МОТИВИ към присъда № 53/07.07.2020г. по НОХД
№ 907/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Р.А., затова
че на 09.02.2020 год., в с. Езерово,
общ.Първомай, обл.Пловдив, на ул.“1-ва“, при
управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил/микробус
марка и модел „Форд Транзит“, с peг. номер ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2 изречение второ от ЗДвП —„ Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като не е спрял при възникналата опасност за
движението и въпреки съществуващата опасност за движението — намиращите с върху
тротоара пешеходци К.И.А. и М.С.Б.,***,
- чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“, като не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците К.И.А. и
М.С.Б.,***,
-
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, преди започване на маневрата трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като излязъл от
пътното платно и се качил с микробуса на тротоара, който съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на ППЗДвП е изградена
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци, при което умишлено е причинил средна телесна повреда
на две лица, а именно на К.И.А. изразяваща се в счупване на костите в долна
трета на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник и на М.С.Б., изразяваща се в
счупване на лявата лъчева кост на типичното място, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, без имуществени щети - престъпление
по чл.342, ал.3, б.„б“ вр. с ал.1 от НК.
Против подсъдимия беше предявен и
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и граждански иск от
пострадалия К.И.А., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 15 000 лева, за средната телесна повреда, претърпяна от
пострадалия А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.02.2020г. до окончателното й изплащане, със заплащане и на направени по
делото разноски. Пострадалият А. беше конституиран в процесуалното качество на
граждански ищец и частен обвинител.
Пострадалата М.Б. не заяви
претенции за конституиране като страна в процеса.
Делото беше разгледано по реда на чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по
обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така
както е повдигнато, счита, че същото е доказано от събраните и приобщени
доказателства, като предвид проведената процедура по съкратено съдебно
следствие, предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия и предвид
степента на обществена опасност на извършеното от него, да се наложат наказания
Лишаване от свобода, ориентирано към средния размер на предвиденото в закона и
Лишаване от право да се управлява МПС за срок надвишаващ този на Лишаването от
свобода, като срока на основното наказание се намали с 1/3 и същото се изтърпи
при първоначален общ режим, с приспадане на задържането по делото. Прокурорът
предлага гражданският иск да бъде уважен, на подсъдимия да се възложат и
направените разноски. Вещественото доказателство микробус – да се отнеме в
полза на Държавата, вещественото доказателство каруца – да се върне на
пострадалия А., а относно останалите веществени доказателства се предлага
унищожаването им.
Частният обвинител
и граждански ищец, както и неговия повереник не се
явиха в съдебно заседание е не взеха отношение по съществото на делото. С
писмената си молба за конституиране настояват за заплащане на поисканото
обезщетение, лихви и разноски.
Защитникът на
подсъдимия А. – адв.Н.Б., е на становище, че деянието е доказано, като предлага
на съда, спрямо подсъдимия да се наложи минимално наказание, което да се намали
с 1/3, да се приспадне предварителното задържане, а гражданския иск да не бъде
уважаван в цялост, тъй като е завишен.
Подсъдимият
А.А. лично, моли за най-голямата условна присъда или пробация, само да не остава в Затвора.
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373,
ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Р.А. е роден на ***г. в гр. ****, с настоящ адрес
***, с основно образование, не работи, неженен, не е осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно
средство от категориите В,А,М, като притежава свидетелство за управление на МПС
№ ****, издадено
на 24.01.2019 г.
от ОДМВР-****. Многократно е наказван по административен ред за извършени
нарушения по Закона за движение по пътищата. Притежава лек автомобил –
микробус, марка и модел „Форд Транзит“, с peг. номер ****, който бил в добро техническо състояние и придружен с всички
необходими документи.
Подсъдимият А.А. призна
изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, изготвен от
Окръжна прокуратура Пловдив, които са следните:
Пострадалият св.К.И.А. *** бил
женен за св.Й.С. А.. Двамата се разделили през 2019г. и св.А. започнала фактическо
съжителство с подс.А.А..
Взаимоотношенията между св.К.А. и св.Й.А. били изключително лоши. В случаите
когато се засичали, двамата се карали и обиждали помежду си, включително и в
присъствието на подс.А., който също се настроил
отрицателно към св.К.А..
