№ 942
гр. Перник, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500560 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 688/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20221720106051 по описа за 2022
година, по описа на Районен съд - Перник, е прекратил производството по делото, на
осн.чл.233 от ГПК, поради ОТКАЗ ОТ ИСК от Н. Л. С., ЕГН **********, гр.Перник
ул.“Вардар“, бл.15, ап.18, ет.3 чрез адв.Вл.Н. от САК - за сумата 61.62 лева – разноски;
признал е за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, че Н. Л. С., ЕГН **********, гр.Перник,
ул.“Вардар“, бл.15, ап.18, ет.3 чрез адвокат В. Н. от САК не дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* сумата 1278.75 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № PLUS - 01091175 от 11.09.2007 г., ведно с законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 347.35
лева - лихва за периода 20.08.2008 г. - 20.07.2009 г., сумата 960.97 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 20.11.2015 г., разноски 310.67 лева - за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност; осъдил е
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Н. Л. С., ЕГН
********** сумата от 118.37 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в размер 400 лева - разноски по производството.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, чрез юрисконсулт
Евелина Авдеева е обжалвал решението изцяло, като моли същото да бъде отменено като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в
нарушение на материалния закон. Счита, че дори и да се приеме, че в определен момент по
изпълнително производство са настъпили условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно
акуталната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/22.02.2023г. по
гр.д. № 3051/2022г., III г.о.; Определение № 50063/07.02.2023г. по гр.д. № 2898/2022г., IV
г.о., Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение № 3/04.02.2022 г.
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о., Решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о.,
Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение №
248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. перемпцията и давността са отделни
правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
1
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право —
този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок – в случая пет
годишен.
Счита, че в случая е установено, че по изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на
ЧСИ Александър Визов, рег. № 850 на КЧСИ са искани и предприемани изпълнителни
действия, като срокът между всяко от тях е по-малък от 5 години, поради което
погасителната давност за вземането на ответника не е изтекла, във връзка с което моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.
Навежда оплаквания срещу постановеното решение на РС - Перник и в частта за
разноските, като счита, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, предвид частичното
прекратяване на производството, от една страна разноски се дължат и на ответника, а от
друга - че не следва да бъдат присъдени разноски на ищеца в пълен размер, така както е
сторено с решението на първоинстанционния съд. Претендира извършените от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Н. Л. С., ЕГН **********, град Перник, улица
„Вардар“, бл.15, ап. 18, ет.3, чрез адвокат В. П. Н. от САК, съдебен адрес: гр.София,
ул."Петър Парчевич" № 14, партер е подала отговор на жалбата. Счита така постановеното и
атакувано пред ПОС решение на ПРС за правилно и законосъобразно, поради което моля да
бъде потвърдено, като окръжния съд остави без уважение подадената от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД въззивна жалба. Излага, че в случая последното валидно извършено
действие по изпълнително дело №20168500402381 на ЧСИ Александър Бизов съставлява
изпращането на запорно съобщение до работодателя на ищцата от 19.09.2016 г., като след
тази дата спрямо ищцата липсват предприемани други валидни изпълнителни действия. От
този момент, с изтичането на двегодишен преклузивен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК настъпва по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело. С прекратяване
на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни
действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна
последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които
прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия,
извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват недопустими и не
произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително
производство.
Твърди, че с прекратяване на изпълнителното дело с обратно действие, считано от
датата на последното валидно предприето изпълнително действие, в случая от 19.09.2016 г.
започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността
изтича на 26.11.2021 година, тъй като се касае за вземания по договор за кредит, които се
погасяват с петгодишна погасителна давност.
Моли да й бъдат присъдени разноските, сторени в настоящото въззивно производство,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
лева.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора не са поискани събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и в отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
2
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.10.2023 година от
11,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3