№ 574
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110200511 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от
Я.Д. П.а ЕГН ********** против наказателно постановление № 433а-436/26.11.2020 г.,
издадено от А.С.М. – началник на Първо РУ при Областна дирекция/ОД/ на МВР
Варна.
Във въззивната жалба се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените
правила, поради което се моли съда да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат Й.А. от Адвокатска колегия Варна, редовно упълномощен.
По съществото на делото адв.А. моли съда да уважи жалбата и да отмени
наказателното постановление на посочените в нея основания и да им бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди
съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на Първо РУ при ОД
на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. при ОД на МВР Варна, редовно
упълномощена, с които се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, излага се
становище по съществото на делото и се моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да им бъдат присъдено
1
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.08.2020 г. старши полицай М.С.Н. в Първо РУ при ОД на МВР Варна,
заедно със своя колега М.Н. извършили проверка около 01.10 часа на две лица от
мъжки пол в гр.Варна на ул.Оборище до Трета гимназия, които установили като Т. ИР.
К. ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН **********, след което отвели непълнолетното лице
П. в полицейското управление и се обадили на майка му Я. П.а.
Било снето сведение от Я. П.а от 26.08.2020 г./приложен оригинал/, в което тя
обяснила, че синът Д. П. на 03.08.2020 г. вечерта излязъл да играе навън с приятели в
Трета ПМГ, бил заедно с Т.К., който имал навършени 18 години, били са големи
приятели, тя му имала доверие и той го придружавал нея вечер.
С разписка за предадено на родителите дете, доведено в поделение на МВР от
04.08.2020 г./приложен оригинал/ Д. П. бил предаден на родителя Я. П.а.
Полицай В.Д. от Първо РУ при ОД на МВР Варна изготвил докладна записка
рег.№ 433-21532/04.08.2020 г./приложен оригинал/, че заедно с полицай М.Н. са
установили на 04.08.2020 г. около 01:30 часа в гр.Варна на ул.Оборище до Трета
гимназия лицата Т. ИР. К. ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН **********, П. бил отведен в
РУ и по-късно предаден на майка му Я. П.а.
Старши полицай М.С.Н. в Първо РУ при ОД на МВР Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 433а-436/04.08.2020
г./приложен оригинал/, против Я.Д. П.а ЕГН ********** за това, че на 04.08.2020 г.
около 01:30 часа в гр.Варна в качеството си на родител на Д.Н.П. ЕГН ********** не е
придружила и/или не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител
на обществено място на ул.Оборище до Трета гимназия след 22:00 часа. Според
актосъставителя П.а е осъществила състава на нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона
за защита на детето. АУАН е предявен на П.а на 04.08.2020 г., която се запознала със
съдържанието му, не направила възражения и ѝ бил връчен препис от акта.
В законния тридневен срок въззивницата не е депозирала писмени възражения.
На 26.11.2020 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление/приложен оригинал/. Административно-наказващият орган е приел, че е
налице основание за ангажиране на личната отговорност на въззивницата по чл.45 ал.3
от Закона за закрила на детето, като на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на
детето е определил размера на административното наказание – глоба в размер на 300
2
лева.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел Т. ИР. К..
От служебно изготвената справка НБД Население на Т. ИР. К./л.20/ е видно, че
същият е роден на 12.06.2002 г., т.е. към инкриминираната дата 04.08.2020 г. той е бил
навършил 18 години и е бил пълнолетно лице.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством
писмените и гласните доказателства по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според свидетелските показания на Т. ИР. К. вечерта той отишъл до дома на
своя приятел Д. П., с когото щели да излизат. Там била майката на П. - Я.Д. П.а, тя
предупредила К., че ако закъснеят той ще носи отговорност за непълнолетния син Д..
К. казал, че ще бъдат заедно и той ще носи отговорността за Д.. Отишли с Д. в двора
на Трета гимназия, играли футбол. След това влезли в автомобила на К., паркиран
наблизо и слушали музика. До тях спрял полицейски автомобил, поискали им
документите за проверка, след това отвели Д. в Първо РУ. Съдът кредитира
свидетелските показания на Т. ИР. К. като обективни и подкрепящи се от писмените
доказателствени средства.
