Р Е Ш Е Н И Е № 100
29.06.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Симона Навущанова
С участието на секретаря:Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№456/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 21.05.2019г. по гр.д.№1121/2018г. Дупнишкият районен съд е осъдил Е.Д.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, жк”***”бл.*** със съдебен адрес *** сумата от 10 000 лева главница по договор за заем от 30.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.04.2018г. до окончателното издължаване и 3120 лева деловодни разноски.
С определение от 10.07.2019г. районният съд в производство по чл.250 ГПК е отхвърлил молбата на „***” ЕООД за присъждане на 2498 лева законна лихва за периода 01.05.2014г. до 23.04.2018г.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от Е.Д.Й. с която е заявено искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен с присъждане на разноски.Жалбоподателят изразява несъгласие с констатацията на районния съд, че искът не бил оспорен.Заявява, че искът е оспорен изрично с оглед изявленията му в отговор подаден на 26.04.2018г.Сочи,че в първото с.з. е отрекъл получаването на сума по платежно нареждане от 30.04.2013г., като липсват изявления за признаването му в отговора на исковата молба или в допълнителна молба.Счита, че доколкото уточнението е направено преди първото с.з. ищецът е могъл да ангажира доказателства, както и, че с изключение на признанието на иска всички останали твърдения биха могли да бъдат оттеглени.Излага съображения за доказателственото значение на преводно нареждане, на което ищецът се позовава за получаване на сумата посочена в същото от жалбоподателя, като позовавайки се на нормата на чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.12, ал.4 от Наредба №3 на БНБ от 2009г. обосновава извода за характера му на частен документ, върху който липсва удостоверяване от банков служител и недоказващ получаване на сумата от него.Счита, че за да се приеме за доказателство, то върху документа е следвало да има удостоверяване, че сметката на получателя е заверена със съответната сума, от служител на изпълняващата банка.Твърди, че не бил доказан договор за заем между страните, като извод за наличието му не може да се направи от платежно нареждане от 30.04.2013г., който е частен документ носещ единствено подписа на ищеца.Липсва съгласие за сключване на договор от него, а свидетелските показания са недопустими съгласно чл.164, ал.1 т.3 ГПК, по допускането на каквито е възразил.В тази връзка сочи съдебна практика – определение №1189 от 30.09.2019г. на ВКС по гр.д.№1268/2009г. и решение №283 от 01.11.2016г. по гр.д.№2117/2016г. на ВКС, ІV г.о.Оспорва приложимостта на сочена от ищеца съдебна практика.Изразява становище и за заинтересованост на показанията на единствения свидетел твърдящ договор за заем между страните.Изразява неразбиране относно съображението на съда, че не е възможно ищецът да осчетоводи адвокатски хонорар в този размер, ако е бил платен, както твърди ответника.Поддържа, че ищецът му е длъжник по договор за правна защита и съдействие №22350 от 26.04.2013г., доказан с графологична експертиза и разпитаните свидетели, като настоява, че дори и да се приеме, че е получил сумата от 10 000 лева то това не е без основание, поддържа и възражение за прихващане на исковата сума със сумата от 10 000 лева, дължима от ищеца на основание посочения договор за правна помощ и съдействие.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство-„***” ЕООД чрез адвокат Х..В срока за отговор е подаден писмен отговор чрез адв.Х., в който е отправено искане до съда за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски.В отговора е изразено становище, че изложените в жалбата възражения не са аргументирани, а представляват едностранчиви и несъстоятелни доводи.Оплакванията касаели съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, но въпреки това не са направени доказателствени искания.Счита, че по делото е доказано възникването на договор за заем между страните, както и неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума в уговорения срок, което обуславя уважаване на предявения иск, събраните доказателства са обсъдени от съда, който е посочил, както причините поради които приема, че има договор за заем между страните, така и причините поради които приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на сключен договор за правна помощ между страните.Излага съображения за това, че договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква писмен документ.В случая е налице реално предаване на сумата от 10 000 лева от страна на заемодателя, установяващо се в представеното платежно нареждане,в което е посочено и основанието на което е преведена сумата – отпуснат заем.Счита, че това е достатъчно основание за да се приеме, че е налице договорно правоотношение, което се урежда по правилата на заема ( чл.240 и сл.ЗЗД), сочи и съдебна практика – решение №374 от 04.11.2014г. на ВКС по гр.д.№2572/2014г., ІV г.о., ГК според която свидетелски показания за договори на стойност по- голяма от 5000 лева са допустими, когато спорът не е за наличието на договорно отношение а за смисъла на постигнатите договорености.Цялата фактическа обстановка относно процесния договор за заем, преговорите и комуникацията на страните и забавата на заемателя счита за установена с показанията на свид.Ч..Ангажираните свидетелски показания са били насочени към установяване на действителната воля между страните и други релевантни факти около самия договор за заем, а не същестувването му, което било установено с други способи.Сочи обстоятелства основаващи се на записвания по счетоводните книги на ищеца.Поддържа, че заемодателят е в невъзможност да представи потвърждение за получаване на сумата по банковата сметка на заемателя, както и, че ответникът не е възразявал за получаване на сумата, а платежното нареждане не е било оспорено с отговора на исковата молба.Не било доказано връщане на заетата сума.Оспорва наличието на договор за правна помощ и съдействие между страните, като твърди, че по делото не било установено по категоричен начин, че договора за правна помощ и съдействие на който ответникът се позовава е подписан от сочения в същия представител на дружеството, с оглед заключението на вещото лице, като твърди и нарушения при изготвяне на експертизата, доколкото не е взет образец от подписа лично от В., и не са изложени доводи защо се приеме, че подписът е положен от нея, договорът не бил изследван за настоящото производство.Останалите доказателства по делото също опровергават сключването на такъв договор – заплатената сума е осчетоводена от ищеца ,като даден заем а не заплатен хонорар, въззивникът не е декларирал хонорар от 10 000 лева в своята данъчна декларация.Оспорва показанията на свид.Е. И.за съществуване на договор, като противоречиви и несъдържащи обективни твърдения.Позовава се на обстоятелството, че свидетелката описва твърде подробно фактическа обстановка около сключването на договора при положение, че е изминал значителен период от време от този момент, твърдението и, че е присъствала на среща между адвокат и клиент е в несъответствие с обичайната практика, външни лица да присъстват и да слушат и наблюдават какво се случва, свидетелката сочи, че договорът е бил подписан във формат А4, а в действителност се касае са договор в определен образец.Поддържа, че житейската логика и практиката в подобни на настоящия случаи, дискредитират твърдението, че за подаване на едно наддавателно предложение е получен хонорар в размер на 10 000 лева.Оспорени са и показанията на свид.С., установяващ, че е видял договора за правна помощ между страните, като нелогични.Сочи, че договорът няма връзка с изпълнителното дело,наддавачът не може да събира адвокатско възнаграждение по делото, не е приложен и прошнурован към изпълнителното дело такъв договор, и не е ясно защо свидетелят С. помни този документ.Поради недоказаност на вземане произтичащо от договор за правна помощ и съдействие намира правилно решението на съда за неуважаване на възражението за прихващане.В отговора е отправено искане за отвод на всички съдии от състава на Кюстенидлския окръжен съд, обоснован с факта, че въззивникът е действащ адвокат от КАК, което би могло да обоснове извод за нарушаване на принципа на обективност при разглеждане на делото.
„***” е подал в срок частна жалба срещу определението на Дупнишкия районен съд с което е отхвърлено искането му за допълване на решението и осъждане на ответника да заплати законна лихва върху незаплатената сума за периода от 06.11.2015г. до 23.04.2018г. в размер на 2498.04 лева.Прави искане за отмяна на решението и уважаване на молбата, а при условията на евентуалност за отмяна на определението и връщане на делото на ДнРС за постановяване на допълнително решение по чл.250 ГПК.В частната жалба е посочено, че доколкото молбата за заплащане на мораторни лихви е за периода от 06.11.2015г., то в атакувания акт неточно бил посочен първоначалния момент.Сочи се, че в първото с.з. ищецът е отправил искане за допускане изменение на предявения иск, чрез присъждане на мораторни лихви за посочения период, като претенцията на ищеца била съобразена с факта, че за предходен период респ. от настъпване на падежа, вземането е погасено по давност.Съдът бил допуснал исканото изменение указал на ищеца да внесе допълнителна държавна такса във връзка със същото.Поради непрецизност на изготвения протокол, била поискана поправка на протокола, като на 12.11.2018г. била изпратена молба за поправка на протокола, с приложени платежни нареждания за внесена държавна такса за иска за законна лихва, поради възникнал проблем с куриерска служба, молбата била върната без отразен входящ номер, след което била депозирана молба с вх.№14555/15.11.2018г. по която съдът не се е произнесъл, към която било приложено платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 100 лева.
Препис от частната жалба е връчен на ответника на 20.08.2019г.Писмен отговор не е подаден в едноседмичен срок считано от 20.08.2019г.По делото е входирана молба с вх.№6301/13.09.2019г. подадена от Е.Й. съдържаща становище за неоснователност на частната жалба, поради липса на надлежно предявен иск.
Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства чрез съдебно – счетоводна и съдебно – графологическа експертизоа.
От събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка.
„***” ЕООД ЕИК *** е подало искова молба срещу Е.Д.Й., в която твърдейки, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на Е.Й. сумата от 10 000 лева, по банков път, която последният не е върнал е отправил искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да върне посочената сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.При условията на евентуалност в исковата молба се поддържа искане за осъждането на Й. да възстанови на ищеца посочената сума, като предоставена без правно основание.В исковата молба е посочена съдебна практика във връзка с допустимостта на свидетелски показания за установяване смисъла на постигнатите уговорки за договори на стойност над 5000 лева.
В първото с.з. от страна на ищеца е уточнено, че уговорката между страните е била сумата да бъде върната в срок от 1 година.Отправено е искане за изменение на иска, чрез присъждане на обезщетение за забава – законна лихва за периода от 06.11.2015г. до 22.04.2018г.Представено е извлечение от онлайн калкулатор, за изчислена лихва в размер на 2 498.04 лева върху главница 10 000 лева, за периода 06.11.2015г. – 22.04.2018г.Съдът е допуснал изменение на иска, задължавайки ищеца да довнесе държавна такса.
По така заявените претенции – в писмен отговор и в първото с.з. ответникът е изразил становище за неоснователност.Оспорено е твърдението, че между страните е сключен договор за заем за сумата 10 000 лева, като е заявено, че не е сключван такъв договор, оспорено е твърдението за поканването му да върне сумата, като заявява, че нито веднъж не е получил на адреса си покана за връщане на сумата.Противопоставил е твърдението, че на 26.04.2013г. – петък в гр.Кюстендил ищцовото дружество сключило с него договор за правна помощ и съдействие, по силата на който се споразумели да осъществят правно съдействие за закупуване на недвижим имот от публична продан по изп.д.№20117450400004/2011г. от ЧСИ Н. С. от името на купувача „***”.Съгласно договора адвокатския хонорар е 10 000 лева, платим до 30.04.2013г., като към този момент „***” не е било регистрирано в ТР.В изпълнение на договора ищцовото дружество било превело по сметка на ЧСИ сумата 35 585.10 лева, представляваща 10% депозит за участие в ПП по изпълнителното дело и 10 000 лева, по банковата му сметка.След като видял, че в платежното нареждане е посочено, като основание за плащане „отпуснат заем” се свързал с г-жа В., която му обяснила, че това основание е вписаноу, тъй като сумата ще бъде осчетоводена ,като предоставен заем на „***” ООД, също като внесения депозит за закупуване на недвижим имот.На 07.05.2013г. заедно с лицето И. Ч. изготвили заявление по образец до ЧСИ С. – наддавателно предложение за участие в ПП, като ръкописния текст е изготвен от ответника, заявлението било поставено в запечатан плик, който бил надписан и внесен в деловодството на КРС.С постановлението за възлагане имотът бил възложен на „***” ООД.Едновременно прави възражение за прихващане със сумата 10 000 лева, дължим адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 26.04.2013г.Към отговора на исковата молба са приложени плик с удостоверяване от ЧСИ с вх.№33/07.05.2013г. с ръкописен текст относно адресанта и съдържанието на плика, наддавателно предложение от „***” ООД чрез управителя И. Ч. , обявление по ИД и постановление за възлагане,преводно нареждане за депозит за участие в търга в полза на „***” от 30.04.2013г., сигнал от адв.Й. ***.
