Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….. 20.02.2020 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от
съдия Мутафчиев гр. дело № 3485 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на
извършването й.
С решение № 1187/17.05.2019 г. по настоящото дело, в сила
от 12.06.2019 г., съдът е прекратил производството по иска за делба на
сграда с идентификатор ***.3 по КККР на с. ***, с адрес на сградата с. ***, ул.
***, № 1, с площ 18 кв.м., предназначение – селскостопанска сграда, поради
несъществуване на вещта. С решението е допусната съдебна
делба на следните вещи:
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, с
адрес на поземления имот – с. ***, ул. ***, № 1-3, с площ 478 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: ***.238, ***.236, ***.9508, ***.241, заедно
с гараж, представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно
цяло и не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на имота на
уличната регулация към ул. ***;
Сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 3, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– друг вид сграда за обитаване, състояща се от едно голямо помещение с
кухненски кът и кът за спане;
Сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 6 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
селскостопанска сграда, която към настоящия момент функционира като „баня“,
между страни и при
квоти, както следва: 6/48 ид.ч. за Г.К.С., ЕГН – **********; 18/48 ид.ч.
за Г.К.С., ЕГН – **********, и
за Н.С.С., ЕГН – **********, в
режим на съпружеска имуществена общност; 5/48 ид.ч. за А.Я.П., ЕГН – **********; 19/48 ид.ч. за А.Я.П., ЕГН – **********, и за Г.Д.П., ЕГН – **********, в режим на съпружеска имуществена
общност.
Със същото решение съдът е разпределил на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на
допуснатите до делба имоти до окончателното
извършване на делбата между съделителите,
както следва:
Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.П.,
ЕГН – **********, ще ползват частта от
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, посочена в Дял I
от схема на проект за делба в реални граници (л.28 от
делото), а Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С.,
ЕГН – **********, ще ползват Дял II
от същата схема, приподписана
от съдията
и представляваща неразделна част от
настоящото решение;
Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.П.,
ЕГН – **********, ще ползват частта от
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** с площ 56,41 кв.м., посочена в
схема-проект № ***-08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.1, издадена от СГКК – гр. Бургас (л.119 от делото), приподписана
от съдията
и представляваща неразделна част от
настоящето решение, а Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********,
ще ползват частта от същата сграда с площ от 55,07 кв.м., посочена в
схема-проект № ***-08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.2, издадена от СГКК – гр. Бургас (л.120 от делото), приподписана
от съдията
и представляваща неразделна част от
настоящото решение, като обезщетение не се дължи между съделителите;
Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С.,
ЕГН – **********, ще ползват: гараж,
представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и
не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. ***, на уличната регулация към ул. ***; сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***; сграда с идентификатор ***.4 по КККР
на с. ***.
Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С.,
ЕГН – **********, са осъдени да заплащат на Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.П.,
ЕГН – **********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
сума в размер на 100 (сто) лева месечно за ползването
на 109 кв.м. повече от техния дял от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. ***, на гараж, представляващ метална
конструкция, разположен в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на с. *** на уличната регулация към ул. ***, на сграда с идентификатор ***.2
по КККР на с. *** и на сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***,
считано от влизане на решение в сила до окончателното извършване на делбата.
В проведеното на 07.10.2019 г. съдебно заседание съдът
прие за съвместно разглеждане предявените от Г.Д.П. и А.Я.П. против Г.К.С. и Н.С.С. искове по чл.31, ал.2 от ЗС, като
те бяха уточнени в съдебно заседание от 11.11.2019 г., а именно: А.П.
претендира обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда с идентификатор ***.2 по КККР
на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до предявяване на исковата молба на
14.05.2018 г. в размер на 1150 лева, като ответникът Н.С.С. бъде осъдена да заплати сума от 400 лева, а ответникът Г.К.С. бъде
осъден да заплати сума в размер на 750 лева, ведно със законната лихва от
датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на
сумата; Г.Д.П. претендира обезщетение за лишаване от ползване на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда с идентификатор ***.2 по
КККР на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до предявяване на исковата молба на
14.05.2018 г. в размер на 280 лева, като ответникът Н.С.С. бъде осъдена да заплати сума от 100 лева, а ответникът Г.К.С. бъде
осъден да заплати сума в размер на 180 лева, ведно със законната лихва от
датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на
сумата.
