Р Е Ш Е Н И Е
№………./18.04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА К.
при секретар Н.И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 435 по описа
за 2016 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.А. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Р.В.Й., ЕГН **********, с адрес:
***, И.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и З.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***,
с която са предявени следните
обективно и субективно кумулативно съединени искове:
-с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, да бъде прогласена
нищожността на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 10, том
IV, per. № 3207, дело №96 от 2000 г. на нот. Жельо Костов, вписан във Служба по вписванията към
PC-Варна, като Акт №31, том XXVIII, дело №6325/2000 г., вх. per.
№9866 от 27.09.2000 г поради липса на съгласие на страните, доколкото същите не са
желали да извършат дарение, а продажба;
-с правно основание
чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за поправка на нотариален акт за
дарение, обективиран в Нот. акт №194, том I, per. №4453, дело №205 от 2001 г. на нотариус Роза
Кожухарова, вписан в Сл. по вписванията към PC-Варна като Акт №4, том XXIV,
дело №5435, вх. per. №8360 от 06.07.2001 г ,
поради липса на предписана от закона
форма по чл.18 от ЗЗД, доколкото поправката по естеството
си обективирала един изцяло нов вид сделка –
продажба;
В исковата
молба, уточняващите я молби и в съдебно
заседание се твърди и се поддържа, че тримата ищци са
наследници по закон на С.В. Д., починала на 23.08.2010 г., като първият
е неин съпруг, а втората и третата са й дъщери. С. Д., от своя страна била
наследница на В. Й.Г.-баща, починал на
01.11.2008 г. и на Е. С. Г.-майка,
починала на 21.09.2014 г. Последната била оставила
за свои наследници:
Д.С.Й.-дъщеря от първи брак, Р.В.Й.-син от втори
брак, и вместо С.В. Д.-дъщеря, по право
на заместване /тяхната майка С. Д. била
починала преди наследодателката си Е. С. Г./, втората и третата от ищците
- Д.А.Г. и Г.А.Г. .
В. Й.Г. от своя страна
бил оставил за свои наследници: съпругата си
Е. С. Г., И.В.В. – дъщеря от първия му
брак, Г.В.Й.-син от първия му
брак, Р.В.Й.-син от втория му
брак, З.В.Й. – дъщеря и С.В. Д., чиито
наследници били ищците.
На
27.09.2010г. В. и Е. Г. били
извършили дарение обективирано в нот. акт № 10, том
IV, per. № 3207, дело №96 от
2000 г. на нот. Жельо Костов, вписан във Служба по
вписванията към PC-Варна, като Акт
№31, том XXVIII, дело
№6325/2000г., вх. per. №9866
от 27.09.2000г. на своя син-ответник Р.Й. по отношение на
свой имот – находящ се в гр.Варна
, представляващ: вътрешна къща в двора, състояща
се от външно
стълбище,антре,стая,дневна с кухненска
ниша, заедно с помещенията под тях - в сутерена,вътрешния клозет в двора както и ¼ ид.част от правото
на строеж върху държавно дворно място и подобренията в него, на ул.“****“/бивша
„****“№ 13 по плана на 16 подрайон на гр.Варна , цялото с площ
335кв.м.
Около една година след тази сделка,
страните по същата, извършили поправка на нотариалния акт за дарение,
обективирана в нот. акт №194, том I, per. №4453, дело №205 от 2001 г. на нотариус Роза
Кожухарова, вписан в Сл. по вписванията
към PC-Варна като Акт №4, том
XXIV, дело №5435, вх. peг.
№8360 от 06.07.2001 г., с която
поправка сделката, с която се извършвало дарение
се превръщала в
покупко-продажба.
Считат, сделката,
с която било извършено дарението за нищожна, поради липса на съгласие - чл.26,
ал.2 , предл. 2 от ЗЗД. Изводът за липса на съгласие
при сключване на тази сделка -дарение правели, предвид последвалата поправка на
нотариален акт, обективирана в Нот. акт №194, том I, per. №4453, дело
№205 от 2001 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Сл. по вписванията към РС-Ьарна като Акт №4, том XXIV, дело №5435, вх. per. №8360 от
06.07.2001 г., в смисъл който променял изоснови самата сделка, а именно от дарение/безвъзмездна
сделка/ се превръщала в покупко-продажба /възмездна сделка/. Ето защо изводът
бил, че между страните сключващи договора за дарение било липсвало съгласие
относно съществен елемент на сделката - възмездност
или безвъзмездност на сделката. Липсата на съгласие относно съществен елемент
на сделката водело до нищожност на основание чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД. Ето
защо считат, че в този случай съгласието между страните не можело да породи
правни последици. Изрично сочат, че не твърдят дарението от 27.09.2000г. да
прикрива симулативна продажба.
Индивидуализрат
имота, предмет на дарственото разпореждане,
както следва: сграда с идентификатор №10135.3515.166.1, адрес на сградата:
гр.Варна, п.к. 9000, ул. „****" №13, сградата е разположена в ПИ с идентификатор
№10135.3515.166, номер по предходен план няма; при граници на ПИ в който е
построена сградата: ПИ с идентификатор №10135.3515.165; ПИ с идентификатор
№10135.3515.167; ПИ с идентификатор №10135.3515.181 и улица „****"
застроена площ 49 кв.м., брой етажи- 2 етажа; предназначение: друг вид сграда
за обитаване.
Сочат, че въпреки,
че формално нотариалният акт за поправка, не обективирал
сделка, то в действителност с този акт за поправка, се обективирал нов
вид сделка, която в правния мир пораждал различен вид правни последици от
дарението. С този втори акт за поправка, ищците
били лишени от възможността да претендират запазена част от собствеността на
имота, при положение, че дарението се приемело за действителен акт.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.В.Й.,
чрез адв. Е.Д., с който оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Сочи, че преди да бъдат разделени от
ВРС, последните са предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване с иск за делба, като по този начин се цели
да се създаде съсобственост в делбеното производство,
а след това да се допусне делба. Сочейки, че съдебната делба може да се допусне
единствено спрямо вещ, която в момента на предявяване на иска се притежава в
режим на съсобственост от страните, обосновава становище за недопустимост на
предявените искове. На следващо място ответникът твърди, че ищците нямат правен
интерес да оспорват сделките на праводателите му над
размера на техните наследствени права, като оспорва и размера на посочените
наследствени квоти, като излага подробни съображения за това в отговора. Релевира възражение, че е придобил имота по давност. По
същество моли съда да прекрати изцяло производството по делото или в частта над
размера на притежаваните от ищците наследствени права. В условията на евентуалност моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни,
необосновани и недоказани. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от И.В.В., в който предявените искове се признават, като
основателни и допустими, и се претендира тяхното уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден
отговор от адв. С.Д., в качеството й
на особен представител на
Д.С.Й., с който твърди , че са основателни.
Ответниците Г.В.Й. и З.В.Й. не изразяват становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На л.6 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав, е прието Удостоверение за наследници, изх. No
АУ51662МЛ / 04.06.2015г., издадено от Община Варна, от което е видно, че Е. С. Г., ЕГН **********,
починала на 21.09.2014г. е оставила следните наследници: Д.С.Й. – дъщеря; Р.В.Й.
– син; С.В. Д. – дъщеря, починала на 23.08.2010г. и оставила от своя страна за
наследници по право на заместване: Д.А.Г.- дъщеря и Г.А.Г. – дъщеря.
На л.6 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав, е прието Удостоверение за наследници, изх. No
АУ51661МЛ / 04.06.2015г., издадено от Община Варна, от което е видно, че С.В. Д., ЕГН **********,
починала на 23.08.2010г. е оставила следните наследници: А.Г.Д. – съпруг, Д.А.Г.- дъщеря и Г.А.Г. – дъщеря.
На л.60 до л.62 от
делото е прието Удостоверение за наследници, изх. No АУ107489МЛ / 06.12.2016г., издадено от Община Варна, от което е видно, че В. Й.Г.,
ЕГН **********, починал на 01.11.2008г. е оставил следните наследници: Е. С. Г.,
починала на 21.09.2014г. и оставила за наследници: Д.С.Й. – дъщеря; Р.В.Й. –
син; С.В. Д. – дъщеря, починала на 23.08.2010г. и оставила от своя страна за
наследници: А.Г.Д. – съпруг, Д.А.Г.-
дъщеря и Г.А.Г. – дъщеря; З.В.Й. – дъщеря, И.В.В. –
дъщеря, Г.В.Й. – син.