Съдът кредитира справка НБД Население на Т. ИР. К.. Същият е роден на
12.06.2002 г., т.е. към инкриминираната дата 04.08.2020 г. той е бил навършил 18
години и е бил пълнолетно лице. Съгласно чл.2 от Закона за лицата и семейството с
навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез
своите действия да придобиват права и да се задължават.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства,
подробно изброени по-горе, като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се
и представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на ЯНК. Д. АТ. на 24.01.2022 г.,
видно от разписката към него, жалбата е входирана в Първо РУ при ОД на МВР Варна
на 28.01.2022 г., видно от печата върху нея.
3
Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока
на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ
на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието,
поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.46 ал.1 от ЗМВР нарушенията по чл.45 ал.1 - 4 се установяват с
акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено
от него длъжностно лице.
АУАН е издаден от компетентен орган - старши полицай М.С.Н. в Първо РУ
при ОД на МВР Варна, полицейски орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - А.С.М. –
началник на Първо РУ при ОД на МВР Варна. Съобразно изискванията на чл.46 ал.1 от
ЗМВР със заповед рег.№ 365з-2095 от 16.05.2019 г. на директора на ОД на МВР Варна
в точка 1 е оправомощен началника на Първо РУ да издава наказателни постановления
за констатирани административни нарушения по чл.45 ал.1-4 от Закона за закрила на
детето.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Я.Д. П.а не е осъществила
от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.8 ал.4 вр.ал.3 от Закона
за закрила на детето.
Тази разпоредба задължава родителите на дете, ако не могат да го придружат
на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на
обществени места.
П.а не е придружавала сина си Д. П., който бил на 15 години, на 04.08.2020 г.
след 22 часа на обществено място, но тя е осигурила пълнолетно дееспособно лице - Т.
ИР. К. за негов придружител на обществени места. Лично е разговаряла с К. на
03.08.2020 г., той е поел задължението да придружава Д. П. след 22 часа и тя е била
сигурна, че са заедно, поради което не е осъществен състава на нарушението и е от
субективна страна.
4
По въззивната жалба:
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
не е извършено от Я.Д. П.а/А./ вменено нарушение, тъй като синът Д.Н.П. е бил
придружаван от неговия пълнолетен и дееспособен приятел Т. ИР. К..
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
в наказателното постановление некоректно е посочено, че са нарушени разпоредбите
на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, тъй като двете алинея
представлявали отделни състави на административно нарушение и не ставало ясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивницата. Действително в
наказателното постановление са посочени като нарушени ал.3 и ал.4 от чл.8 от Закона
за закрила на детето. Но словесно точно и ясно е посочено в какво се изразява
нарушението, а именно – неосигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на
непълнолетния син на обществено място след 22 часа, поради което съдът счита, че
това не е съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че деянието представлява маловажен случай на нарушение, тъй като съдът прие, че в
случая се касае въобще за липса на нарушение.
По разноските:
С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход
на делото това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивницата с въззивната жалба е направено искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание бяха представени договор за правна помощ и
съдействие/л.28/ от 02.03.2022 г., в който е посочено, че е изплатено от Я.Д. П.а в брой
на 02.03.2022 г. възнаграждение от 360 лева на упълномощения от нея да я
представлява по настоящето дело адвокат Й.А., списък на направени разноски по чл.80
от ГПК - адвокатски хонорар в размер на 360 лева и идентификационен номер на
адв.А. от Националната агенция за приходите за регистрация по Закона за ДДС.
От процесуалния представител на въззиваемата страна бе направено искане за
определяне на адвокатския хонорар в минимален размер.
По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производства пред районния и
5
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран случая, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт - тогава
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
Според чл.63д ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева, съответно 360 лева с включен данък добавена стойност, както
е в случая. Въззивницата направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева. Според спецификата на настоящия случай – отмяна на
наказателното постановление, участието на адвокат в две съдебни заседания с разпит
на свидетел, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване
на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно
остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа
сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение
за въззивника е в размер на 360 лева.
Така описано нарушението е обективно и субективно несъставомерно по чл.8
ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Като е наложил наказание за нарушение,
което не е извършено, административно-наказващият орган е нарушил материалния
6
закон, което води до незаконосъобразност на наказателно постановление и същото
следва да се отмени.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 433а-436/26.11.2020 г., издадено от
А.С.М. – началник на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на Я.Д. П.а ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето за извършено
нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на ЯНК. Д. АТ. ЕГН
********** сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ЯНК. Д. АТ. чрез адвокат Й.А. и на Областна
дирекция на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Варненски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7