№ 28267
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110166836 по описа за 2023 година
Ищецът Н. И. П., чрез своя пълномощник, твърди, че договорът за потребителски кредит №
924814 от 07.09.2023 г., сключен между него и „...“ ЕООД, е изцяло нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, поради противоречие с повелителни
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според изложеното в искането, този
договор нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва
ясно определяне на прилагания лихвен процент. Не е уточнено дали лихвата е фиксирана
или променлива, а също така не са посочени условията, при които тя се прилага. Освен това
договорът не съдържа информация относно начина на изчисление на годишния процент на
разходите (ГПР), което прави невъзможно за потребителя да установи какви разходи ще
понесе реално.
Ищецът също така поддържа, че в договора липсва яснота относно компонентите, включени
в ГПР. По тази причина потребителят не може да прецени дали разходи като договорената
неустойка са включени в изчислението. В подкрепа на твърдението си ищецът посочва, че
съгласно ЗПК ГПР трябва да отразява всички преки и косвени разходи, свързани с кредита,
включително комисионни, такси и други плащания, свързани с изпълнението му. В
конкретния случай, договорът съдържа само числова стойност на ГПР, но не съдържа
методологията за неговото формиране, което представлява съществено нарушение на закона.
Също така ищецът твърди, че договорът нарушава и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява
определянето на ГПР, надвишаващ петкратния размер на законната лихва. В случая
договореният ГПР е в размер на 58.34%, което надвишава допустимия по закон таван и
представлява основание за нищожност на договора. Наред с това, при включването на
предвидената неустойка в общата сума на задължението, реалният ГПР би нараснал още
повече, което допълнително утежнява положението на потребителя.
В подкрепа на главното си искане ищецът се позовава и на чл. 22 от ЗПК, който предвижда,
че договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не съдържа задължителните
елементи, посочени в чл. 11 от същия закон. В случая, според твърденията в искането,
договорът не отговаря на изискванията за съдържание и прозрачност, и поради това следва
1
да бъде обявен за нищожен.
При условията на евентуалност ищецът поддържа, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
договора, която предвижда задължение за заплащане на неустойка в размер на 4959.88 лева,
също е нищожна. Това се твърди на основание чл. 26, ал. 1, изречение трето от ЗЗД, тъй като
клаузата противоречи на добрите нрави. Освен това се сочи, че тази разпоредба е
неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите, тъй
като е включена в предварително изготвени договорни условия, които не са индивидуално
уговорени с потребителя. Размерът на неустойката представлява над 170% от главницата по
кредита, което е несъразмерно и несправедливо, и води до необосновано облагодетелстване
на кредитора за сметка на потребителя. По този начин се нарушават принципите на
добросъвестност, справедливост и равнопоставеност, които са в основата на договорното
право.
Ищецът изтъква още, че така формулираната неустойка прехвърля върху потребителя
последствията от задължения, които всъщност са на кредитора – а именно оценката на
кредитоспособността преди сключване на договора. Това е в противоречие както със ЗПК,
така и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент. Освен това, според практиката на
Върховния касационен съд, неустойката, която е уговорена извън присъщите функции –
обезпечителна, обезщетителна или санкционна, и служи единствено за увеличаване на
печалбата на кредитора, се счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави.
На последно място, ищецът заявява, че не са налице основания за прилагане на чл. 26, ал. 4
ЗЗД, тъй като договорът не може да бъде запазен чрез замяна на нищожните клаузи с
императивни норми на закона. Също така, при липса на тези клаузи, договорът не би бил
сключен изобщо, тъй като те засягат основни елементи от съдържанието му, включително
цената и условията на кредита.
В обобщение, ищецът поддържа, че поради съществени нарушения на императивни
законови разпоредби и въвеждането на клаузи, които нарушават добрите нрави и правата на
потребителя, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за нищожен, а при
условията на евентуалност – клаузата за неустойка да бъде обявена за недействителна.
Ответникът, „...“ ЕООД, твърди, че исковете на Н. И. П. за обявяване на нищожност на
договора за потребителски кредит и клаузата за неустойка са неоснователни. Според него,
договорът за потребителски кредит № 924814 от 07.09.2023 г. е действителен и не нарушава
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както твърди ищецът. Ответникът
настоява, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като представя доказателства, сред които
логфайл, искане за сключване на договор и Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
изпратен на ищеца на 07.09.2023 г.
По отношение на годишния процент на разходите (ГПР), ответникът твърди, че всички
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК са изпълнени. В договора за
потребителски кредит и в СЕФ ясно е посочен размерът на ГПР и начинът на неговото
2
формиране, включително всички компоненти, които са необходими за информираността на
потребителя. Относно лихвения процент (ГЛП), ответникът категорично оспорва
твърденията на ищеца, че в договора липсва информация дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив. В договора лихвеният процент е фиксиран за целия срок на
договора и е в размер на 47%. Това е ясно посочено в договора и СЕФ. Ответникът
отбелязва също, че договорът включва погасителен план, в който се описват размерът, броят
и периодичността на вноските.
Относно неустойката в чл. 18, ал. 1 от договора, ответникът твърди, че тя е напълно валидна.
Тази клауза е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение в рамките на определен срок. Ответникът
отбелязва, че кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен
срок, но не е направил това, поради което неустойката е възникнала на основание
неизпълнение на договора. Според ответника, предоставянето на обезпечение е било ясно
посочено в условията на договора и неустойката е напълно законна.
По отношение на неравноправността на клаузата за неустойка, ответникът заявява, че тя не е
неравноправна, тъй като е индивидуално договорена и кредитополучателят е бил напълно
информиран за всички условия по договора. Той поддържа, че неустойката е била уговорена
за обезпечение на заема и нейният размер и условия за нейното плащане са били ясни и
разбрани от страните при подписването на договора.
Ответникът също така предявява насрещен иск срещу Н. И. П. за заплащане на част от
неизплатеното задължение по договора за потребителски кредит. Според ответника, в
момента има задължение за заплащане на сума от 2600 лв. за част от главницата, поради
неизпълнение на задълженията на ищеца. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6 от договора,
поради което се е активирала договорената неустойка.
В заключение, ответникът поддържа, че всички условия за сключване на договора са
спазени, включително изискванията за информираност на потребителя относно ГПР и
лихвените проценти. Неустойката по договора е законна и валидна, а исканията за обявяване
на договора за нищожен и за неравноправност на клаузата за неустойка са неоснователни.
Предявен еи насрещен иск, който следва да се приеме за съвместно разглеждане.
В подадената насрещна искова молба ответникът „...“ ЕООД излага следните твърдения:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит на дата 07.09.2023 г. Съгласно
този договор, „...“ ЕООД е предоставило на Н. И. П. заемна сума в размер на 2900 лв., като
сумата е изплатена в пълен размер чрез Изипей. Кредитополучателят се е задължил да върне
заемната сума на 16 месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 47%. Първата вноска е
следвало да бъде извършена на 09.10.2023 г., а последната – на 07.01.2025 г.
Ответникът изрично признава, че договорът е сключен при условията, посочени от ищеца, и
не оспорва съдържанието и параметрите му. Твърди се, че след усвояване на сумата,
кредитополучателят не е изпълнил поетото в договора задължение да предостави
3
обезпечение, каквото е било изискуемо съгласно клаузите на договора, по-конкретно чл. 6.
Поради това се е активирала договорената неустойка, уредена в чл. 18 от договора.
Освен това, насрещният ищец твърди, че кредитополучателят е извършил само едно
плащане в размер на 300 лв. на 25.10.2023 г., след което е спрял да обслужва задължението
си. Поради това се намира в просрочие по всички вноски. На това основание „...“ ЕООД е
обявило кредита за предсрочно изискуем, като към дата 02.01.2024 г. общото задължение
възлиза на 4893.72 лв., от които 2900.00 лв. главница, 432.78 лв. възнаградителна лихва,
1429.90 лв. договорна неустойка и 131.04 лв. такси.
Предвид изложеното, насрещният ищец предявява насрещен иск за частично изплащане на
главницата в размер на 2600.00 лв., представляваща част от неизплатеното задължение за
главница. Твърди се, че този иск е обоснован както при действителност на договора – на
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, така и при евентуална
недействителност на договора – на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че за „...“ ЕООД съществува правен интерес от предявяването на този иск, тъй
като заемната сума е предоставена, а поетите задължения не са изпълнени.
Към насрещната искова молба са приложени доказателства, включително логфайл по
договора, извлечения за направени и дължими плащания, уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост, както и Стандартният европейски формуляр и искането за
сключване на договора. Ответникът поддържа, че всички условия по договора са били
предварително известни на кредитополучателя, който е имал възможност да се запознае с
тях и да се откаже от договора в законоустановения срок. Поради тези обстоятелства, „...“
ЕООД моли съда да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни или да уважи
насрещния иск - предявен при условията, че се уважи галвният иск.
В отговора на насрещната искова молба, пълномощникът на Н. И. П. – адв. М. М. – излага
следните твърдения и възражения по същество: Първо, се заявява, че макар насрещната
искова молба да е допустима и редовна, предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан. Основното възражение на ответника по насрещния иск е, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, касаещи точността и пълнотата на изчисления годишен процент на разходите (ГПР).
Твърди се, че в договора не са включени всички разходи в изчислението на ГПР, въпреки че
това е задължително съгласно закона и съответстващата европейска директива. Тази липса
лишава потребителя от възможността да направи информиран избор относно кредита и
нарушава правото му на яснота и прозрачност при потребителски договори. Изрично се
цитира решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22, според
което, когато ГПР не отразява всички задължителни компоненти, договорът следва да се
счита за нищожен и потребителят дължи само главницата.
Поддържа се, че в процесния договор не е отчетена неустойката като част от разходите,
поради което ГПР е занижен и подвеждащ. Това е в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
4
съответстващите му норми от правото на ЕС. Като последица от нищожността, според чл. 22
и чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само получената главница по кредита.
Позовавайки се и на българската съдебна практика, адв. М. посочва множество решения на
окръжни съдилища в страната, с които съдилищата са прогласили договори за нищожни
именно поради неправилно изчислен ГПР, невключване на неустойки и други задължителни
разходи, както и подвеждаща информация за реалната стойност на кредита.
В заключение, се прави искания:
Да се отхвърли изцяло насрещният иск на „...“ ЕООД като неоснователен и недоказан;
Да се прихване сумата от 300 лв., платена от Н. И. П. по договора, от евентуално
присъдена главница;
При уважаване на иска на потребителя за нищожност, да се неутрализират
претенциите за разноски на кредитора, като се посочва, че в такъв случай е
недопустимо потребителят да носи отговорност за разноските по частично уважен иск
на кредитора. За това се позовава на определение № 3050/2023 г. на ОС Пловдив.
Следователно, ответникът по насрещния иск оспорва основателността на претенциите на
„...“ ЕООД, като поддържа, че договорът за кредит е изцяло нищожен поради съществено
нарушение на законовите изисквания, което прави недължими всички суми, освен
главницата.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА НАСРЕЩЕН ИСК за съвместно разглеждане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.10.2025г. от 10:30ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА С ИМ, ОИМ, НИ и ОИМ НИ.
Не се правят доказтелствени искания от страните.
Предявен е иск за обявяване на нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с твърдението за
нарушение на закона и липса на необходимите условия в договора.
Евентуално, ищецът предявява иск за обявяване на нищожност на клаузата за неустойка
на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, в случай че се приеме, че клаузата е противоречива
на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Доказателствената тежест в този случай се разпределя между страните, като всяка от
тях носи отговорност за доказването на своите твърдения.
Ищецът, Н. И. П., носи доказателствената тежест за твърдението, че договорът за
5
потребителски кредит е нищожен поради нарушения на императивни разпоредби на Закона
за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите. Той трябва да докаже, че
договорът не съдържа необходимите реквизити, изисквани от закона, като например
условията за лихвения процент, методологията за изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя. Освен това, той трябва да докаже,
че неустойката, ако бъде приета като част от договора, не е включена в ГПР, както изисква
законът.
По отношение на неустойката, ищецът трябва да докаже, че клаузата за неустойка е
неравноправна и противоречи на добрите нрави, като представи доказателства за
неравноправността на клаузата. Това може да включва доказателства за несъразмерност
между размера на неустойката и предполагаемите вреди от неизпълнението на договора.
От своя страна, ответникът, „...“ ЕООД, носи доказателствената тежест за твърдението, че
договорът за потребителски кредит е действителен и изцяло съобразен със законовите
изисквания. Той трябва да докаже, че договорът е сключен съгласно изискванията на Закона
за потребителския кредит и че всички необходими реквизити по закона са спазени.
Ответникът трябва да представи доказателства, които показват, че ГПР и лихвеният процент
са правилно изчислени и посочени в договора, и че всички необходими компоненти на ГПР
са включени, индивидуална договореност.
По отношение на неустойката, ответникът трябва да представи доказателства, че тя е
валидна и е законно уговорена между страните. Той трябва да докаже, че неустойката е
уговорена за обезпечение на заема и има основание съгласно договора, както и че ищецът е
бил информиран за условията на неустойката при подписването на договора. Ответникът
трябва също така да докаже, че клаузата за неустойка не е неравноправна и не нарушава
добрите нрави, като е индивидуално договорена и съответства на действителните рискове за
кредитора при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя.
В обобщение, ищецът трябва да докаже неоснователността на договора и клаузата за
неустойка, като разчита на представени доказателства за нарушение на законовите
изисквания. Ответникът трябва да докаже, че договорът е действителен и всички условия са
били изпълнени, както и да подкрепи своите твърдения с документи, които доказват
изпълнението на договорните условия, включително изплащането на кредита, както и
основанията за неустойката и нейния размер.
Фактите, по които страните не спорят, са:
1. Сключване на договора за потребителски кредит – Между страните е налице сключен
договор за потребителски кредит № 924814 от 07.09.2023 г. Ответникът признава, че
договорът е подписан и изпълнен съгласно условията, които са посочени в него.
2. Размер на заемната сума – Ответникът признава, че заемната сума по договора е 2900
лв., която е предоставена на ищеца.
3. Размер на лихвения процент – Лихвеният процент по договора е 47%, като той е
6
фиксиран за целия срок на договора, като това е изрично посочено в договора и
стандартния европейски формуляр (СЕФ).
4. Погасителен план – В договора за кредит е включен погасителен план, който съдържа
информация за броя на вноските, тяхната размерност, както и датите на тяхното
плащане. Първата вноска по кредита е трябвало да бъде извършена на 09.10.2023 г., а
последната на 07.01.2025 г.
5. Обезпечение по кредита – Според договора за кредит, ищецът трябва да предостави
обезпечение (банкова гаранция или поръчител) в съответствие с условията на
договора, но такова обезпечение не е предоставено.
6. Активиране на неустойката – След като ищецът не е изпълнил задължението си за
предоставяне на обезпечение, неустойката по договора е била активирана. Тази
неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение.
Тези факти са признати и от двете страни и не са оспорвани в производството.
По насрещния иск: Предявен е иск на На основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) – Това е главният иск, с който се претендира осъждане
на ответника (Н. И. П.) да заплати на ищеца по нсрещния иск сумата от 2600 лв. като
предявен като частичен от сумата в размер на 2900 лв. - част от главницата по договор за
потребителски кредит. Искът е основан на твърдение за неизпълнение на парично
задължение по валидно сключен договор – а именно, че кредитополучателят не е върнал
договорената заемна сума - главница, съгласно уговорения погасителен план.
При условията на евентуалност – на основание чл. 23 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) – Това е евентуален иск, предявен в случай че съдът уважи главния иск на Н.
И. П. и обяви договора за потребителски кредит за нищожен. В този случай „...“ ЕООД
иска връщане на предоставената главница (в частичен размер от 2600 лв. от общо 2900лв.)
като получена кредитирана чиста стойност на кредита без основание, съгласно уредбата
на последиците при нищожност на договор по чл. 23 ЗПК.
По насрещния иск, предявен от „...“ ЕООД, доказателствената тежест се разпределя в
зависимост от това дали съдът приеме, че договорът е действителен или нищожен. При
основния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, дружеството носи тежестта да докаже,
че е сключен валиден договор за потребителски кредит, че сумата от 2900 лв. е реално
предоставена на Н. И. П., както и че той е в неизпълнение по задължението за връщане на
заетата сума. Когато се претендира само част от главницата – в случая 2600 лв. – „...“ следва
да установи също така, че тази част от главницата не е върната.
В случай че съдът уважи първоначалния иск и прогласи договора за нищожен, се активира
евентуалният иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, за който „...“ ЕООД следва да докаже, че
при действителна нищожност на договора има право на възстановяване на предоставената
заемна сума. Тук отново дружеството трябва да установи факта на реално предоставените
7
средства и обстоятелството, че същите не са възстановени от потребителя.
От своя страна, Н. И. П. като ответник по насрещния иск следва да докаже, че е извършил
частични плащания, които подлежат на прихващане – например сумата от 300 лв., посочена
в отговора на насрещната искова молба. В негова тежест е и възможното оспорване на
обявената предсрочна изискуемост, ако счита, че условията за нейното настъпване не са
били налице. Също така, ако кредитополучателят оспорва размера на предоставената сума
или твърди, че е върнал по-голяма част от задължението, той следва да докаже тези
твърдения с надлежни доказателства.
В обобщение, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения, като доказателствената тежест се разпределя съобразно естеството на
претенциите и конкретните правни основания.
Между страните по делото не съществува спор относно следните факти:
На 07.09.2023 г. между „...“ ЕООД и Н. И. П. е сключен договор за потребителски кредит с
№ 924814. По този договор „...“ ЕООД е предоставило на П. заемна сума в размер на 2900
лева. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 47% и годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 58.34%. Не се спори и че по този договор Н. И. П. е
извършил едно плащане в размер на 300 лева.
УКАЗВА на длъжника по насрещния иск, че не е представил доказателства и не е
направил доказателствени искания за факти и обстоятелства, разпределени в негова
доказателствена тежест, а именно: че е платил търсената сума - кредитираната
сума.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск да заяви ясно и конкретно в срок до 1 седмица от
получаване на препис , с писмена молба, с препис за ответната страна - дали е
предявил частичен иск за сумата в размер на 2600 лв., предявен частично от сумата в
размер на 2900лв.., или иск в пълен размер от 2600лв., представялващ незаплатен
остатък от главницата, след като е приспаднал вече платената сума в размер на
300лв.,като при неизпълнение ще върне Насрещната искова молба.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от съобщението могат да депозират писмена молба с
препис за насрещната страна, в която да вземат становище във връзка с доклада по делото,
дадените указания и доказателствата и да предприемат съответните процесуални действия. При
неизпълнение на указанията в срок (вкл. ако не ангажират доказателства), те губят възможността
да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането
на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще
8
бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция. УКАЗВА на страните,
че за намиране на разрешение на техния спор, могат да използват и процедура по медиация, като
по този начин те спестяват време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно
решение, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма
“Спогодби” при Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по
медиация. Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден
от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за спогодби и
медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен
съд/. ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на искова молба .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9