На 09.02.2020г., през деня
св.К.А., заедно със св.И.А. П.и св.Д.С.Б. работели-рязали дърва в с.Езерово,
общ.Първомай, обл.Пловдив. Около 16:00 часа свършили
работа и св.А. тръгнал с каруцата си теглена от кон за с.Бодрово.
На 09.02.2020г.,
около 16,30 ч., подс.А.А.,
управлявал личния си лек автомобил — микробус „Форд Транзит“, с peг. № ***в с.Езерово,
общ.Първомай, по ул. „1- ва“, в посока изток - запад
със скорост около 40 км./ч., в северната пътна лента. В автомобила пътували
св.М.С.Б. - пострадала и св.Й.С. А.. Управлението на автомобила се
осъществявало от подсъдимия на хоризонтален, равен и прав участък от пътя с
асфалтово покритие, с добра видимост, през светлата част на денонощието.
Пътното платно в района било двупосочно, с широчина 7,20 м., с налични две
активни пътни ленти, без хоризонтална пътна маркировка. От двата края на
пътното платно имало тротоар. В същото време св. К.И.А., управлявал каруцата
си, теглена от кон, в същото населено място, по същата улица, но в
противоположна посока в южната пътна лента, в посока на движение запад - изток.
При достигане на каруцата и автомобила до ул. „1- ва“
пред дом № 97, в момента когато двете превозни средства трябвало да се
разминат, подс.А. безпричинно променил рязко
направлението на движение на автомобила си на ляво(юг), напуснал пътната лента,
в която се движел, и навлязъл в насрещната пътна лента, където в този момент се
намирала теглената от кон каруца. В резултат на това действие настъпил удар
между каруцата теглена от кон, управлявана от св.К.И.А. и лекия автомобил „Форд
Транзит“, управляван от подс.А.А..
Ударът настъпил в предната лява част автомобила и в задната лява част на коня и
в областта на предна лява гума на каруцата, като скоростта на движение на
автомобила в момента на удара е била около 20,84 км/ч. Ударът е настъпил на
около 8,90 м. западно от ориентира и на около 2,90 м. северно от ориентира
приет в протокола за оглед. В резултат на удара каруцата била изтласкана върху
тротоара, а св.А. паднал напред и се ударил в предния капак на микробуса.
Предното ляво колело на каруцата се счупило и паднало от оста си, а на лекия
автомобил „Форд Транзит“ били причинени деформации по предната лява част. След
удара подс.А.Р.А. установил лек автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № ***на място и
слязъл на платното за движение. Хванал св.А. и започнал да му нанася удари с
юмруци по лицето, като същевременно двамата си отправяли обиди. Св.М.Б. и
св.Й.А. също слезли от микробуса. В този момент св.И.П.и св.Д.Б. се приближили
с каруцата си. Св. П.отишъл и разтървал подсъдимият и св.А., който имал
наранявания и кръв по лицето. Подс.А.А. се качил отново на лекия автомобил „Форд Транзит“ и
потеглил в посока запад, към центъра на с.Езерово. След около 100 метра
направил обратен завой и се върнал достигайки отново ул. „1- ва“ пред дом № 97, като се движел със скорост от около 40
км/ч, в посока запад - изток. В този момент пешеходците св.М.С.Б. и св.К.И.А.
се намирали зад каруцата на южния тротоар на ул. „1- ва“,
пред металната ограда на дом № 76. Подс.А.А. завил с автомобила си вдясно (юг) излязъл от пътното
платно и се качил с микробуса на тротоара. Подсъдимият насочил автомобила си
срещу намиращите се на тротоара пешеходци св.М.Б. и св.К.А. и ги ударил
фронтално с предната част на автомобила, като в момента на удара скоростта на
автомобила е била около 12 км/ч. Ударът е настъпил на около 17,10 м. западно от
ориентира и 0,00 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед. В резултат
на удара пешеходците св.М.Б. и св.К.А. ***, който е на около един метър под
нивото на улицата, през металната ограда, която се счупила, а подсъдимият спрял
микробуса. Св. И.П.веднага отишъл да помогне на пострадалите, които лежали на
земята. Подсъдимият от своя страна слязъл от микробуса и се опитал отново да
нанесе удари на св.А., но бил спрян от св.П.. Подсъдимият и св.П.помогнали на
св.М.Б. да стане и да се качи в микробуса. Подсъдимият, заедно със св.М.Б.,
св.А. и св.Д.Б. тръгнали с микробуса, а св.П.останал при св.А. и му помогнал да
се изправи и да седне на тротоара.
