РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Ловеч, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500153 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от „АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Дерманци, общ.Луковит, ул."Христо Ботев" № 3,
представлявано от управителя Д. П. С., против решение № 260024/20.11.2020
г. по гр.д. № 224/2019 г. по описа на РС Луковит, с което е осъдено да
заплати на "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ловеч, бул. „България“ № 102-4, представлявано от
управителя Ц. Б. Г. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал. 1 и вр. чл.
318 от ТЗ сумата от 1050,40 лева с ДДС, представляваща общ размер на
незаплатена продажна цена на доставени стоки /ветеринарномедицински
продукти/ по данъчни фактури № ********** от 19.07.2018 г., № **********
от 26.07.2018 г., № ********** от 16.08.2018 г., № ********** от 23.08.2018
г., № ********** от 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.04.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба в съда, както
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 69,49 лева, представляваща общ
размер на обезщетението за забава върху главниците по всяка от фактурите в
размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяка
фактура до 04.04.2019 г. или за общ период от 20.07.2018 г. до 04.04.2019 г.
Със същото решение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
„АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. П. С. е осъдено да заплати на "ВЪЗРАЖДАНЕ -
1
КАСИС"ООД, ЕИК:********* сумата от 1250.00 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ЛРС не се е
съобразил със заключението на счетоводната експертиза, събраните по делото
доказателства и направените от него възражения. Съдът е достигнал до
погрешни заключения, че ищецът е оборил твърденията му за търговски
взаимоотношения и приел, че не е налице оспорване на представените
документи за доставка. Изтъква, че при постановяване на обжалваното
решение, съдът не се е съобразил с правилата за търговия на едро и дребно с
внос и дистрибуция на ветеринарномедицински продукти, поради което е
стигнал до неправилни изводи. Моли съда да отмени изцяло решението на
ЛРС и постанови друго, с което отхвърли изцяло исковата претенция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД, чрез пълномощника адв.С. Б., в която
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
решението на ЛРС е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие с доказателствата по делото. Излага подробно съображенията си
и моли съда да потвърди решението на РС Луковит, като му присъди
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител. В постъпила молба вх. № 3425/14.09.2021 г. процесуалният му
представител адв. Й. П. поддържа подадената въззивна жалба на изложените
в нея основания. Излага подробни съображения, като преповтаря изложените
в отговора доводи относно основателността на исковите претенции. Оспорва
изводите на първоинстанционния съд във връзка с изготвената счетоводна
експертиза, чието заключения счита за необективно. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Луковит и постанови
ново, с което отхвърли предявните искове.
Въззиваемият редовно призован за съдебните заседания не изпраща
представител. В подадената молба упълномощения адв.С. Б. от САК оспорва
въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което я остави без
уважение и му присъди направените пред въззивната инстанция разноски
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Атакуваното решение на РС - Луковит е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 224/2019 г. на РС - Луковит е образувано
по искова молба от "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Ц. Г. против „АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, с
ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С., с която са предявени
обективно съединени искове за сумата 1 119.89 лв., от които главница 1
050.40 лв. и мораторна лихва 69.49 лв. Ищецът твърди, че с ответното
дружество се намира в трайни търговски отношения по продажба на стоки –
ветеринарно-медицински продукти. Съгласно установената практика между
страните, след съответна поръчка от страна на ответника, ищецът му доставя
стоката заедно с данъчна фактура, която съдържа описание на доставените
стоки по вид, количество, цена, падеж и начин на плащане, както и банковата
сметка на ищеца, по която е указано да се извършва плащането. Излага, че в
резултат на постигната договореност с ответника, в периода 20.07.2018 г. –
30.08.2018 г. му доставил стоки на обща стойност 1050.40 лв. с ДДС, за което
били издадени 5 броя данъчни фактури - № ********** от 19.07.2018 г., №
********** от 26.07.2018 г., № ********** от 16.08.2018 г., № ********** от
23.08.2018 г. и № ********** от 30.08.2018 г. Твърди, че до настоящия
момент ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати
продажната цена на доставените стоки, които са предадени и приети от него
без възражения. Изтъква, че фактурите са осчетоводени от двете страни като
реализирани търговски сделки и ищецът е внесъл към фиска полагаемото се
ДДС. В допълнителната молба след подаване на отговор от ответника,
ищецът пояснява, че на ответника са издадени рецепти, като страните са
постигнали договореност за доставката на стоки по телефона. Посочва, че
процесните стоки са предавани на ответника от служителя на ищцовото
дружество Н. М., като при предаване на стоките ответникът се е подписвал на
фактурите. На следващо място твърди, че процесните фактури са
осчетоводени от ответника като реализирани търговски сделки, включени са
в дневниците по ЗДДС и той е ползвал съответния данъчен кредит, което
представлява извънсъдебно признание на главницата по основание и размер.