В проведеното на 07.10.2019 г.
съдебно заседание съдът прие за съвместно
разглеждане предявените от Г.К.С. и Н.С.С.
против Г.Д.П. и А.Я.П. искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, вр. чл.60 и
сл. от ЗЗД, а именно за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1051,50
лева, представляваща извършени на 01.05.2015 г. подобрения в сграда с
идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, изразяващи се в смяна на подова
настилка, изграждане на основи, смяна на покривната част цялостно, вътрешна
мазилка, канализация, водоснабдяване и подмяна на електрическата инсталация, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 07.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като А.П. заплати сумата от 635,28 лева, а Г.П.
заплати сумата от 416,22 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на
съделителите Г.Д.П. и А.Я.П. моли съда
да изнесе имотите на публична продан, да уважи предявените искове по чл.31,
ал.2 от ЗС и да отхвърли претенциите по сметки на Г.К.С. и Н.С.С., като присъди
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
съделителите Г.К.С. и Н.С.С. моли съда
да извърши делбата, като приеме, че имотите са поделяеми, да уважи претенцията
по сметки, респективно да отхвърли претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС на Г.Д.П. и
А.Я.П., като присъди сторените по делото разноски.
Съдът намира от фактическа страна следното:
По делото във втората фаза е
прието заключение на вещото лице инж. И.М. по единична съдебно-техническа
експертиза, според което не е възможно да се обособят четири дяла, съобразно
квотите на четиримата съделители, като сграда
с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** не може да се раздели на четири дяла.
Според експерта функционално къщата е делима на две части. Останалите имоти,
допуснати до делба, са неподеляеми всеки поотделно. Пазарната стойност на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. *** е 15 800 лева, на сграда с
идентификатор ***.1 по КККР на с. *** – 46 887 лева, на сграда с
идентификатор ***.2 по КККР на с. *** – 4455 лева, на гараж, представляващ
метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и не съществуват
самостоятелно, разположен в югоизточната част на имота на уличната регулация
към ул. *** – 700 лева, а на сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. *** –
356 лева.
На 02.04.2018 г. Г.К.С. и Н.С.С. получават покана от Г.Д.П.
и А.Я.П., с която последните искат да им бъде предоставено ползването на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и
½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***. В случай, че
не бъде предоставено ползването на тези вещи, П. претендират заплащане на
обезщетение в размер на по 100 лева месечно за идеалните части от имота и от
сградата.
Дворът и сградата с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***
се ползват от С. (аргумент от показанията на свидетелите И. Д. К.
и А. Т. И.). От показанията на свидетелите С.Н. и Ж. В.
се установява, че през месец април 2018 г. Г.П. е ходил в имота в с. ***, но
вратата към двора е била заключена и е трябвало да се прескача оградата, за да
се влезе в имота. Според показанията на свидетеля К. към двора има два хода, но
единият не се ползва от четири или пет години и е обрасъл, като тази врата е
заключена със синджир и катинар, но Г.П. няма ключ за тях.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По
извършването на делбата:
В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната
делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде
извършена делбата и да ангажират доказателства в
подкрепа на посочения от тях способ.
Претенциите по извършването на
делбата следва да бъдат приети от съда, като по тяхната основателност той се произнася с
решението си.
Нито един от съделителите не изрази желание за възлагане
на имотите. С определение от съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 г.,
съдът не прие заявеното от Г.С. и Н.С. искане за възлагане на част от
допуснатите до делба вещи, а именно: 109 кв. от поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на с. ***, сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, гараж,
представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и
не съществуват самостоятелно, и сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***,
тъй като е заявено след преклузивния срок, а именно – първо по делото съдебно
заседание.
Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. М., че поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. *** е неподеляем. При това положение е
без значение дали има фактически обособени два входа към имота, защото няма как
да се обособят два нови УПИ.
