Р Е Ш Е Н И Е № 245
гр. Видин 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, V състав наказателно отделение в публичното заседание на девети
юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Ц.
при секретаря П.Въткова,
като разгледа докладваното от съдия Ц. АНД дело № 344 по описа за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П.С.Ц. ***,чрез адв. В.Б.,
със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 26-0000589/06.10.2020г. на Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Враца , с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 93,ал.1, т.1 от ЗАвПр- „глоба“ в размер на 2000.00 лв. за
извършено нарушение на чл. 24,ал. 1 от ЗАвПр.
В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован се явява лично и с процесуален представител. В жалбата се
релевират оплаквания за нецелесъобразност, липса на изясняване на фактическата
обстановка и несъобразяване с императивните правни норми. Излагат се
съображения относно издаването на процесното наказателно постановление в
нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5. Посочва се, че липсва детайлно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорваното наказателно постановление.
Представител
на ответната страна не се явява. Постъпило е писмено становище от Иван Тодоров
–Директор на РД „АА – Враца“ , с което се иска
потвърждение на издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
От
събраните по делото доказателства, взети
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 17.09.2020 г. около 13:00ч. в
гр. Видин, ж-к „В. Левски“ срещу бл. 5 П.Ц. управлява лек автомобил „Шевролет
Авео“, категория М1 с регистрационен номер ВН 7646АК, оборудван като лек
таксиметров автомобил, съгласно Наредба №34 на Министерство на транспорта,
предназначен за извършване на таксиметров превоз на пътници, оборудван с ЕТАФП
№ DY063204
и включен таксиметров апарат с попълнена пътна книжка №3562 за 17.09.2020 г. с
час на започване на работен ден – 11:30 ч. След извършена проверка инспектор К.К.
*** е констатирал, че водачът управлява лекия таксиметров автомобил без
разрешение за таксиметров превоз, с което виновно нарушил чл. 24, ал. 1 ЗАвПр.
Съставен бил АУАН № 277158 от 17.09.2020 г. за нарушение по чл. 24, ал. 1
ЗАвПр. Актът
бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от
него. Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките
на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало
на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочено, като нарушител, според
отразеното в приложената разписка.
Така установената
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и от писмените и гласни доказателства – показания
на К.Д.К. ***.
Между така събраните доказателства
няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът дава
вяра на показанията на актосъставителя К., тъй като същите са убедителни,
последователни и съотносими към останалите доказателства приложени по
преписката, респект. по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушенеито визирани в ЗАвПр, за което е санкциониран по административен ред.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, доколкото като правоспособен водачът на автомобил, извършващ
таксиметров превоз е съзнавал, че с действието си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Иван Тодоров –Директор на РД
„АА – Враца“, който към дата 06.10.2020 г. е бил оправомощен да издава НП.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против жалбоподателя. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви доказателства,
които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Напротив – същата се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства. Видно е от включения електронен
таксиметров апарат, генерирал фискален бон №36647703, че жалбоподателят е
манифестирал намерението си за полагане на труд, изразяващ се в извършване на
таксиметров превоз на пътници. Нещо повече към момента на извършване на проверката
жалбоподателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл. 31 ,ал. 1,т. 3 от
Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници задължение, а именно,
носил е в себе си пътна книжка № 3562, издадена от превозвача с начален
час на работния ден – 11:30ч. Видно от административнонаказателната преписка е,
че не са били иззети веществени доказателства.
При анализа на приложимата нормативна уредба,
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр.
В нея е предвидено, че таксиметровите превози на пътници се извършват от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална
памет, по ред, определен в Наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници. Същото правило е въведено и от чл.
34,ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. Разрешението за таксиметров превоз на
пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено длъжностно лице за
всеки отделен автомобил, като в него се вписват данните на водача в случаите,
когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по реда на ЗАвПр превозвач,
който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си
по таксиметров превоз на пътници /арг. от чл. 24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвтП/. Съгласно
цитирания по-горе подзаконов нормативен акт таксиметров превоз на пътници се
извършва както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено
от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за
таксиметров превоз на пътници /ал. 1 на цитирания чл. 3/, така и от водачи,
извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1 /ал. 2 на
чл. 3 от Наредбата/. Таксиметров превоз е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по
заявен от пътника маршрут. Легална дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП,
който гласи, че обществен превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане. В тази връзка следва да се посочи, че единственият
субект на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е именно
водачът на моторното превозно средство, който изобщо не е необходимо да бъде
търговец. От представените по делото писмени доказателства – попълнена пътна
книжка, контролна лента от фискално устройство - фискален бон по несъмнен начин се
установява, че на 17.09.2020 г. П.Ц. е управлявал таксиметров автомобил.
Автомобилът е бил с всички отличителни белези за таксиметров такъв. Не е
необходимо да е извършван курс по време на проверката, тоест да се установи
наличието на пътници, за да се приеме, че направените констатации от
административнонаказващия орган кореспондират с нормите на чл. 24,ал. 1 и чл. 93,
ал.1 ЗАвПр. Безспорно установено е по делото, а не се спори в настоящото
производство, че жалбоподателят не е представил на проверяващите разрешение за
извършване на таксиметров превоз.
Следователно,
несъмнено от обективна страна жалбоподателят Ц. е осъществявал "обществен превоз" по
смисъла на § 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Съдът
намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към
жалбоподателя, защото както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров
превоз по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, са натоварени със
задължението да извършват таксиметрови превози само с издадено от кмета на
общината разрешение за таксиметров превоз на пътници. След като жалбоподателят
не е разполагал с надлежно разрешение от съответната община, същият е следвало
да се въздържа от извършването на таксиметрови превози. Нарушението подлежи на
санкция по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, предвиждащ специално наказание
за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, без редовно
издадено разрешение, като санкционната разпоредба правилно е издирена от
наказващия орган. Следва да се отбележи и че същата съдържа в себе си и
дължимото поведение, като посочването й гарантира напълно яснотата на
наказателното постановление.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил "глоба" в нейния абсолютен
размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум
и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност
за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото
наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно настоящия съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид
/арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са
установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска
обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на
някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба. Освен това, деянието, обявено за наказуемо е свързано с
осъществяване на превоз на пътници, за който нормативната база предвижда строги
правила за осъществяване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи
законово регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред,
предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за
нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето
на съответните изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност
от осъществяване на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на
посочената дейност от съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване
на изискванията, свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на
значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно
здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да
бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 26 - 0000589/06.10.2020г с което на П.С.Ц. ***, чрез адв. В.Б., със съдебен
адрес:*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв. на
основание чл.93,ал.1,т.1 ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Видински Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет
дневен срок от съобщението му на страните.
Районен съдия: