РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500534 по описа за 2022 година
С Решение № 21 от 04.02.2022г., постановено по гр. дело №
706/2020г. по описа на Районен съд – Несебър е прието за установено
съществуването на вземане на ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София против Г. И. И. от гр. С. В., ул. ,,**“ № *, в размер на 36,
53 лева, представляваща стойността на дължимите и незаплатени мобилни
услуги, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
начислени в две фактури - № ***/05.04.2018г. и № ***/05.05.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 23.10.2019г. - датата на подаване на
заявлението по частно гр. д. № 9050/2019г. по описа на БРС до окончателното
изплащане на сумата, за която е била издадена Заповед № 3980/24.10.2019г.
по частно гр. дело № 9050/2019г. по описа на РС- Бургас.
С цитираното решение е отхвърлен предявeния от ,,Теленор
България“ ЕАД иск за присъждане на сумата от 141, 46 лева, представляваща
1
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответницата,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 23.10.2019г. (датата на
подаване на заявлението по частно гр. дело № 9050/2019г. по описа на БРС)
до окончателното изплащане на сумата, за която е била ицдадена Заповед №
3980/24.10.2019г. по частно гр. д. № 9050/2019г. по описа на РС-Бургас.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Теленор България“ ЕАД, чрез адв. Здравко Цанев - САК, с която решението
се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил иска за присъждане на сумата
от 141, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 23.10.2019г. Излагат се съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Твърди се, че
същият е постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че от
представените по делото доказателства не ставало ясно дали е налице
недвусмислена воля на оператора за прекратяване на договора. Посочва се, че
ищецът доказал, че е налице прекратяване на процесния договор преди
изтичане на срока, посочен в т. 11 - поради вина на потребителя. Пояснява се,
че въззиваемата изпаднала в забава, което довело до начисляване на
задължения за заплащане на неустойка във фактура № ***/05.07.2018г.
Навеждат се доводи във връзка с приложение на разпоредбата на чл. 87 от
ЗЗД. Заявява се, че длъжникът бил уведомен за наличието на неизпълнени
задължения към ,,Теленор България“ ЕАД с последна покана от 06.06.2018г.
Направен е анализ на представените по делото писмени доказателства. Излага
се становище досежно потестативното право на изправната страна да
прекрати/развали сключения договор. Подчертава се, че кредиторът положил
дължимата от него грижа, като уведомил длъжника за евентуалните
неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задължения.
Отбелязва се, че поканата била доставена на 14.06.2018г., като от този момент
започвал да тече предоставения десетдневен срок за доброволно изпълнение.
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от длъжника, договорът
бил прекратен на 12.09.2018г. В жалбата се посочва, че начинът на
удостоверяване връчването на документа се определя в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, а в настоящия случай
кредиторът използвал универсална пощенска услуга и е избрал един от
2
методите за доставяне съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗПУ - до пощенската кутия
на получателя, на посочен от него адрес. Развиват се съображения, че
изявлението на въззивното дружество – кредитор за прекратяване на договора
е достигнало да знанието на длъжника. Посочва се, че документите, които се
издават от пощенските оператори за удостоверяване на приемане, пренасяне и
доставяне на пощенски услуги, съставлявали по своя характер официални
свидетелстващи документи. Подчертава се, че приложеното Удостоверение за
доставка на предупредително писмо също представлявало официален
свидетелстващ документ, както и че същото не било оспорено от насрещната
страна по надлежния ред. В жалбата се навеждат доводи във връзка с
доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи. Твърди
се, че от представените по делото писмени доказателства, ищецът доказал
надлежно изпълнение на процедурата по чл. 87 от ЗЗД, поради което за
дружеството възниквало правото да получи предвидената в договора
неустойка.
С жалбата се претендира отмяна на решението в отхвърлителната
част и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъдат
уважени исковите претенции изцяло.
Претендира се присъждане на сторените съдебно - деловодни
разноски пред въззивната инстанция, както и тези в заповедното и
първоинстанционното производство по делото.
Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивното дружество не изпраща
представител. Депозира по делото писмено становище, в което изразява
становището си по основателността на претенцията.
Ответната страна по въззивната жалба – Г. И. И., чрез назначения
особен представител - адв. Чанка Попова - БАК, е депозирала по делото
писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.
Излага се становище, че първоинстанционният съд, анализирайки всички
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност е
достигнал до правилни правни изводи за неоснователност на предявния иск
за неустойка. Посочва се, че решението е законосъобразно и не страда от
посочените в жалбата пороци. Твърди се, че действително не ставало ясно от
3
приложеното по делото ,,прекратително писмо“ дали е налице недвусмислена
воля на оператора за прекратяване на договора, както че същото е достигнало
до знанието на ответната страна (въззиваема). Навеждат се доводи, че
претендираната неустойка се явявала неравноправна клауза на основание чл.
143, т. 5 и т. 7 от ЗЗП.
С отговора се претендира отхвърлянето на въззивната жалба като
неоснователна и потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, като е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Г. И. И.
не се явява и не се представлява.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от
„Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София (понастоящем с
наименование „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София) против Г. И.
И., с които се претендира да бъде прието за установено, че по отношение на
ответната страна съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в
размер на 177, 99 лева, от които
- сума в размер на 18, 64 лева, дължима по издадена Фактура от
05.04.2018г.,
- сума в размер от 17, 89 лева, дължима по издадена Фактура от
05.05.2018г. и
- сума в размер от 141, 46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
По делото не се спори, че е постановена Заповед за изпълнение на
4
парично задължение № 3980 от 24.10.2019г., постановена по частно гр. дело
№ 9050/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, от която е видно, че е
разпоредено длъжникът Г. И. И. да заплати на кредитора „Теленор България“
ЕАД обща сума в размер на 177, 99 лева, представляваща стойността на
дължимите и незаплатени мобилни услуги и неустойки, възникнали
вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на потребителя, поради изпадането му в забава.
С Разпореждане от 10.06.2020г., постановено по частно гр. дело №
9050/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са дадени указания на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има
възможност да предяви иск за установяване на своето вземане. Съобщение за
изготвеното разпореждане е получено от заявителя на дата – 18.06.2020г. и в
рамките на дадения едномесечен срок – на 13.07.2020г. е предявен иск от
страна на „Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел
България“ ЕАД) за установяване на вземанията против длъжника Г. И.,
поради което и на основание чл. 415, ал. 4 от ГПК предявения иск е допустим
и следва да бъде разгледан по същество.
В исковата молба се посочва, че между мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД) и
ответника – Г. И. И. е сключен Договор за мобилни услуги № *** от
22.03.2018г. и от този момент съгласно договора за мобилни услуги на
клиента е предоставен мобилен номер с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса и е предоставено мобилно устройство. В исковата молба се
посочва, че ответната страна не е изпълнила свои парични задължения и по
вина на потребителя е настъпило предсрочно прекратяване на договора между
„Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“
ЕАД) и ответната страна – Г. И., поради което и съгласно чл. 11 от сключения
договор за нея е възникнало правото да заплати и неустойка за настъпилото
предсрочно прекратяване на договора. В исковата молба се посочва, че след
настъпилото предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
операторът претендира от ответната страна и заплащане на сумата от 141, 46
лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси –
42, 48 лева и добавена сума в размер на 98, 98 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и
5
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой.
Ответната страна в първоинстанционното производство – Г. И.
чрез своя назначен особен процесуален представител депозира писмен
отговор, в който посочва, че оспорва предявените искове и сочи, че ответната
страна не е ползвала мобилните услуги на ищцовото дружество. Посочва, че
липсва предсрочно прекратяване на сключения договор, тъй като
уведомление за това не е връчено на ответната страна. Посочва, че клаузата в
процесния Договор за мобилни услуги от 22.03.2018г. позволяваща на
ищцовото дружество начисляването на неустойка в предвидените размери е
нищожна, тъй като тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и
т. 7 от Закона за защита на потребителите.