На л. 8 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот, №
10, том IV, per. № 3207, дело №96 от 2000 г. на нот. Жельо Костов, вписан
във Служба по вписванията към PC-Варна, като
Акт №31, том XXVIII, дело №6325/2000 г., вх. per. №9866 от 27.09.2000 г., от който е видно, че В. Й.Г. и Е. С. Г. даряват на
сина си Р.В.Й., който приема дарението на собствения на дарителите недвижим
имот, придобит със съдебно решение по чл.288 от ГПК, находящ
се в гр. Варна и представляващ: вътрешна къща в двора, състояща
се от външно
стълбище,антре,стая,дневна с кухненска
ниша, заедно с помещенията под тях - в сутерена,вътрешния клозет в двора както и ¼ ид.част от правото
на строеж върху държавно дворно място и подобренията в него, на ул.“****“/бивша
„****“№ 13/, съставляващо парцел трети в кв.1172 по плана на
16 подрайон на гр.Варна , цялото с площ 335кв.м., като дарителите си
запазвали правото на ползване върху имота, докато са живи.
На л. 9 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав е приет Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №194, том I,
per. №4453, дело №205 от
2001 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Сл. по
вписванията към PC-Варна като Акт
№4, том XXIV, дело №5435, вх. per. №8360 от 06.07.2001г., от който е видно, че В. Й.Г. и Е. С. Г. от една
страна, а от друга Р.В.Й. са се съгласили да се извърши поправка на нотариален
акт, като в девет точки са се съгласили да се чете текста в посочения смисъл в
поправката, като вместо „дарение“ навсякъде да се чете
„продажба“ и се изменят смислово всички части на първоначалния нотариален акт в
смисъл на продажба.
На л. 10 от папката по гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот, който се
издава въз основа на съдебно решение по чл.288 от ГПК, №104, том II, дело №1043 от 16.05.1980 г. на
нотариус Каварджиков при ВРС, от който е видно, че В. Й.Г. е признат за собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна и
представляващ: вътрешна къща в двора, състояща
се от външно
стълбище,антре,стая,дневна с кухненска
ниша, заедно с помещенията под тях - в сутерена,вътрешния клозет в двора, както и ¼ ид.част от правото на
строеж върху държавно дворно място и подобренията в него, на ул.
„****“№ 13, съставляващо парцел трети в кв.1172 по плана на 16 подрайон
на гр.Варна, цялото с площ 335кв.м.
На л. 11 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав е приет Протокол от с.з., проведено по гр.д. 1307 / 1979г. по описа
на ВОС, от който е видно, че страните по делото са постигнали спогодба, като в
дял на В. Й.Г. е поставен следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна и представляващ: вътрешна къща в двора, състояща
се от външно
стълбище,антре,стая,дневна с кухненска
ниша, заедно с помещенията под тях - в сутерена,вътрешния клозет в двора, както и ¼ ид.част от правото на
строеж върху държавно дворно място и подобренията в него, на ул.
„****“№ 13.
На л. 12 и л.13 от
папката по гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав са приети два броя Удостоверения за вписвния,
отбелязвания и заличавания за лицата Е. С. Г. и В. Й.Г., от които се установява, че в Агенция по Вписванията – Слубжа по вписванията – Варна са съответно вписани
нотариалния акт за процесното дарение и нотариалния
акт за неговата поправка.
На л.27 от папката по гр.д. 10 210 / 2015г. по описа
на ВРС, XLII състав е приета Скица на сграда, издадена от АГКК, СГКК – Варна, от която
е видно, че процесната сграда е с идентификатор
10135.3515.166.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 10135.3515.166.
На л.28 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав е прието удостоверение изх. No АУ094702 ВН / 05.10.2015г., от което е видно, че
лицата В. Й.Г. и Е. С. Г. имат сключен втори граждански брак No 573 na 07.08.1975г. в гр. Варна.