Междувременно бил подаден сигнал за инцидента и на мястото пристигнали
полицаи от РУ-Първомай и екип на ЦСМП-Първомай. След това пострадалият бил
откаран в УМБАЛ "Св.Георги" ЕАД, гр. Пловдив, където бил лекуван в
Клиника по ортопедия и травматология. Подс. А.
оставил св.М.Б. и св.Д.Б. в с. Бяла река и заедно със св.А. потеглили към
гр.Свиленград, където искали да се укрият при негов приятел, за да не бъдат
задържани. По късно през деня св.М.Б. посетила ЦСМП-Първомай, където й била
оказана медицинска помощ. В резултат на претърпяното ПТП, на пострадалите са
причинени следните травматични увреждания от значение за квалификацията на
деянието: Ha К.И.А. - Счупване на костите в
долна трета на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник. На М.С.Б. - Счупване на
лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник. Съгласно двете СМЕ, освен посочените
травматични увреждания, квалифициращи престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „б”,
вр. с ал. 1 от НК, на пострадалите са били причинени
също: 1 .На К.И.А. - Контузията на главата и контузията на носа, които е
възможно да са получени както при нанесените удари с юмруци на 09.02.2020г.,
така и при претърпяното след това ПТП на същата дата и същите са в пряка
причинно-следствена връзка с развилите се на инкриминираната дата събития. 2.
На М.С.Б. - Контузия на дясната колянна става, която
й е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Местопроизшествието е било посетено от дежурен разследващ полицай, който е
извършил оглед на същото и е изготвил протокол и фотоалбум.
Прокурорът е възприел заключенията по изготвените по
делото експертизи, които е цитирал в обвинителния акт, както следва:
Съгласно заключението
на вещото лице по извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 79/2020 г., при инцидента
станал на 09.02.2020 год. на К.И.А. е било причинено: Счупване на костите в
долна трета на дясната подбедрица. Контузия на главата.
Контузия на носа. Описаните травматични увреждания са получени по механизма на
удар и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет. Счупването на костите на
дясната подбедрица в долна трета е високо енергийна
травма и най-вероятно е причинена от претърпяното ПТП на 09.02.2020г. в което
пострадалият е участвал в качеството си на пешеходец блъснат от автомобил /бус/ и е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП. Контузията на главата и контузията на носа е възможно да са получени както
при нанесените удари с юмруци на 09.02.2020г., така и при претърпяното след
това ПТП, същата дата и същите са в пряка причинно-следствена връзка с
развилите се на инкриминираната дата събития. Счупването на костите в долна
трета на дясната подбедрица е довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник. Контузията на главата и контузията на носа по
отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. Пострадалият К.И.А. постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив на
09.02.2020г. с първоначални данни за счупване на малкопищялната
кост на дясната подбедрица, повърхностна травма на
носа и контузия на главата. В процеса на извършените консултации с различни
специалисти, тези диагнози са доуточнени до гореизброените.
Съгласно заключението
на вещото лице по извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза № 80/2020г. при инцидента станал на 09.02.2020
год. на лицето М.С.Б. е било причинено:
Счупване на лявата лъчева кост на
типично място. Контузия на дясна колянна става.
Описаните травматични увреждания
са получени по механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет
и е възможно да са получени по начин и време така както се съобщава в
материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП на 09.02.2020г., в
което пострадалата е участвала в качеството си на пешеходец, блъснат от
автомобил /бус/.
Счупването на лявата лъчева кост
на типично място е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник.
Контузията на дясната колянна става и е причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно от заключението на
извършената в хода на досъдебното производство авто-техническа
експертиза:
1.
ПЪРВИЯТ УДАР настъпва след като при достигането до ул.
„1- ва“ пред дом № 97 водачът на лек автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № ***променя
направлението на движение на автомобила „на ляво“ и навлиза в насрещното пътно
платно за движение където в момента се намира каруцата теглена от кон.
