М О Т И В И
към Присъда по НЧХД № 1674 по описа за 2019 година на ПРС
С частна тъжба
Ц.П.П. , роден на ***г*** обл.
***осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение, за това, че на
10.02.2019год. в ***нанесъл на М.Б.М. ***, ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдание, чрез
нанасяне на удар с юмрук в носа от който последвало кръвотечение, престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
И за това , че на 10.02.2019год.
в ***извършил нещо унизително за честта и достойнството на М.Б.М. ***, ЕГН **********,
а именно отправил обидни думи номера *** - по описа на ***, нотариално заверени
от нота„фалшификатор и мошеник” и го
обвинил, че е фалшифицирал арендни договори с риус ***, както и пълномощни подписани от него и съпругата
му ***и заверени от ***,
престъпление по чл.146,
ал.1 НК.
Тъжбата е внесена в Районен съд гр. Плевен12.08.2019г и въз основа на същата
е образувано наказателно частен характер дело № 1674 по описа
за 2019г. на
Районен съд Плевен.
В съдебно заседание
частният тъжител, чрез своя повереник
адв.А.К.-АК-грПлевен, поддържа обвиненията
в частната тъжба, като пледира за
признаване на подсъдимия Ц.П. за виновен. Претендира да бъдат заплатени от подсъдимият направените от частинят
тъжител разноски .
В съдебно заседание
адв. адв.Г. ГорановАК-грПлевен - защитник на подсъдимия Ц.П., пледира подзащитният и да бъде оправдан
поради не осъществяване от обективна и субективна страна престъпленията за които е обвинен, за които същият е предаден на съд с тъжбата.
Подсъдимият П. първаначално
не се явява и производството е проведени в негово отсъствие,но
в по късен етап се явява и дава обяснения по обвиненията. Не се призанава за
виновен.Отрича
да е обиждал частиият тъжител М.М. и да му е
нанесъл удар в лицето.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно установено в
настоящия процес по делото е, че тъжителят М.М.
и подсъдимият Ц.П. се познават, като
последният е баща на мъжа с който сестрата на частния тъжител живее и имат общо
дете.
Безспорно установено е също, че съпругата на Частният
тъжител е регистрирана
като земеделски производител и се
занимава с обработване на земеделска
земя и сключване на арендни договори в тази връзка и осъществяване
реализиране на доходи.
Установи се също,
че през 2013 години, подсъдимият и неговата съпруга са
сключили поотделно пълномощни по силата на които упълномощили ч.тъжител М.П. да ги представлява във връзка със сключване договор за аренда или наем на техните
земеделски земи в землището на
село Садовец, като въз основа на
посочените пълномощни, той е сключил договор за аренда на земеделска земя за срок
от десет стопански години със съпругата
си В.М., която е регистрирана като земеделски производител.
Също се установява
безспорно и факта, че от приложените по делото арендни
догори и пълномощни, че подписа върху пълномощните е заверен от Кмета на населеното място,
който има право да извършва такива
нотариални функции по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, а арендните договори са сключени в писмена форма, с нотариална заверка при
нотариус, като са изпълнили всички изисквания на Закона.
Установи се , че на 10.02.2019година, подсъдимият П. отишъл
в домът на родителите на ч.тъжител М.М., поискал незабавно да говори с него и поради което
ч.тъжител, съпругата му и двете им деца веднага са заминали в домът на неговите
родители, за да разговарят.
Спорен между страните
в процеса е въпросът при този разговор
подсъдимият да е осъществил твърдените в
тъжбата деяния в които обвинен.
В хода на съдебното
следствие по делото се оформят две групи свидетели,от една страна М.Б., В.М.
и П. ***,които са очевидци на станалото или последици от станалото, а единственият свидетел на подсъдимия П.П. ,които не е очевидец на нищо свързано с процесния инцидент.
От показанията на свидетелите-очевидци М.Б. се установява, че на 10.02.2019г. след като дошъл в домът
им, твърде раздразнен подсъдимият П. настоявал да разговарят със синът й,
поради което тя веднага се обадила по телефона и той със семейството си дошъл в домът й, за да говорят. Същата установява, че при влизането в стаята
е посрещнат от подсъдимия с думите „фалшификатор, мошеник, фалшифицирал си
договорите за аренда“. Започнали са да
се карат, при което подсъдимият замахнал един път
срещу синът й тя е успяла да застане между тях, поради което с юмрук той й
разбил устата. Тя се отстранила след удара. Последвал много бързо втори удар с
който бил разбит носа на тъжителят М..