На л.29 от папката по
гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав, е прието удостоверение за данъчна оценка, изх. No ********** / 01.10.2015г., от което е видно, че
данъчната оценка за процесния недвижим имот – жилище
е в размер на 30 247,50 лв.
На л. 84 от делото е
прието писмо от 28.10.2016г. на съдебен архивар до Окръжен съд –Варна с
отбелязване, че гд 1307 / 1979 г. по описа на ВОС не
е запазено в архива на съда.
На л.85 от делото е
прието писмо, изх. No 151 / 01.11.2016г. на нот.
Роза Кожухарова, рег. No 212, Нотариалната камара –
гр. София, от което е видно, че нот.Кожухарова не е
би могла да представи изисканото нот. дело No 205 / 2001г., доколкото нотариалните дела се пазели пет години и след това
подлежели на унищожаване.
На л.111 от делото е
прието писмо, рег. No МД17000268ВН_001 ВН/ 20.03.2017г. на Община Варна, от
което е видно, че в информационния масив на Община Варна, Дирекция „Местни
данъци“ не се съхраняват данни за извършени плащания на данък при придобиване
на имущество за посочените в съдебното удостоверение години.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящото производство
е образувано по искова молба, подадена пред Варненски Районен Съд, по която е
образувано гр.д. 10 210 / 2015г. по описа на ВРС, XLII състав. Със свое определение от 06.11.2015г., постановено по гр.д. 10 210
/ 2015г. по описа на ВРС, XLII състав, ВРС е
постановил разделяне на исковете на основание чл. 210 ал.2 от ГПК и е изпратил
по подсъдност на ВОС само исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД, които са
били заявени за разглеждане от ищците съвместно с искове с правно основание чл.
34 ЗС и чл. 30 ЗН.
В съдебно
заседание, проведено на 09.03.2017г. съдът отправи въпроси по реда на чл.143
ал.1 от ГПК и ищците в съдебно заседание заявиха, че не поддържат твърденията
си, които сочат, че нотариалният акт за поправка на нотариален акт за дарение е
нищожно нотариално удостоверяване, а твърдят, че самата поправка на нотариалния
акт представлявал по съществото си нов вид сделка, която нов вид сделка
оспорват като недействителна – нищожна поради липса на форма. В съответствие на твърденията за настъпилите
факти и обстоятелства, които ищците са заявили и поддържали в хода на
производството и исканията, които са отправили, е дадена и правната
квалификация на спорното право. Със свое определение, постановено в открито
съдебно заседание на 09.03.2017г., съдът е обявил за окончателен проекто-доклада по делото, като страните не са възразили по
посочената от съда правна квалификация. В писмената си защита по делото, депозирана на 06.04.2017г. от процесуалния
представител на ищците, обаче, отново се излагат твърдения и се сочат факти и
обстоятелства, които навеждат, че правната квалификация на направеното от
ищците искане следва да се подведе под хипотезата на нищожното нотариално
удостоверяване, а не да се приеме като оспорване действителността на правна сделка,
за която се твърди, че е сключена с нотариалния акт за поправка на нотариален
акт за дарение. В този смисъл и доколкото в съдебно заседание на 09.03.2017г.,
ищците уточниха конкретните си твърдения и искания, то и съдът не следва да
приема доводите на ищците, отразени в писмената защита.
За да се произнесе по
претенциите, съдът е ограничен от изложеното от страните и съответните искания,
които са отправили до съда на съответния етап от развитие на производството. След
уточненията в първо с.з., ищците изрично заявяват, че не поддържат твърденията
си, които сочат на нищожно нотариално удостоверяване по отношение на процесния нотариален акт за поправка и правят изрично
изявление, че искането им не е в тази насока, като поддържат, че нотариалният акт за поправка
сам по себе си съдържал уговорки, които обективирали
нов вид сделка – покупко-продажба.
Настоящият състав приема, че
нотариалният акт за поправка на нотариален акт,
обективиращ в себе си сделка – в случая дарение, сам по себе си не е сделка. Доколкото не е сделка, то и оспорването на неговата действителност не се
подчинява на правната уредба, касаеща недействителността
на договорите по ЗЗД, а действителността на нотариалния акт за поправка следва
да се преценява с оглед на уредбата за нищожност на нотариалното удостоверяване
в ГПК. В този смисъл и нотариалният акт за поправка не може да бъде
атакуван като нищожен на основанията
за недействителност на сделките /Така
Решение № 1027/16.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 3955/2007г., І ГО, в този смисъл и Решение
№ 63/23.02.2012г. на
ВКС по гр.д. № 766/2011г.,
ІІ ГО./. След като се приема, че поправката на
нотариален акт не е правна сделка, то недопустим
е иск, основан на твърденията за нищожност на поправката
на нотариалния акт, предвид че
същият обективирал сделка и тя била нищожна поради липса
на форма. В този смисъл и производството по този иск следва да се
прекрати, като недопустимо, поради липса на правен интерес, предвид, че ищците
разполагат с възможност да защитят правата си по друг ред чрез оспорване
валидността на нотариалното удостоверяване.
По другия допустим за
разглеждане кумулативно съединен иск ищците
твърдят, че сключената сделка е дарение, като същата е нищожна поради липса на
съгласие. Видно е от всички представени доказателства, обаче, че е налице
валидно сключен договор за покупко-продажба, който е обективиран
в нот. акт № 10, том IV, per. № 3207, дело №96 от 2000 г. на нот.
Жельо Костов, вписан във Служба по вписванията към PC-Варна, като Акт №31, том
XXVIII, дело №6325/2000 г., вх. per. №9866 от
27.09.2000 г., поправен с Нот. акт №194,
том I, per. №4453, дело №205 от 2001 г. на нотариус
Роза Кожухарова, вписан в Сл. по вписванията към PC-Варна като Акт №4, том
XXIV, дело №5435, вх. per. №8360 от 06.07.2001 г. Нотариалният
акт за поправка не е отделна сделка, а се инкорпорира в нотариалния акт, с
който е сключена сделката, която се поправя.
От момента на поправката, сделката се счита за сключена с посоченото в
нотариалния акт за поправка съдържание, като в процесния
случай, считано от датата на подписване на нотариалния акт за поправка в
правния мир съществува сделка за покупко-продажба на недвижим имот, доколкото
не беше надлежно и своевременно заявено оспорване на валидността на
нотариалното удостоверяване по поправката на нотариалния акт. С оглед на
гореизложеното и не се доказаха твърденията, за които ищците носят доказателствена тежест, а именно, че е налице сключен
договор за дарение, който е нищожен поради липса на съгласие. В този смисъл и
искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 от ГПК, то и ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Р.В.Й. сторените от
последния разноски, за които е представил своевременно списък и надлежни доказателства за
заплащането на адвокатското възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно. Минималното
адвокатското възнаграждение
за посочената от ищците цена на
искове, изчислено съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 1437,42
лв. за
всеки един от двата предявени
иска. Настоящото дело не представлява
правна и фактическа сложност и по него
са проведени две заседания, в които процесуалните представители са взели участие, то съдът намира,
че следва да уважи възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като го намали до
размера от 1437,42 лв. по всеки един от
кумулативно съединените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.А. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Р.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, Г.В.Й., ЕГН **********, с адрес:
***, Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и З.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2
пр.2 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 10, том IV, per. № 3207, дело №96 от 2000 г. на нот. Жельо Костов,
вписан във Служба по вписванията
към PC-Варна под Акт
№31, том XXVIII, дело
№6325/2000 г., вх. per. №9866 от
27.09.2000 г., поради
липса на съгласие на страните, доколкото същите не са желали да извършат дарение, а продажба, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта по предявените от А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Г.А. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Р.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, Г.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и З.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за поправка на нотариален акт
за дарение, обективиран в Нот. акт №194, том
I, per. №4453, дело №205 от 2001 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Сл.
по вписванията към PC-Варна като Акт №4, том XXIV, дело №5435, вх. per. №8360
от 06.07.2001 г , поради липса на
предписана от закона форма по чл.18 от ЗЗД, доколкото поправката по естеството си обективирала един изцяло нов вид сделка – продажба, като недопустими.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.А. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят
на Р.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 874,84 лв. /две хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Решението в частта, с
която е прекратено частично производството има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен Съд – Варна в седемдневен
срок от съобщаването на страните, като в останалата част решението може
да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: