Р Е Ш Е Н И Е
№ 529 26.04.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми
март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 241 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е
образувано по жалба от Г.Н.В., ЕГН **********, с адрес:
***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-000063/14.01.2022 г., издадена от В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г., с която на Г.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – ИЗЗЕМВНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И
НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ. 157, АЛ 4 ОТ ЗДВП.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят Г.Н.В. се явява лично и с процесуален представител адв. Д., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед, като претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна - В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед, като изразява становище за
неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорената
№ 22-0769-000063/14.01.2022 г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г., с която на основание
чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя Г.Н.В.
е иззето, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В
заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на
В., с които са му отнети контролни точки, както следва: НП № 5983/10.07.2006 г.
на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 26.04.2007 г., с което са му отнети 2
контролни точки; НП № 10890/19.10.2006 г.
на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 10.07.2007 г.,
с което са му отнети 12 контролни точки; НП № 11964/07.08.2008
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 05.11.2008 г., с което са му отнети 8
контролни точки; НП № 6475/30.06.2009 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в
сила на 16.02.2010 г., с което са му отнети 3 контролни точки; НП № 13416/28.12.2009
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 16.02.2010 г., с което са му отнети 14
контролни точки; НП № 3997/05.05.2011 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила
на 11.06.2011 г., с което са му отнети 8 контролни точки и НП № 4411/14.09.2012 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в
сила на 06.03.2013 г., с което са му отнети 8 контролни точки.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя Г.В. на 25.01.2022 г., който я
оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
жалба вх.№ 251000-2496/07.02.2022 г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
В административната преписка са
приложени заверени копия на цитираните в оспорената заповед НП /л. 13 и 16-24
от делото/, както и справка – картон на
водача Г.Н.В. с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, съставените му
АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ /л. 10-12 от делото/.
Допълнително в хода на съдебното
производство от административния орган бяха представени и приложени по делото протокол
№ 23/13.02.2010 г. и
протокол № 47/01.12.2012 г. /л. 37 – 38 от делото/ за резултатите от проведено
обучение на водачи на МПС, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г. на
директора на ОД на МВР гр. Бургас /л. 25 от делото/, издадена на основание
заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са
определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 59, ал. 2 от АПК.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Релевантният за приложението на чл. 171,
т. 4 от ЗДвП юридически факт е фактът на изпълнение и на двата
елемента от фактическия състав, с които правната норма на чл.
171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането
на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС
в съответната служба на МВР. Без значение за налагане на ПАМ е наличието на
съставен АУАН за извършеното нарушение.
В разпоредбата на чл.
157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че
при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава
контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал.3 на
посочения член е делегирано правото на Министъра на вътрешните работи с наредба да
определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Според ал. 4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл. 158
от ЗДвП е уреден реда по който броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановява, съответно – частично след преминато допълнително
обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ. В случая
органът следва да докаже, че на жалбоподателя Г.В. са отнети максималният брой
контролни точки и че същият е станал неправоспособен водач, в резултат на което
е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с които
оспорващият е бил санкциониран, са издавани в периода 2006 – 2012 г., в който
за спорното правоотношение е действала Наредба
№ Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат /отм. с Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 04.02.2013 г./. По
действащата за релевантния период наредба, максималният брой контролни точки е
39 и отнемането им се е извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление /чл. 2 и чл. 3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г./.
Наказателните постановления, с които се
налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Съответно, по
този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които
следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление, дори и
само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни
точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
По
отношение на цитираните в оспорената заповед наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за тяхната отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН /въпреки,
че някои от тях са били обжалвани пред съда/, както и жалбоподателят не е оспорил
факта на връчването им и верността на извършените вписвания относно датата на
влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства,
съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в
сила. След като са влезли в сила, съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в
тях, а именно, че на В. са отнети общо 55 контролни точки.
Отнемането на
контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно
постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е
извършвало по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП /редакция ДВ, бр. 51/2007 г./.
Според разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на
точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1.чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си по
чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи/ разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП има отношение към заплащането на наложеното с НП
наказание „глоба“/; 2.служебно, до
максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е
влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки. Според ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП в приложимата редакция,
броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се
възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл. 157, ал. 5
от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на
отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит
пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано
от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. чл. 157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при
частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг.: чл. 158, ал. 2
от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл. 157,
ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и
посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни
точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.
В конкретния
случай към датата на първото възстановяване на контролни точки на жалбоподателя с протокол № 23/13.02.2010 г., на
жалбоподателя са били отнети общо 22 контролни точки с издадените му три НП /НП
№ 5983/10.07.2006 г.; НП № 10890/19.10.2006
г. и НП № 11964/07.08.2008 г./ и същият е имал в наличност 17 контролни
точки. Към датата на второто възстановяване на
контролни точки на жалбоподателя с протокол № 47/01.12.2012 г., на
жалбоподателя са били отнети общо 25 контролни точки с издадените му три НП /НП
№ 6475/30.06.2009 г.; НП № 13416/28.12.2009 г. и НП № 3997/05.05.2011 г./ и
същият е имал в наличност 14 контролни точки. С последното НП № 4411/14.09.2012
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 06.03.2013 г., на В. са отнети 8
контролни точки, т. е. останали са му в наличност 6 контролни точки.
Дори
да се приеме, че предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
максималният брой възстановени точки с първия протокол е следвало да бъде не
по-голям от 13 контролни точки, а не както е посочено в протокол №
23/13.02.2010 г. – 17, дори да извадим тези 4 контролни точки, то на В. остават
2 контролни точки след издаване на последното НП, с което му се отнемат такива.
От приложената в административната преписка справка – картон на водача Г.Н.В.
за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за
наложените му ПАМ /л. 10-12 от делото/, се установява, че към датите на
издаване на протокол № 23/13.02.2010 г. и протокол № 47/01.12.2012 г., същият е
заплатил наложените му глоби, поради което не е имало основание да не му бъдат
възстановени контролните точки, предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 да
изпълни задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед изложеното следва да
се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалните
разпоредби на закона и в несъответствие с негова цел, поради което жалбата срещу
нея се явява основателна.
Предвид изхода на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за
основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за внесена държавна
такса и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0769-000063/14.01.2022 г., издадена от В.Н.С., на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен
със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г., с която на Г.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – ИЗЗЕМВНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е
ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ. 157, АЛ 4 ОТ ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – БУРГАС да заплати на Г.Н.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски, общо в
размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: