РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 147 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от Д.Ц.П. срещу
п.на РБ, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на
образуваното и водено срещу него наказателно производство, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда по НОХД № 21522/2011 г. по описа на СРС, 1 състав,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.11.2013 г. (датата
на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът Д.Ц.П. твърди, че наказателното производство е започнало на 17.09.2001 г. с постановление за
образуване на дознание ЗМ № 2489/17.09.2001 г. по описа на 05 РУ „П” - СДВР за
взломна кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. На 26. 09.2001 г. е издадена заповед
за полицейското му задържане и е извършен личен обиск, за който е съставен
протокол. Сочи, че на 27.09.2001 г. е издадено постановление за привличането му
в качеството на уличен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1 НК и е разпитан като уличено лице. Твърди в исковата молба, че до
04.03.2002 г. спрямо него не са извършвани никакви процесуално - следствени
действия. На същата дата е издадено постановление на СРП за връщане на ДП за
допълнително разследване. Постановление за връщане за допълнително разследване
на СРП е издадено и на 24. 09. 2003 г. с констатацията, че указанията, дадени в
предходното постановление на СРП от 04.03.2002 г. не са изпълнени. На
11.12.2003 г. е издадена заповед за
задържането му peг. № 42400 от същата дата и е бил задържан, като отново е
извършен личен обиск.
Поддържа, че на 27.04.2006 г. СРП издава ново постановление
за връщане на делото за допълнително разследване, като на 25. 05. 2006 г. е
привлечен като обвиняем. На 17. 07. 2006 г. с постановление СРП спира
наказателното производство. На 17.08.2006 г. досъдебното производство е
възобновено с постановление на СРП от същата дата. На 16. 11.2007 г. СРП отново спира
с постановление досъдебното производство, което е възобновено на 14. 04. 2009
г. На 20. 08. 2009 г., в един и същ ден досъдебното производство отново е
спряно и възобновено от прокуратурата. В постановление от 11.03.2010 г. СРП
дава нови указания по разследването, поради процесуални нарушения, като на 31.
03. 2010 г. СРП отново в един и същ ден издава постановления за спиране и за
възобновяване на наказателното производство. На 22. 04. 2010 г. е привлечен
като обвиняем, предявено му е разследването и е
разпитан в качеството на обвиняем. Ищецът поддържа, че на 07.06. 2010 г. СРП връща досъдебното производство
за допълнително разследване и отстраняване на процесуални нарушения. На 18. 06.
2010 г. за пореден е привлечен в качеството на обвиняем и разпитан. На
19.07.2010 г. отново в един и същ ден са издадени постановления за спиране и
възобновяване на наказателното производство. На 17. 08. 2010 г. отново е
привлечен в качеството на обвиняем и разпитан.
Ищецът сочи, че поредното спиране и възобновяване на
производството в един и същ ден е извършено на 09.11.2010 г. На 15.02.2011 г. п.връща
досъдебното производство за допълнително разследване и отстраняване на
процесуални нарушения. На 20.06.2011
г. СРП внася обвинителен акт срещу ищеца, в СРС по ДП № ЗМ № 2489/2001г. по
описа на 05 РУ „П” - СДВР, пр. пр. № НСН № 512/2011 г. по описа на СРП, по
който е образувано НОХД № 11298/2011 г. на СРС, НО, 1 с-в. На 15.07.2011 г. с
Разпореждане СРС, НО, 1 с-в прекратява съдебното производство поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като обвинителният акт не
отговаря на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 и ал. 2 НПК.
На 11.11.2011 г., СРП повторно внася обвинителен акт в
СРС и е образувано НОХД № 21522/2011 г. по описа на СРС, НО, 1 с-в. На 28. 11. 2011 г. с разпореждане съдът
насрочва първото открито заседание по делото за 20. 02. 2012 г., след което се
провеждат още 10 о. с. з. (на 12. 02. 2012 г.,
26. 04. 2012 г.; 02. 07. 2012 г.; 22. 11. 2012 г.; 07. 02. 2013 г.; 25. 04.2013
г.; 13.06. 013 г.; 07.10.2013 г. и 31.10.2013 г.), когато съдебното следствие приключило и е даден ход
на съдебните прения.
На 31.10.2013 г. (след 12-годишно разследване и поддържане на обвинение
и след проведени 9 открити съдебни
заседания), прокурорът заявява,
че не го поддържа. На същата дата съдът произнася оправдателната присъда, която
влиза в сила на 15. 11. 2013 г., с която Д.П. е оправдан за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и престъпление по чл. 215, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното
наказателно преследване, е претърпял коренно промяна на характера и поведението
му. Станал по - затворен, емоционално лабилен, склонен към тревожни
преживявания, раздразнителен и избухлив. Чувствал се объркан, трудно се
съсредоточава, усещал се изолиран от обществото. Нямал желание за нищо, нямал
енергия, не виждал перспектива за живота си по - нататък, станал песимист,
измъчвали го е състояния на обида, потиснатост, напрегнатост. Често имал
главоболие, страдал от безсъние, нарушил се апетитът му, постоянно се чувствал
уморен. Отношенията с близките му се обтегнали заради неговата постоянна
тревога, предизвикана от незаконното обвинение, което ми причини силен стрес,
отрицателни емоции, душевни болки и страдания, превърна ме в аутсайдер. Макар и
невиновен, години наред изпитвал чувство за вина и срам пред близки, познати и
съседи. Страхувал се, че мога да попадна в затвора. Поради изключителната
продължителност на разследването много хора се отдръпнали и започнали да го
гледат с подозрение.
Ответникът П.на Р.Б.в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва претенцията по основание и размер, като сочи че се акцентира
върху продължителността на разследването, което сочи за иск по чл. 2б ЗОДОВ,
като не е изчерпана административната процедура. Счита исковата претенция за
прекомерно завишена. Сочи, че не са
ангажирани доказателства за влязъл в сила оправдателен съдебен акт, който да се
явява предпоставка за дирене на отговорност по ЗОДОВ от п.на Р.Б..
Поддържа, че отсъстват доказателства органи на п.на Р.Б.да
са извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на
наказателния процес, така че на лицето да са причинени горните душевни
състояния. Аналогично, не са посочени и не са представени доказателства,
подкрепящи твърденията на ищеца за сериозно засегнати чест и достойнство, както
и породено чувство на срам пред близки, познати и съседи. Напротив -
обремененото съдебно минало на Д.Ц.П. опровергава категорично неговите
изявления. В тази връзка представя справка за съдимост на лицето, от която е
видно, че същият е осъждан 13 пъти за тежки умишлени престъпления против
собствеността, включително извършени при условията на опасен рецидив, на
наказания „лишаване от свобода“, които е търпял ефективно.
Счита,
че ако се приеме, че през процесния период от време ищецът е търпял някакви
негативни неимуществени вреди в личен план, то същите са последица от неговото
противоправно и обществено неприемливо поведение, а не са се намират в причинна
връзка с наказателното производство - предмет на спора. По ДП № 2489/2001г. по
описа на Пето РУ СДВР в качеството на обвиняеми са били привлечени три лица,
като в различни периоди от неговата висящност всеки един от тях се е укривал от
разследващите органи, в нарушение на взетите им мерки за неотклонение. Видно от
представените от ищеца писмени доказателства /постановление за привличане на
обвиняем от 11.06.2010 г. и постановление на
СРП от 19.07.2010г. за спиране на наказателното производство е, че на същия е
било предявено обвинение по реда на чл.206 вр. чл.269 ал.2 от НПК /т.нар.
задочно обвинение/, поради ненамирането му на известните адреси. Относно
продължителността на съдебното производство като аргумент за формиране размера
на исканото обезщетение, следва да се отбележи, че същото е протекло пред първа
инстанция в рамките на 9 съдебни заседания (съгласно представените към исковата молба протоколи от
съдебни заседания по НОХД № 21522/2011г. по описа на CPC, НК, 1-ви състав) за времето от една
година и десет месеца, като по повече от половината от тях - 5 съдебни
заседания - не е бил даден ход по причини, дължащи се на процесуалното
поведение на подсъдимия Д.П. и упълномощения от него защитник. Наложило се е на
седмото поред съдебно заседание, проведено на 13.06.2013г., съдът да даде ход
при условията на чл.269 ал.З т.2 от НПК в отсъствието на ищеца. Описаните факти
безспорно доказват, че продължителността на съдебната фаза на наказателния
процес, воден срещу ищеца, е била обусловена и от неговите действия, които
следва да се отчетат като виновни такива по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ,
допринесли за твърдяното увреждане и закономерно водещи до намаляване на
обезщетението. Сочи, че спрямо ищеца е
била взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка”, като същевременно не
са били предприети други мерки на процесуална принуда.