В тази насока са и покзанията на
св. В.М., която казва, че са се намирали в остъкление,
граничещо със стаята, където се развиват разговаряли подсъдимият и
тъжителят, при отворена врата, като всичко се е
виждало и идвайки да разговорят били посрещнати от подсъдимия с ***…“,
„т.к***. Тогава той заявил, че тези пълномощни са фалшифи,
защото били без печат.
Установи се, че
подсъдимият наистина е дошъл и размахвал
две копия на пълномощно, които обаче не са били
преснимани изцяло, а само частта- текстовата, без частта в която е фигурирал
печата на кмета на селото.
Установи се че св.В.М.
е имала пълна възможност да наблюдава ставащото, като много подробно описва -
как съпругът й отрекъл това, как обяснил на подсъдимият , че са заверени и,
че не
са извършвали никакви фалшификации с тези пълномощни.
Именно отричане всичко
от страна на мъжът й според свидетелката
е вбесило и го е предизвикало да се разгорещи още повече. Тя подробно описва неговите действия ,как става от стола,
замахва, първо удря свекърва й, а след
това удря и съпругът й.
Доказателства в тази
насока и в подкрепа на показанията на горните две свидетелки , следва да се
почерпят и от показанията на свидетеля П.Г. ***- баща на В.М., който е разбрал, че заминават, защото ги чакал за разговаря с тях подсъдимият.
Знаейки какъв е нрава му, тръгва веднага
след тях и пристига в момента в
който тъжителят е с кървящ нос и
се мие на чешмата отвън. Присъствал е на
обаждането на тъжитилят тел.112.
Така депозирани тези
показания на тази група свидетели се
подкрепят категорично от приложените писменни по делото доказателства пълномощни, арендни договори, удостоверения за
регистрация на Земеделски
производител на св. М..Всичко това се подкрепя и от прослушания от изисканият от съда
диск от запис на обаждането на тъжителят
на тел.112 ,в телефонен разговор на
тел.112,в които съобщава за станалият инцидент и описва идентична фактическа обстановка ,която
се установява от събраните по делото писменни и
гласни доказателства.
Втората група включва
един свидетел - синът на подъдимият - Ц. П., който
не е очевидец на нищо, случило се
между страните на процесния ден. Този свидител по точно
твърди , че ч.тъжител е земеделски производител, което е опровергано от писмените доказателства.
После твърди, че той страда от психично
заболяване и е лекуван няколкократно,
което също беше опровергано от
приложената медицинска бележка от
ЦПЗ,която бе изискана и проложена делото от съда. След това заявява, че гнева
на баща му е продиктуван от това, че ч.тъжителят ги е
лишил от субсидии и при задаване на уточняващи въпроси от страните „какви субсидии могат да имат при получаване
на аренда…“, заяви, че се е объркал. Опита се да твърди, че тъжителят е имал задължение, че той му бил изтеглил кредит, но за тоз кредит
се установи , че тъжителят му го е върнал.
По скоро със своите показания този свидетел разкрива
изключително враждебното си и
негативно отношение към тъжителят, нито едно от нещата които сочи и твърди ,
нямат отношение към предмета на доказване и са напълно ирелевантни.
Съдът счита, че по
категоричен начин от показанията на свидетелите от първа грс които бе
проведена и очна ставка мужду тях и под. Ц.П., се
очертава фактическа обстановка, описана в тъжбата, а именно, че на посочената
дата - 10.02.2019 година, подсъдимият е изрекъл унизителни за честта и достойнството на ч.тъжител думи „мошеник,
фалшификатор, фалшифицирал си пълномощните“, които са изхождали и изхождат
директно от дееца - подсъдимият, с тях дава
своя личностна оценка за
ч.тъжител и по този начин преследва
целта да въздейства негативно, да унизи словесно и да нарани присъстващият
ч.тъжител с отправените обидни думи и
изрази.
Подсъдимият освен това е нанесъл и лека телесна повреда, без
разстройство на здравето изразяваща се в удар и разкървавяване носа на лицето.
Следва да се посочи още, че СМЕ сочи, че не са установени травматични
увреждания, но не изключват възможност преглежданият да е ударен по време и
място както съобщава, но липсата на
увреждане се дължи именно на по- слабата
сила на удара, който е нанесъл.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй
като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
За съществените обстоятелства предмет на доказване от
значение за правилното решаване на делото,
посочените доказателства са безпротиворечиви и категорични. Фактите посочени от свидетелите се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства поради което и съдът ги кредитира.
В
хода на настоящето
дело подсъдимия П. даде обяснения
по обвинението ,които представляват както процесуално средство за защита,
така и процесуално средство за събиране
на доказателства съгласно НПК. Той напълно отрече случилото се .Но това
не се подкрепи от събраните по делото в хода на съдебното следствие писменни и гласни доказателства Относно обясненията
на подсъдимия съдът намира че
следва да посочи за да
се кредитират същите не следва
да се отричат
от приетите по делото доказателства,но те са в пълен
противовес със тях.Те се възприемат по скоро кат защитна позиция.
Така изречените обидни думи са осъществени при форма на вината - умисъл, при което деецът е
осъзнавал обществено - опасният характер на деянието, че изказва думи, засягащи
честта и достойнството на ч.тъжител,
т.е. на лицето за което са предназначени и лицето възприема тези думи, както и предвижда
възприемането им и засягането личностова оценка у този, който е обиден.
Обект на престъпленията по чл. 146 – 148
от НК са обществените отношения които осигуряват неприкосновеността на честта и
достойнството на гражданите, като съгласно съдебната практика с обидата се
засяга личното достойнство на пострадалият, когато при клеветата се накърнява
положителната оценка или мнение на обществото за него.
Изпълнителното деяние на престъплението
обида по чл. 146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът
не ограничава и не уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е
чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано
или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването
или извършването.
За да обоснове своето заключение по
съдебния акт с който е приключено настоящето производство съдът първо разгледа
въпроса относно правната дефиниция на обидата. В Наказателния кодекс на
Република България четем следното: Чл.146, ал.1 „ Който каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, се наказва за обида...”, като нямаме правна дефиниция на това
що е „ обида”. Съгласно Българският тълковен речник от 1994 г. / БТК / за
същата дума е написано следното: 1. Душевна болка, чувство на
огорчение, причинено от несправедливо, незаслужено накърняване на честта,
достойнството на човека. 2. Действие или думи, с които несправедливо,
незаслужено се накърнява честта, достойнството на човека. Разликата между
дефинициите в БТР от една страна, и в НК, от друга, е очевидна.
Първо, в НК е употребена думата „унизително“, която отсъства в явен вид в
речниковите дефиниции. Като перифраза на „унизително“ можем да възприемем
словосъчетанието от БТР’94 „накърняване на честта“.
На второ място, в НК е описана ситуацията, в която е възможно да се извърши
действието „обида“ - „в негово присъствие“.
На трето, но не на последно място, в речниковите дефиниции присъстват
оценъчни определения с етичен характер („несправедливо“, „незаслужено“), които
отсъстват от дефиницията в НК. Освен че въпросните определения пораждат въпроси
от вида на: „А кое е справедливото и заслуженото накърняване на честта,
достойнството на човека и въобще подобно действие може ли да има положителна от
морална гледна точка оценка и ако отговорът е „да“, как се нарича подобно
действие?“ На четвърто място, формулировката в НК е иконична:
първо, се изобразява действието, след което се именува резултатът от него.
С оглед не наличието на правна
дефиниция на „обида”, като се посочи по – горе съдът за да се произнесе със
своя съдебен акт, се основава на следното заключение:
За да е налице обида, следва да
бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят
достойнството му, които според съвременните обществени отношения са неприлични,
вулгарни и цинични, като обидата е унизяващо отнасяне към някого. От
събраните и проверени по реда на НПК доказателства съдът намира,
че в израза„фалшификатор
и мошеник” и обвинението, че е фалшифицирал арендни
договори с риус ***, както и пълномощни подписани от
него и съпругата му ***и заверени от ***, се съдържат думи,
обективно годни да накърнят достойнството на тъжителят, и които да са
неприлични, вулгарни и цинични.
Изразите по своята
граматическа същност са съставени от думи и същите са унизителни по смисъла на
чл. 146, ал.1 от НК, и които представляват оценка на неговите
действия различна от персоналната му самооценка, както се посочва и в
самата тъжба.
Съдът намира, че в случая е налице
квалифициращия признак по чл.146, ал.1 от НК, тъй като за да се квалифицира
обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред
повече от две – три лица, което обстоятелство в случая е налице. От друга страна публичността на
обидата изисква не само присъствието на повече лица, но и тези лица лично да са
чули и възприели обидните изрази, а от показанията на всички свидетели се установява този факт.
Налице
съставомерно деяние, за което Подсъдимият следва да
се признае за виновен по чл146 ал1 от НК.
Доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2 от НК и съдът счита,че следва да го признае
за виновен в извършването на престъплението по чл.146
ал.1 от НК.
Съдът съобрази,
че са налице кумулативно изискуемите препоставки по
смисъла на чл.78 „а” ал.1 от НК, а именно – подсъдимият е пълнолетно лице,
което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от
наказателна отговорност. За престъплението по чл.146, ал.1 от НК, което е
умишлено, е предвидено наказание от хиляда до три хиляди лева глоба., и с него
не са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -
глоба.
При определяне
размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца,
причините и мотивите за извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха установени. Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия
глоба в минималния предвиден с приложимия текст размер от 1 000лв,
като счете, че с така определеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани в пълна степен целите както на специалната, така и на генералната
превенция по см.чл.36 от НК.
С оглед на така приетата от съда фактическа обстановка съдът приема, че
подсъдимият Ц.П. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава
на престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 10.02.2019год. в ***нанесъл на М.Б.М. ***, ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болки и
страдание, чрез нанасяне на удар с юмрук в носа от който последвало
кръвотечение, престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действия – нанасяне на удар в областта на носа. По този
начин на пострадалият е причинено телесно увреждане, т.е. настъпил е
вредоносния резултат и деянието е довършено.
Съдът прецени, че от
наказателно-правна гледна точка описаното в съдебно - медицинската експертиза
физиологично състояние на тъжителя следва да бъде квалифицирано като лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
По изложените съображения съдът
приема, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал.1 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действала с пряк умисъл, който съдът извежда от
обективно установените и извършени от него действия.
С оглед на изложеното
до тук съдът прие, че повдигнатото против подсъдимия обвинение за това, че на 10.02.2019год. в ***нанесъл на М.Б.М. ***,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдание, чрез нанасяне на удар с юмрук в носа
от който последвало кръвотечение, е доказано по несъмнен начин по смисъла
на чл.303 ал.2 от НК и го призна за виновен в извършването на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът съобрази,
че са налице кумулативно изискуемите препоставки по
смисъла на чл.78 „а” ал.1 от НК, а именно – подсъдимият е пълнолетно лице,
което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от
наказателна отговорност. За престъплението по чл.130 ал.1 от НК, което е
умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация,
и с него не са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -
глоба.
При определяне
размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца,
причините и мотивите за извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха установени.
Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия глоба в минималния
предвиден с приложимия текст размер от 1 000лв, като счете, че с така
определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в пълна степен
целите както на специалната, така и на генералната превенция по см.чл.36 от НК.
На основание чл189 ал3 от НПК,предвид изхода на процеса подсъдният Ц.П.П.
следва да бъде осъден за заплати по сметка на РС-гр.Плевен,сумата от 185,86лв
за изготвяне на СМЕ и направените от частният тъжител разноски за адвокатски
хонорар в размер на 500лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………….
При така усновеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
С оглед на така приетата от съда фактическа обстановка съдът приема, че
подсъдимият А.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като
на 12.07.2017 г. е причинил на Ю.Т. лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на три разкъсно – контузни рани и охлузвания по окосмената част на главата; разкъсно – контузни рани на челото,
охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонаясядане на крайниците; открито (с рана) счупване на
носните кости и деформация на носната пирамида.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия
– нанасяне на удари с пистолет. По този начин на
пострадалият е причинено телесно увреждане, т.е. настъпил е вредоносния
резултат и деянието е довършено.
Съдът прецени, че от
наказателно-правна гледна точка описаното в съдебно - медицинската експертиза
физиологично състояние на тъжителя следва да бъде квалифицирано като лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота, със срок на възстановяване 20 – 25 дни. По изложените съображения
съдът приема, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действала с пряк умисъл, който съдът извежда от
обективно установените и извършени от него действия.
С оглед на изложеното
до тук съдът прие, че повдигнатото против подсъдимия обвинение за това, че на
12.07.2017г. на междуселищен път гр. Л. – с. А., е причинил на пострадалия лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота, е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НК и го призна за виновен в извършването на престъплението по чл.130
ал.1 от НК.
Съдът съобрази,
че са налице кумулативно изискуемите препоставки по
смисъла на чл.78 „а” ал.1 от НК, а именно – подсъдимият е пълнолетно лице,
което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от
наказателна отговорност. За престъплението по чл.130 ал.1 от НК, което е
умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация,
и с него не са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -
глоба.
При определяне
размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца,
причините и мотивите за извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха установени. Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия
глоба в минималния предвиден с приложимия текст размер от 1 000лв, като
счете, че с така определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в
пълна степен целите както на специалната, така и на генералната превенция по
см.чл.36 от НК.