В писмена молба с вх.№11938/26.09.2018г. ответникът признава, че е получил сумата 10 000 лева, но заявява, че тази сума не му е предоставена в заем нито е получена без правно основание.Обръща внимание на факта, че преводното нареждане не е договор а едностранен писмен документ.
По делото е представено преводно нареждане в което е отразено нареждане за плащане от „*** „ЕООД в полза на Е.Д.Й. на сумата 10 000 лева, с дата на изпълнение 30.04.2013г. и с посочено основание за превода – отпуснат заем.
От заключението на в.л. Ш. изпълнило назначена в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че сумата е преведена по банкова сметка *** Е.Й., осчетоводена е по счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, в главната книга на 30.04.2013г. по счетоводна сметка №498( други дебитори), отразено е в справка „аналитични салда” по партида 7.0007 по сметка №468, сумата не е включена от ответника в Годишната данъчна декларация за 2013г. по ЗДДС, поради това, че ответникът не е регистриран по ЗДДС и не попълва този вид декларации.В годишната си данъчна декларация за 2013г. ответникът е декларирал Общ брутен доход в размер на 12 100 лева и облагаем доход в размер на 8 349.00 лева, с източник упражняване на адвокатска професия, не е подавал декларация за временно преустановяване на дейност, ответникът се е осигурявал на минимален осигурителен доход 420.00 лева.
От заключение с вх.№954/10.02.2020г. на в.л. М.В. се установява, че по сметка от категорията „Средства на клиенти на титуляра” принадлежаща на Е.Й. на 30.04.2013г. е постъпила сума в размер на 10 000 лева, от „***”, сумата е банков превод от сметка в „Уникредит Булбанк” с основание на превода – отпуснат заем.В други сметки на Й. в качеството на физическо лице няма данни за такова движение.Вещото лице е посочило, че информацията в платежното нареждане от 30.04.2013г. и отразените в дневното извлечение от адвокатската сметка на Й. от същата дата съвпадат, в това число и в двата документа е отразено основание за превод/ получаване на сумата 10 000 лева –„отпуснат заем”/.
На л.29 от първоинстанционното дело е приложен договор за правна помощ и съдействие, от кочан, на гърба на който липсва пълномощно, със серия Б №022350.В същия са посочени страни „Евробизнес инвестмънт” ЕООД, гр.София, ж.к.”***”бл.*** ЕИК ***представлявано от управител М.П.В. – Д.като клиент и адвокат Е.Д.Й. с посочено ЕГН, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д.№20117450400004/2011г. на ЧСИ С. в полза на „///” ООД при договорено възнаграждение 10 000 лева, платимо в срок до 30.04.2013г.Договорът е с посочена дата 26.04.2013г., подписан е от клиент и адвокат и е оспорен от ищеца с твърдението, че подписът за клиент не принадлежи на управителя на ищцовото дружество.
Във връзка с оспорване истиността на договора за правна помощ по делото са приети заключение с вх.№4457/26.03.2019г. на в.л. А.А., заключение с вх.№8855/23.12.2019г. и 777/03.02.2020г. на в.л. В.Д. и заключение с вх.№2564/13.05.2020г. на в.л. В.К., Д.В. и Л.Р..В първите две заключения е обоснован извода, че оспорения подпис вероятно е на В. а в последното, че подписът не е положен от М. В..При изслушването на трите вещи лица в с.з. е заявено, че извод за вероятност е възможен само тогава когато авторът на подписа е починал, в безизвестност или при оскъден графичен материал, като е недопустим такъв при изобилие на сравнителен материал.
Установено е по делото, че по подадена жалба от В. до РП е извършена проверка, като с Постановление от 09.02.2018г.е отказано образуването на наказателно производство срещу Й..В хода на проверката същият е дал обяснение за получаването на сумата – такова каквото се поддържа и в настоящото производство.Налице са данни за водено досъдебно производство №1093/2018г. по описа на РУ – Кюстендил за престъпление по чл.316 НК касаещо и процесния договор за правна помощ и съдействие.
В първоинстанционното производство са разпитани трима свидетели.Свидетелят И.Ч. – партньор на „***”, който установява, че Й. бил потърсил заем от него, той нямал средства, затова гарантирал за Й. пред партньора си, свързал ги, знае че сумата е преведена и срокът за връщането и бил една година, в разговорите ответникът заявил, че може би ще върне сумата и по – рано, но останала уговорка за 1 година,партньорите след изтичането на този срок го уведомили, че сумата не е върната, провел разговор с Й., който му казал, че има малки затруднения, но ще се оправят нещата.Свидетелят потвърждава, че бил ангажирал Й., като управител на „***” във връзка с публична продан на имот пред съдебен изпълнител, за да изготви документи.Документът бил изготвен, внесен и бил заплатен хонорар за това нещо, неколкостотин лева, не не и 10 000 лева, но не знае дали заплатения от него хонорар във връзка с ангажимента му по публичната продан е внесен.
Свидетелят Н.
С. установява, че във връзка с публична продан на имот през 2013г., бил внесен
задатък от ишцовото дружество в полза на участника „Пим инвест
Свидетелката Е.И. установява, че във връзка със завеждане на дело за неплатени заплати от кооперация „Наркоп” била посетила адв.Й. в кантората му на 26.04.2013г., било и казано да изчака, тъй като има запорирани сметки на Кооперацията и предстои продажба на офис, който е в сграда на кооперацията и може би сумите ще и бъдат изплатени.В офиса били В. и И. Ч.и, като Й. и казал, че това са купувачите.Бил подписан договор от В., след като бил прочетен, тя взела един екземпляр от договора, друг взел Ч. и казали, че бързат за огледа.Договора бил лист във формат А4.
Предвид изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД - всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.Според чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение – чл.79, ал.1 ЗЗД.
Уважаването на главния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и следващото се от цитираните правни норми е предпоставено от доказване наличието на валиден договор за заем между страните – съгласие за предаване/ получаване в собственост на пари срещу задължение за връщането им в твърдения срок от 1 година от датата на получаването и реално предаване на средствата преминаването им от имуществото на заемодателя в имуществото на заемателя.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
В случая с оглед данните от представеното платежно нареждане и заключенията по назначените съдебно – счетоводни експертиза изпълнена от в.л. В. съдът приема за доказано по делото, че лицето Е.Й. е получило от ищцовото дружество сумата 10 000 лева.Всъщност в отговора на исковата молба се съдържа признание на този факт, а изложените доводи за недоказаност на получаването на сумата са неоснователни.
В Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, е прието, че в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност, какъвто е настоящия случай. Прието е, че при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
Като има предвид даденото в цитираното решение разрешение и с оглед показанията на свид.Ч., който като дългогодишен клиент на ответника бил свързал същия с ищеца с оглед предоставяне в заем на сумата 10 000 лева, който присъствал на разговори при които ответникът заявил, че може би ще върне сумата и по – рано, но останала уговорка за 1 година,съдът приема за доказано, че предаването на сумата е станало именно в изпълнение на договор за заем, с 1 годишен срок за връщането и.Съдът има предвид и факта, че от заключението на в.л. К., В. и П.,което съдът кредитира, като обосновано и категорично, се установи, че договорът за правна помощ и защита, сочен от ответника, като основание за получаване на сумата не е подписан от управителя на ищцовото дружество, при което тезата му за получаване на сумата, като възнаграждение по такъв договор остава недоказана.
Сведения за противното не могат да се извлекат и от показанията на свид.С., както и от показанията на свид.И..Факта, че на свидетеля С. е бил показан договор за правна помощ за сумата от 10000 лева, предвид неистинността на документа не установява наличие на договор за правна помощ за посочената сума, което е и нелогично доколкото участник в търга е дружество различно от ищцовото.Още повече възнаграждение за изготвяне на книжа надхвърлящо многократно предвидените такива в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения също поставя под съмнение валидността на изразеното в документа съгласие за това, преценен дори и с оглед предвиденото в чл.6 т.14 от Наредбата във връзка с пар.1 от същата.От показанията на свидетелката Иванова не се установяват факти от които да се направи извод за отсъствие на договор за заем между страните.
Не се установяват факти опровергаващи показанията на свид.Ч..Доколкото същия установява, че е възложил на жалбоподателя изготвянето на книжа за участие в публична продан при възнаграждение в размер на няколко стотин лева, то в тежест на жалбоподателя е да установи договор за извършване на същата услуга между тях срещу възнаграждение в размер на 10 000 лева, платено от ищцовото дружество, доказателства за което по делото не са представени.Необосновано е позоваването му на решение №283 от 01.11.2016г. по гр.д.№2117/2016г. тъй като даденото в същото разрешение не се различава от даденото в горецитираното решение на ВКС такова.
Предвид изложеното при липса на доказателства за връщане на сумата, съдът намира предявения главен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД за основателен.На основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Обжалваното решение с което искът е уважен е правилно, а изложените доводи предвид изложените съображения неоснователни.Със назначената във въззивното производство съдебно –счетоводна експертиза се установи постъпването на сумата по сметка на ответника, което ведно с показанията на свид.Ч. мотивира съда да приема наличието на договор за заем, по който жалбоподателят не е изпълнил задължението си да върне заетата сума след изтичане на 1 година от получаването и.
С оглед уважаването на главния иск съдът не разглежда евентуалния.
Тъй като в исковата молба не е било заявено искане за заплащане на обезщетение за забава – мораторни лихви в размер на 2498 лева, за периода от 01.05.2014г. до 23.04.2018г. върху търсената главница от 10 000 лева, то следва, че такъв иск не е предявен и съдът не дължи произнасяне по такъв иск.Не е допустимо предявяването му чрез изменение на иска, доколкото не се касае до прибавяне на изтекли лихви, след предявяване на иска по смисъла на чл.214, ал.2 ГПК.Ето защо съдът намира, че определението от 10.07.2019г. обективиращо произнасяне по претенция за посочената сума като постановено по ненадлежно предявен иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.При това положение съдът не дължи произнасяне по правилността му.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се следват.Същият следва да бъде осъден за заплати на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 3590 лева – в това число заплатени възнаграждения за вещи лица( 1875 +45 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС( ½ от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, при липса на разграничение по чл.4, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения каква част от тази сума касае всеки един от двата иска).Не се дължат пътни разноски тъй като не се установява да са извършени във връзка с делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 21.05.2019г. решение №344 на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1121/2018г. по описа на същия съд.
ОБЕЗСИЛВА постановеното на 10.07.2019г. от Дупнишкия районен съд по гр.д.№1121/2018г. определение №999, с което е отхвърлена, молбата на „***” ЕООД за присъждане на 2498 лева, законна лихва за периода от 01.05.2014г. до 23.04.2018г., като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявен от „***” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”***”, к-с „***”, бл.***- партер представлявано от М. П. В. срещу Е.Д.Й., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2498.00 лева, претендирана, като обезщетение за забава върху дължима невърната главница в размер на 10 000 лева, по договор за заем, за периода от 06.11.2015г. до 22.04.2018г.
ОСЪЖДА Е.Д.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”***”, к-с „***”, бл.***- партер представлявано от М.П.В. разноски за въззивното производство в размер на 2520.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател
Членове: