Р Е Ш
Е Н И Е № 68
гр. Сливница, 21.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ,
в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията АНХ
дело № 709 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.Н.,
ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 18-0344-000828 от 03.10.2018
г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 181, т. 7 ЗДвП и чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” съответно
в размер на 50,00 лв. и в размер на 10 лв., за това че на 14.09.2018 г., около 20.10
часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, като водач на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Т.“, с рег. № *******, с посока на движение от ул. „Бор“ към ул. „Л.
Каравелов“, управлява лекия автомобил, собственост на А.Р.А., като превозва
по-голям брой пътници от посочените за автомобила 2+1 места и не носи
свидетелство за регистрация на МПС част II, с което извършил: превозва
по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС-
нарушение по чл. 133, ал. 1 ЗДвП и не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява- нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че
жалбоподателят не е превозвал по-голям брой пътници, доколкото осен него в
превозното средство е имало само още две лица, на които са били съставени
фишове за това, че не са поставили коланите си, а ако е имало и други пътници,
на тях също е следвало да бъдат съставени фишове, тъй като би било невъзможно
да поставят коланите си, доколкото в ППС няма повече от три такива. Наред с
това се сочи, че в НП липсва надлежно описание на нарушенията, което е
самостоятелно основание за отмяната му. По отношение на нарушението по чл. 181,
т. 7 ЗДвП се твърди, че АНО не е уточнил лицата, които са били превозвани в
МПС, нито е конкретизирал определения в МПС брой места, визирани в СРМПС, което
от своя страна абсолютно необходимо обстоятелство и липсата му е опорочила
двата акта от формална страна и е довела до ограничаване правото му на защита,
доколкото липсва яснота относно обстоятелствата по вмененото му нарушение.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и
процесуалният му представител, от който по делото е постъпило становище за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като е взето и становище по същество
на повдигнатия пред съда правен спор.
Въззиваемата страна- РУ на МВР
Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично
съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 18.10.2018 г., видно от
разписката в основата на НП, а жалбата е била подадена на 23.10.2018 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят С.А.Н. се познавал
със свидетелите В.С.Й. и С.С.С., на който понякога намирал работа, свързана със
строителство, с което се занимавал и самият той.
На 14.09.2018 г. свидетелите Й. и
С. били заедно с жалбоподателя на строителен обект, като на прибиране към гр. Б.,
видели, че в гр. Божурище откриват новия център и решили да се отбият.
Жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *******,
като търсел място за паркиране, докато се движел от ул. „Бор“ към ул. „Л.
Каравелов“. На предната седалка до жалбоподателя седели двете му деца- момиче и
момче, а отзад, в товарната част на автомобили на кофи били седнали свидетелите
Й. и С..
На място били и свидетелите Х.В.И.
на длъжност мл. автоконтрольор при РУ- Сливница и Г.С.Г., които забелязали
управлявания от жалбоподателя автомобили и решили да му извършат проверка. В
хода на проверката жалбоподателят не представил свидетелство за регистрация на
МПС част II, като
свидетелите И. и Г. установили,че в товарната част на автомобила седят
свидетелите Й. и С., които били без поставени обезопасителни колани. На място свидетелят
Г. наложил на свидетелите Й. и С. глоби с фиш в размер на по 50,00 лв.,
съответно № 0228549 от 14.09.2018 г. и № 0228550 от 14.09.2018 г. За
констатираните нарушения, извършени от жалбоподателя Н., свидетелят Х.И.
съставил АУАН № 862 от 14.09.2018 г., за това че на 14.09.2018 г., около 20.10
часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Бор“ към
ул. „Л. Каравелов“, управлява лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *******,
собственост на А.Р.А., като превозва по-голям брой пътници от посочените за
автомобила „2+1“ места, като не носи и СРМПС част II, с което нарушил чл. 133, ал. 1
и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, като същият
вписал че няма възражения.
Въз основа на така съставения
АУАН и при идентичност на фактическата обстановка, Е.С.С.- началник Началник
РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издал атакуваното наказателно
постановление № 18-0344-000828 от 03.10.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 181, т. 7 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административни наказания „Глоба” съответно в размер на 50,00 лв.
за нарушението по чл. 133, ал. 1 ЗДвП и в размер на 10 лв. за нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 862 от
14.09.2018 г., два броя копия на фиш съответно № 0228549 от 14.09.2018 г. и №
0228550 от 14.09.2018 г., Заповед № 517з-1561/20.05.2016 г. на Директора на
ОДМВР София, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт
за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г. на Е.С.С., акт за встъпване в длъжност
от 20.05.2016 г. на Х.В.И., Г.С.Г., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите Х.В.И. А.Л.М., В.С.Й. и С.С.С..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по
делото заповеди на министъра
на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Съдът даде вяра на показанията на
разпитаните по делото свидетели полицейски служители, доколкото същите не са
заинтересовани от изхода на делото, а обстоятелството, че свидетелят Г. няма конкретни
спомени по случая, съдът намира, че не се отразява на установяването на
обективната истина, доколкото по инициатива на съда служебно бяха допуснати до
разпит и лицата, посочени в представените от жалбоподателя фишове- свидетелите Й.
и С., от показанията на които се изяснява цялата фактическа обстановка по
делото, и на които съдът се позова при изграждане на изводите си.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, което
се установява от представените по делото писмени доказателства.
В конкретния
случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на
установяване на нарушението- 14.09.2018 г.),
респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 03.10.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставянето
на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от
всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ
орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
В
настоящия случай възражението на жалбоподателя, че не превозвал по- голям от
допустимия брой пътници, се явява неоснователно, доколкото чрез показанията на
свидетелите Й. и С. се установява, че същите са били седнали в товарната част
на автомобила на кофи, тъй като на седалката до жалбоподателя са били седнали
двете му деца. Установява се и обстоятелството, че жалбоподателят не е
представил на контролните органи свидетелството за регистрация на управляваното
от него МПС част II (т.нар.
„малък талон“).
Въпреки
това обаче, съдът намира, че по отношение на нарушението по чл. 133, ал. 1 ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50,00 лв. на основание чл. 181, т. 7 ЗДвП, са налице допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, а НП- в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, предвиждащи като част от
задължителното съдържание на тези актове описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП нарушението
по чл. 133, ал. 1 ЗДвП е описано изключително бланкетно, като не е посочено
какво точно е извършил нарушителят, а е цитирана материалноправна норма,
въвеждаща съответното правило за поведение и по-конкретно- „превозва по-голям
брой пътници от посочените за автомобила 2+1 места“. В този смисъл надлежното
описание на фактите, обуславящи съставомерността на нарушението на разпоредбата
на чл. 133, ал. 1 ЗДвП предполага изрично въвеждане на фактически твърдения
колко именно е бил превозваният от нарушителя брой лица, доколкото само така
административнонаказващият орган би могъл да прецени действително налице ли е
несъответствие между допустимия и фактически превозвания брой лица. Установи се
в хода на съдебното производство, че лицата са били 5, а допустимият брой 2+1,
но е недопустимо едва въззивният съд да въвежда фактите, обуславящи извършеното
административно нарушение, които следва да бъдат въведени още със сезиращия
административнонаказващия орган акт за установяване на административно
нарушение. Допустимо и необходимо е било на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН да
установи, посредством способите за събиране на допълнителни доказателства,
каква е била конкретната фактическа обстановка и да въведе точно фактите около
извършеното административно нарушение, но това не е било сторено от него и е
недопустимо да бъде сторено едва от въззивния съд. В този смисъл съдът намира,
че наказателното постановление в тази си част се явява незаконосъобразно като
издадено при непълно описание на фактическата обстановка относно съставомерните
обстоятелства от обективната страна на нарушението, поради което същото следва
да бъде частично отменено.
По
отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съдът намира, че както
АУАН, така и атакуваното НП, въвеждат достатъчно ясно всички съставомерни
признаци на деянието, като е било изрично посочено, че при извършената проверка
водачът не е представил свидетелството за регистрация на МПС- част II, каквото задължение е разписано в цитираната от
контролния и административнонаказващия орган правна норма и неизпълнението на
което задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Същевременно административнонаказващият орган е
приложил правилно и санкционната норма, като е наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 10,00 лв., доколкото предвиденото от законодателя административно
наказание за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно разпоредбата на
чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е в абсолютно определен размер от 10,00 лв., поради
което за съда не съществува правомощие да преценява размер на санкцията.
Доколкото съдът разполага с
правомощието да прецени налице ли са предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, настоящият съдебен състав, при конкретна преценка на установените в хода
на делото обстоятелства, намира, че не се касае до маловажен случай на
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който да обосновава ненаказването на
нарушителя. В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция
на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. За да обяви формалните
деяния за наказуеми, каквото е нарушението, извършено от Джадала, законодателят е приел, че те накърняват в установения
ред на държавно управление в значителна степен, което обоснована нуждата от
защита на конкретните обществени отношения в един по ранен етап. За да се приеме, че така извършеното административно
нарушение представлява маловажен случай,
следва и в тежест на нарушителя е да установи, че конкретното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
административни нарушения или че са налице други многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Извършеното нарушение е формално такова, с оглед което следва да се
приеме, че законодателят е счел, че охраняваните с разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП обществените отношения следва да бъдат защитени в един по-ранен
момент, дори и без това да е довело до настъпване на вредоносен резултат. В
настоящия случай жалбоподателя не е ангажирал доказателства, а не е въвел и
твърдения за наличието на обстоятелства, сочещи, че обществената опасност на
извършеното от него нарушение се отличава от тази на обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. При
това положение съдът счита, че извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП не представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на
това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице
основания за отмяна на наказателното постановление в частта относно нарушението
по чл. 133, ал 1 ЗДвП, но не
констатира основания за неговата отмяна или изменение в частта относно нарушението на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което в тази си част същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 2 и 6 и чл. 336 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0344-000828 от 03.10.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник
Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, в
частта, с която на С.А.Н., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
181, т. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00
(петдесет) лева за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0344-000828 от 03.10.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник
Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, в
частта, с която на С.А.Н., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10,00 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК, в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: