Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
23.04.2020 гoдина, град Велико
Търново
Великотърновският районен съд, седемнадесети състав, в
закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Димова
като разгледа докладваното от съдията АНД-УБДХ № 612/2020
година по описа на Районен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по делото е образувано въз основа на
Писмо, вх. № 6307 от 22.04.2020 година на ВТРС, подадено от РУ - Полски Търмбеш
при ОДМВР - Велико Търново, към което е приложено ДП № ЗМ - 150/2018 година на
РУ - Полски Тръмбеш и Постановление на Зам. районен прокурор Цанко Ганчев от
07.04.2018 година, с което е било прекратено наказателно производство, водено
за извършено на 01.09.2018 година в град Полски Търмбеш престъпление по чл.
325, ал. 1 НК. В хода на разследването било установено, че П.И.П. е осъществил
непристойни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие. При
установената по досъдебното производство фактическа обстановка наблюдаващият
делото прокурор е направил извода, че деянието
не
осъществява състава на предвиденото в закона престъпление от общ характер по
чл. 325, ал. 1 НК, а представлява административно нарушение по смисъла на чл.
1, ал. 2 УБДХ, поради което е прекратил воденото наказателно
производство и е изпратил делото на РУ Полски Тръмбеш за изпълнение на
процедурата по УБДХ, като изрично в постановлението за прекратяване на
наказателното производство е посочено, че в този случай не се съставя акт за
констатиране на проява на друбно хулиганство, позовавайки се на Тълкувателно
Решение № 46 от 16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г. на ОСНК на ВС.
Настоящият съдебен състав прияма, че неправилно ВТРП е
приложила материалния закон, тъй като е недопустимо наблюдаващия делото
прокурор, разглеждащ преписка за престъпление по чл. 325 НК, да изпраща делото
на съответния компетентен орган по чл. 3 УБДХ - началника на РУ по
местоизвършване или съда по чл. 4 УБДХ, когато прокуратурата прекрати воденото
наказателно производство по чл. 325 от НК, но констатира, че има достатъчно
доказателства за административно нарушение по УБДХ. ТР № 46 от 16.10.1979г. по
н. д. № 36/1979 г. на ОСНК на ВС, на което се позовава ВТРП е загубило силата
си с приемане на ТР № 3 от 22.12.2015г.
по тълк. д. № 3/2015г., ОСНК на ВКС, както изрично е прогласено в
последното.
Когато бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл. 325 НК, или както в настоящия случай бъде прекратено наказателното
производство за престъпление по чл. 325 НК извършителят не може да бъде съден и
наказан за дребно хулиганство, независимо от обстоятелството, че в
материалноправен аспект поведението му се субсумира под признаците на състава
на административното нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Окончателното
приключване на образуваното по чл. 325 НК наказателно производство осуетява
възможността срещу обвиняемия да се води втори административнонаказателен
процес с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ.
В посоченото по-горе ТР № 3 от 22.12.2015г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСНК на ВКС е прието,
че недопустимостта на даденото с ТР № 46 от 16.10.1979г. на ОСНК на ВС
разрешение се обуславя преди всичко от действието на принципа ne bis in idem,
който осигурява закрила на оправдания с влязла в сила присъда по обвинението по
чл. 325 НК подсъдим, не само от повторно налагане на наказание, но и от
повторно съдене за същото деяние, включително в административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията. Обсъжданото
тълкувателно решение на ВС е постановено преди Протокол № 7 да стане част от
вътрешното право на Република България, като съдържа непреодолимо противоречие
с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокола. Антагонизмът се корени в
несъответствието в обхвата на защита, предоставена на лицето от принципа ne bis
in idem съгласно чл. 4, § 1 от Протокол № 7, и съгласно чл. 17 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство по УБДХ, образувано по изпратената от
прокуратурата преписка, във всички случаи би се явило второ поред производство
за престъплението по чл. 325 НК за обвиняемия, а това съставлява нарушение на
правилото ne bis in idem.
Процесуалният закон задължава съда да прецени дали
инкриминираното деяние съставлява престъпление, като не му предоставя
правомощие да го квалифицира като проява на дребно хулиганство, нито го
овластява да изпрати делото като преписка на съответния компетентен орган по
чл. 4 УБДХ, след като постанови оправдателна присъда по обвинението по чл. 325 НК. Същото се отнася и за наблюдаващия делото прокурор, който при осъществяване
на своите правомощия е приел, че са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, поради липса на извършено престъпление по чл. 325 НК.
Производството по установяване и санкциониране на
дребното хулиганство има коренни различия от общия наказателен процес по НПК.
Затова, без съответна законова основа, е недопустимо наказателното производство
за обвинение по чл. 325 НК автоматично да се трансформира в
административнонаказателно производство по УБДХ, още повече без съставен акт за
констатиране на проява на друбно хулиганство, в който би трябвало да съдържа
описание на извършеното деяние.
Компетентният орган по чл. 4 от УБДХ не упражнява
функциите си в условията на обвързана компетентност. Районният съдия
самостоятелно дава отговор на въпросите извършено ли е деянието, кой е неговият
автор, виновно ли е извършено, съставлява ли деянието дребно хулиганство по чл.
1, ал. 2 от УБДХ, без да е ограничен от преценката на наблюдаващия прокурор
прекратил наказателното производство. Следователно производството по УБДХ се
явява второ по ред, след влизането в сила на окончателен акт на прокурора за
прекратяване на наказателното производство по обвинението за престъплението по
чл. 325 НК, за същото деяние срещу същия деец, поради което провеждането му се
конфронтира с правилото на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В този смисъл е
ТР № 3 от 22.12.2015г. по тълк. д. №
3/2015г., ОСНК на ВКС, с което изрично е отменено тълкуването, дадено с ТР
№ 46 от 16.10.1979 година по н. дело № 36/1979 година на ОСНК на ВС.
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен
състав приема, че съдът счита, че "преписката"
е изпратена за решаване до Районен съд - Велико Търново не по установения по
УБДХ и ППУБДХ процесуален ред и в противоречие с чл. 1, § 1 от Протокол №
7 към ЕКПЧ. Ето защо разглеждането на същата е недопустимо, поради което и
като такова производството следва да бъде прекратено.
Предвид горното и на основание чл. 4, § 1 от Протокол
№ 7 към ЕКПЧ по реда на чл. 24, ал.
1, т. 6 НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ "преписка", изпратена
с Писмо, вх. № 6307 от 22.04.2020 година на ВТРС, подадено от РУ - Полски
Търмбеш при ОДМВР - Велико Търново, към което е приложено ДП № ЗМ - 150/2018
година на РУ - Полски Тръмбеш и Постановление на зам. районен прокурор Цанко
Ганчев от 07.04.2018 година, с което е било прекратено наказателно
производство, водено за извършено на 01.09.2018 година в град Полски Търмбеш
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за налагане административно наказание по
реда на УБДХ.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД-УБДХ № 612/2020
година по описа на ВТРС.
На основание чл. 7, ал. 1 УБДХ разпореждането не
подлежи на обжалване.
Районен
съдия: