Решение по дело №272/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 277
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 7 декември 2019 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700272
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 19.11.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                      ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                             МАРИЯ БОЖКОВА

                                                    

при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д 272  по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185-196 от АПК.

Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор при ОП – Кърджали, против чл.15, ал.3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино. В протеста се твърди материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради несъответствието й с чл.22 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, в приложимата редакцията на текста, обн. в ДВ бр.98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., тъй като води до определянето на  различен размер на данъка, в зависимост от местонахождението и функционалната употреба на недвижимия имот. В тази връзка сочи и Решение №4/09.04.2019 г. на Конституционния съд, постановено по КД №15/2018 г. Предлага отмяната на оспорената разпоредба. Претендират се и направените по делото разноски за съобщаване на оспорването. В съдебно заседание ОП-Кърджали, чрез зам-окръжен прокурор Д., поддържа протеста, по изложените в него съображения. 

ОтветникътОбщински съветАрдино не взема становище по протеста. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино е приета с Решение № 440/17.10.2018 г. на ОбС Ардино, основано на чл.21, ал.2 ЗМСМА, вр. с чл.1, ал.2 от ЗМДТ, видно от приложения по делото Протокол №28/17.10.2018г. от проведено заседание на ОбС-Ардино. Решението е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 21 общински съветници, от присъстващите на заседанието - 25, като четирима общински съветника са гласували против приемането на предложената наредба.  Видно от извлечение от официалната  интернет страницата на Община Ардино, предложеният проект на наредбата е бил публикуван в раздел „Обяви”, на 30.07.2018 г.

Оспорената разпоредба на чл.15, ал.3 от горната общинска наредба е приета с Решение №448/31.01.2019 г. на ОбС Ардино, на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, вр. с §39 и §40 от ЗИД на ЗКПО, видно от приложения по делото Протокол №31/31.01.2019 г. от проведено заседание на ОбС-Ардино. Решението за изменения и допълнения на Наредбата е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 21 от присъстващите 26 общински съветници, от общо 29.

По делото е приложено и предложение вх.***/*** г. от кмета на общината, за изменение и допълнение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино, приета с Решение №440/17.10.2018 г., в т.ч. и създаване на нова ал.3 към чл.15 от наредбата, съобразно предвиденото в чл.22, ал.2, б.б от ЗМДТ, приет с § 39  от ЗИД ЗКПО. 

Според извлечението от официалната интернет страница на Община Ардино, проектът с предложените изменения и допълнения, ведно с мотивите към тях е бил публикуван в раздел „Обяви“, на 17.12.2018 г.

При тази фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно  чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е допустимо. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно чл.186, ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд процесните текстове на наредбата, приета от ОбС – Ардино, като това оспорване, според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок.  

Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ

политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е приета на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ, по силата на който, общинският съвет е оправомощен да определя с наредба размера на местните данъци при условията, по реда и в границите, определени със закона. В тази връзка, оспорената наредба е приета от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. 

Решение448/31.01.2019 г. на ОбС Ардино е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА. Изпълнени са и изискванията на чл.26, ал. 2 и ал.4 от ЗНА, тъй като проектът на Наредбата, ведно с мотивите е публикуван на 17.12.2018 г., на интернет страницата на община Ардино /***/, поради което не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на оспорената разпоредба от общинската наредба.

          Съдът намира за основателни доводите за материална незаконосъобразност на чл.15, ал.3 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино, по следните съображения:

С оспорената разпоредба на чл.15, ал.3 от Наредбата /нова, приета с Решение №448/31.01.2019 г./ е предвидено размерът на данъка върху недвижимите имоти в к.к.“Белите Брези“ да се определя върху данъчната оценка, както следва:

-        за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия - 4,5 на хиляда. Горната разпоредба е приета при действието на чл. 22 от ЗМДТ в редакцията

на текста, обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., който гласи следното: "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка: за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2; б) от 4, 5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква "а". "

С Решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, обн.ДВ бр. 32 / 2019 г., разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ /обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е обявена за противоконституционна. Изложени са мотиви, че с последната норма са въведени по-високи данъчни ставки за имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Решение № 153/24.02.2012 г.  на МС за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Прието е, че изключителната компетентност на НС да установява данъци във всичките им елементи относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо. Без законово посочени критерии правителството се овластява, със свой акт за определяне на курортите от национално и местно значение, косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на територията на такива курорти. Конституционният съд приема, че чл. 22 от ЗМДТ предвижда различна данъчна ставка според функционалната употреба на жилищния имот, като последното противоречи на  чл.60, ал. 1 от Конституцията.

По делото е безспорно, че посочената норма на чл. 22 от ЗМДТ, в редакцията обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е обявена за противоконституционна, поради което, към настоящия момент, при преценката за законосъобразност на оспорените текстове следва да се съобрази съдържанието на чл. 22 от ЗМДТ, в редакцията обн. в ДВ  бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., според която: "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот". В случая, макар данъчната ставка, посочена в оспорената разпоредба, да е в пределите, установени в чл. 22 от ЗМДТ, съдът намира, че така определената ставка е незаконосъобразна, тъй като води до определяне на различен данък, в зависимост от местонахождението и функционалната употреба на недвижими имоти. Така предвидената различна данъчна ставка противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ, въвеждащ законоустановеност на данъците и правомощия единствено и само за Народното събрание, във връзка с установяване вида и размера на данъците. В случая, протестираната разпоредба въвежда по-висока данъчна ставка за жилищни и нежилищни имоти, разположени на територията на курортен комплекс „Белите брези“, община Ардино, включен в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24.02.2012 г., като съдържанието на този списък може да се променя по неясни критерии по усмотрение на орган на изпълнителната власт, което противоречи на принципа на разделение на властите.

Така установеното налага извод, че оспорения текст е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

             При този изход на делото, в полза на ОП Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена такса за обява в ДВ, в размер на 20 лв., платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали

                                   Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино, приета с Решение №448/31.01.2019 г. на ОбС Ардино.

ОСЪЖДА Общински съвет Ардино да заплати на Окръжна прокуратура Кърджали, разноски по делото в размер на 20 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизането му в сила, решението подлежи на обявяване по реда, по който е обявена Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                      

                                                                                        2.