№ 10
гр. Момчилград , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Ю. Осман
при участието на секретаря Анита К. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Ю. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200053 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******"
ООД- Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от Управителя Й. Ю. М., против
Наказателно постановление № 09-002522/ 19.02.2021г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от Кодекса
на труда, на жалбоподателят е било наложено административно наказание-
"имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.60 ал.1
от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при строителни и монтажни работи.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което го обжалва. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява,
че не допуснал посоченото административно нарушение. Сочи, че при издаването на
АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ги правели незаконосъобразни. Освен това били налице условията за приемане
на допуснатото нарушение за маловажно. Съобразно това и намира, че били допуснати
нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при издаването на АУАН и НП, които
били съществени и водещи до неговата отмяна. Иска от съда да отмени изцяло НП. В
съдебно заседание лично и чрез адв.М.А. от АК- Кърджали поддържа жалбата по
съображения, изложени, като алтернатива на отмяната предлага да се намали размерът
на наложената санкция- поради маловажност на случая. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Дирекция "Инспекция по труда"- Кърджали, чрез
процесуалният си представител изразява становище за законосъобразност на
наказателното постановление. Твърди, че не са налице условията за приложението на
чл.415 „в" от КТ. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и
законосъобразно и претендира ю.к. възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
При анализа на данните по делото, които следва да се използват при
преценяване на допустимостта и основателността на жалбата, и респ.
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, и доводите на
страните са следните; показанията на актосъставителя и свидетелите по акта; АУАН №
09- 002522/18.12.2020г.; Обжалваното НП № 09-002522/ 19.02.2021г.- ведно със
известия за доставка и разписки за връчване; Протокол за извършена проверка от
18.12.2020г.; 4 бр. декларации от работещи лица по смисъла на чл.402 ал.1 т.З от КТ;
акт за спиране на обект от 03.12.2020г.; Констативен протокол от 03.12.2020г.;
Снимков материал; Справка от Търговски регистър; Договор №322/ 30.06.2020г. и
приложения към него; Призовки-покани; Договор № 6/ 09.10.2020г. и др., описани в
съдебният протокол и приети от съда по надлежният ред.
От приложеното по делото като доказателство заверено копие на обжалваното
наказателно постановление- описано по-горе е видно, че същото е било изпратено на
адреса на жалбоподателя, и същото е било връчено на 17.03.2021г./ведно със други
нак.постановления, отразени в разписката за връчване по пощата/.
Съдът, като се запозна със съдържанието на АУАН и прецени същото със
искванията за реквизитите на АУАН, посочени в нормата на чл.42 т.6 от ЗАНН,
намери, че в акта са отразени името на търговското дружество, имената на управителя
на същото, ЕИК и адресът на управление и адресът на кореспонденция, и което е много
важно да се отбележи и задължението на нарушителят, при промяна на адреса, който е
посочил в акта, да уведоми наказващият орган.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, при настъпила промяна на
вписаният в съставеният акт за установяване административно нарушение адрес,
нарушителят се задължава да уведоми наказващият орган- и с което изискване същият
е запознат с подписването на акта и получаването на копие от него. От съдържанието
на нормата следва, че нарушителят е свободен да посочи в акта за установено
нарушение адрес, който нито е постоянен, нито е настоящ. Целта на законодателят е
осигуряването на възможност за законосъобразно приключване на съответната
административно наказателна процедура, включително и за защита правата на
нарушителят, в рамките на това производство, във връзка с което е въведено и
съответното задължение за нарушителя- да уведоми наказващият орган при настъпила
промяна в посочен адрес.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира положението, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
като съгласно този текст наказващият орган отбелязва това обстоятелство върху
наказателното постановление, и то се счита за връчено от деня на отбелязването, като
именно от този момент започва да тече и 7-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН за
обжалване на издаденият от наказващият орган акт. Анализът на горецитираните
разпоредби води до извода, че за нарушителя е въведено правно регламентирано
задължение да посочи актуален адрес за кореспонденция в производството, съответно
да уведоми компетентния орган за неговата промяна.
2
В същото време следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН
императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно-
срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност
да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно.
Освен срещу подпис, както и по-горе е посочено, в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП- ако
нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. Съгласно изискването на чл.84 ЗАНН вр. чл.180
НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана
от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако
няма такъв- на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме
задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл.58 ал.2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посоченият от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната
норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58 ал.2
ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият
му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл.58 ал.2 ЗАНН не е
достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва
да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на процесното
нак.постановление, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и
процесуално допустима. Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата
за процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно
постановление или ограничаващи правото на защита на административно- наказаното
лице. В атакуваното НП ясно, точно и пълно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е налице нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да
узнае за какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид разпоредбата на чл.416 ал.1
от КТ, където е посочено, че нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган
3
е актосъставителят Е.Ю., заемаща длъжността „главен инспектор" при Д"ИТ"-
Кърджали. Посочената правна норма пряко делегира правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване.Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган- Изпълняващ функциите на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда", чиято материална компетентност също не подлежи на
съмнение.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове по
чл.34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
18.12.2020г., а обжалваното НП е издадено на 19.02.2021г., т.е спазен е шестмесечният
срок за издаване на НП от съставянето на акта. Само за пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че нарушението е било установено от контролните
органи на 03.12.2020г., и АУАН е съставен във визираният в правната норма
тримесечен срок.
При условие, че жалбата е подадена в срок, тогава вече съдът следва да обсъди
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /извън приложението
на правилата за индивидуализация на административното наказание, тъй като в
конкретния случай е в минимален законов размер/ по отношение същността на
вмененото административно нарушение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На
03.12.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали са извършили
проверка на строителен обект- „Ремонт на покрив на Читалище „Пробуда"-
с.Фотиново, общ.Кирково, собственост на Община Кирково, и изпълнител на строежа-
„******" ООД- Кърджали, при която са установили, че четирима от работниците-С.Т.,
М.Щ., М.М. и Й.Ж., работят на обекта- изпълнявали СМР на необезопасен покрив на
височина повече от 5 метра, без предпазни средства и без да използват лични
предпазни средства, като дружеството жалбоподател, качеството си на строител по
смисъла на §1 т.2 от Наредба №2- цитираната по-горе, не е осигурил безопасността от
падане от височина на хора и предмети, чрез подходящо оборудване, колективни и
лични предпазни средства- ограждения, скелета, платформи и други. Непосредствено
след това, и на осн.чл.404 ал.1 т.З от КТ , поради неосигурени мерки за безопасна
работа и наличие на риск за живота и здравето на работниците, на 03.12.2020г. в 14,30
с Акт за спиране е била преустановена дейността на работещите и обекта е бил спрян и
била поставена обезопасителна лента и стикер на ИА „ГИТ". За установеното по време
проверката е съставен Констативен протокол, а на 18.12.2020г. е съставен АУАН-
посоченият по-горе, в който е изложена гореописаната фактическа обстановка.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.60 ал.1 от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН бил съставен в
присъствието на 2-ма свидетели, като единият от които е бил свидетел по установяване
на нарушението и който го подписал, както и в присъствието на представителя на
дружеството- жалбоподател, който го подписал без възражения. По делото като
доказателства са приложени сключени договори за ремонт на посоченото читалище-
обект на проверката, както и декларации от работниците, в които сочат, че са наети от
4
Д/Й, Община Кирково, като общи работници и работят на покрива на читалището-
някои от тях. В цитираните констативен протокол и акт за спиране са посочени
работниците, които са установени да работят на посоченият обект, който не е бил
обезопасен със съответни предпазни или лични предпазни средства, в който фигурират
и четиримата работници. Били изискани трудовите досието на работниците, както и
други документи.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акт, които потвърждават описаното в АУАН,
заявяват, че са установили именно това нарушение, и съдействие за същото са
получили от органите на полицията, т.к. е имало отказ на работещите на обекта да
напуснат същият- респ.да слязат от покрива, който ремонтирали.
Съгласно § 1 т.2 от ДР на Наредба №2 дружеството- жалбоподател е строител, а
и е работодател по смисъла на §1 т.2 от КТ.Съдът приема, че така установеното
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.60 ал.1 от Наредба №
2/22.03.2004г., и правилно на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ на
жалбоподателят е наложена санкция в размер на 1 500 лева, вместо да се приложи
нормата на чл.415 „в" от КТ. При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество. С процесното наказателно постановление е наложена имуществена
санкция на посоченото дружество за нарушение на чл.60 ал.1 от Наредба № 2/
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при строителни и монтажни работи. Посочената разпоредба предвижда, че работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети
чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни мрежи/. Съдът намира, че
по делото се доказа по несъмнен начин описаната в атакуваното постановление
фактическа обстановка, при която жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение. Установи се, че визираните работници са работили като
общи работници на процесният обект, макар и да нямат сключени трудови договор с
санкционираното дружество- което е подизпълнител на посоченият обект. В деня на
проверката същите са извършвали дейности по ремонт на покрив на височина над 5
метра, на покрива на цитираното читалище. Макар да са извършвали такава дейност,
на работниците не е била осигурена безопасност срещу падане от височина, чрез
подходящи лични предпазни средства, каквито в случая могат да бъдат предпазен
колан и предпазно въже. Именно жалбоподателят в качеството му на работодател е
имал задължението да осигури лични предпазни средства на работника, а не го е
сторил. Ето защо според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл.413 ал.2 от КТ,
предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената
санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали,
5
предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в
хода на административно-наказателното производство да са били допуснати
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Доказано
е и нарушението, тъй като в хода на цялото проведено административно-наказателно
производство, а впоследствие и в съдебното производство пред въззивната инстанция,
не бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателят е изпълнил вмененото му от
чл.60 ал.1 от Наредбата /цитираната/ задължение - да осигури на работниците
безопасност при извършване на работа на височина, чрез подходящи лични предпазни
средства. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63 ал.5 вр.ал.З от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно
последната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. По силата на чл.27 „е" от НЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая по делото е проведено едно
съдебно заседание, на които е взел участие процесуалният представител на
наказващият орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице /чл.2 ал.1 от Устройственият правилник на ИА
„ГИТ“/ следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002522 от 19.02.2021г., издадено от
Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5
вр.чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 500 лева на „******" ООД- Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от
6
Управителя Й. Ю. М., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.60 ал.1 от
Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА„******" ООД- Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от Управителя Й. Ю.
М. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от
80 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7