Изтъква, че по идентичен начин са оформяни и фактурите, издадени в
предходни периоди, задълженията по които са платени от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 и чл. 318 от ТЗ
сумата от 1050.40 лева с ДДС, представляваща общ размер на незаплатена
продажна цена на доставени стоки /ветеринарномедицински продукти/ по
данъчни фактури № ********** от 19.07.2018 г., № ********** от 26.07.2018
г., № ********** от 16.08.2018 г., № ********** от 23.08.2018 г., №
********** от 30.08.2018 г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 69.49 лв.,
представляваща общ размер на обезщетението за забава върху главниците по
всяка от фактурите в размер на законната лихва за периода от деня, следващ
падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба –
3
04.04.2019 г. или за общ период от 20.07.2018 г. до 04.04.2019 г.
С протоколно определение от 09.06.2020 г. съдът е приел за
разглеждане направеното от ищцовото дружество искане по чл. 214, ал. 2 от
ГПК за присъждане на законната лихва върху претендираната главница от
1050.40 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове изцяло. В него отрича,
че е бил в трайни търговски отношения с ищцовото дружество, както и в
договорни отношение за покупко-продажба на стоките по процесните 5 бр.
фактури. Възразява, че не е упълномощавал никого да води разговори от
негово име с "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД за доставка на ВМП и не е
подписвал документи по тези евентуални доставки.
От събраните доказателства по гр.д. № 224/2019 г. по описа на РС –
Луковит и доводите на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, че страните са търговци, а ищецът
"ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД притежава лиценз за търговия с
ветеринарномедицински продукти.
Представени са 5 броя данъчни фактури на обща стойност 1050.40 лв.
с ДДС, издадени от ищеца с получател ответника "Агропродукт С.и" ЕООД
за доставка на стоки - ветеринарномедицински продукти, описани по вид,
количество и цена, както следва: ДФ № ********** от 19.07.2018 г. за сумата
196.01 лв. с ДДС; ДФ № ********** от 26.07.2018 г. за сумата 254.42 лв. с
ДДС;, ДФ № ********** от 16.08.2018 г. за сумата 221.77 лв. с ДДС; ДФ №
********** от 23.08.2018 г. за сумата 278.75 лв. с ДДС и ДФ № **********
от 30.08.2018 г. за сумата 99.45 лв. с ДДС.
Три от процесните фактури са подписани от двете страни, а две от тях
нямат подпис на получател.
След направени в отговора на исковата молба възражения за липса на
трайни търговски отношения, от ищеца са представени и 5 бр. други фактури,
издадени от "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД с получател ответника за
доставка на ветеринарномедицински продукти в периода 29.03.2018 г. -
31.05.2018 г., както и банкови извлечения за заплащане на сумите по тях от
страна на ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
приема като компетентно и неоспорено от страните по делото се установява,
че процесните 5 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца в
счетоводна сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "Агропродукт С.и"
ЕООД и са включени в отчетен регистър "Дневник продажби" към
подадените справки-декларации по ДДС. След извършена проверка и въз
основа на предоставената й от ТД на НАП - Велико Търново - офис Ловеч
данъчно-осигурителна информация за ответника, вещото лице Д. Н. е
констатирало, че фактурите са осчетоводени от него в отчетен регистър
"Дневник покупки" , както и че последният е ползвал данъчен кредит по
същите. Според експерта счетоводството на ищеца е водено съгласно
нормативните изисквания и от него му е предоставена информация за
извършвани продажби на ответника в периода 26.04.2018 г. - 28.06.2018 г., за
които са били съставени 6 бр. фактури преди процесните. При направената
проверка вещото лице е установило, че тези фактури са осчетоводени от
4
ищеца и платени от ответника, като няма разлика в документооборота, начина
на оформяне и счетоводно отразяване на процесните фактури и тези по
предходните и платени фактури. Според прието заключение на ССчЕ,
законната лихва за забава по процесните фактури е в размер на 69.49 лв. На
част от поставените въпроси експертът не е дал отговор, тъй като от страна на
ответното дружество не е предоставена исканата счетоводна информация.
В показанията си разпитания по искане на ищеца св. Н. М. заявява, че
работи от 2016 г. във "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД като спедиционен
посредник. Трудовата му функция включва доставката на ветеринарни
лекарства по обекти. Твърди, че в качеството си на служител при ищеца е
доставял ветеринарно-медицински продукти на ответника "Агропродукт С.и"
ЕООД през 2018 г. Пояснява, че при доставката на лекарства на клиентите
задължително подписвали документи, като оригиналът на фактурата оставал
за получателя, а в счетоводството на фирмата представял копието с подпис.
Твърди, че в ответното дружество винаги имало пазач или работници, които
са получавали стоката и подписвали фактурите.
С оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, настоящата инстанция също
приема, че следва да кредитира показанията на св.Н. М., тъй като се
подкрепят от останалите данни по делото.
При така установеното от фактическа страна, въззивинят състав
споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. От
представените по делото писмени доказателства, заключението на ССчЕ и
показанията на св. Н. М. се установява, че страните са обвързани от валидни
облигационни правоотношения, породени от сключени между тях
неформални договори за покупко-продажба. Правилно в мотивите на
обжалваното решение ЛРС е приел, че в случая се касае за договор за
търговска продажба, който по своята правна природа е консенсуален и
неформален, и за който следва да намерят приложение разпоредбите на
чл.318, ал.1 във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ. Въззивният състав счита, че
представените по делото 5 бр. фактури са доказателство за възникнали
договорни правоотношения по договор за продажба между страните, до
колкото в тях фигурира описание на стоката по вид, количество, стойност,
начин на плащане, наименование на страните и време и място на издаване.
Действително в две от фактурите липсва подпис на получател, но
действащата след 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за
счетоводството не съдържа изрично изискване фактурата да бъде подписана
от получателя на стоката.
Настоящата инстанция счита за недоказано възражението на
въззивника, че не е упълномощавал никого да води разговори и сключва
договори за доставка на ВМП, подробно индивидуализирани в
процесните фактури. От показанията на св.Н. М. се установява, че при
доставяне на ветеринарните лекарства фактурите са подписвани от
пазач или работници, които са отговаряли, че „няма проблем да получат
стоката“. Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа
от името на търговеца без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Следователно извършените без представителна власт действия
пораждат правни последици за търговеца, ако той не уведоми веднага
насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на
чл.301 от ТЗ предполага наличието на конкретни факти, от които може да се
направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но е манифестирал мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия и намерение да
го обвържат. В конкретния случай отразяването на фактурите в
счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за
5
покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване. В този смисъл е трайната и непротиворечива
практика на ВКС, обективирана в редица решения, цитирани от районния съд
и споделяна от въззивния състав.
При тези доказателства настоящата инстанция също приема, че
ищецът-продавач е изпълнил задълженията си да прехвърли собствеността на
описаните в процесните пет броя данъчни фактури стоки и да ги предаде на
ответника купувач. Ответното дружество-купувач е получило ВМП, предмет
на договорите, но не е изпълнило основното си задължение да заплати
тяхната цена, което води до извод за основателност и доказаност на
предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал.
1 и чл. 318 от ТЗ.
Искът за с правно основание чл.86 от ЗЗД е акцесорен и следва
основателността на главния иск. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се доказва, че размерът на това задължение е 69.49
лв., каквато е заявената от ищеца претенция. При тези доказателства
правилно районния съд е уважил този иск, като го е приел за доказан по
основание и размер.
Поради изложените съображения и съвпадане изводите на двете
инстанции, обжалваното решение на РС Луковит следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на сумата 600.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правно обслужване с адв.С. Б. и
списъка с разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/20.11.2020 г., постановено по
гр.дело № 224/2019 г. на районен съд Луковит..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК,
„АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр.Пловдив, бул."Освобождение" № 3, офис 314, представлявано
от управителя Д. П. С., да заплати на "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, бул. „България“ №
102-4, представлявано от управителя Ц. Б. Г. сумата 600.00 лв. /шестстотин
лева/ разноски пред въззивната инстанция, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7