№ 17416
гр. С., 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110119746 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/, ЕИК *********,
представлявано от А.А.- Изпълнителен директор срещу О. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., /адрес/, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от
2212.03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 371.25 лв. за
периода 16.10.2020 г. до 18.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на
48.99 лв. - главница за периода от м. 10.2019 г. до м. 04. 2021 г., както и мораторна лихва –
10.62 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 18.11.2022 г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението -02.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №66275/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. С., п.к. 1202, обл. С., /адрес/, Аб. номер:
******, ID номер: *********
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от /фирма/ и се одобряват от Комисията
за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
1
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от /фирма/ на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с /фирма/
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. С доводи за липса на пасивна процесуална легитимация, реално се оспорва
материалната легитимация на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва се изискуемостта на лихвите за забави с твърдения, че липсва покана. Не
се спори относно количеството потребена енергия, както и, че са издадени фактури за
същата, осчетоводени от ищеца.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 02.12.2022 г. /фирма/ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу О. Д. Г., ЕГН ********** за следните суми: 2 212,03 лева
(двe хиляди двеста и дванадесет лева и 03 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 371,25
лева (триста седемдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.10.2020 г. до 18.11.2022 г., 48,99лева (четиридесет и осем лева и 99 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,62 лева (десет лева и 62 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 18.11.2022 г. - задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., /адрес/, аб.№ ******.
С разпореждане от 16.12.2022 г. по ч. гр. д. № 66275/2022г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
2
заповедното производство разноски в размер на 52.86 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал 2 ГПК е депозирал
писмено възражение, намирайки вземанията- предмет на заповедта, за недължими. На
ищеца са дадени указания по чл. 414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Изискани са от Служба по вписванията, Стар архив документи за собственост на имот:
ап. ..., находящ се в гр. С., п.к. 1202, /адрес/, като е установено, че не са установени данни за
имота.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
Видно от представения протокол от проведеното на 08.11.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С., /адрес/, етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с /фирма/, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между /фирма/, и етажната собственост с адрес: гр. С., /адрес/,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор от 09.06.2020 г., сключен между /фирма/ – възложител и
/фирма/, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
3
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между /фирма/ и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
От представения по делото доказателства не се установява в рамките на процесния
период ответникът да е бил собственик или вещнноправен ползвател на топлоснабдения
имот.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
От страна на ответника не е изразявана воля за възникване на облигационно
правоотношение – например чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида
или чрез сключване на изричен договор с топлопреносното дружество.
Така между ответника и топлопреносното предприятие не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника О. Д. Г. се следват деловодни разноски-450
лева адвокатски хонорар за заповедното производство.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението за исковото производство следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/фирма/, ЕИК *********, представлявано от
А.А.- Изпълнителен директор срещу О. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи сумата от 2212.03
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2019 г. до 04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., п.к. 1202, обл. С.,
/адрес/, Аб. номер: ******, ID номер: ********* мораторна лихва за забава в размер на
371.25 лв. за периода 16.10.2020 г. до 18.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 48.99 лв. - главница за периода от м. 10.2019 г. до м. 04. 2021 г., както и мораторна
лихва – 10.62 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 18.11.2022 г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението -02.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №66275/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА /фирма/ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на О. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, съдебно-деловодни разноски в размер
на 450 лева.
ОСЪЖДА /фирма/ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. Б. И., личен номер
*********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5