В следствие на това между лекия
автомобил и каруцата настъпва удар на около 8,90м. западно от ориентира и
2,90м. северно от ориентира; Ударът настъпва в предната част автомобила и в
коня и предна лява гума на каруцата.
ВТОРИЯТ УДАР настъпва след като
водачът, А.Р.А., се качва на лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***и първоначално
потегля в посока запад, но прави обратен завой и насочва автомобила в
насрещното пътно платно и прилежащия до него тротоар, където в момента се
намират пешеходците К.И.А. и М.С.Б..
Ударът настъпва на около 17,10м.
западно от ориентира и 0,00м. северно от ориентира; Ударът настъпва в предната
част на лекия автомобил и фронтално за пешеходците М.С.Б. и К.И.А..
2. Скоростта на движение
на лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***преди настъпване
на ПЪРВИЯ УДАР е била около 40км/ч, а в момента на самия удар около 20,84км/ч.
Скоростта на движение на лек
автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***преди настъпване
на ВТОРИЯ УДАР е била около 40км/ч, а при настъпването му е била около 12км/ч.
3. Водачът на лек автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № ****, А.Р.А., е
имал възможност да предотврати произшествието в случай, че се е движил в
собственото си пътно платно, без да го напуска и да навлиза в насрещното пътно
платно.
4. Скоростта на движение на лек
автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***по време на
настъпване на произшествието, на ПЪРВИЯ УДАР и ВТОРИЯ УДАР, от 40км/ч е била
технически съобразена със състоянието на пътната настилка и метеорологичните
условия.
5. Технически причини за настъпване
на произшествието:
-
водачът лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***е предприел
маневра промяна посоката на движение „на ляво“ безпричинно/умишлено като е
навлязъл в насрещното пътно платно когато това не е било безопасно, тъй като
при ПЪРВИЯ УДАР там се е намирала каруцата теглена от кон.
-
при ВТОРИЯ УДАР водачът лек автомобил „Форд Транзит“,
с peг. № X 0727 КВ, е
предприел маневра безпричинно/умишлено промяна посоката на движение „на дясно“
като е навлязъл в насрещното южно пътно платно и прилежащия до него тротоар,
като не е бил внимателен и предпазлив към намиращите се на тротоара пешеходци.
- по време на произшествието
водачът на лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***не е намалил
скоростта и спрял при възникналата опасност от настъпване на произшествие с
каруцата и намиращите се на тротоара пешеходци.
6. От техническа
гледна точка най- вероятния механизъм за настъпване на автотранспортното
произшествие е следния:
На 09.02.2020г., около 16,30ч.,
А.Р.А., управлява лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***в с. Езерово,
община Първомай, по ул. „1- ва“, в посока изток-запад
със скорост от около 40км/ч. В лекия автомобил в този момент се вози и М.С.Б..
В същото време К.И.А., управлява
каруца теглена от кон в същото населено място, по същата улица, но в
противоположна посока, запад - изток.
При достигане на каруцата и
автомобила до ул. „1- ва“ пред дом № 97, водачът на
лекия автомобил безпричинно променя направлението на движение „на ляво“,
напуска пътното платно, в което се движи и навлиза в насрещното пътно платно,
където в момента се намира каруцата теглена от кон. В резултат на това действие
настъпва ПЪРВИЯ УДАР между каруцата теглена от кон, управлявана от К.И.А., и
лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ****, управляван от
А.Р.А.. Ударът настъпва в предната част автомобила и в задната част на коня и
предна лява гума на каруцата, като скоростта на движение на автомобила в
момента на удара е около 20,84км/ч.
В резултат на ПЪРВИЯ УДАР
каруцата и лек автомобил „Форд Транзит“ получават материални щети.
След първия удар водачът А.Р.А.
установява лек автомобил „Форд Транзит“, с peг, № ***на място и слиза
на платното за движение. Възниква конфликт между него и изпадналия на платното
за движение водач на каруцата, К.И.А..
В този момент возещата се в лекия
автомобил М.С.Б. напуска автомобила и слиза на пътното платно.
А.Р.А. се качва отново на лек
автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ****, като
първоначално потегля в посока запад, но прави обратен завой и след около минута
достига отново ул. „1- ва“ пред дом № 97, като се
движи със скорост от около 40км/ч.
В този момент пешеходците М.С.Б.
и К.И.А. се намират зад каруцата на тротоара на ул. „1- ва“
пред оградата на дом №76.
А.Р.А. насочва автомобила срещу
намиращите се на тротоара пешеходци и удря пешеходците К.И.А., и М.С.Б., в
резултат на това настъпва ВТОРИЯТ УДАР.
Ударът настъпва в предната част
на лекия автомобил и фронтално за пешеходците М.С.Б. и К.И.А..
В резултат на ВТОРИЯ УДАР
пешеходците М.С.Б. и К.И.А. падат през оградата в двора на ул. „1- ва“ № 76, който е на около един метър под нивото на
улицата, като в следствие на удара и падането получават травми.
Така
изложените факти, подс.А.А.
призна и се съгласи за тях да не се събират други доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от подс.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен
материал, както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание
чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения
материал по делото, от веществените доказателства, като събраните доказателства
в хода на досъдебното производство, подкрепят признанието на фактите, направено
от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
От
показанията на св.К.А. се установява, че на инкриминираната дата, при
излизането му от с.Езерово с каруца, възприел в насрещната посока движението на
микробус, за който му е известно, че е на подс.А.,
живеещ от известно време със собствената му съпруга – св.Й.А., с която нямали
все още развод. Респективно, подс.А. като водач на
микробуса също възприел св.А. с каруцата му. Св.А. видял, че в микробуса освен
подсъдимия се намират и св.А. и майка й – пострадалата св.М.Б.. В момента,
когато предстояло двете превозни средства да се разминат, св.А. възприел
рязкото отклоняване на микробуса към неговото платно, и усетил удар в каруцата
от силата на който той паднал на пътното платно. Веднага след това бил нападнат
физически от слезлия водач на МПС – подс.А., който
започнал да му нанася удари. Тези действия са възприети от св.И.П.и св.Д.Б.
/дъщеря на св.М.Б. и сестра на св.Й.А./ идващи към мястото с каруца, като
св.П.веднага спрял и се насочил към подсъдимия и св.А. да предотврати побоя.
Всички се познавали, тъй като св.П.е в семейна двойка със св.Д.Б.. Предприетото
физическо нападение се потвърждава и от свидетелките Б.. За новодошлите било
също така очевидно, че микробусът преди това е ударил каруцата на св.А., тъй
като бил буквално залепен към каруцата. Въпреки, че св.П.успял да раздели
двамата мъже, словесните нападки продължили и от двете страни, след което
подсъдимия се качил на буса си и потеглил сам.
Свидетелите П., Д.Б. и Й.А. стояли по средата на пътното платно и коментирали
станалото, пострадалите свидетели А. и М.Б. били на тротоара до къщата, пред
която възникнал инцидента, обсъждайки състоянието на пострадалия, който имал
кръвотечение в областта на главата, когато всички те забелязали, че микробуса
прави обратен завой и се насочва обратно към тях. Тримата свидетели, намиращи
се на пътното платно решили, че той ще ги удари, но подс.А.
рязко отклонил посоката си на движение и се качил на тротоара където били
двамата пострадали, които всъщност ударил с управляваното от него МПС и успял
да ги прати в двора на близката къща, заедно с дворната ограда. Св.П.веднага
скочил в двора, който бил на по-ниско от улицата ниво и помогнал на
пострадалите, развикал се и на подсъдимия, като го поканил и той да помогне, но
последния отново налетял да бие св.А.. Св.П.предотвратил нов побой, като казал
на подсъдимия да закара веднага св.М.Б. в болница, и за целта двамата я качили
в микробуса. С тях тръгнали и останалите жени, на място останал само св.П.,
който изчакал идването на полиция и спешна помощ за св.А. и разказал за
станалото. След това успял да придвижи контузения кон от каруцата на
пострадалия до дома на негови роднини, а малко по-късно се срещнал с жена си
св.Д.Б. и майка й – св.М.Б., които му заявили, че подсъдимият спрял в с.Бяла река
и им казал да слизат и да се оправят сами. Подс.А.
направил опит да се укрие, не отговарял на позвънявания, не пребивавал на
адреса си, като видно от показанията на св.Г.Г.се
наложило да бъде обявен за ОДИ, за издирване бил обявен и микробусът му, тъй като
имало данни, че е заявил пред близки, че ще се укрива дори и в чужбина ако се
наложи. В резултат на това е установен близо до държавната граница, пътуващ в
посока излизане от страната и е задържан.
Както бе посочено по-горе, свидетелските
показания се възприемат изцяло от съда, тъй като се явяват достоверни.
Единствено твърденията на св.Й.А. относно обстоятелствата, че след първия удар,
св.А. е взел резачка за дърва и е нападнал подсъдимия, не се възприемат, тъй
като очевидно са недостоверни и в тази им част целят защита на подс.А.. Установено е, че след първия удар св.А. е
пострадал и е паднал от каруцата, след което веднага е нападнат и физически от
подсъдимия, при което няма как да се възприеме твърдението, че всъщност за него
е нямало последствия и е предприел заявеното от съпругата му по документи
действие. Свидетелите дават показания за събития, които лично са наблюдавали
или в които са участвали, пресъздават ги добросъвестно, след съпоставяне на
съобщеното от тях се получава ясна картина на случилото се на 09.02.2020г.,
като описаното от свидетелите се потвърждава и от останалите приобщени
доказателства. Обстоятелствата около двата удара с микробуса, травмите на
двамата пострадали и физическото нападение над пострадалия А., обективно се
установяват и от приетите експертни заключения и приложена медицинска
документация, а и от състоянието на микробуса и каруцата, също приобщени по
делото.
Причините,
довели до настъпване както на съставомерните средни
телесни повреди на пострадалите, така и на причинените им леки телесни повреди,
са изяснени в СМЕ, изготвени от вещото лице д-р С.Я., от чиито заключения става
ясно, че травматичните увреждания и настъпилите усложнения, довели до
настъпване на телесните повреди на К.А. и М.Б. са в причинно-следствена връзка
с претърпените от тях ПТП на 09.02.2020г. – за св.А. две ПТП, а за св.Б. –
едно, за пострадалия А. и в резултат на физическото посегателство, предприето
над него на инкриминираната дата.
Заключението
по АТЕ на вещото лице В.И., дава насоки за механизма на двете ПТП и причините,
довели до настъпването им. Изяснено е, че първият удар е настъпил след промяна
на направлението на движение на микробуса на ляво и навлизането му насрещното
пътно платно, където към момента е била каруцата на пострадалия, а втория удар
е настъпил след като микробусът предприема движение в насрещното платно и се
качва върху прилежащия към това платно тротоар, където към момента се намират
двамата пострадали. Скоростта на л.а. Форд Транзит непосредствено преди първия
удар е била около 40 км./ч., а по време на самия удар – 20,84 км./ч., скоростта
на движение преди втория удар отново е около 40 км./ч., а при настъпването му –
около 12 км./ч. Скоростта на движение преди двата удара е технически съобразена
и не е причина за двете ПТП. Същите са били напълно предотвратими в случай, че
подсъдимият бе продължил движението си в своята лента.
Основните
причини за настъпване на двете ПТП според вещото лице са – в първия случай
рязката промяна на посоката на движение в ляво и безпричинно навлизане в
лентата за насрещно движение, а във втория – отново безпричинна промяна на
посоката на движение този път вдясно и навлизане не само в насрещната лента а и
в прилежащия тротоар.
Макар
и да няма компетенции в тази насока, експерта е определил действията на
подсъдимия в двата случая като умишлени, като в тази част заключението му не се
взема предвид от съда.
Съдът
възприема и ползва експертните заключения, тъй като намира същите за достатъчно
добре обосновани и даващи пълен отговор на поставените към експертите въпроси.
Анализирайки
доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установени,
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от
самия подсъдим.
От правна страна:
Подсъдимият А.Р.А.
е осъществил състава на престъплението по чл.342, ал.3, б.„б“ вр.
ал.1 от НК, затова че
на 09.02.2020 год., в с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, на ул.“1-ва“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил/микробус марка и модел „Форд Транзит“, с peг. номер Х 0727 КВ, е нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 20, ал. 2
изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
-
чл. 116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците...“;
-
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра преди започване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“, като излязъл от пътното платно и се
качил с микробуса на тротоара, който съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на ППЗДвП е изградена надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци, при което умишлено е причинил средна телесна повреда на две лица, а
именно на К.И.А., изразяваща се в счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник и на М.С.Б., изразяваща се в счупване на лявата лъчева
кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, без имуществени щети.
