гр.София.,
…….……...2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
мл.
с-я АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Дочо Дочев, разгледа
докладваното от съдия Папазян ВНОХД №545 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 25.06.2015г., постановена по НОХД №13479 по описа
за 2010г. на СРС, НО, 17 състав, подсъдимият С.М.А. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.202, ал.2, т.2 вр. чл.201 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26
ал.1 НК, за това, че в гр.София, ж.к.**************, за времето на 31.08.2009
г. от около 03:00 часа до 08:30 часа, в качеството си на длъжностно лице /шофьор/,
по силата на сключен трудов договор № 00052 от 07.07.2009 г. между А. и фирма „К.
92“ ЕООД със задължение съгласно длъжностната характеристика да отчита
ежедневно обектите, като иззема от тях паричния оборот, в условията на
продължавано престъпление - с тридесет и седем деяния, които осъществяват по
отделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди пари /собственост
на фирма „К. 92“ ЕООД, с управител Л.К.П./, в размер на 7784.37 лева, връчени
му в това качество, като престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив - след като подсъдимия бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК. С присъдата на подсъдимия
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор и са му възложени направените по делото
разноски.
Срещу описания съдебен акт е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия С.М.А., депозирана чрез защитника му адв. К.К.. В
жалбата се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и се отправя
искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага се
становище, че приетата за установена фактическа обстановка не се подкрепя по
категоричен и несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал,
както и че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и всестранен анализ
на събраните доказателства. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в
което се излагат конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В
закрито заседание на 19.02.2018 г. въззивният съд, по реда на чл.327 НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити и
ангажиране на други доказателства.
В
открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимият А. не се
явява.
В дадения ход по същество представителят на
прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна, като СРС законосъобразно е
заключил, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана
по чл.202, ал.2, т.2 НК. Намира определеното наказание за справедливо и
предлага съдебният акт да бъде потвърден в цялост.
Защитникът
на подсъдимия А. - адв. К., намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна
и поддържа съображенията от жалбата и допълнението. Моли за отмяна на присъдата
и оправдаване на подсъдимия или алтернативно - за намаляване размера на
наложеното наказание.
Софийски
градски съд, НО, IV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства, както и какви са правните съображения
за взетото решение.
Допуснатото „абсолютно“ процесуално нарушение,
следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на мотиви към така постановената
първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени
мотиви, по същество същите са противоречиви и неясни до степен, приравняваща ги
до липса на такива.
Първоинстанционният съд, в приетата от него
фактическа обстановка, е описал, че на 31.08.2009 г. от около 03:00 часа до
08:30 часа подсъдимия е преминал, за да остави вестниците и след това, за да
прибере седмичния оборот от всеки обект, след което оставил служебния лек
автомобил на паркинг, без знанието на неговия работодател, с всичката останала
стока и получения брак от обектите, като взел оборота от преминатите обекти и
изчезнал в неясна посока, присвоявайки чужди пари. С обвинителния акт са
инкриминирани общо тридесет и седем деяния, включени в продължаваното
престъпление, като в мотивите към присъдата въпросните деяния и тяхната
установеност не са индивидуално изследвани и дори не са посочени като
установени, макар именно те да са подробно изброени в диспозитива на присъдата.
Също така, никъде в мотивите не е изследвано обстоятелството за стойността на
предмета на престъплението, както и доказателствените материали, установяващи
въпросното обстоятелство.
Същевременно,
от направения доказателствен анализ, представляващ по съществото си преразказ
на показанията на разпитаните свидетели - Л.П., И.П., К.Г.и Н.А., не се изяснява
въз основа на какви аргументи съдът е приел, че са налице основания за
признаване на подсъдимия за виновен по конкретно повдигнатото му обвинение.
Районният съд е посочил в разсъжденията си от
правна страна, че „Еднаквостта на
свидетелските показания на собствениците на съответните обекти показват, че
подсъдимия е преминал при всеки един от тях и е взел оборота...“.
Въпросните лица действително са били разпитани в хода на продължителното
първоинстанционно разглеждане на делото, но пред съдебен състав, различен от
този постановил присъдата. След промяната в съдебния състав даденият по-рано
ход на делото е отменен и разглеждането му е започнало отначало. Собствениците
на съответните обекти обаче, не са разпитани отново, а техните показания,
дадени пред предходния състав на СРС не са били и прочетени и съответно
приобщени по предвиден в НПК ред. По този начин, коментирайки техните показания
и вземайки ги предвид, първият съд се позовал на доказателства, които не са
били събрани по предвидения в НПК ред. Така, с оглед на всичко изложено, от
мотивите към присъдата не само категорично не се изяснява какви точно
обстоятелства се приемат за установени, но и въз основа на кои доказателства, както
и какви точно са фактическите, доказателствените и правните съображения на съда
за признаване на подсъдимия за виновен. Следователно в противоречие с
процесуалните норми, с оглед реализирането на основните принципи на
наказателното производство, не са били събрани по надлежния ред необходимите за
разкриване на обективната истина свидетелски показания на собствениците на
обектите, на които обаче съдът се позовал при формирането на своите изводи. Очевидно,
внимателния и прецизен анализ на доказателствата по делото не може да се
осъществи избирателно, по отношение само на част от посочените от съда
доказателствени материали, а още по-малко чрез позоваване на такива, които не
са били приобщени към доказателствената съвкупност по делото по предвидения в
НПК ред.
