Решение по дело №1246/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 88/17.2.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1246 по описа на съда за 2019 г.

 

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Г.А.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, подадена чрез адв. В.С. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с лошите хигиенно-битови условия, при които е поставен в Затвора Пазарджик. Твърди се, че по време на престоя му е държан в условия на пренаселеност, разполагал е с под 3 квадратни метра жилищна площ, в помещение с лоша хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки, гризачи, мухъл и влага. Не е осигурен достъп до естествена светлина и чист въздух, храната е с лошо качество и малко количество. Килиите нямат санитарен възел с течаща топла и студена вода, както и тоалетна. Посочено е, че работа се дава по неясни категории и на малко затворници. При тези условия са му причинени неимуществени вреди, като същите оценява на 50 000 лева. Моли се съдът да го призове на съд и като докаже верността на изложеното, да осъди ответника да заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното й изплащане.

В съдебно заседание, ищецът – Г.А.Г. - редовно призован, явява се лично и с адв. С.. Моли се да се уважи изцяло предявеният иск. Счита се, че изложените твърдения в исковата молба са се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства. Размерът на обезщетението, който се претендира, е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и практиката на ЕСПЧ.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомен на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, представлява се от юрисконсулт Т. Ч.. Моли се съдът да приеме, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и да отхвърли исковата претенция. По делото е приложен писмен отговор с вх. № 6915 от 25.11.2019 г., в който са изложени съображения в тази насока. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура Пазарджик – редовно уведомена, явява се прокурор Янев. Изразява се становище, че искът е неоснователен и недоказан.  Сочи, че хигиената в спалните помещения е изцяло задължение на лишените от свобода, поради което моли да се отхвърли исковата молба.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода Г.А.Г. *** на 22.08.2014 г. за изтърпяване на наказание в размер на 20 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116 от НК.

Съгласно представена справка с вх. № 6530 от 08.11.2019 г. от Затвора гр. Пазарджик в периода 04.05.2018 г. до 27.12.2018 г. ищецът е настанен в килия № 701 с площ 29, 61 кв. м. заедно с 8-11 други лишени от свобода. В периода 27.12.2018 г. – 10.01.2019 г. е настанен в килия № 702 с площ 53, 21 кв. м. заедно с 17 други лишени от свобода. От 10.01.2019 г. до 30.07.2019 г. е настанен в килия  № 812 с площ 21, 66 кв. м. заедно със 7 други лишени от свобода. На 30.07.2019 г. е преместен в килия № 605 където е до 31.10.2019 г., която е с площ 27, 3 кв. м. и е заедно с други 9 други лишени от свобода.

Със Заповед № Д-258/29.06.2018 г. на Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Настанен е сам в наказателна килия № 102 в периода 05.07.2018 г. – 19.07.2018 г. Спалното помещение е с площ 6,7 кв. м. Няма тоалетна и течаща вода, но съществува бутон за сигнализация и при подаване на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на естествените им нужди. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути, който включва посещение на обща умивалня и тоалетна. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Със Заповед № Д-427/16.11.2018 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“. Настанен е в наказателна килия № 101 в периода 20.11.2018 г. – 30.11.2018 г. с още един човек. Спалното помещение е с площ 6,7 кв. м. Няма тоалетна и течаща вода, но съществува бутон за сигнализация и при подаване на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на естествените им нужди. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути, който включва посещение на обща умивалня и тоалетна. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Със Заповед № Д-17/01.01.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“. Настанен е сам в наказателна килия № 104 в периода 09.01.2019 г. – 19.01.2019 г. Спалното помещение е с площ 6,7 кв. м. Няма тоалетна и течаща вода, но съществува бутон за сигнализация и при подаване на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на естествените им нужди. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути, който включва посещение на обща умивалня и тоалетна. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Със Заповед № Д-18/08.01.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“. Настанен е сам в наказателна килия № 201 в периода 19.01.2019 г. – 29.01.2019 г. Спалното помещение е с площ 14,5 кв. м. и разполага с баня и тоалетна и с душ с течаща топла и студена вода. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Със Заповед № Д-306/30.07.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ и със Заповед № Д-334/16.08.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. Настанен е в наказателна килия № 202 в периода 12.08.2019 г. – 26.08.2019 г. с още трима лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 22,6 кв. м. и разполага с баня и тоалетна и с душ с течаща топла и студена вода. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Със Заповед № Д-380/10.09.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“. Настанен е в наказателна килия № 202 в периода 24.09.2019 г. – 08.10.2019 г. с още трима лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 22,6 кв. м. и разполага с баня и тоалетна и с душ с течаща топла и студена вода. Има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.

Приложено по делото е ксерокопие на здравния картон на Г.А.Г..

По делото е разпитан като свидетел Й.А.А., чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че познава ищеца от три месеца в затвора. Г.Г. е бил в неговия отряд, шести отряд. Не са били в една килия с него. Той е бил в килия № 605. Свидетелят е влизал в неговата килия. Според него условията в килиите са много мизерни, има плъхове и хлебарки. Той се е разболял от туберкулоза в затвора. Писали са жалби за плъховете. Идвали са да пръскат, но след 5 минути отново има вредители. Има тоалетна, която е много мръсна. Затворниците трябва да я чистят, но не им дават препарати.  Скоро са искали прах, но са им дали само един сапун. Във всяка килия има тоалетна, има и обща тоалетна, но всичко е счупено. Също така има дървеници, дюшеците са пълни с тях. Има мухъл по стените, мокро е. Прозорците са малки и няма достатъчно въздух в килиите за 20 човека. Свидетелят заявява, че имат право да се разхождат по коридора след 8 часа. След това правят хигиена, но само с вода, няма препарати. Той откакто е в затвора, не е виждал да дават препарати. Правен е ремонт на затвора. Сега е в 8-ми отряд, но всичко пада след ремонта. В затвора има течаща вода, но е мръсна и не е годна за пиене. Има топла вода два пъти в седмицата. Свидетелят е бил в наказателна килия. Наказателните килии са 3 на брой, нямат тоалетна. В килия № 605 не е правен ремонт.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена. Задачата на експертизата е да отговори на въпроса дали в лавката в Затвора гр. Пазарджик се продават стоки с по-голяма надценка, отколкото в магазинната мрежа в града. Вещото лице е констатирало, че въз основа на проверените документи и книжа и констатациите отразени в констативно-съобразителната част на експертното заключение, цените в лавката при Затвора гр. Пазарджик са по-високи от цените в магазинната мрежа средно от +5% до +15-20%.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, няма нарушение на посочената разпоредба.

Установи се също така, че затворническата администрация е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода. Извършвани са дезинсекция и дератизация от фирми занимаващи се с такава дейност ежемесечно. Това е потвърдено от приложени по делото протоколи за извършени услуги.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през целия период е живеел в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия 701 лишеният от свобода е пребивавал на 2,46 кв.м. за около осем месеца, а в килия 702 – 2,95 кв. м. за около една година, в килия 812 при площ от 2,70 кв.м. е пребивавал около седем месеца, в килия 605 при площ от 2,73 кв.м. е пребивавал 3 месеца. Този факт, сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около две години и пет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. От ищеца и процесуалния му представител не направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Ще следва на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът да бъде осъден да заплати направените от бюджета на Административен съд гр. Пазарджик разноски за вещи лица в размер на 100 /сто/ лева.

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Г.А.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 1500 /хиляда и петстотин/ лева до предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати в полза на Административен съд – Пазарджик по сметката за държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

   

                 СЪДИЯ:/П/

 

Решение от 16.10.2020г. по Административно дело 567/2020 Административен съд - Пазарджик
Решение № 798 от 16.10.2020 г. на Административен съд Пазарджик, Х с-в по КАД № 567/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88/17.02.2020г. постановено по адм.д. № 1246/19г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.