№ 55
гр. Горна О., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100494 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД
ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240
от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****(чрез юрисконсулт Н.
Ан.М.), че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Р. АТ. АНГ.(кредитополучател)
Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, като страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000.00 лева за срок от 21
месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.04.2019г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски(21бр. – всяка - 419.30лв.), техния
размер и размер на оставащата главница, основание на чл.3 ввр. чл.4 от договора. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР. Кредитополучателят заплаща и
такса-ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена
в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване
на договора. Твърди се, че сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка
на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. В чл.5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
1
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360част от годишния размер, определен
в предходното изречение. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по
договора на 20.03.2019 г., като към тази дата били погасени 31бр. месечни вноски. На основание
чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2020 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1810/2020г. и е била
издадена Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, на Р. АТ. АНГ. към
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, за: сумата 805.70лв., представляваща
неизплатено задължение-главница по Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.04.2020г.-16.11.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по производство
- ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС(ДТ – 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр.
чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по
издадената по издадената Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС за: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено
задължение-главница по Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.04.2020г.-16.11.2020г. При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове за същите
суми. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендират се и направените по
делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът Р. АТ. АНГ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.В.С. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният
представител оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск за допустим,
но е неоснователен и съответно предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за
недопустим. След издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК(невлязла в сила),
кредиторът нямал право на избор относно вида на иска, чрез който да претендира вземането си,
тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл.415 ал.1 ввр. чл.422 от ГПК - иск за
установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита
изключвал допустимостта на осъдителния иск за присъждане на вземането, предмет на издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение. Правен интерес от воденето на осъдителния
иск може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение. В
2
случая не била налице и хипотезата, визирана в т. 11.б от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г.
по тълк.дело№4/2013г. – ОСГТК ВКС, според която в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца, в т.ч. осъдителен, но само ако в ИМ е въведено друго основание, от което произтича
вземането на ищеца, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение.
Само в такъв случай ищецът може в производството по чл.422 от ГПК да предяви и осъдителен
иск при условията на евентуалност, заявявайки претенция за разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането му. По
настоящото дело такава различна претенция, базирана на допълнително въведени обстоятелства,
различни от основанието на установителния иск нямало. И двата иска се основават на твърдение за
настъпила предсрочна изискуемост на 20.04.2020г.(тази дата на настъпване на предсрочната
изискуемост е посочена и в т.12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК). Нямало как предсрочната изискуемост да е настъпила на сочената от ищеца дата -
20.04.2020г. при условията на чл.5 от процесния договор. В цитираната договорна клауза било
отбелязано, че при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, вкл. всички определени с договора надбавки и дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост(клаузата е в противоречие със задължителните разяснения, дадени с т.18 от
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. – ОСГТК ВКС). Тези разяснения по
приложението на чл.60 ал.2 от ЗКр.И се отнасят както до банките, така и до небанковите
финансови институции: предвидената в договор за кредит автоматична предсрочна изискуемост
ще породи действие, само ако кредиторът е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Липсвали доказателства за фактическо упражняване на това право, в т.ч. и
писмото, наименувано „последна покана", адресирано до Р. АТ. АНГ., съдържащо съобщение за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и покана за заплащане в срок от 7 дни на
визираните в писмото суми е без други доказателства за изпращане до адресата(няма данни
изобщо да е било достигнало до ответника). Непонятно било за настъпилата на 20.04.2020г.(по
твърдения на ищеца) предсрочна изискуемост на кредита(вземането), при положение, че според
представените с договор и споразумение към него, падежът на последната вноска по новия(към
споразумението) погасителен план е на 20.04.2019г. Нямало как заявената от ищеца предсрочна
изискуемост да е настъпила и с връчване на препис от исковата молба на назначения по делото
особен представител на ответника. Получаването на препис на исковата молба от назначен от съда
съгласно чл.47 ал.б от ГПК особен представител на ответника не можело да се приравни на
нотифициране на длъжника. То не съставлявало надлежно уведомяване на длъжника и не поражда
за същия правни последици, поради което нямало как да бъде съобразено от съда като релевантен
за спора по делото факт, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска. Преписът от
исковата молба бил получен от особения представител на ответника на 25.06.2021г. Даже и да се
приеме, че това процесуално действие има характер на известяване на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, то въпросното уведомяване на длъжника нямало обратен
ефект и не можело да породи предсрочната изискуемост към по-ранен момент, а именно към
датата на настъпване на забавата/просрочието/. Предсрочна изискуемост обаче няма как да
настъпи към посочената дата, тъй като далеч преди това, в един предходен момент е настъпила
редовната изискуемост на целия кредит. Това е станало още на 20.04.2019г. - падежната дата на
последната месечна вноска съгласно погасителния план по споразумението от 12.12.2017г. Спрямо
процесното правоотношение намирали приложение нормите на цитирания ЗПК, а по аргумент от
чл.24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143-148 от
ЗЗП), за които съдът следвало да следи служебно. Счита, че ищецът-кредитор не бил изпълнил
задълженията си да предостави на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по
реда и посредством формуляра, предвидени в чл.5 ал.1-ал.6 от ЗПК (стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение№2,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12). В исковата молба не се
сочели и не се представят доказателства между страните да е разменена кореспонденция и
3
ответникът да се е запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация. В разрез с
добрите нрави е използването на нелоялни търговски практики по смисъла на Раздел III от ЗЗП,
чиито разпоредби се прилагали по отношение на всички стоки и услуги, включително и финансови
такива, а съгласно §.13 т.12 от ЗЗП "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, вкл. отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит. ЗЗП определял кои
търговски практики са нелоялни, като същевременно с това изрично ги забранява. Съгласно чл.68г
ал.1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя
или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена. В договора бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна
процентна стойност – 46.84%. Липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 на ЗПК начин, каквото е изискването на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсвала
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР(46.84%), което водело и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. След като
визираният в договора ГПР не бил конкретизиран, се пораждало съмнение, че посочените като
отделни параметри на ДПК "такса ангажимент" от 350.00лв. и застрахователна премия в размер на
3360.00лв. оскъпяват допълнително кредита и практически завишават значително отбелязания в
договора ГПР до размери над законово допустимите съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. В
споразумението от 12.12.2017г. за частично предсрочно погасяване на кредита по договора за
кредит в параметрите на изменения договор изобщо липсвало отбелязване на ГПР по измененото
правоотношение. В същото споразумение отсъствали и данни за общата стойност на остатъчното
плащане, както и пояснения как е формирана тя(отбелязана била само остатъчната непросрочена
главница – 4750.87лв.). Липсвала яснота защо и как в първоначалния договор са определени
включените в общия размер/общата стойност/ на дължимото пращане застрахователна премия от
3360.00лв. и такса ангажимент в размер на 350.00лв. и за какво се дължали те. Нямало никакви
пояснения за характера и естеството на тези плащания, както и за това на каква база и по какъв
начин бил формиран техния размер. В погасителните планове бил записан само общия размер на
дължимата месечна погасителна вноска, без да има разбивка и да е посочено какво включва
вноската, т.е. какви са нейните елементи - главница, лихва, такси, надбавки, други плащания и
допълнителни разходи, както и без да е отразено(в разрез с правилото по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК).
Като цяло договорът бил в пряко противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, които били
драстично нарушени. Всичко това не позволило на ответника-потребител да прецени
икономическите последици от сключването на договора и пред вид разпоредбата на чл.143 т.19 от
ЗЗП всички клаузи, предвиждащи плащания извън главницата(чистата стойност на кредита) били
неравноправни, което съгласно чл.146 от ЗЗП водело до тяхната нищожност.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Р. АТ. АНГ.(кредитополучател)
Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, като страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000.00 лева за срок от 21
месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.04.2019г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски(21бр. – всяка - 419.30лв.), техния
размер и размер на оставащата главница, основание на чл.3 ввр. чл.4 от договора. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР. Кредитополучателят заплаща и
такса-ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена
4
в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване
на договора. Твърди се, че сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка
на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. В чл.5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360част от годишния размер, определен
в предходното изречение. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по
договора на 20.03.2019г., като към тази дата били погасени 31бр. месечни вноски. На основание
чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2020 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Приложен е Сертификат№PLUS-15064326, с който се удостоверява, че посочените
застрахователи, чрез клоновете си „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да
застраховат Р. АТ. АНГ. съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“. В
сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от Р.
АТ. АНГ. като застраховано лице и от кредитора(без да е посочено име). Приложени са и Общите
условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка(лист 71-75 от делото).
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№1810/2020г. и е била издадена Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение, на Р. АТ. АНГ. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****,
за: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено задължение-главница по Договор№PLUS-
15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 32.20лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 20.04.2020г.-16.11.2020г.; сумата 75.00лв.,
представляваща направените разноски по производство - ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС(ДТ –
25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.). Заповедта за изпълнение била връчена на
ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до
заявителя да предяви иск относно вземането си.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с
подписване на договора за потребителски паричен кредит е направена следната транзакция:
превод пo посочена банкова сметка от кредитополучателя - 9650.00лв. и удържана такса
ангажимент - 350.00лв. – общо 10000.00лв. Направените плащания по отпуснатият кредит по
първоначалния погасителен план са общо в размер на 6745.20лв. На 12.12.2017г. било подписано
5
Споразумение за частично предсрочно погасяване на Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за
кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България и Р. АТ. АНГ.. Страните са
се споразумели за частично предсрочно погасяване на договора, при следните условия: -след
заплащане на сума в размер на 5000.00лв. с параметри за частично предсрочно погасяване се
изменя както следва: остатъчна непросрочена главница по кредита - 4750.87лв.; обезщетение за
предсрочно погасяване – 50.00лв. След плащане на сумата за частично предсрочно погасяване,
посоченият договор за кредит се смятало за изменен и кредиторът предоставя нов погасителен
план на кредитополучателя. Направените погашение по отпуснатият кредит по подписано
Споразумение за частично предсрочно погасяване на Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за
кредит са общо в размер на 6290.20лв. Р. АТ. АНГ. е преустановил плащането на вноските по
договора на 20.03.2020г. Задължението на ответника Р. АТ. АНГ. към дата 27.11.2020г. дата на
завеждане на заявлението по чл.410 ГПК: 805.70лв. - главница(в т.ч. 694.25лв. главница, 111.45лв.
– застраховка); 32.20лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода: 20.03.2019г.-20.04.2019г.;
65.84лв. - мораторна лихва за периода: 20.04.2020г.-16.11.2020г. Според вещото лице
задължението на ответника А. към момента на изготвяне на заключението(29.10.2021г.) по
договора за потребителски паричен кредит е в общ размер 962.78лв.(805.70лв. –
главница/главница 694.25лв. + застраховка 111.45лв./; договорна/възнаградителна лихва за
периода: 20.03.2019г.-20.04.2019г. – 32.20лв.; мораторна лихва за периода: 20.04.2020г.-
29.10.2021г. - 124.88лв. Вещото лице констатирало и че от страна на ответника А. е погасена и
част от общата застрахователна премия – 840.55лв. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно. Същото не противоречи на останалия доказателствен материал и не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ.
чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона
процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е
възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен
иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по
т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за
първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за
съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която
процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415
от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС). След като
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на друго основание,
различно от основанието, на което е предявен установителния иск(предсрочната изискуемост на
дълга) и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно решение,
следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално
6
допустим и в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор№CARU-
12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) и Р. АТ.
АНГ.(кредитополучател), пo силата на който банката отпуснала паричен кредит в размер на
10000.00лв. и за закупуването на застраховка от 3360.00лв. Договорът е обективиран в писмена
форма(подписан от представител на дружеството-кредитор и кредитополучателя) и съдържа
надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според характера това е договор за
заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е
сключен с оглед упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на сделката-
предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея - юридическо лице, което
е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и
ответницата(физическо лице), която при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения договор, съдът намира за
необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. За да е налице договор за заем между
страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на
пълно и главно доказване. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Предсрочната изискуемост предполага действащ между страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост предполага наличие на
неизпълнение на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение е
предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно
изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да
изтече крайния срок на действие на договора. По този начин банката се отказва от възможността
да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, и може да иска
връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора клауза
за предсрочна изискуемост(чл.5 от договора - при настъпването на определени
условия(просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска) и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия
принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
7
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия
iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 20.04.2020г.,
като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.5 и сл. от договора, с които
кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен
да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По признание на ищеца-кредитор
кредитополучателят бил погасил 31бр. месечни вноски. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в
т.ч. и Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират
приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът е уведомил ответницата, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното
тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването
на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата
на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в
резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В
настоящия случай ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало договорно
правоотношение, е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява
предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални погасителни вноски по договора). Забавата
на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.5 от ОУ към договора. Въз основа на събраните по
делото доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл,
кредиторът фактически да е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Субективно право
на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем, при настъпване на
определени предпоставки. След като ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост,
настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не разполага с възможността да
8
изследва дали общо заявеното задължение за цялата сума по договора, съществува на друго
договорно основание и в различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания
спор(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си кредиторът
твърди, че е изпратил уведомление(Последна покана – лист 22 от делото) от 21.05.2020г. до
длъжника Р. АТ. АНГ., в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и
незабавно платимо(общо дължима сума 863.51лв. към 21.05.2020г.) и го е поканил да го погаси. Не
се установява уведомителното писмо да е достигнало до адресата. Не се установява поради липса
на представени доказателства и изпращането му до длъжника. По този начин, не са налице
доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до длъжника.
Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано връчване(фингирано връчване на
съобщението - опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване,
без фактически то да е получено) по смисъла на чл.9 от ОУ към договора на посочения от
кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са представени каквито и да е
доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От изложеното съдът намира,
че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, на която
се позовава в заповедното и в исковото производство относно установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение. След като кредиторът поддържа, че за него се е породила
възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава
възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция. С връчването на препис от исковата молба на назначения особен
представител на ответника на 25.06.2021г. длъжникът е уведомен, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва от този момент(съгласно установената съдебна
практика връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник - Решение от 27.10.2020г. по т.дело№2118/2019г. - Iт.о. ВКС; Решение№198/18.01.2019г.
по т.дело№193/2018г. - Iт.о. ВКС). Това обстоятелство, обаче, не променя основанието, на което е
възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. С
оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца, с което
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и връчването на исковата молба
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила с връчването на исковата молба - на 25.06.2021г. От
заключението по назначената по делото експертиза и съобразно чл.162 от ГПК се установи, че към
датата, на която е връчен препис от исковата молба на особения представител на ответника -
25.06.2021г са били дължими: 805.70лв. – главница/главница 694.25лв. + застраховка 111.45лв./;
договорна/възнаградителна лихва за периода: 20.03.2019г.-20.04.2019г. – 32.20лв.; мораторна
лихва за периода: 20.04.2020г.-29.10.2021г. – 96.68лв., или общо задължение – 934.58лв.
В случая, при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е
допуснато нарушение на чл.10, чл.11 от ЗПК по отношение на формата и шрифта на договора.
Всяка страница от договора и ОУ към него са подписани от страните. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
9
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК, ОУ са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Според чл.19 ал.4 от ЗПК се
определя размер на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
Р.България. Спазено е и изискването на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, въвеждащо задължение за
кредитора да информира потребителя за правото му при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като само в този случай планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо - допълнителните разходи
- в чл.7 от условията по договора. Искане в тази насока не е било отправяно от кредитополучателя,
поради което и не може да се преценява дали евентуално предоставената информация би
отговаряла на критериите, поставени с нормата.
По отношение на направеното възражение относно недължимостта на застрахователната
премия следва да се направи следното уточнение. Както се посочи, към договора е приложен
Сертификат№PLUS-15064326 от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“. Според него, посочените застрахователи са се съгласили, да
застраховат срещу заплащане на застрахователна премия, съгласно ОУ на застраховка „Защита на
плащанията“ - ответника по пакет „Стандарт“ и по пакет „Комбинирана защита“ за посочени
покрити рискове, при съответните начини на определяне на застрахователната сума и на
застрахователната премия, относими за кредити, в т.ч. в размер от 3001.00лв. до 10000.00лв. или за
срок над 24 месеца и до 10 000лв. - с месечен застрахователен период и размер на
застрахователната премия 0.560% от финансираната сума, дължима месечно. За ползващи се лица
в сертификата са посочени ищцовото дружество и застрахованият по пакет „Стандарт“, а по пакет
„Комбинирана защита" - застрахованият. С подписването на сертификата, ответникът като
застрахован е удостоверил, че е информиран за покритията по трите цитирани пакета, че е
получил, прочел, разбрал и приема ОУ на застраховка „Защита на плащанията“; както и че е
съгласен при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде в полза
на ищеца. Сертификатът носи дата 20.07.2017г., както и подпис за застраховано лице и за
кредитор; както и отбелязване, че тази застраховка е сключена с посредничеството на „Директ
Сървисис“ЕАД. Приложени са ОУ за застраховка „Защита на плащанията“/по застрахователни
пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“/ на кредитополучателите по договор за паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта;
сключени от една страна, между застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“
и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, а от друга - ищецът в настоящото производство.
Коментираните сертификат и ОУ са с видимо по-ситен шрифт, в сравнение с този на процесния
договор за кредит и в нарушение на изискването по чл.10 ал.1 от ЗПК, представляващо
самостоятелно основание за недействителността им по чл.22 от ЗПК. По делото е представен и
кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, подписан на 20.07.2020г. от ответника,
като кандидат за застраховане. С оглед изложеното, съдът намира, че в случая ответникът освен,
че не дължи горепосочената сума от 111.45лв., посочена в договора като застрахователна премия
по застраховка „Защита на плащанията“, а така също и недължимо е заплащал сумата 840.55лв., с
която е погасена част от т.н. „застрахователна премия“.
10
Съгласно чл.343 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати застрахователно обезщетение или сума. Според чл.344 ал.1 от КЗ застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите
условия/ОУ/ по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В чл.344 ал.3 от
КЗ е предвидено, че застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ
сключения застрахователен договор, по искане на застраховащия, както и когато това е
предвидено в закон. Когато застраховащият и застрахования са различни лица, застрахователят
издава застрахователен сертификат и по искане на застрахования - само по отношение на неговия
застрахован интерес. Според чл.367 ал.1 от КЗ цялата премия или първата вноска при разсрочено
плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е
предвидено в закон или е уговорено в договора. Съгласно чл.368 ал.1 от КЗ, в случаите на
разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. В този смисъл не се доказва такава застраховка да е била сключена.
Представеният по делото писмен документ, озаглавен „Сертификат“, не представлява договор за
застраховка. По делото не е представен такъв договор, а писмената форма при застрахователните
договори е форма за действителност на договора. От съдържанието на този „Сертификат“
единствено се установява, че застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по
застраховка „Защита на плащанията“, но не и че в действителност това се е случило в
предвидената от закона форма. Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито
може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи. Дори самият
сертификат се издава от застрахователя, което в случая не е така, има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, но не замества самия договор. Не се доказа и
обстоятелството ищцовото дружество да е заплатило тази премия на застрахователя. В
представените ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ е предвидено, че премията се заплаща
еднократно от застрахования при отпускането на кредита, т.е. липса уговорка за разсрочено
плащане на същата. С оглед гореизложеното ответникът не дължи плащане по застрахователен
договор към застраховател. Такова плащане към застраховател по процесния договор не се
установи и от страна на ищцовото дружество, поради което ответникът и по отношение на него
няма такова задължение. При това положение не може да се приеме, че е налице основание за
наличие на задължение за заплащане от страна на ответника на сумата 111.45лв., посочена в
договора като застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ и част от
главницата 805.70лв. – главница. Също така остава недължимо платена и сумата 840.55лв., с
която е погасена част от т.н. „застрахователна премия“. Приспадайки тези две суми, съдът не
отчита задължения на Р. АТ. АНГ. към датата на завеждане на заявлението, като следва да се
отхвърлят предявените искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по
издадената по издадената Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС за: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено
задължение-главница по Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.04.2020г.-16.11.2020г.
11
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, разноски в полза на ищеца не
следва да се присъждат.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител не следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Р. АТ.
АНГ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** вх.А ет.III ап.9,
установителен иск за приемане установено, че Р. АТ. АНГ. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** вх.А ет.III ап.9, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., по
по издадената Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено
задължение-главница по Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.04.2020г.-16.11.2020г.,
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,, за присъждане на
разноски в производството по гр.дело№494/2021г. на ГОРС и на разноски в заповедното
производство - ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
12
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13