На следващо място,
настоящият съдебен състав е препятстван да осъществи пълноценно правомощията си
на въззивна инстанция и поради констатираното наличие на неяснота и липса на
мотиви и при формиране на правните изводи на първоинстанционния съд. Последният
е приел, че по делото се установява, че на 31.08.2009 г. от около 03:00 часа до 08:30 часа подсъдимия
е преминал, за да остави вестниците и след това, за да прибере седмичния оборот
от всеки обект, след което оставил служебния лек автомобил на паркинг, без
знанието на неговия работодател, с всичката останала стока и получения брак от
обектите, като взел оборота от преминатите обекти и изчезнал в неясна посока,
присвоявайки чужди пари. Подсъдимият е признат за виновен, но същевременно е
изтъкнато че липсата на паричните
средства, предадени от собствениците на обектите не може да се установи чрез
писмени разписки за дадените пари, нито да се потвърди от други свидетелски
показания, защото при предаването на съответните обекти във времето не е имало
други лица. Последното обаче, е аргумент за недоказаност на
обвинението и противоречи на крайните изводи на СРС, а както правилно се отчита
в допълнението към жалбата, посочената противоречива констатация на първия съд
е пренебрегната, без да са посочени каквито и да било аргументи в тази насока.
От изложеното единствено би могло да се предполага какви са били съображенията
на съда, но при положение, че те не са изрично застъпени в мотивите, като и
доказателствата не са коментирани на тази плоскост, то волята на съда остава неясна
за въззивната инстанция.
Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ
на доказателствената съвкупност и непреодолимата вътрешна противоречивост на
мотивите представляват съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото
при това положение е налице липса на мотиви. Последното представлява и пречка за
въззивната инстанция да осъществи своя контрол, доколкото не е възможно да се
провери правилността на доказателствения анализ и правните изводи на
контролирания съд.
Проверката на атакувания
съдебен акт показва, че при изготвяне на мотивите са нарушени изискванията на
чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 НПК досежно обсъждането и оценката на
доказателствените материали. Правото на съда да взема решението си по вътрешно
убеждение е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която
следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична оценка на
доказателствения материал и от излагане на изрични съображения по въпросите,
посочени в чл. 301 НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка за
наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по
решаване на делото.
Установените непълноти, неясноти и противоречия в
мотивите на СРС всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като
са непреодолими. Изложеното в мотивите без съмнение е объркващо и не позволява
да бъде разчетена съдебната воля по начин такъв, че страните в процеса да могат
да я разберат и адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на
върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на
мотивите съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност
на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно
право е сериозно засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и точно какво
се приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна процесуална позиция
/решение № 350/2010 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 344/2014 г. на І-во н.
о. на ВКС, решение № 192/2014 г. на І-во н. о. на ВКС/. В същата невъзможност е
поставена и въззивната инстанция, тъй като така изготвените мотиви не ѝ
позволяват да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, доколкото не може да се установи автентичната
воля на първия съд /решение № 66/2013 г. по ІІ-ро н. о. на ВКС/.
В рамките на осъществяването на дължимата защита, напълно
разбираемо и процесуалният представител на подсъдимото лице е отчел констатираното
и от въззивния съд сериозно противоречие в мотивите. Независимо от изтъкнатите
или неизтъкнати доводи от страните обаче, съдът е длъжен служебно да съблюдава
спазването на процесуалните гаранции за правата им /чл.314, ал.1 НПК/. В тази
връзка, безусловното право на подсъдимия и неговия защитник, като страни в
процеса, да бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в
конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на мотивите. От това се
извежда и ограниченото право на подсъдимия и защитника да разберат точно, ясно
и безпротиворечиво какво съдът е приел по същество, респективно да реализират
защита срещу неприемливи за тях аргументи. Последното е грубо нарушение на
закона и съставлява „абсолютно“ съществено, отстранимо процесуално нарушение по
смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК /решение №
279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС/, което обаче е неотстранимо от въззивния съд,
а следва да се отстрани при повторно разглеждане на делото от друг състав на
първата инстанция. Липсата на мотиви или приравнената към такава тяхна
противоречивост и неяснота, се явяват самостоятелно процесуално основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг състав на
първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав обръща
внимание и че обжалваната присъда се явява изцяло необоснована в частта ѝ
относно индивидуализацията на наказанието. Районният съд чисто формално е
посочил, че единствената възможност за него е била да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Не само не
са преценени и но въобще не са посочени обстоятелства, които контролираният
съдебен състав е възприел за смекчаващи или отегчаващи отговорността.
Констатираните недостатъци в мотивите на атакувания съдебен акт, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, а също и до нарушаване на основните правила на правораздаването, обуславят становището на въззивния съд, че постановената присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно правилността ѝ. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на СРС.
При новото разглеждане на делото, след попълване на доказателствената съвкупност, следва да се извърши всестранно и пълно обсъждане на установените чрез доказателствата фактически данни и едва тогава да се прецени извършено ли е престъпно деяние от наказателно отговорен субект, като съдът да формира и закрепи ясна воля за това в крайния съдебен акт по съществото на делото.
Водим
от горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 25.06.2015 г. на СРС, НО, 17 състав, постановена по НОХД №13479/2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.