Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
Град Пловдив, 16.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 145 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две
касационни жалби на Д.Ф.Д.
и на Министерството на културата срещу решение №
260071 от 29.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 212 по описа на Карловския
районен съд за 2020 година, с което е изменено наказателно постановление № 08-00-896 от 15.04.2020 г. на зам.-министъра на културата,
с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,*** на
основание чл.228б, вр. чл.192, ал.1, т.2 ЗКН е наложено административно
наказание глоба в размер на 2500 лева, като е намален размера на глобата от
2500 лева на 2000 лева.
Според касатора Д.Д. решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и цялостна
отмяна на наказателното постановление. Съображения по същество са изложени и в
отговора на касационната жалба, подадена от Министерството на културата.
Касаторът Министерство на културата моли да се отмени
обжалваното решение в частта, с която е намален размера на глоба и се потвърди
изцяло наказателното постановление по изложените в жалбата и в писмения отговор
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди първоинстанционното решение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страните по делото, за които съответната обжалвана част от решението е
неблагоприятна, поради което са допустими, но разгледани по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, са неоснователни поради следните съображения:
За да измени наказателното постановление, районният
съд е приел, че при неговото издаване не е допуснато съществено процесуално
нарушение, че АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите по чл.42
и чл.57 ЗАНН реквизити, издадени са в изискуемата форма и от оправомощени
длъжностни лица, дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, посочени са мястото и
датата на извършване на нарушението, правната квалификация и приложимата
санкционна норма, размерът на наложената глоба, индивидуализиран е нарушителят.
Според районния съд, доколкото формата на нарушение е бездействие, то следва да
се отнесе към т.нар. продължени нарушения, при които е налице едно
непрекъснато, трайно осъществяване на административнонаказателния състав през
продължителен период от време, по правило осъществявано чрез бездействие, което
е в разрез с нормативно изискуемо действие, поради което посочването на периода
22.05.2019 г. – 22.08.2019 г. изпълнява изцяло изискването на закона за
посочване на дата на нарушението и по никакъв начин не нарушава правата на
жалбоподателя. Според районния съд формата на вината не е задължителен елемент
от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление, защото елементите със
задължителен характер са изрично изброени в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са налични в
АУАН и наказателното постановление. Тъй като формата на вината не е сред тези
елементи, нейното непосочване или неправилно определяне не може да доведе до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Районният съд е приел, че
действително наказващият орган неправилно е определил формата на вината като
евентуален умисъл, защото възраженията на нарушителя във връзка с
неизпълнението на наложената принудителна административна мярка са изцяло
неотносими с оглед предмета на гр. дело № 1613/2017 г. на Районен съд Карлово.
Според районния съд формата на вината е пряк умисъл, защото нарушителят е
предвиждал настъпването на конкретните общественоопасни последици, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния
резултат. Районният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства
безспорно доказват извършването на вмененото нарушение. Според съда не са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, нарушението не разкрива белези на
маловажен случай, то е формално, на просто извършване, поради което за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици, няма изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Според районния съд, обаче, определеният размер на наложеното
наказание е необосновано завишен над минималния, защото макар личността на Иван
Вазов да е важна, липсват други отегчаващи вината обстоятелства, поради което
размерът на глобата е намален до минималния, предвиден в чл.228б ЗКН, от 2000
лева.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Възраженията на касатора Д.Д. са идентични с
възраженията в първоначалната жалба и на тях районният съд е дал подробен и
мотивиран отговор. Не отговаря на истината твърдението, че районният съд не е
отчел допуснати процесуални нарушения от страна на наказващия орган, които са
засегнали правото му на защита. Напротив, районният съд е достигнал до различни
правни изводи въз основа на безспорно установените по делото факти, с които
изводи очевидно касаторът не е съгласен, но които са напълно обосновани и
правилни според касационната инстанция. В достатъчна степен подробно и
последователно е даден отговор на всички възражения във връзка с датата на
нарушението, приложението на нормата на чл.28 ЗАНН за конкретния случай и
формата на вината, като доказателствата по делото не налагат различни изводи. Както
правилно е отбелязал това районният съд, нарушението е извършено чрез
бездействие и то ще се прекрати след извършване на дължимото действие, в случая
– след насрочването на конкурс за заемане на длъжността директор на Къща-музей
„Иван Вазов“. В този смисъл нарушението е било налице и към датата на
извършване на проверката, когато все още не е било изпълнено даденото
предписание. Т.е., не е налице такова съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е ограничило правото на
защита на нарушителя по начин, че той да не може да разбере за какво
административно нарушение се търси неговата административнонаказателна
отговорност.
Следва изрично да бъде отбелязано, че съдът
дължи произнасяне само по правнорелевантни с конкретния казус възражения, а не
по всички направени от страните. В този смисъл не следва да се коментират
възраженията във връзка със законосъобразността на принудителната
административна мярка, доколкото това са въпроси, подлежащи на разглеждане в
друго самостоятелно съдебно производство.
Не се споделя възражението на Министерството
на културата за неправилност на съдебното решение в частта, с която е намален
размерът на глобата. Правилно съдът е отбелязал, че наказващият орган не е
изложил други отегчаващи отговорността обстоятелства освен важността на
личността на Иван Вазов за Сопот и за цяла България. От друга страна, в самото
наказателно постановление е посочено, че временно изпълняващата длъжността
директор на музея е отговаряла на изискванията за образование и професионален
опит за тази длъжност. Т.е., законодателят със създаването на санкционната
норма на 228б ЗКН и определянето на минималните размери на глобите и
имуществените санкции в твърде висок за българския стандарт размер е оценил
важността на събитията и личностите, чийто живот и дейност са предмет на
съответната музейна дейност.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано
следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото на страните не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260071
от 29.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 212 по описа на Карловския районен
съд за 2020 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.