РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д Административно наказателно дело №
20211110207379 по описа за 2021 година
Софийски районен съд, Наказателно oтделение, 11 състав, в открито заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д Д
при участието на съдебен секретар Люба Стателова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 7379/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Наказателно постановление №
510792-F531747/12.05.2020 г., издадено от началник на отдел при , с което, на основание чл. 185,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (съставени
три акта за едно нарушение; непрецизна санкционна норма) и за недоказаност на
административното обвинение. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, изпраща представител.
1
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.12.2019 г. била извършена проверка на търговски обект – , находящ се в гр.,
стопанисван от „. Установило се, че търговският обект е оборудван с работещо устройство с
фискална памет, модел ТЕМОЛ с ИН на ФУ: ЗК 117900 и ИН на ФП: 50141277 и потвърждение
към приходната администрация № 3823088/01.06.2017, както и че устройството притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата. Разпечатан бил дневен
финансов Х отчет № 019016/15.12.2019 г., съгласно който разчетената касова наличност възлизала
на 275,70 лева. В касата била установена фактическа наличност, в размер на 136,30 лева, за което
бил извършен опис. Разликата не била отразена, като служебно изведена, нито във фискалното
устройство, нито в касовата книга.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетелите И.А. и АУАН; НП; наказателни постановления; протокол за проверка; финансови
отчети; опис на каса; възражение; заповед за компетентност.
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на свидетеля
И.А., доколкото същият е участвал в самата проверка, като протоколът от същата, фискалния отчет
и описът на касата са в подкрепа на казаното то него.
Няколко важни обстоятелства се установяват от показанията на доведения от страна на
жалбоподателя свидетел. Действително, същият добросъвестно декларира обвързаност и с
дружеството-жалбоподател (съдружник), и със самия търговски обект (управител). Доколкото,
обаче, това не прави казаното от него a priori недостоверно, а само изисква повишено внимание,
свидетелят удостоверява няколко съществени за дейността на обекта обстоятелства: че ползваните
в него фискални устройства притежават функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“,
както и че при постъпване всички работници и служители биват инструктирани за съществуването
на тези функции и необходимостта от ползването им.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
2
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. От
текстовете на представените наказателни постановления се установява, че същите касаят три
отделни фискални устройства, респективно – три отделни каси и техните разчетени и фактически
наличности, поради което и не би могло да се приеме, че е налице нарушение на забраната non bis
in idem.
Касателно възражението за санкционната норма, същото почива на дълбоко превратен
прочит на закона. Привръзката към ал. 1 на чл. 185 ЗДДС няма отношение към издаването или не
на фискален бон, а към предвидената санкция в по-благоприятен размер. Водеща е ал. 2,
регламентираща случаи на нарушение на подзаконовите нормативни актове по прилагането на
ЗДДС (какъвто е и Наредба Н-18), като привръзката към предходната алинея е за правна
прецизност – с оглед прилагането на санкция в привилегирован размер (когато нарушението не
води до неотчитане на приходи, какъвто е настоящият случай – контролна покупка не е била
извършвана, а фактическата наличност е по-малка от разчетената).
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на 21.01.2018 г. в търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет,
притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата, разчетената
касова наличност възлизала на 275,70 лева, а в касата била установена фактическа наличност, в
размер на 139,40 лева, без разликата да е отразена като служебно изведена.
3
Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е формално и е довършено с
факта на наличие на разлика между разчетена и фактическа наличност на пари в касата.
Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.
В жалбата и в пледоарията на повереника се твърдят специфики в организация на
работата, които е следвало, но не са били отчетени от контролните органи. Тези специфики,
според настоящия съдебен състав, са непротивопоставими на обвинителната теза. Практиките в
търговския обект са вътрешноорганизационен въпрос, който не обвързва фискалния контрол. В
конкретния случай, в хода на проверката е констатирано, че част от касите са с отрицателен баланс
между разчетена и фактическа наличност, а други – с положителен (брутните суми не
съответстват, в отграничение от твърденията на повереника). На следващо място, за търговеца
съществува възможност за издаване на служебен бон или междинна сметка, които да послужат,
като покана към клиента за плащане и като носител на информация за дължимата сума и
впоследствие сумата да бъде заприходена, с издаване на първичния счетоводен документ.
Издаването на фискален (или системен) удостоверява не предстоящо, а реално постъпило плащане
и в този смисъл, с дължимото се уважение към работата на всеки един търговец, се касае за
утвърдена, но незаконосъобразна практика, която е довела до ангажиране на отговорност (дори да
се приеме за налична, тази, касаеща „комплиментите“ също не е била съпроводена със служебно
въвеждане или извеждане, с каквито функции касовите апарати са разполагали).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с надлежното отразяване на изведени от касата суми, т. е. касае съществена
4
част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост от
количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата не е незначителна
(двуократно по-голям размер), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на
този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане
(какъвто Наредба Н-18, безспорно е), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв, а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В настоящия случай, застрашени са обществените отношения, свързани с отчетността. В
конкретния случай, при установена положителна разлика и при отсъствие на контролна покупка,
законосъобразно е било отчетено, че нарушението няма как да доведе до неотразяване на приходи.
Доколкото санкцията е отмерена в предвидения законов минимум, подробни разсъждения по
размера й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и предвид
защитата от юрисконсулт, както и изричната претенция за присъждане, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 510792-F531747/12.05.2020 г.,
издадено от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС,
на „ била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
5
ОСЪЖДА „ да заплати по сметка на сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6