№ 85
гр. Добрич , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200600 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Т. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, срещу наказателно постановление № 27/12.04.2021 г., издадено от
Директора на ОДБХ - Добрич, с което на СТ. Т. П., ЕГН **********, с адрес:
с. ***, за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, на основание чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
1
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 05.04.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 9 от 05.04.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице съобразно
разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/ в присъствие на нарушителя и на един свидетел, като съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
2
Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.
43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в
ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който
се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е
отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на
един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да
подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на
връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е
резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика /Виж Решение № 1531 от 30.09.2014 г. на АдмС-Бургас по к.а.н.д. №
318/2014 г., Решение № 1838 от 7.11.2014 г. на АдмС – Бургас по к.а.н.д. №
1393/2014 г., Решение № 503 от 17.03.2015 г. на АдмС – Бургас по к.н.а.х.д. №
359/2015 г./
Ето защо, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че тъй като
актът не бил „разписан“ от него, то същият бил незаконосъобразен, като
„документ с невярно съдържание“.
Видно от приложения по делото АУАН, в графата „Обяснения или
възражения на нарушителя“ липсва каквото и да е отбелязване или изписване
/графата е празна/, поради което недоумение буди твърдението в жалбата, че
жалбоподателят не е изписвал в акта, че няма възражения.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
3
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 472, ал. 2 от ЗВД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Безспорно, за едно и също нарушение, извършено от едно и също лице,
не могат да бъдат налагани многократно наказания. В настоящия случай, с
наказателно постановление № 27/12.04.2021 г., предмет на настоящото дело,
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева, за това, че не е изпълнил указанията по предписание №
2/06.01.2021 г., със срок на изпълнение 31.03.2021 г.
Служебно известен факт на съда е, че с наказателно постановление №
04/15.01.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, на СТ. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Същото е било обжалвано пред Районен
съд - Добрич, като е било образувано а.н.д. № 132/2021 г. по описа на същия
съд. С цитираното наказателно постановление, на СТ. Т. П. е наложено
административно наказание глоба за това, че не е изпълнил указанията от
предписание № 101/16.12.2020 г., със срок на изпълнение до 31.12.2020 г.
Всяко едно неизпълнение на предписание на ветеринарномедицински
контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по Закона за
ветеринарномедицинската дейност осъществява състава на отделно
нарушение, като наложените наказания не подлежат на кумулиране,
съобразно чл. 18 от ЗАНН. Т.е., правилно и в съответствие с чл. 18 от ЗАНН
са издадени отделни наказателни постановления, доколкото нарушенията са
отделни и различни. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че за
едно и също нарушение е бил наказан два пъти.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
4
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 05.04.2021 г. свидетелят д-р Г.С. – главен инспектор при Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършил проверка на
животновъден обект № 9365-0250 в с. Плачи дол, общ. Добричка. При
проверката, на която присъствал собственикът на животновъдния обект – СТ.
Т. П. били констатирани нарушения на ветеринарносанитарните изисквания,
поради което с Предписание № 2 от 06.01.2021 г., свидетелят Г.С., на
основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД, дал следните указания: Да се приведе
животновъдния обект по изискванията на Наредба 44/2006 г.
Изпълнението на предписанието било възложено на СТ. Т. П., в
качеството му на собственик на животновъдния обект, в срок до 31.03.2021 г.,
като П. получил екземпляр от предписанието на 06.01.202г., удостоверено
посредством подписа му.
След изтичане срока на предписанието, на 05.04.2021г., свидетелите д-р
Г. СТ. Н. и д-р ИЛ. Н. СЛ., и двамата главни инспектори при Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършили проверка в
животновъдния обект с рег. № 9365-0250, находящ се в с. Плачи дол, общ.
Добричка, обл. Добрич, собственост на СТ. Т. П., ЕГН **********, при която
констатирали, че Тодоров не е привел животновъдния обект съгласно
изискванията на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и не
отговаря на изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, с което не е изпълнил указанията по Предписание № 2 от 06.01.2021
г., със срок на изпълнение 31.03.2021 г., т.е. не е изпълнил предписание на
ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията
му по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол №
247 от 05.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че СТ. Т. П. не е изпълнил предписание на
ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията
5
му по Закона за ветеринарномедицинската дейност, с което е осъществил
състава на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
За така описаното нарушение, на основание чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Г.Н. и Илиян С., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:
Предписание № 2 от 06.01.2021 г. и Констативен протокол № 247 от
05.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се
налагат следните правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на СТ. Т. П. се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен
орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата
административнонаказателна разпоредба – чл. 469, ал. 1 от ЗВД. Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗВД, контролът по здравеопазването се
извършва в обекти с епизоотично значение, като в т. 1 на нормата са визирани
животновъдните обекти. Според легалната дефиниция, дадена в §1, т. 36 от
Допълнителните разпоредби на ЗВД, животновъден обект е всяко място,
където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с
изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Безспорно по делото
е, че обект на проверката е именно животновъден обект с рег. № 9365-0250,
находящ се в с. Плачи дол, общ. Добричка, обл. Добрич, собственост на СТ.
Т. П.. Законът, в нормата на чл. 131, ал. 1, регламентира правомощията на
контролните органи при извършването на проверки в обектите по чл. 129, ал.
1, като едно от тях е даването на указания, в които определят срокове за
отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВД, мерките по
6
ал. 1 се прилагат с предписание. Анализът на писмените доказателства
обуславя извод за извършено административно нарушение по чл. 469, ал. 1 от
ЗВД. В предписанието, съставено при извършената проверка на
животновъдния обект, на която е присъствал лично собственикът на обекта, е
посочено законовото основание за даване на указанията. Напълно ясно е било
за проверявания субект какво следва да изпълни, като в самото предписание
точно и недвусмислено е посочено какво е нарушението, а именно, че същият
следва да отговаря на изискванията на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
По своята правна същност предписанието, което е било връчено на
жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна административна
мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По
делото не се установи предписанието да е било обжалвано, поради което то е
влязло в сила и подлежи на изпълнение. Предмет на нарушението не са
дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради
което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността
им. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Констатацията от 05.04.2021 г., обективирана в Констативен протокол № 247
от 05.04.2021 г., че предписанието на контролния орган не е изпълнено,
правилно е обусловила издаването на АУАН и НП – налице е
административно нарушение под формата на бездействие. Противоправното
деяние законосъобразно е подведено под санкционната норма на чл. 469, ал. 1
от ЗВД, като наложеното административно наказание глоба е в минимален
размер и не подлежи на преразглеждане от съда. В този смисъл безспорно
доказано е твърдяното нарушение в обективните и субективните предели,
зададени като обвинение с АУАН и НП.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
7
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на неизпълнение на предписанието, осъществява състава
на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗВД, респ. всяко първо
нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската
дейност, и въвеждане принципите на ветеринарното законодателство на
Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните,
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2 искане,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
8
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в
едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
разпитани са неголям брой свидетели – двама, поради което следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27/12.04.2021 г.,
издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на СТ. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА СТ. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, с адрес: гр.
Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2, съдебно-деловодни разноски в размер на
80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9