Р Е Ш Е Н И Е
№
397
гр.
Враца, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 08.11.2022г. /осми
ноември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ КАН дело № 474 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. чл. 63в от ЗАНН
/Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано е по касационна ЖАЛБА на
Началник на РУ – Мездра към ОД на МВР Враца, против РЕШЕНИЕ № 79/08.06.2022 г., постановено по АНД № 152
по описа на Районен съд - Мездра за 2022 г., с което
е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-0300-000101/08.04.2022
г., издадено от Началник РУ Мездра към ОДМВР-Враца, с което на П.И.К. ***, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка въззивният
съд е формирал неправилни изводи относно липсата на субективния елемент на
нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество,
с което да се потвърди НП. Не се явява представител пред съда.
Ответникът П.И.К. редовно призована не
се явява и не се представлява в с.з. От процесуален представител – * В.Ч. ***,
е постъпил Отговор на касационната жалба в която са изложени съображения за
неоснователност на същата. Иска се оставяне в сила на решението на РС и се
претендират разноски.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната
жалба. Сочи, че за да е извършено виновно деянието, следва дееца да съзнава
всички признаци на деянието. Намира извода на съда /РС/, че не е доказано от
субективна страна извършеното нарушение за правилен. Моли за оставяне на
оспореното решение в сила.
Административен съд - Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд - Мездра е отменил НП № 22-0300-000101/08.04.2022 г.,
издадено от Началник РУ Мездра към ОДМВР-Враца, с което на П.И.К. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 11.02.2022
г. около 11:45 часа в *** по ул.*** до № **, с посока на движение ул.*** ,
управлява л.а.“Фолксваген Туарег“ с рег. № ********, собств. на Н.Л.К. от гр.***, като МПС-то е с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП /прекратяване на регистрация-Без ГО/ прекратена на
01.02.2022г. от Сектор „Пътна Полиция“ Враца, с което е извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е в НП, че по случая е
образувано 300 ЗМ-104/2022г. по описа на РУ Мездра, преписка с вх№ 2125/2022.
По описа на РП Враца, ТО Мездра, прекратено с Постановление № 2125/2022г. на РП
Враца, ТО Мездра.
За да постанови този резултат,
въззивният съд е приел в оспореното решение,с оглед събраните по делото
доказателства, за безспорно установено, че ответникът П.К. от обективна страна
е извършила визираното в НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на
посочената в НП дата 11.02.2022 г. е
управлявала МПС със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022 г. От
друга страна е приел, че не е налице субективният елемент на нарушението от
страна на ответника в извършване на административно нарушение, тъй като лицето
водач П.К. не е знаело за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради
което е извел решаващия извод, че водача не е осъществил от субективна страна
състава на вмененото му нарушение и е отменил издаденото НП.
Решението е правилно.
В случая, нарушението, за което е била
ангажирана отговорността на ответника с процесното НП, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Като основание за прекратена
регистрация в НП е посочена нормата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, съгласно
която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено Уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата
сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство и за да
произведе действие спрямо собственика на МПС, се изисква кумулативното наличие
на визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от КЗ и уведомяване на собственика на
превозното средство за служебно прекратената регистрация. В този смисъл са и
разпоредбите на приложимия чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства и по-конкретно чл. 18б, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 8, изискващи изрично уведомяване на собственика на
превозното средство за извършената при конкретната хипотеза дерегистрация.
По делото не се твърди и няма никакви
данни касатора да е изпълнил вменените му със закон задължения и да е уведомил
собственика на МПС, т. е. не е установено, че към момента на проверката, както
собственика, така и водача на МПС-то, да са знаели, че е била прекратена
регистрацията на автомобила. Липсват и каквито и да било доказателства
собственика на МПС-то да е бил уведомен
и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Дори да се приеме, че собственика на
МПС-то или ответника по касация П.К. да са били със съзнанието, че е следвало
да се сключи нов договор за "ГО", това не води автоматично до извода,
че се знае за настъпването на една от евентуалните последици от това
/прекратена регистрация/, или пък да е презюмирал, че същата вече е настъпила.
Не се споделя възражението на касатора, че нарушението е доказано от субективна
страна, тъй като водача на МПС-то е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, визирайки
форма на вината непред-пазливост, при която не е изключена
административно-наказателната отговорност по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно
задължение. В случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП – по
уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка "Гражданска
отговорност". Противно на становището, поддържано в жалбата, цитираната
разпоредба не урежда правно задължение на заинтересованото лице – собственик или
ползвател на МПС, само да следи за това дали е извършено служебно прекратяване
на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването
на регистра-цията. При констатираната в хода на въззивното производство липса
на уведомяване на собственика на процесното МПС за прекратената служебно
регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията не е
изпълнила своето задължение по чл. 143, ал.
10, изречение първо от ЗДвП,
с оглед на което, както собственикът на автомобила, така и ползвателя му, не
биха могли да знаят за прекратената регистрация. От приетото законодателно решение
на тази разпоредба се налага извод, че вмененото на ответника по касация
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП би могло да бъде извършено само при
умишлена форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, която правна норма е субсидиарно
приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то
значи, че нарушение не е било извършено и поведението на водача на МПС-то не
може да бъде санкцио-нирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено
без доказана вина, поради което съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно.
Предвид изложеното правилно РС е
приел, че деянието, съответно вмененото административно нарушение на П.К. е
несъставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, че същата към инкриминираната дата е съзнавала, че управлява
нерегистрирано МПС. Установено е по делото именно, че собственикът на МПС,
както и ползвателя, не са имали знание за извършената служебна дерегистрация.
Както бе отбелязано, институтът на
прекратяване на регистрацията на ППС не се прилага автоматично, а след
уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид факта, че се извършва
служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните
органи да уведомят собственика на МПС. В противен случай, при наличие на външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни
табели и наличие на свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди
наличието на вина и в двете ѝ форми – умишлено или непредпазливост.
Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт.
Решението е
валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения
спор и са конституирани надлежни страни.
При издаване на НП и АУАН, и в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица
е надлежно установена. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на НП
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Настоящият
касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за
неоснователни. Няма нарушения на материалния закон и няма допуснати нарушение
на процесуални правила от първоинстанционния съд.
При извършената служебна касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. РС е
постановил валидно, допустимо и правилно решение.
По изложените съображения,
касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а
оспореното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските, при този изход на
делото, касатора дължи разноски на ответника по касация. Пред РС е направено
възражение от касатора за евентуална прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, което важи за всички инстанции. Пред настоящата
инстанция се претендират разноски в размер на 480 лв., за адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства. С оглед предмета на
делото и прове-дените пред настоящата инстанция процесуални действия, съдът
намира възражението за прекомерност за основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, проведено е едно с.з. без явяване на страните.
Следва да се присъди минималния размер от 300 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 79/08.06.2022 г., постановено по АНД № 152
по описа на Районен съд - Мездра за 2022г., с което е
отменено НП № 22-0300-000101/08.04.2022
г., издадено от Началник РУ Мездра към ОДМВР-Враца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Враца
да заплати на П.И.К. ***, разноските пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение – сумата от 300 лв. /триста лева/, като ОТХВЪРЛЯ искането над
тази сума до сумата от 480 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.