РЕШЕНИЕ
№ 8620
гр. С., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110154333 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила искова молба от АНДР. К. ИЗ. с ЕГН
********** и ЦВ. ЛЮБ. ИВ. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес град С.,
ул. „/Адрес/“ ****** (ищци), чрез упълномощения представител адвокат Н.К..
Ищците твърдят, че срещу тях е бил издаден изпълнителен лист, според който
двамата солидарно са били осъдени да заплатят 9 417 лева и 8 стотинки главница и
1 537 лева и 75 стотинки лихва за забава. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. дело номер 20118410405132 по описа на частния съдебен изпълнител
Неделчо Митев, рег. номер 841, ареал на действие Софийския градски съд. Поддържат,
че взискателят е поискал предприемането на изпълнително действие при образуването
на изпълнителното дело, след което в продължение на период от девет години не е
искал извършването на изпълнителни действия. По указания на съда са уточнили, че
по изпълнителното дело нито са били извършвани плащания, нито са били събирани
принудително суми. Заявяват, че при това положение изпълнителното производство се
е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземанията по изпълнителния
лист са се погасили по давност. Искат от съда да установи по отношение на ответника,
че не дължат сумата 10 954 лева и 83 стотинки, представляваща 9 417 лева и 8
стотинки главница и 1 537 лева и 75 стотинки лихва за забава. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „/Фирма/“ ЕООД с ЕИК ********, съдебен адрес град С., ул. „/Адрес/“ ** **
**, чрез упълномощения представител адвокат П.В., с който се прави признание на
иска. Ответникът иска да не бъдат присъждани в негова тежест разноски, защото не е
дал повод за завеждането на настоящото дело.
След като съобрази твърденията на ищците и направеното признание на
иска, Софийският районен съд направи следните правни изводи.
1
Ищците са предявили субективно съединени искове с правни основания чл. 439,
ал. 1 ГПК. Изложените твърдения в исковата молба и уточнението към нея обуславят
наличието на правен интерес за предявяването на исковете. Самата искова молба е
подписана от надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Предвид направеното пълно признание на иска от ответника, във връзка с което
съдът е дал съответни указания на ищците на 21. 01. 2022 г., в първото открито по
делото съдебно заседание на основание чл. 237, ал. 1 ГПК е било прекратено
съдебното дирене. Настоящото решение се основава на признанието на иска. За да го
постанови, съдът прецени, че е признато погасяване по давност на парични вземания
при твърдения за дълготрайно бездействие от страна на кредитора-взискател. При това
положение признанието не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Наред
с това ответникът може да се разпорежда с паричните вземания, чието погасяване по
давност признава (самият той твърди, че ги е придобил от предходен кредитор).
По изложените съображения признатите искове следва да бъдат уважени.
Разноски. При уважаването на предявените искове по начало съдът присъжда
разноски в полза на ищците. Ищците са били освободени от внасянето на държавни
такси и претендират единствено възнаграждения в полза на адвоката им на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В настоящия случай обаче следва да се приеме, че ответникът не е
дал повод за завеждането на настоящото дело и е признал исковете, поради което на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото разноски трябва да останат за сметка
на ищците. Това е така, защото от самите твърдения на ищците е видно, че ответникът
не е инициирал действия по принудително изпълнение след погасяването по давност
на вземанията. Отделно от това твърдяното и признато прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва автоматично по
силата на закона, тоест няма основание ответникът да иска от съдебния изпълнител
нарочно прекратяване (или обявяване на прекратяването) на делото след изтичането на
перемпционния срок. Освен това признанието на иска е направено с първото
процесуално действие на ответника по настоящото производство. След като
ответникът не следва да бъде осъждан за разноски, то по аргумент за противното от чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците няма право на възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правни основания чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че ищците АНДР. К. ИЗ. с ЕГН
********** и ЦВ. ЛЮБ. ИВ. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес град С.,
ул. „/Адрес/“ ******, не дължат на ответника „/Фирма/“ ЕООД с ЕИК ********,
съдебен адрес град С., ул. „/Адрес/“ ** ** **, сумата в размер на 10 954 лева и 83
стотинки, представляваща 9 417 лева и 8 стотинки главница и 1 537 лева и 75
стотинки лихва за забава, която са били осъдени да заплатят солидарно с изпълнителен
лист, издаден на 16. 10. 2009 г. от Софийския районен съд, II гражданско отделение,
57-и състав, по ч. гр. дело № 46082 по описа за 2009 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
2
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3