Извън горното, съделителите по делото са четирима, а не
двама. Всеки от тях има право да получи реален дял от допуснатите до делба
имоти. Никой от тях не е заявил искане да получи в общ дял с друг съделител
конкретен имот. Целта на делбата е да се ликвидира съсобствеността, а не да се
създава нова такава.
Според вещото лице М. сграда с идентификатор ***.1 по
КККР на с. *** не може да се раздели на 4 дяла. Тя евентуално функционално е
делима на две части – „две напълно самостоятелни жилища“. Тук се налага
следното уточнение: според чл.203, ал.1 от ЗУТ съдебна
делба на съсобствена сграда, жилище или
друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в
самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи
от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Видно от заключението на вещото лице инж. М. нито в
„северната“, нито в „южната“ част от сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с.
*** има „складово помещение“, поради което не може да се приеме, че тези условни
части представляват жилище по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ, т.е. сградата е
неподеляема.
На следващо място, вещото лице М. даде заключение и в
хода на първата фаза по допускане на делбата, като посочи в съдебно заседание,
проведено на 17.04.2019 г., че не е открила проектна документация за
„северната“ част. Тя заяви, че пристройката не е изпълнена съгласно действащите
норми за устойчивост и сградата има доста сериозни слабости в конструктивно
отношение. В проведеното на 07.10.2019 г. съдебно заседание тя уточни, че сред
документите по делото, както и тези, които са й предоставени от Община Созопол,
няма конструктивно становище и документи, които да показват проекти за
разделяне на сградата и обособяване на второ жилище. Според експерта „северната
част в момента е във вид, в който не може да се ползва за нищо, защото не е
завършена“.
Ето защо, сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. ***
не може да се превърне в двуфамилна без неудобства,
по-големи от обикновените, и е неподеляема.
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява по един от следните способи: посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Редът по чл.349 от ГПК е
неприложим. Тегленето на жребий също е неприложим в случая
способ за извършване на делбата, защото не съществува възможност всеки
съделител да получи реален дял от всички, допуснати до делба вещи.
Разпределение
по чл. 353 ГПК също е невъзможно, защото допуснатите до делба имоти са неподеляеми
и не могат да бъдат обособени
достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за
ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставки за
извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона
способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за
извършване на делбата на неподеляеми имоти.
В процесния случай делбата на
всички вещи следва да се извърши именно по този способ.
С решението,
с което се постановява изнасяне на имота на публична продан, се формира сила на
пресъдено нещо досежно способа, чрез
който се извършва делбата, но не и досежно
пазарната цена на имота – в този смисъл Определение
№ 460 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2016 г., I г. о. Пазарната цена, при която ще се реализира
публичната продан на имотите,
се определя от съдия изпълнителя при описа им.
Следователно в случаите
по чл.
348 от ГПК в диспозитива на съдебното
решение не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имотите.
По исковете по
чл.31, ал.2 от ЗС:
Когато общата вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците, същият
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване.
Според Тълкувателно решение №
7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК лично ползване по
смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Установи се, че дворът и сградата с идентификатор ***.2
по КККР на с. *** се ползват от съделителите С.. През месец април 2018 г. Г.П.
е ходил в имота в с. ***, но вратата към двора е била заключена и е трябвало да
се прескача оградата, за да се влезе в имота. Към двора има два хода, но
единият не се ползва от четири или пет години и е обрасъл, като тази врата е
заключена със синджир и катинар, но Г.П. няма ключ за тях.
В този смисъл с действията си С. възпрепятстват П. да
ползват по предназначение сградата с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** и ги
ограничават да ползват поземления имот.
Установи се, че С. получават на 02.04.2018 г. покана от П.,
т.е. воляизявление, отправено от съсобственик до
съсобственик, която съдържа искане
за предоставяне на лично полване на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на с. *** и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***.2 по КККР на
с. ***, а в случай, че не бъде предоставено ползването на тези вещи, П.
претендират заплащане на обезщетение в размер на по 100 лева месечно за
идеалните части от имота и от сградата. В този смисъл това писмено
волеизявление съставлява покана по смисъла на чл. 31,
ал. 2 ЗС.
Тази покана има действие за в
бъдеще между лицето, което я отправя,
и лицето до което е адресирана. В случая
поканата изхожда от П. и е адресирана до С.. Веднъж
отправена писмената покана действа занапред без ограничение във времето.
Размерът на обезщетението е пропуснатата
полза от неползващия съсобственик. За недвижимите имоти това е средният
месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът
не е доказал по-голям
размер. П. не са доказали по-голям размер. Според заключението
на вещото лице инж. М., прието в хода на първата фаза по делото, приходът от
наем на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** е 60 лева на месец, а
приходът от наем на поземления имот е 120 лева на месец.
Периодът на претенцията е от 02.04.2018 г., датата на
получаване на поканата, до предявяване на исковата молба за делба на 14.05.2018
г., т.е. за 43 дни, за които дни приходът от наем за двата имота е 258 лева. Присъжда
се сумата, съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността.
В този смисъл, А.П. има право на обезщетение в размер на
77,94 лева. Всеки един от ответниците следва да заплати еднаква част от тази
сума, защото еднакво възпрепятства П. да ползва своята идеална част от тези
имоти, поради което всеки един от Г.С. и Н.С. дължи сума от 38,97 лева, до
която искът се явява основателен и следа да бъде уважен, а над нея до пълния
претендиран размер следва да бъде отхвърлен.
Г.П. има право на обезщетение в размер на 51,06 лева.
Всеки един от ответниците следва да заплати еднаква част от тази сума, защото
еднакво възпрепятства П. да ползва своята идеална част от тези имоти, поради
което всеки един от Г.С. и Н.С. дължи сума от 25,53 лева, до която искът се
явява основателен и следа да бъде уважен, а над нея до пълния претендиран
размер следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва върху тези суми следва да се присъди от
влизане в сила на решението, а не от постановяването му, както е поискано от
ищците по този иск.
По
исковете с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС, вр. чл.60 и сл. от ЗЗД:
Ищците по тях твърдят, че
подобренията в сграда с идентификатор ***.2
по КККР на с. *** са извършени на 01.05.2015 г. и се изразяват в: смяна на
подова настилка, изграждане на основи, смяна на покривната част цялостно,
вътрешна мазилка, канализация, водоснабдяване и подмяна на електрическата
инсталация.
Подобрения на вещта се считат тези нововъдения в
нея, които увеличават полезните й
качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Свидетелите К. и И. споменават, че Г.С. е извършил
„основен ремонт“, но не и кога е станало това, нито в какво се изразява той.
Нито един от свидетелите не споменава за „смяна на покривната част цялостно“.
Вещото лице Д.Г. посочи в съдебно заседание, че керемидите и капаците са стари,
а видимите греди не може да се каже дали са поставени преди 10 или преди 5
години, т.е. не се доказва „смяна на покривната част цялостно“. Не се доказа на
01.05.2015 г. да е изпълнена „вътрешна мазилка“, но дори и така, разходите за
нея имат характер на „необходими разноски“ във връзка с използването на вещта и
привеждането на стаята в годно за обитаване място, поради което не следва да се
присъждат, защото няма искане за присъждане на „необходими разноски“.
На следващо място, безспорно е налице преустройство на тази
сграда, но според П. то е извършено през 2016 г. (аргумент от поканата, която
са изпратили до С.), като очевидно се изразява в разрушаване на вътрешни стени,
щом към настоящия момент представлява „едно голямо помещение с кухненски кът и
кът за спане“ (констатация на инж. М.). Според вещото лице Д.Г. не се установяват
съществени изменения във ВиК и електрическата инсталация, като при евентуално
извършен ремонт са използвани съществуващите инсталации, т.е. не са налице
„подобрения“, изразяващи се в „канализация, водоснабдяване и подмяна на
електрическата инсталация“.
Единствено за подобрения може да се говори „смяна на
подова настилка, изграждане на основи“, но не се доказа те да са извършени на
01.05.2015 г.
Ето защо исковете следва да се отхвърлят в своята цялост.
Относно
разноските по производството:
Съгласно чл. 355 ГПК разноските в
делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете
им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за
сметка на страните. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в
делбеното производство.
По настоящото дело във втората фаза на делбата бяха
приети за разглеждане претенции по сметки от П. и от С..
С договор за правна защита и съдействие № 12/09.07.2018
г. (л.73 от делото) С. упълномощават адв. К. да ги представлява по делото. Към
същия момент делото е в първа фаза, т.е. следва да се приеме, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е свързано с допускане на делбата, но не и с
предявената впоследствие претенция по сметки. Ето защо това са разноски, направени с оглед
нормалното развитие на делбеното производство, поради което следва да останат за сметка на съделителите,
които са ги направили.
С договор за правна помощ от
04.05.2018 г. (л.214 от делото) П. се задължават да заплатят възнаграждение в
размер на 900 лева на три части, като последната до 11.07.2018 г. В договора е записано, че възнаграждението се заплаща за
процесуално представителство по делото за делба и за „предявяване на претенции
по сметки“. Към същия момент делото е в първа фаза, т.е. следва да се приеме,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е свързано с допускане на делбата, но
не и с предявената впоследствие претенция по сметки. Ето защо това са разноски, направени с оглед
нормалното развитие на делбеното производство, поради което следва да останат за сметка на съделителите,
които са ги направили.
С договор за правна помощ от 03.10.2019 г. (л.262 от делото) П. се задължават да
заплатят възнаграждение в размер на 900 лева, като 600 лева от тях са за
извършване на делбата, а 300 лева – за предявяване на претенциите по сметки. В
този смисъл разпоредбата на чл.78 от ГПК е приложима само за сумата от 300
лева. Тъй като липсва по-нататъшно уточнение, то следва, че всеки един от тях е
заплатил адвокатско възнаграждение по претенциите по сметки в размер на 150
лева или по 75 лева за претенцията срещу всеки един от ответниците. Тъй като
претенциите им бяха удовлетворени частично, то А.П. има право на разноски,
както следва: от Н.С. има право да получи сума в 7,30 лева, а от Г.С. – сума в
размер на 3,90 лева. Г.П. има право на разноски, както следва: от Н.С. има
право да получи сума в 19,14 лева, а от Г.С. – сума в размер на 10,64 лева.
С договор за правна защита и съдействие № 9/19.07.2019 г.
(л.277 от делото) С. възлагат на адв. К. да ги представлява във втората фаза от
делото за делба, като й заплащат сумата от 850 лева. Тази сума не следва да се
присъжда, тъй като това са разноски във връзка с нормалното развитие на делбата,
а и претенциите по сметки бяха отхвърлени. Не следва да се присъжда на тази
страна и разходите за вещото лице Г., изготвило заключение по
съдебно-техническа експертиза, тъй като претенциите по сметки бяха отхвърлени.
По отношение на възнагражденията за вещото лице К. и М.,
разходите за тях следва да останат за сметка на страните така, както са
направени, тъй като заключенията касаят: колко и какви самостоятелни обекти има
в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, т.е. какви вещи ще се
допуснат до делба, което е в интерес и на двете страни и касае нормалното
развитие на производството по делба; начин на разпределение на ползването на съсобствените
имоти до приключване на делбата, което предполага и заплащане на суми за
ползването; поделяемостта и пазарната оценка на допуснатите до делба имоти.
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса
съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху
установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на имотите, съобразно заключението на вещото лице инж. М. по
назначената съдебно-техническа експертиза.
В решението съдът присъжда и дължимата държавна
такса върху съединените
във втората фаза на делбата искове – 4 % върху цената на иска за първата
инстанция. Държавната такса се възлага върху ищеца за неоснователната част от
исковете и върху ответника,
съобразно дължимия
от него размер за
основателната част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатите
до делба имоти, както следва:
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, с
адрес на поземления имот – с. ***, ул. ***, № 1-3, с площ 478 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: ***.238, ***.236, ***.9508, ***.241, заедно
с гараж, представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно
цяло и не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на имота на
уличната регулация към ул. ***;
Сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 3, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– друг вид сграда за обитаване, състояща се от едно голямо помещение с
кухненски кът и кът за спане;
Сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***, с адрес
на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ 6 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
селскостопанска сграда, която към настоящия момент функционира като „баня“, като
получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както
следва: 6/48 ид.ч. за Г.К.С.,
ЕГН – **********; 18/48 ид.ч. за Г.К.С.,
ЕГН – **********, и за Н.С.С.,
ЕГН – **********, в режим на съпружеска имуществена общност; 5/48 ид.ч.
за А.Я.П., ЕГН – **********;
19/48 ид.ч. за А.Я.П., ЕГН – **********,
и за Г.Д.П., ЕГН – **********, в
режим на съпружеска имуществена общност.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********, да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 341 (триста четиридесет и един)
лева.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, да заплатят
по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 1022,97 лева (хиляда двадесет и
два лева и деветдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА А.Я.П., ЕГН – **********, да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 284,16 лева (двеста осемдесет и
четири лева и шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА А.Я.П., ЕГН – **********, и Г.Д.П., ЕГН – **********, да заплатят
по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 1079,80 лева (хиляда седемдесет
и девет лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН – **********,
да заплати на А.Я.П., ЕГН – **********, сумата от 38,97 лева (тридесет и осем
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до
предявяване на исковата молба на 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение за извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 400 лева, както и за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума от датата на постановяване на
решението за извършване на делбата до влизането му в сила.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********,
да заплати на А.Я.П., ЕГН – **********, сумата от 38,97 лева (тридесет и осем
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до
предявяване на исковата молба на 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение за извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 750 лева, както и за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума от датата на постановяване на
решението за извършване на делбата до влизането му в сила.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН – **********,
да заплати на Г.Д.П., ЕГН – **********, сумата от 25,53 лева (двадесет и пет
лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до
предявяване на исковата молба на 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение за извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 100 лева, както и за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума от датата на постановяване на
решението за извършване на делбата до влизането му в сила.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********,
да заплати на Г.Д.П., ЕГН – **********, сумата от 25,53 лева (двадесет и пет
лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и на сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** за периода от 02.04.2018 г. до
предявяване на исковата молба на 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение
за извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 180 лева, както и за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума от датата на постановяване на
решението за извършване на делбата до влизането му в сила.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН
– **********, против А.Я.П., ЕГН – **********, и Г.Д.П., ЕГН – **********, за
осъждане на ответниците да заплатят общо сумата от 1051,50 лева (хиляда
петдесет и един лева и петдесет стотинки), като А.Я.П. заплати 635,28 лева от нея, а Г.Д.П. заплати 416,22 лева
нея, която сума от 1051,50 лева представлява извършени на 01.05.2015 г.
подобрения в сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, изразяващи
се в смяна на подова настилка, изграждане на основи, смяна на покривната част
цялостно, вътрешна мазилка, канализация, водоснабдяване и подмяна на електрическата
инсталация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
07.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА всеки един от А.Я.П.,
ЕГН – **********, и Г.Д.П., ЕГН
– **********, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
държавна такса в
размер на 50 (петдесет) лева за отхвърлената част от претенциите им по чл.31,
ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА всеки един от Г.К.С.,
ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за уважената част от
претенциите на А.Я.П. и Г.Д.П. по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА всеки един от Г.К.С.,
ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за отхвърлените им искове
за заплащане на подобрения в сграда
с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН – **********,
да заплати на А.Я.П., ЕГН – **********, сумата от 7,30 лева (седем лева и
тридесет стотинки), представляваща част от заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от претенцията й по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********,
да заплати на А.Я.П., ЕГН – **********, сумата от 3,90 лева (три лева и
деветдесет стотинки), представляваща част от заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията й по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН – **********,
да заплати на Г.Д.П., ЕГН – **********, сумата от 19,14 лева (деветнадесет лева
и четиринадесет стотинки), представляваща част от заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията му по чл.31, ал.2 от
ЗС.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********,
да заплати на Г.Д.П., ЕГН – **********, сумата от 10,64 лева (десет лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща част от заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията му по чл.31, ал.2 от
ЗС.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
ММ