По тази
правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подсъдимият,
като водач на МПС, е допуснал нарушения на правилата за движение по чл.20,
ал.2, изр.2, и чл.116, пр.1 и чл.25,
ал.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил предписанията на тези норми, в случай на
опасност за движението да намали скоростта си на движение или да спре, да бъде
предпазлив към пешеходците, както и при предприемане на каквато и да е маневра,
преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. Установи се,
че инкриминираните телесни повреди на двамата пострадали са настъпили в
резултат на втория удар, при който подс.А. е
предприел маневра – отклоняване на посоката си на движение в дясно, навлизане в
насрещното платно, и възкачване на тротоара, където имало пешеходци, без да
предприеме каквито и да било стъпки да намали или спре, с което е допуснал
посочените нарушения. Налице е причинно следствена връзка между извършените
нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат – умишлено причиняване на средни
телесни повреди на две лица – по една средна телесна повреда на пострадалите А.
и Б., без причиняване на имуществени вреди, като по този начин са изпълнени
всички признаци на посочения престъпен състав.
По фактите и
правото по делото няма спор, фактите бяха признати, квалификацията не бе
оспорена.
Няма спор и по
въпроса за вината - деянието, за което е признат за виновен подсъдимия, той е
извършил при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
допускал тяхното настъпване. При преценка на субективната страна на деянието,
извършено от подсъдимия, съдът съобрази възприетите доказателства по делото,
очертаващи описаната по-горе фактическа обстановка, съгласно която, преди
втория удар, подсъдимият е възприемал намиращите се на тротоара пострадали, но
въпреки това е насочил автомобила си директно към тях. Подсъдимият призна вина
и заяви разкаяние за извършеното.
По наказанието:
Предвиденото в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление,
е Лишаване от свобода от 3 до 12 години, като е предвидено и Лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. За да определи размера на наказанието Лишаване
от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид следните
обстоятелства - степента на обществената
опасност на деянието – изключително висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, демонстрираното грубо погазване на правилата за движение от
водача, свързано с причиняване на телесни увреждания на две лица, целенасоченото
врязване в тези лица; степента на обществената опасност на дееца – също висока,
предвид наличните лоши характеристични данни, изводими от справката за
нарушител/водач, от която е видно, че подсъдимия има множество регистрирани
нарушения по ЗДвП – 11 АУАН, в 8 от случаите са издавани Наказателни
постановления, с налагане на административни наказания – Глоби и отнемане на
контролни точки, 15 пъти е санкциониран с фиш, 2 пъти са прилагани ПАМ, но
очевидно поведението му като водач на МПС не се е повлияло в положителна насока
от така налаганите наказания, а напротив, подсъдимият продължава линия на
поведение, свързана с незачитане на правилата за движение, демонстрирана и в
случая, разгледан в настоящото производство. Изброените обстоятелства са все отегчаващи
отговорността такива, като няма как, като такива да не се отчетат и първия удар
с автомобила, както и причинените леки телесни повреди, съпътстващи средните
такива, спрямо двамата пострадали. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
се вземат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и ангажираността му с
трудова дейност. Съпоставяйки всички
изброени по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
наложи наказание Лишаване от свобода при незначителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер на 4 години и 6 месеца Лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 до 3 години
Лишаване от свобода. С оглед размера на наложеното наказание, което касае
умишлено престъпление, съдът постанови то да се изтърпи от подсъдимия при
първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Тъй като
подсъдимият е с мярка за неотклонение Задържане под стража, на основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК, от размера на наложеното му наказание, бе приспаднато
времето на предварително задържане, считано от 10.02.2020г., до влизане на
присъдата в законна сила. Относно размера на кумулативно предвиденото наказание
Лишаване от права, като съобрази обстоятелството, че подсъдимият е придобил
право да управлява МПС, и това, че срокът на Лишаването от права, когато това
наказание се налага едновременно с Лишаване от свобода, може да надминава срока
на последното, най-много с три години (чл.49, ал.2 от НК), съдът определи
наказание Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 години. По този
начин, съдът счита, че пълноценно могат да се постигнат целите на наказанието
по поправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите в
страната, наказанията ще способстват и за реализиране на личната и на
генералната превенция, също целени с тях.
Единственият очертал се спор по делото
е за начина на изтърпяване на наказанието. Искането на подсъдимия за условна
присъда или пробация е неоснователно. До пробация няма как да се стигне, а що се отнася до условното
осъждане, макар и определеният краен размер наказание Лишаване от свобода да
позволява отлагането му, то съдебният състав единодушно прецени, че при
конкретната проява, и спрямо точно този подсъдим, целите на наказанието са
непостижими в условията на отложено изпълнение на Лишаването от свобода. За да
има положителен ефект в посока преосмисляне на поведението като водач на МПС от
страна на подсъдимия, както и на отношението му към обкръжаващите го лица, той
трябва да бъде поставен в ситуация, в която известно време да няма възможност
нито да управлява МПС, нито да е сред близки и познати, за да си даде сметка
как следва да процедира след изтърпяване на наказанието, така че никога повече
да не се поставя сам в ситуации като инкриминираната. Именно това е и целта на
поправянето и превъзпитанието, преследвана с наказването на лицето за
извършеното от него. Упоритостта, с която подс.А. е
преследвал целите си на 09.02.2020г. го представя в светлина показваща
необходимост от по-сериозно засягане на личната сфера, за да има изобщо някакъв
ефект от санкционирането, какъвто условното осъждане не може да постигне.
По
предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански
иск:
Предявеният от гражданския ищец и частен
обвинител К.А. граждански иск, е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Съобразявайки се с това, съдът, след като
призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което беше
осъден, прецени, че деянието му освен това представлява и деликт,
от който неимуществени вреди са претърпели двамата пострадали - гражданския
ищец и неконституираната като страна пострадала, в резултат на причинените им
телесни увреждания, за което подсъдимият носи деликтна
отговорност. Така, спазвайки принципа за справедливост при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени вреди и съобразявайки конкретно преживените
от К.А. болки и страдания, съдът присъди на същия обезщетение в размер на
15 000 лева за причинената му средна телесна повреда. Гражданския ищец не
ангажира допълнителни доказателства в тази насока, поради което съдът обсъди само показанията му от
досъдебното производство и наличната по делото медицинска документация, взе
предвид и заключението на вещото лице, изготвило СМЕ спрямо него. Св.А. не се
яви в съдебно заседание по причина, че все още не може да се придвижва
нормално, заради претърпяното ПТП – 5 месеца след това. От материалите по
делото е видно, че средната телесна повреда на К.А. касае многофрагментно
счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица,
наложило оперативна намеса в спешен порядък, с продължителен възстановителен
период. Именно затова съдът уважи претенцията в нейната цялост, като при
съответно заявено искане, присъди и законна лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане – 09.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Относно
веществените доказателства, съдът се разпореди по следния начин - 1 бр. лек автомобил /микробус
марка и модел „Форд Транзит“, с peг. номер ***, ведно
с контактен ключ, на съхранение в РУ - Първомай на основание чл. 53 ал. 1 б.
„а“ НК, като вещ принадлежаща на подсъдимия и послужила му за извършване на
престъплението, се отне в полза на Държавата, след влизане на присъдата в сила,
3 бр. прозрачни и 2 бр. черни пластмасови парчета; 1 бр. черна гумена обувка -
да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила, 1 бр.
каруца, на съхранение в РУ-Първомай да се върне на собственика й след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи на подсъдимия направените по делото разноски, като той бе осъден да
заплати 662, 80 лева по сметка на ОД на
МВР Пловдив.
Съобразно уважения размер на гражданския
иск, подсъдимият беше осъден да заплати съответно дължимия размер държавна
такса в размер на 600 лева.
Тъй като съдът не намери доказателства
за направени от гражданския ищец и частен обвинител разноски в производството,
не присъди такива, макар и да бяха поискани.
Причини за
извършване на престъплението – неспазване на установения в страната правов ред,
в частност правилата за движение по пътищата, слаби морално-волеви задръжки.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: