РЕШЕНИЕ
№ 145
Гр. Пловдив,
25.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело № 2549 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК
Образувано е
по жалба от Д.Й.М., с ЕГН **********, регистриран земеделски производител с код
по БУЛСТАТ **********, с адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-16001621007471-091-001/22.06.2022г., потвърден с Решение № 407/09.09.2022г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“)
гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в общ размер на
13 416,00 лева за данъчни периоди м.10.2021г. и м.11.2021г., ведно с
прилежаща лихва в размер на 16,47 лева.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на РА, в частта му
относно непризнатия данъчен кредит по фактура, издадена от „Техноинженеринг 97“
ООД и по две фактури, издадени от „Пчеларски център южен“ ЕООД, като се сочи,
че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в
хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства,
респ. доказателства за тях.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В постъпила по делото писмена молба, процесуалния
представител адв.Б. подържа жалбата изцяло. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът –
Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк.Р. оспорва жалбата, като моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. В писмена защита излага
допълнителни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001621007471-020-001/23.12.2021
г., издадена от В.К.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, като в
предметния обхват на същата е включено правилното определяне на задълженията за
данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2021г. до 31.11.2021г. и е
определен краен срок за завършване на ревизията до 2 месеца, считано от датата
на връчването ѝ на ревизираното лице. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-16001621007471-020-002/10.02.2022г., ЗВР №
Р-16001621007471-020-003/21.03.2022г.
и Р-16001621007471-020-004/21.04.2022г., издадени от същия орган по приходите, срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е продължен до 23.05.2022 г. В хода на ревизионното производство, в срока по чл.117
ал.4 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-160021007471-092-001/27.05.2022
г., като в срока за подаване на възражение срещу РД, такова е подадено. Въз
основа на съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16001621007471-091-001/22.06.2022г.,
който е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган –
Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, който с Решение № 407 от
09.09.2022 г. го е потвърдил. По делото са приложени доказателства, от които е
видно, че цитираните по-горе актове са издадени от компетентни органи.
Така постановеният от решаващия
административен орган резултат и подаване на жалбата до съда в
законоустановения за това 14 – дневен срок, обосновава извода за нейната
процесуална допустимост.
В хода на
ревизията е установено, че през м.10.2021 г. в дневника за покупки РЛ е отразило
с право на данъчен кредит фактура № 3427/31.03.2020 г., издадена от
„ТЕХНОИНЖЕНЕРИНГ - 97" ООД, с данъчна основа 1 380.00 лв. и ДДС - 276.00
лв. Фактурата е издадена през м.03.2020 г. и е с предмет неръждаема арматура и
монтаж.
Органите по
приходите приели, че като получател по доставка РЛ е пропуснало да упражни
правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е
възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, поради
което правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено. В тази връзка, от
органите по приходите не е признато упражненото през м. 10.2021 г. право на
данъчен кредит по фактура № 3427/31.03.2020 г. в размер на 276,00 лв. и на
основание чл. 175 от ДОПК. във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за невнесения в срок
данък, в резултат на отказаното право на данъчен кредит, е начислена лихва в
размер на 16,87 лв.
В хода на
ревизионното производство е установено, че през м. 11.2021 г. РЛ е ползвало
данъчен кредит по 2 бр. фактури, приспаднат извън допустимия срок за
упражняване на правото на данъчен кредит, по фактурите издадени от „ПЧЕЛАРСКИ
ЦЕНТЪР ЮЖЕН" ЕООД, с №**********/30.03.2018 г. с данъчна основа 55 800,00
лв. и ДДС - 11 160,00 лв. и № **********/31.03.2018 г. с данъчна основа 9
900,00 лв. и ДДС - 1 980,00 лв. Установено е, че фактурите са били включени в
отчетните регистри по ЗДДС на РЛ за
м.03.2018 г.
Данъчен
период попада в обхвата на извършена ревизия по ЗДДС на жалбоподателя,
приключила с Ревизионен акт № Р-16001618003017-091-001/20.12.2018 г., потвърден
с Решение № 145/11.03.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив, с който на основание чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС е отказано
правото за ползване на данъчен кредит по гореописаните фактури. Ревизионният
акт е обжалван пред Административен съд гр. Пловдив, който с Решение №
1679/02.08.2019 г., оставено в сила с Решение № 10263/27.07.2020 г. Върховния
административен съд жалбата на Д.М. е оставена без уважение, а издадения акт е
оставен в сила.
Във връзка с
горното, ревизиращите органи са посочили, че за
периода м.03.2018 г. задълженията на Д.М., в т.ч. и в резултат на
отказания но горните фактури данъчен кредит, са окончателно установени, поради
което не е допустимо пререшаването на въпроса относно наличието на право на
приспадане на данъчен кредит по описаните фактури.
В оспорения
РА, органите по приходите са посочили, че с подаденото срещу ревизионния доклад
възражение жалбоподателят допълнително е представил банкови извлечения oт
08.05.2019 г., 30.10.2019 г. и 13.11.2019 г. и 3 бр. приемно-предавателни
протоколи от 30.10.2019 г., касаещи заплащане на суми по спорните фактури и
получаване на стоките, които са били представени в хода на решаване на делото
пред Върховен административен съд. Същите са разгледани, но не са уважени като
доказателства, налагащи различен извод от направения в хода на предходното
ревизионно производство.На следващо място органите по приходите са посочили, че
независимо от представените от жалбоподателя доказателства, доказващи настъпило
данъчно събитие и доставка по процесиите фактури, към м.11.2021 г. е изтекъл
регламентираният в чл. 72 от ЗДДС срок, в който ЗЛ е могло да упражни правото
си на приспадане на данъчен кредит. С оглед установеното, на осн. чл.117 ал.1 ДОПК
е издаден ревизионен доклад №Р-16001621007471-092-001/27.05.2022г., в който са
описани изложените констатации. Срещу РД е постъпило Възражение вх.94-00-3853/08.06.2022г.,
с което е поискано на РЛ да не се издава ревизионен акт поради наличие на
съществени нарушения на административното производство. След обсъждане на
постъпилото възражение представените с него доказателства са обсъдени като
неизясняващи конкретният спор и не е прието приложението на разпоредбата на
чл.73а ЗДДС, като от ръководител на ревизията и началник сектор при ТД на НАП е
издаден процесният ревизионен акт, с който на Д.М. не е признато упражненото
през м.11.2021г. право на данъчен кредит по фактури № **********/30.03.2018 г.
и № **********/31.03.2018 г. в общ размер на 13140.00 лв. Ревизираното лице го
е обжалвал пред горестоящият административен орган, като с Решение
№407/09.09.2022година Директор на дирекция ОДОП-Пловдив изцяло потвърдил
констатациите в него. Недоволен от това произнасяне, Д.М. инициирал и
настоящото съдебно производство.
При така
установената фактическа обстановка, като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в
срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по
административен ред, в частта потвърдена с Решение № 605/04.12.2020 г. на
директор на Дирекция "ОДОП" -гр. Пловдив, поради което същата се
явява допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Ревизионният
акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма
и при липсата на допуснати нарушения на административно производствените
правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство, които да
обуславят неговата нищожност.
Разрешаването
на текущия административноправен спор по същество, налага да се констатира, че
противоположните становища на страните се концентрират по отношение на
наличието на упражнено право на данъчен кредит извън законоустановения в чл.72
ал.1 от ЗДДС срок. Наведените от жалбоподателя доводи за отмяна на оспорения
административен акт са неоснователни и недоказани. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС
регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на
данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в
един от следващите 12 данъчни периода. Тълкуването на разпоредбата сочи, че
първоначално този срок е бил 3 месеца, но впоследствие е променен на 12 месеца
предвид практиката на Съда на Европейския съюз, който срок следва да се счита
за нормален и достатъчен и съобразен с принципа на правна сигурност, т. е.
правата да се упражняват от носителите им в разумни срокове, а не в необозрими
във времето периоди.
Условията и
редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в
глава седма от ЗДДС. За да се признае правото на данъчен кредит следва да са
изпълнени изискванията на чл. 68 и чл. 69 от закона, при ограниченията,
посочени в чл. 70, ат. 1 от ЗДДС и при спазване на условията за упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 71 от закона.
Правото на данъчен кредит на получателя по една фактура е материално право да
се приспадне начисленият и заплатеният на доставчика от получател ДДС за
получени от него стоки или услуги или извършено от него плащане, преди да е
възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, предвид съдържащата се в
чл. 68, ат. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС дефиниция на това право. Затова и
приспадането на данъчния кредит законодателят е приел, че се извършва в
определен момент - за данъчния период, през който е възникнало това право, или
в един от следващите 12 данъчни периода съгласно чл. 72. ал. 1 от ЗДДС. Това
право се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне
на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл. 125 и посочи
документа в дневника за покупките по чл. 124 от същия закон.
Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, съществуването на преклузивен срок за
упражняване на правото на данъчен кредит е допустимо съгласно чл. 179, § 1 и и
чл. 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО. Този срок обаче не трябва да прави прекомерно
трудно упражняването на правото на данъчен кредит (т. 46 от решение от
8.05.2008 г. по съединени дела С-95 и С-96/07). В т. 53 от решение от
12.07.2012 г. по дело С-284/11 се посочва, че съответствие с преклузивния срок
с принципа на ефективността следва да се разглежда в светлината на всички
обстоятелства по делото. В т. 36 на цитираното по-горе решение от 8.05.2008 г.
се приема, че следва да се има предвид и хипотезата, при която
данъчнозадълженото лице, съзнавайки облагаемия характер на една доставка,
поради закъснение или небрежност е пропуснало да поиска приспадане на ДДС в
предвидения от националната правна уредба срок. "Следва също така да се
уточни, се сочи в т. 48 от решението на СЕС по дело С-284/11, че възможността
правото на приспадане да се упражнява без никакво ограничение във времето би
била в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде
възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на
данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо
данъчната администрация.
По отношение на фактури №
**********/30.03.2018 г. и № **********/31.03.2018 г. е безспорно установено,
че след като първоначално през м.03.2018 г., когато са издадени фактурите,
жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 13 140,00 лв. и той не е
бил признат от приходните органи, с влязло в сила решение М. отново е
приспаднал начисления по фактурите косвен данък като данъчен кредит и през
разглеждания данъчен период. При това положение ревизиращите органи правилно са
приели, че правото на данъчен кредит по спорните фактури е упражнено
неправомерно извън законово установения срок и при липсата на правно основание.
С оглед
изхода на делото, направеното искане от ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 608,92лв. (хиляда
шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки).
По изложените
мотиви и на осн. чл.160 ал.1 ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.М., с ЕГН**********,
земеделски производител с БУЛСТАТ **********, с адрес *** против Ревизионен акт
№ Р-16001621007471-091-001/22.06.2022г., издаден от органите по приходите на ТД
на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 407/09.09.2022г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Пловдив, в частта относно
непризнат данъчен кредит за периоди м.10.2021г. и м.11.2021г. в общ размер на
13 416,00 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 16,47 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН********** *** да
заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер 1608,92лв.
(хиляда шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: