МОТИВИ към Присъда № 27 от 05.03.2020 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 803
по описа за 2019
година.
Производството по НЧХД № 803.2020 г. пред Районен
съд - Хасково е образувано по тъжба от К.С.Ч. *** против А.С.М., с която последният
е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане на съдията – докладчик
от 15.07.2020 г. - предаден на съд за това, че през непродължителен период от време
на 18.10.2018 г. в град Хасково, нанесъл публична обида на К.С.Ч., ЕГН: **********
***, офис 501, като в негово присъствие и в присъствие на лицето М.А.Д., казал и
извършил нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: на 18.10.2018 г.
в около 18:00 часа му казал „педал“ и „мърша“ и му отправил жест, като му показал
среден пръст и на 18.10.2018 г. в около 18:05 часа му казал „педераст“ и му показал
среден пръст, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от Наказателния кодекс, съобразявайки указанията, дадени с Решение № 102 от
10.07.2019 г., постановено от Окръжен съд -
Хасково, по ВНЧХД № 325 по описа за 2019 г., с което първоинстанционната
присъда по НЧХД № 1742/2018 г. по описа на РС – Хасково е отменена, а делото – върнато
на първоинстанционния съд за ново разглеждане, станало
основание за образуване на настоящото производство.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково, при новото разглеждане на делото, частният тъжител, лично и чрез
упълномощения по делото повереник – адв. Г.З., заявява, че поддържа подадената
тъжба и повдигнатото с нея обвинение. В хода на съдебните прения, адв. Г.З.
заявява, че тъжба била доказана, и че подсъдимият бил извършил деянието на
18.10.2018 г., за което бил обвинен. Освен това, доказвало се по един несъмнен
начин, първо от разпита на свидетеля М.А.Д., който бил на мястото, на което били
станали двата инцидента, съответно бил пряк свидетел и очевидец, а така също давал
информация за моралните вреди, които бил претърпял тъжителят. Отделя в
пледоарията си и съответното внимание на защитната теза, като подлага на
детайлен анализ достоверността на гласните доказателствени
източници в контекста на множеството дела между страните и участници в
настоящото производство в различно процесуално качество, като проекция на
усложнените и крайно негативни лични отношения на страните по делото - лично и
на техни близки. Акцентира и на тежестта на деянието именно в контекста на тези
лични отношения и целенасоченото поведение на подсъдимия и твърденията за
развито у него чувство за безнаказаност. И в този смисъл, моли съда да уважи гражданския
иск в размера, в който бил предявен, а по отношение на наказанието, счита че съществувала
пречка за приложение на института по чл.78а от НК, като приема, че най подходящото
наказание било по вид глоба, съобразно предвиденото в особената разпоредба, под
която било подведено деянието.
Защитникът на подсъдимия А.С.М. – адв. Д.С. *** пледира при произнасянето на присъдата да се
вземе под внимание, че по отношение на подзащитния му
обвинението не било доказано, като на свой ред прави обстоен анализ на достоверността
на гласните доказателствени източници и интерпретация
на установените с тях факти от гледна точка заетата позиция за липсата на
доказано съставомерно поведение на подсъдимия и
негово участие в извършване на престъплението, обида. Моли съда да постанови присъда,
с която да го признае за невинен.
Подсъдимият А.С.М., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, за да заяви позиция по повдигнатото му обвинение и даде обяснение по
фактите, въпреки разпореждането на съда по чл. 269, ал. 1 НПК.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.С.М. е роден на *** г., същият е български гражданин, с
адрес за призоваване: *****, ЕГН: **********.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1398, издадена от
Районен съд – Хасково на 02.10.2019 г. подсъдимият А.С. *** не е осъждан, но са
вписани данни, че е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, станало с Присъда № 90 от 08.11.2018 г., постановено
от Районен съд – Хасково по НЧХД № 542 по описа за 2018 г., изменена с Присъда
№ 12.03.2019 г., постановена от ОС – Хасково по ВНЧХД № 700.2018 г. – за деяние
по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 12.12.2017 г., в град Хасково. За същия
са събрани положителни характеристични данни от изисканата от органите на РУ на
МВР – Хасково справка в тази насока. Подсъдимият не е криминално проявен и няма
криминалистически регистрации, не е известен на органите на полицията с прояви,
нарушаващи обществения ред. Ползва се с добро име в квартала, в който живее.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че частният тъжител К.С.Ч. *** и свид. А.Д.М.
*** имали дългогодишна интимна връзка, която обаче през месец януари 2017 г.
приключила по инициатива на последната. Оттогава личните отношения между
подсъдимата и частния тъжител били силно влошени и обтегнати и в резултат,
между тях често възниквали конфликтни ситуации, в които били замесвани и лица
от близкото им обкръжение, в това число и роднини. В този период и към
настоящия момент, подсъдимата работи като управител на Студио „Шоколад”,
намиращо се в град Хасково, на бул. „България“, стопанисвано от „Сървисис” ЕООД гр. Хасково.
На инкриминираната дата – 18.10.2018 г. било
проведено открито съдебно заседание пред Районен съд – Хасково по НЧХД № 542 по
описа на същия съд за 2018г., като видно от изготвения протокол от проведеното
съдебно заседание, същото започнало в 16:34 часа и на поименното повикване се
явили: ч.тъжител в производството по цитираното дело – К.С.Ч., адв. Г.З., в качеството му на повереник,
подс. А.С.М. и неговият защитник в лицето на адв. Д.С. и свид. А.Д.М., а
поради нередовно призоваване на вещото лице, д – р Х.Е., назначен в това му
процесуално качество, не се явил. След провеждане на удостоверените в протокола
от съдебно заседание, процесуални действия, същото приключило в 16:45 часа.
Видно от представените по делото,
като писмени доказателства – фискален бон, издаден на 18.10.2018 г. в 17:29
часа, касовата книга на „Сървисис” ЕООД гр. Хасково,
стопанисващо търговски обект Студия „Шоколад“ за процесната
дата била приключена от лице с вписани имена А.Д.М., като на съответната
страница бил положен подпис от лице с тези посочени имена, според придадения
вид на отправеното изявление.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че на 12.10.2017 г. в град Пловдив се родило внуче на свид. А.Д.М., с майка на детето Г. А.М. – Я.Г.М.и баща – подсъдимият
А.С.М.. По този повод, след приключване на съдебното заседание на 18.10.2018 г.
пред Районен съд – Хасково, свид. А.Д.М., подсъдимият
А.С.М., неговата съпруга, неговата сестра – свид. С.С.К. и нейният съпруг решили да отбележат с малко закъснение рождения ден на
детето, като след приключване на съдебното заседание се съберат в пицария в
центъра на град Хасково в близост до Съдебната палата и почерпят по случая.
Междувременно обаче, на
инкриминираната дата – 18.10.2018 г., в около 18.00 часа тъжителят К.С.Ч. бил в
стопанисвания от него сервиз за техника в град Хасково, на ул. „Георги Кирков,
като стоял пред вратите на обекта, когато подсъдимият А.С.М., приближил с лек
автомобил мястото и във връзка с конфликта, в който двамата били изпаднали по
повод силно влошените лични отношения на тъжителя с майката на подсъдимия – свид. А.Д.М. двамата си разменили реплики, станали
достояние на свид. М.А.Д.. Последният в този момент
отивал до магазин за ел. материали, стопанисван от чичо му в района на бул.
„Г.С. Раковски“, зад бившия магазин „Валентина“, където се намирал и сервизът
на тъжителя. В този момент, подсъдимият, в присъствие на свид.
М.А.Д., казал на тъжителя „педал“, „мърша“ и му отправил жест, като му показал среден
пръст, след което потеглил. В този момент, свид. М.А.Д.
се приближил към тъжителя и се поинтересувал какво се случва, а тъжителят бил
притеснен и му разказал, макар свид. М.Д.да бил наясно
с предисторията. Той познавал тъжителя лично, а подсъдимият познавал визуално
от общи приятели. В следващ момент, докато свид. М.А.Д.
бил още там – пред сервиза на тъжителя К.С.Ч., подсъдимият А.С.М., се завърнал
с превозното средство – черен джип и в около 18:05 часа му казал „педераст“ и отново
му показал среден пръст през отворения прозорец на превозното средство, след
което потеглил. Свид. К.С.Ч. останал пред магазина и
пушел цигара, като свид. М.А.Д., освен изявленията на
подс. А.С.М., възприел и видимото притеснение на
тъжителя от случилото се.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните в съдебна фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни доказателствени
средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите,
допуснати в това им процесуално качество.
На първо място, следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива по делото
не са дадени от подсъдимия А.С.М., за да се налага анализ на тяхната
достоверност и дали същите могат да се кредитират с доверие. В случая обаче, от
гласните доказателства, ангажирани от частното обвинение – свид. М.А.Д., който
има възприятия за факта на използване на присъствие на подсъдимия на
инкриминираните дата и час на мястото на разигралите се събития, както и че
двамата с тъжителя са разговаряли на висок тон, а така също и за фактите на
отправяни обидни реплики в негово присъствие от подсъдимия А.С.М. с адресат
частния тъжител К.С.Ч.. Неговите показания съдът намира за обективно и
безпристрастно дадени по делото, поради което ги възприема като достоверни. Същият
е присъствал на място и има преки и непосредствени впечатления, което му придава
качеството на очевидец на разигралите се събития. Има ясен спомен за тях и ги
възпроизвежда в необходимата конкретика с изключение
на детайли, свързани с точните изразни средства, използвайки в показанията си
изрази, възприети в ежедневието като синоними на въведените в частната тъжба.
Тъкмо поради последното, тези нюанси не влияят на преценката на съда за
истинността на изложеното от този свидетел. Що се касае до достоверността на останалите
гласни доказателства, съдът намира за уместно да отбележи, че показанията на
свидетелите А.Д.М. и С.С.К. в частта относно факта,
че на инкриминираната дата са билив гхрад Хасково, са
вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с останалия
доказателствен материал и по – специално писмени доказателства – протокол от
проведено съдебно заседание на 18.10.2018 г., пред Районен съд – Хасково по
НЧХД № 542 по описа на същия съд за 2018 г., който се ползва с обвързваща доказателствена сила за осъществените процесуални действия,
отразени в него – датата на провеждане и часа на започване на съдебното заседание - 16:34 часа,
кръга на явилите се на поименното повикване лица – К.С.Ч., адв.
Г.З., подс. А.С.М. и неговият защитник в лицето на адв. Д.С. и свид. А.Д.М., за
кръга на удостоверените в протокола от съдебно заседание, процесуални действия,
както и за приключване на 16:45 часа. Въз основа на тези пряко установени факти,
косвено се потвърждават някои основни моменти, свързани с действителното
местонахождението на процесната дата и на подсъдимия А.С.
*** със семейството си, в град Хасково и повода за това – участие в съдебно производство
и конкретно в открито съдебно заседание
пред Районен съд - Хасково. Показанията на изброените свидетели са отчасти логически
обосновани и дадени при наличие на спомен за хронологията на фактите, за
събитията и след приключване на съдебното заседание, свързани с общия факт на
събиране на подс. А.С.М., неговото семейство,
свидетелите А.Д.М., майка на подсъдимия, свид. С.С.К., сестра на подсъдимия, нейния съпруг, както и лице от
приятелския кръг на подсъдимия на семейно тържество в заведение в центъра на
град Хасково, но както бе отбелязано само отчасти. От една страна, фактът на
подобно събиране може да се приеме за установен, както и кръга на присъстващите
лица, но от друга страна, не и точните времеви измерения на присъствието на
всеки от тях, нито въобще за началния час на семейното мероприятие. Особено
показателно в тази насока е противоречието
на изявлението на свид. А.Д.М. за този факт с приобщени
писмени доказателства, установяващи контролния факт на присъствието ѝ на
друго място във времето, в което сочи, че с е е намирала в заведението в
центъра на град Хасково, при изготвяне на дневен отчет и фискален бон за
съответната дата в 17:08 часа за търговския обект, който представляваното от
нея дружеството стопанисва и в него. Оттам, потвърждава се фактът на семейно
събиране – тържество с участие на подсъдимия и останалите лица, вечерта на
18.10.2018 г., но дискредитирани откъм достоверност са показанията на свидетелите
А.Д.М. и С.С.К., в опит да обосноват алиби на
подсъдимия А.С.М., за началния час на това събиране и за присъствие на
подсъдимия от този час непрекъснато в тяхната компания без да напуска
заведението. Тук е мястото да се отбележи, че за всички от изброените свидетели
съществува индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на делото,
предвид роднински или приятелски отношения със страна по делото, но след като
са им разяснени правата и задълженията от състава на съда и отговорността по
чл. 290, ал. 1 НК са обещали да говорят истината. А тя е такава, каквато бе
описана по – горе и е установена въз основа на приети от съда достоверни гласни
доказателствени източници, каквито са показанията на свид. М.А.Д. що се касае до конкретните действия на
подсъдимия на инкриминираната дата в интервала от около 18:00 часа до около
18:05 часа.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа
на възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единственият законосъобразен
извод, до който би могло
да се достигне
в случая е този, че подсъдимият А.С.М. е доказано,
че на посочената в частната тъжба дата и час е осъществил деяния, всяко от
коио
да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал, 1 от Наказателния кодекс, за които
същият е привлечен към наказателна отговорност, и то такива, които
осъществяват белезите на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде
осъществен съставът на престъплението обида в основния състав по чл. 146, ал. 1 от НК, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от
дееца такива действия или да бъдат изречени такива думи, които да могат да се
окачествят като унизителни и това поведение да е довело до засягане на честта и
достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата,
по която подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност. В случая
съставомерният резултат се изразява именно в това, което е последно от
описаното и въз основа на което деянието се квалифицира като такова, попадащо в
категорията резултатни престъпления. В конкретната хипотеза, гласните доказателствени средства, анализирани откъм съдържание
поотделно и в съвкупност действително сочат на извод за възникнало на посочената
в тъжбата дата словесно пререкание между частния тъжител К.С.Ч. и подсъдимия А.С.М.,
започнало с размяна на реплики, но с важното уточнение, че конфронтация
очевидно е потърсена от подсъдимия А.М., след като не друг, а той именно се е
придвижил с моторно превозно средство до мястото, на което е знаел, че се
намира търговският обект, стопанисван от частния тъжител, а последният, след
приключване на съдебното заседание без да бъде даден ход на делото е било
вероятно да се намира там. Детайлният анализ на гласните доказателствени
източници и конкретно на показанията на разпитания пред районния съд свидетел –
М.А.Д., очевидец на това деяние, изискват да се приеме, че от страна на
подсъдимия са изречени конкретни изрази по адрес на тъжителя и то описаните в
тъжбата, за които А.М. е предаден на съд. Деянието, за което на подсъдимия, с подадената
тъжба, е повдигнато обвинение е доказано по отношение на изразите, с които е осъществено,
както и по отношение на отправените жестове. Същите несъмнено са обидни по своята
същност – част от тях самостоятелно и поотделно, а други - в съвкупност и логическа
и смислова взаимовръзка, с отправен жест с показване на среден пръст. Тези изрази
и жестове са достигнали непосредствено и в същия момент до тъжителя, който ги е
чул и видял, а по този начин и възприел, а липсва съмнение, че той именно се явява
техен адресат. Поставени в контекста на цялостните трайно влошени и обтегнати отношения
между тях и във връзката, в която се намира, с обръщението „педал”, както и отправянето
на жест с показване на среден пръст съдържат силно отрицателно и негативно отношение
на дееца към личността на адресата, окачествявайки го по определен начин чрез употребата
им. А че адресат на тези изрази се явява именно частният тъжител, съдът намира за
несъмнено от начина на употребата им във формата, използвана като обръщение, а така
също и с комбинирането им с жестикулиране. В случая дадената квалификация за тъжителя
„педал”, чрез използване на израза, като обръщение към него и друга обида –
„мърша“, употребени в аспекта на личното отношение на дееца към частния тъжител,
се явяват насочени пряко към личността на последния и в комбинация с жеста –
показване на среден пръст по своята същност въплъщават силно отрицателна, субективна
оценъчна дейност за тъжителя, която е довела до уронване на престижа му в обществото.
Затова са всъщност и обидни. В това отношение, изказването, съдържащо обидата е
целенасочено, тъй като подсъдимият поставя акцента в изразите си, предмет на обвинението,
като разпространените квалификации и крайно нецензурния жест, са свързани персонално
с тъжителя, към който е и насочена. Това е станало и в присъствието на друго
лице, поради което квалификацията на деянието като престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е дадена в
съответствие с материалния закон.
По
отношение на другото описано деяние, следва да се посочи, че след отдалечаване
от мястото на разигралите се събития, подсъдимият А.С.М. отново се е завърнал
след кратък период от време с моторното превозно средство и от отворения
прозорец на същото е отправил отново в присъствието на лицето М.Д.израза
„педераст“ към частния тъжител К.С.Ч. и отново му е отправил жест с показване
на среден пръст, като липсва необходимост съдът да повтаря отново всичко
изложено дотук за характера на израза и на жеста сами по себе си. Единствено ще
бъде допълнено, че често в съзнанието на обикновения човек изразът „педераст“
има дори още по – силен негативен ефект върху съзнанието на пострадалия от
употребата на този, при първото описано деяние „педал“ и то без в
действителност да става въпрос за какъвто и да е обективен факт във връзка със
сексуалната ориентация на човек и свободата да я подбира и изразява, а за
крайно негативната оценъчна дейност на подсъдимия за личността на пострадалия,
изразена отново публично – на обществено място и в присъствие на друго лице,
придаващо публичния характер на деянието „обида“ по чл. 146, ал. 1 НК, явяващо
се квалифициращ признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Относно субективното
отношение на подсъдимия А.С.М. към извършеното, следва да се отбележи, че същият
е действал при пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния
характер на всяко от двете описани деяния, предвиждал е настъпването на неблагоприятните
последици и е целял засягане на самооценката на личността на адресата на обидата,
в което се изразява настъпването на вредоносния резултат – публичното уронване на
честта и достойнството на тъжителя. Двете деяния за извършени в кратък период
от време – няколко минути, но при формиране отделно и самостоятелно на умисъл
за всяко едно от тях, явяващи се обаче продължение едно на друго от обективна и
субективна страна. Това обуславя необходимостта от квалифицирането им като едно
единно престъпление, продължавано по своя характер, съгласно фактическия състав
на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, в каквато насока са и указанията,
дадени от въззивната инстанция при разглеждане на ВНЧХД
№ 325/209 г. по описа на ОС - Хасково
При така изложените
от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление,
съдът прецени, че не са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване
на подсъдимия А.С.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
макар в общия случай да е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба
е с императивен характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице
условията за това. Действително, за извършеното от подсъдимия А.М. престъпление
е предвидено наказание глоба наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева
и обществено порицание. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият
до момента не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VII от НК. Въз основа на последния факт, съдът счита, че не са налице предпоставките
за приложението на чл. 78а от НК, тъй като се установи наличието на една от визираните
в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това, а именно, че с факта на
произнасяне на с Присъда № 90 от 08.11.2018 г., постановено от Районен съд – Хасково
по НЧХД № 542 по описа за 2018 г., изменена с Присъда № 12.03.2019 г., постановена
от ОС – Хасково по ВНЧХД № 700.2018 г. – за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
извършено на 12.12.2017г., в град Хасково, деянието, предмет на настоящото
производство е извършено в условията на реална съвкупност с това, за което
подсъдимият е вече освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда и на основание чл. 78а от НК. Или касае се за
множество престъпления по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК. При индивидуализацията
на наказанието, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд определи
„глоба” в размер съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК при
ограничението на ал. 2 на цитираната норма, оценявайки смекчаващите вината обстоятелства.
То бе направено след обсъждане данните за личността на подсъдимия – същият е
семеен с малко дете, с необременено съдебно минало и положителни характеристични
данни, установени, както от гласните доказателствени средства,
така и от приетите писмени такива в контекста на чл. 55 от НК като многобройни
такива. С оглед на това, бе възприето, че наказанието следва да се наложи при многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, но е необходимо да се отбележи и това, че всъщност
отегчаващи вината такива не бяха установени в хода производството с изключение
на факта на произнасяне на присъдата по НЧХД № 542 по описа на РС – Хасково за
2018 г., взето предвид обаче при преценка предпоставките за приложение на чл.
78а НК. Настоящият състав счита, че при индивидуализиране на наказанието, освен
тези обстоятелства, следва да се отчете и липсата на данни за имущественото му
състояние. Изводът на съда е, че обществената опасност на деянието, с оглед конкретиката на изразите от една страна и жестовете, и изложеното
за личността на дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на наказанието
„глоба” под установения минимум от 3000 лева, а именно в размер на 1500 лева. Така
наложеното наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка
на доказателствения материал по делото и житейската справедливост,
както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в
най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени
в закона.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.