Възразява срещу началния момент, от който е поискана законната лихва,
като прави възражение, че същата се е погасила с погасява с 3-годишна давност, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление за образуване на дознание от 17.09.2001 г. е образувано
срещу неизвестен извършител, досъдебно производство по преписка ЗМ 2489 от
същата дата, за взломна кражба.
На 26.09.2001 г. е издадена от служител на 5 РПУ при СДВР, заповед за
полицейски задържане за срок от 24 ч., на Д.Ц.П.. На същата дата е извършен и
обиск на ищеца, видно от представения протокол за полицейски обиск на лице.
С постановление от 27.09.2001 г. на дознател от 5 РПУ при СДВР, е привлечен
Д.Ц.П., като обвиняем, за престъпление извършено на 17.09.2001 г. в гр. София,
по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, НК.
С постановление от 24.09.2003 г. на прокурор при СРП, по пр. пр. №
41196/2001 г., по воденото полицейско
производство срещу Робертино Петров Иванов и Д.Ц.П., за престъпление по 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. ,1 НК, е върнато за допълнително
разследване.
На 11.12.2003 г., Д.Ц.П. отново е задържан за срок от 24 ч., със заповед за
полицейско задържане на лице.
През 2006 г., ищецът отново е привлечен като обвиняем за същото
престъпление, с постановление от 25.05.2006 г. на дознател при 5 РПУ, по
дознание 594/2001 г. На същата дата Д.Ц.П. е разпитан и му е предявено
разследването
С постановление от 17.07.2006 г. по
дознание № 2489/2001 г. по описа на 5 РПУ при СДВР, наказателното производство
е спряно, до намиране на обвиняемите Р.И.и Ц.В., като на 17.08.2006 г. е
възобновено. На 16.11.2007 г. досъдебното производство отново е спряно и
съответно възобновено на 14.04.2009 г.
След като многократно е спирано и възобновявано разследването, на
20.06.2011 г. СРП е внесла обвинителен акт срещу Д.Ц.П., Ц.Д.В.и Р.П.И., за
престъпление по195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, НК, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК. С разпореждане от 15.07.2011 г. по НОХД № 11298/2011 г. на
СРС, НО, 1 състав, съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на СРП, за отстраняване на процесуални
нарушения.
Повторно обвинителен акт е внесен на 11.11.2011 г., като е образувано НОХД № 21522/2011 г. по описа на СРС, НО, 1 състав. След
проведени общо девет открити съдебни
заседания, с присъда от 31.10.2013 г., постановена по НОХД № 21522/2011 г. по
описа на СРС, НО, 1 състав, Д.Ц.П. е оправдан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и
предл. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 НК и престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 16.11.2013
г.
Представена е справка за
съдимост от 06.03.2018 г., от която се установява, че Д.Ц.П. е осъждан за общо
10 престъпления, за периода 2000 – 2014 г. като многократно е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Враца и гр. София, което се
установява и от писмо от 15.03.2018 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
Свидетелят Д. С.Г.сочи, че познава
ищеца от около 20 г., като знае че срещу него се води дело от 2001 г., за
дребни кражби, което е продължило десет години. Влязъл е в затвора, полежал е
една година, след което е станало още по зле. Затворил се е в себе си и не е
комуникирал с никой. Не е ходил на съдебни заседания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, п.или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна.
Установено е по делото, че ищеца е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 195, 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда на първа
инстанция. Това обстоятелство
само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера
на ищцата, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото
свидетел.
При определяне на
обезщетението, съдът взе предвид вида и характера на обвинението (което е
„тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК) и продължителността на наказателното производство
(повече от десет години). Следва да се отчита и факта, че в същия период срещу
ищеца са водени няколко наказателни производство, по които са постановени
осъдителни присъди, като считано от 2002 г. е изтърпявал неколкократно
наказание „лишаване от свобода“ по други наказателни производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
справедливото обезщетяване на С.П.С.за незаконно повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление се равнява на сумата от 2 000 лв. Паричният
еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта,
изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 16.11.2013 г., като от този момент върху обезщетението се
дължи и законна лихва. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 2 000
лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Основателно е възражение то за изтекла за тригодишна
погасителна давност за вземането за законна лихва, като такава следва да се присъди, по аргумент
от чл. 111, б. „в“, считано от 05.01.2015 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д.Ц.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.В., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2
000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 1 и предл. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 31.10.2013
г., постановена по НОХД № 21522/2011 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2015 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано от
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: