на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, С.С. е
командирован в И., населено място – Р., маршрут – Б. – И. Р. – Б., за периода – от
09.11.2018г. до 25.11.2018г., общо 17 календарни дни, със задача – превоз на стоки. В
заповедта е отразено, че всички разходи свързани с командировката са за сметка на
предприятието.
От приетата по делото епикриза /превод на български л. 9 и 10 по делото/ се
установява, че за периода от 13.11.2018г. до 04.12.2018г., С.С. е бил приет в ортопедичното
отделение на болница Б., гр. Ч., И., със следната диагноза:
-фрактура - луксация на задна стена на левия ацетабулум и фрактура на П. на
бедрената глава;
-фрактура на външна лява табиална плоча;
-фрактура на ляв олекранон;
-фрактура предна дъга на VI, VII, VIII дясно ребро.
и извършена оперативна намеса:
-намаляване и свързване на фрактурата на бедрената глава и ацетабулума с плака и
винтове/от титан/;
-намаляване и свързване на тибиалната фрактура с плака и винтове/от титан/;
-намаляване и свързване на фрактурата олекранона с „к“ конци и метални тиранти/от
стомана/.
Препоръчано е обездвижване с много леко натоварване в ляво за 2 месеца с помощта
на две патерици, както и свободно раздвижване на оперираното бедро, коляно и лакът.
До С.С. е изпратено писмо от Регионална здравна служба Е.-Р., изх. №43871/Р от
19.02.2019г., с което е изпратено извлечение от сметката относно болничния му престой в
отделението по ортопедия на болница „М.Б.“ в Ч. от 12.11.2018г. до 04.12.2018г., възлизаща
на 19 787,49 евро и му е предоставен срок от 30 дни от получаване на настоящия
документ за плащане на дължимата сума, по посочена банкова сметка с титуляр
Обединена местна здравна служба Р. /превод на български от л. 23 до л.30 по делото/. Към
писмото са приложени фактура CEOSP-2019-8/304 от 18.02.2019г. на обща стойност от 19
550,89 евро за болничен престой в болница „Б.“ Ч. спешна медицина/ортопедия от 12.11 до
04.12.2018г. ДСГ 485 и възст. разходи за изпращане с препоръчано писмо и фактура
2
CECOM-2019-1/305 от 18.02.2019г. за сумата от 227,00 евро за транспорт на 12.11 до
спешната помощ в болница „Б.“ в Ч..
Видно от банков превод /л.32 по делото/ на 13.03.2020г. от С. С. С. е извършен
превод на сумата от 19 787,49 евро по банкова сметка на Обединена местна здравна служба
Р. с основание С. С. С.-хоспитализация болнична фактура №8/304.
По делото е прието като доказателство разпореждане № 5104-03-77/07.05.2019 от
Национален осигурителен институт, териториално поделение В., съгласно което,
декларираната злополука вх. №5101-03-23/26.02.2019г. от С. С. С. не се приема за трудова.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 28, ал. 4 от Наредба за служебните командировки и
специализациите в чужбина ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че с ответника са се намирали в трудови правоотношения, както и своята
изправност по тях, а именно, че е полагал труд за процесния период за ответника,
настъпването на ПТП, проведеното лечение в болничното заведение, както и заплащането
на дължимите за лечение суми.
От своя страна ответникът следваше да установи в условията на пълно и главно
доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват, както и
направените правоизключващи възражения.
Установи се от представените по делото Трудов договор № 1 от **.**.****г. и
Заповед № 1/11.11.2018г., че за периода от 09.11.2018г. до 25.11.2018г., С. С. С. е бил
командирован от работодателя си - „Ч. Т.“ **** в И., населено място – Р., маршрут – Б. – И.
Р. – Б..
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина ведомствата и предприятията задължително застраховат командированите лица
с медицинска застраховка за времето на командировката, а съгласно ал. 4 на същия
член разходите за прегледи, изследвания и лечение на командированото лице в
лечебно заведение за болнична помощ са за сметка на ведомството или предприятието,
когато превишават размера на разходите, покрити със застрахователната полица. В §1
т.2 от ДР на НСКСЧ е посочено, кои лица са предприятия по смисъла на тази наредба, а
именно търговци по смисъла на Търговския закон, юридически лица с нестопанска цел и
други юридически лица, създадени или регистрирани по особени закони.
Нормата на чл.28, ал. 4 от НСКСЧ не поставя каквото и да е изискване прегледите,
изследванията и лечението на командированото лице в лечебно заведение за болнична
помощ да са по повод трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, за да се възложат в
тежест на работодателя всички свързани с по - горе посочените дейности разходи. Предвид
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че
процесното ПТП не е настъпило при изпълнение на служебните задължения и не е налице
трудова злополука, поради което работодателят не дължи претендираната сума.
За да се ангажира на основание чл. 28, ал. 4 НСКСЧ отговорността на
командироващия работодател за разноските, свързани с прегледите, изследванията и
лечението на командированото лице в лечебно заведение за болнична помощ, е необходимо
и достатъчно да са налице две положителни и една отрицателна предпоставка.
Положителните предпоставки са: 1/ работникът да е бил командирован от своя работодател
в чужбина и 2/ да е проведено лечение в болнично заведение по време на командировката
му. Отрицателното условие, което следва да е налице, е медицинската застраховка да не
покрива съответните разходи или такава застраховка въобще да не е била сключена в
нарушение на изискването на чл. 28, ал. 1 НСКСЧ. В настоящия случай от приобщените
по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е бил командирован от
ответника в чужбина и че именно в периода на командировката, поради настъпило
ПТП, е постъпил в болнично заведение в Ч., И., следователно двете положителни
3
предпоставки са доказани. Работодателят от своя страна не представи доказателства за
периода на командировката да е бил застраховал командирования, каквото
задължение му вменява чл. 28, ал. 1 от НСКСЧ. Нещо повече, в отговора на исковата
молба, чрез процесуалния си представител излага, че такова задължение за него не е налице.
Нормата на чл. 28, ал. 1 от НСКСЧ е императивна, ясна и безпротиворечива, като съгласно
нея предприятието е задължено да застрахова командированите от него лица. Възможността
на българските граждани да ползват спешна и неотложна медицинска помощ, разходите за
която се покриват от НЗОК не изключва задължението на командироващия работодател да
застрахова командирования работник. Ето защо съдът намира, че в процесната хипотеза
нормативно задължен да покрие разходите, свързани със болничното лечение на
командирования работник, по арг. от чл. 28, ал. 4 НСКСЧ, е командироващият работодател.
По делото е прието и платежно нареждане, видно от което на 13.03.2020г. от С. С. С.
е извършен превод на сумата от 19 787,49 евро по банкова сметка на Обединена местна
здравна служба Р. с основание С. С. С.-хоспитализация болнична фактура №8/304. Въпреки
оспорването съдът намира от писмения документ се установява извършеното плащане.
Оборване на доказателството, чрез събиране на допълнителни доказателства не се поиска от
ответника.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Районен съд – В. сумата от 50,00 лв. – дължима държавна такса по производството.
В исковата молба ищецът е направил искане да му бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което, макар и да не е представен списък по реда на чл.
80 ГПК, такива следва да се присъдят в минимален размер, а именно в размер на 300,00 лв.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Д.“ № **, ет.*, ап. **, представлявано от Д. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН
**********, с адрес В., ж.к. В. В. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 500 /петстотин/ евро,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 19 787,49 евро, представляващ сбор от
направени разходи за транспорт до спешна помощ и престой на ищеца С. С. С. в болница
„Б.“ в гр. Ч., И., за периода от 12.11.2018г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като разходите са направени в резултата на претърпяно ПТП по време на
изпълнение на трудов ангажимент и в командировка.
ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
Д. №**, ет.*, ап. **, представлявано от Д. Д. Ч., да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с
адрес В., ж.к. В. В. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 300,00 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
Д. №**, ет.*, ап. **, представлявано от Д. Д. Ч., да заплати в полза на Районен съд – В., по
сметка на съда сумата от 50,00 /петдесет/ лв., представляваща дължима държавна такса по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5