Както бе посочено по-горе с постановеното първоинстанционно
решение, Районен съд – Несебър е приел за установено, че ответната страна –
Г. И. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 36, 53 лева,
представляваща стойността на дължимите и незаплатени мобилни услуги и е
отхвърлил претенцията за сума в размер на 141, 46 лева, представляваща
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответната страна.
Предмет на настоящото производство е първоинстанционното
решение единствено в отхвърлителната му част, тоест – претенцията на
ищцовото дружество за заплащане единствено на сума в размер от 141, 46
лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на ответната страна.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е
приел, че сключеният между страните договор не е прекратен, поради което и
клаузата за неустойка не е породила своето действие – съответно и И. не
дължи заплащане на претендираната сума.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение в съответствие с посоченото в жалбата и следва да се произнесе по
защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
6
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото не се спори, а и от представения по делото Договор за
мобилни услуги от 22.03.2018г. се установява, че между страните – Г. И. И. в
качеството й на потребител и „Теленор България“ ЕАД – в качеството му на
оператор на мобилни услуги (понастоящем с наименование „Йеттел
България“ ЕАД) е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което операторът се е задължил да предоставя телекомуникационни
услуги на потребителя срещу задължение от негова страна да заплати
стойността на тези предоставени услуги. Изрично страните в договора са
предвидили в случай на прекратяване на договора поради изтичане на срока
му по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора, потребителят да заплати неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а в случай на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД следва да се
докаже от ищеца, че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка
при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на
срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.
Постигнатата уговорка между страните не изключва приложението на
императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален.
По делото е представено писмено уведомление (наименовано като
„последна покана за доброволно плащане“, отправено от въззивното
дружество до въззиваемата Г. И., с което същата се уведомява, че дължи обща
7
стойност на своите задължения в размер на 36, 53 лева и в случай, че не плати
посочената сума договорът ще бъде прекратен, а към дължимата сума ще
бъдат добавени неустойки и оставащи лизингови вноски. Към така
отправената покана е представено и Удостоверение от „Тип-топ куриер“ АД,
в което е отразено, че писмото с номер EAN ********** и с клиент Г. И. е
доставено на 14.06.2018г., но по делото няма данни това писмо действително
да е получено от страна на Г. И. – по делото липсва изявление от нейна
страна, че това писмо е получено или удостоверяване на това обстоятелство с
подпис на лицето, на което се връчва това писмо. По делото липсва и каквото
и да е отбелязване дали лицето е търсено лично, за да й бъде връчено това
писмо, а самото посочването, че писмото е доставено до пощенската кутия на
лицето от страна на дружеството, на което е възложено връчване на този
документ не означава автоматично, че изявлението е достигнало до Г. И. и не
може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че изпратеното
писмо е достигнало до своя получател.
Безспорно е, че развалянето има действие, само след получаване
от длъжника на едностранното изявление на кредитора, че разваля
облигационната връзка поради виновно неизпълнение на задълженията по
нея. Действително - съобразно практиката на ВКС на РБ, при наличие на
останалите предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – в този
смисъл и Решение № 178/12.11.2010г., постановено по т. д. № 60/2010г. по
описа на ВКС на РБ, ІІ т.о. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
разваля договора, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
415, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение има за последица настъпване на ефекта от
развалянето на договора. Това уведомяване обаче не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако
относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
8
изпълнение, то вземането не е изискуемо.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото не се
установява по безспорен начин обстоятелството, че въззивното дружество е
развалило договора и този факт се е осъществил преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
съдът намира, че претенциите за неустойка са неоснователни и поради това
следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272
от ГПК настоящата инстанция препраща към изложените мотиви от страна на
съда.
В конкретния случай не се поставя въпрос за направените във
въззивното производство разноски, предвид обстоятелството, че ответната
страна по въззивната жалба – Г. И. се представлява от назначения особен
представител – адвокат Попова и съдът е постановил да се изплати
възнаграждението на особения представител от внесеното възнаграждение от
въззивната страна.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на
предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 04.02.2022г., постановено по
гр. дело № 706/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10