№ 1444
гр. Варна, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. ИЛ. срещу Решение № 260025 от
10.03.2021г. по гр.д. № 174/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с което на основание чл.
45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Аякс 2002“ ООД, ЕИК
********* искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2874.96 лева,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната
полза, равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за
положен труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на
служители на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни
документи, както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от
17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за
150 лв.; от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без
дата за м. 06.2013г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства
за плащане по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от него
искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща
обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на вземането по гр.д. №
758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
1
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие с доказателствата по делото. Изложени са доводи, че исковете са основани на
твърдения, че съставените и представени по гр.д. № 758/2014г. документи с невярно
съдържание, с преправяния и зачерквания са израз на злоупотреба с права, без която
исковата сума, претендирана като обезщетение при командировка би била присъдена в
полза на ищеца като дължима поради недоказано плащане. По делото не е установено
описаните документи да са истински, без добавки, зачерквания и поправки. Разпределената
в тази връзка доказателствена тежест в доклада на делото от ДРС не е коректна. Независимо
от това по делото с експертно заключение е установено, че описаните РКО са с невярно
съдържание, съдържат поправки, зачерквания и дописвания. Като първични счетоводни
документи, поправки и добавки в тях не са разрешени съгласно чл. 10 ЗСч, а погрешно
съставените се анулират и се съставят нови. Не е допустимо също да се извършват корекции
в първични счетоводни документи съгласно ДОПК. Установено е на следващо място с
Постановление на ВАпП, че подписите положени в РКО от 17.01.2013г. и от 19.03.2013г. не
са изпълнени от ищеца, поради което производството по ДП № 1516/2016г. по описа на ОД
на МВР – Вълчи дол е спряно. Независимо, че обективират факти неотговарящи на
действителността, тези документи са представени умишлено от ответника като
доказателство за плащане на командировъчни средства на ищеца – работник. Ако същите не
бяха представени, исковата му претенция предявена по реда на чл. 215 от КТ за исковата
сума би била уважена. С отхвърляне на този иск за ищеца са настъпили вреди в размер на
неполучените средства. Ето защо са установени елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност, поради което предявените искове са доказани по основание.
Отправил искане в тази връзка за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
в обратен смисъл.
В отговор на жалбата, „Аякс-2002“ ООД оспорва доводите в нея. Излага други,
съобразно които ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, в т.ч. кое физическо лице виновно е извършил увреждащото го действие и каква
е връзката му с ответното дружество; не е установен факта на възлагане на работата от
ответното дружество, нито конкретните увреждащи действия. Наред с това, доколкото
страните са били обвързани от трудов договор, за ищеца е налице правна възможност да
търси обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, а не и по реда на
непозволеното увреждане. Предявените в тази връзка искове от ищеца по гр.д. № 758/2014г.
са отхвърлени с влязло в сила решение, поради което искът като неоснователен следва да се
отхвърли. Позовава се на съдебна практика отричаща възможността на гражданския съд да
установява престъпни обстоятелства в рамките на гражданския спор, освен в случаите
изчерпателно посочени в чл. 124, ал. 5 от ГПК. Отправя искане в тази връзка да се постанови
решение, с което обжалваното решение като правилно да се потвърди.
С Определение от 18.06.2021г. съдът е обявил на страните, че правната квалификация
на предявените от Д. К. ИЛ. срещу „Аякс 2002“ ООД искове е чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал.
2
1 от ЗЗД.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от Д. К. ИЛ. срещу
„Аякс 2002“ ООД, ЕИК ********* осъдителни искове за обезщетение от непозволено
увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2874.96 лева,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната
полза, равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за
положен труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на
служители на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни
документи, както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от
17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за
150 лв.; от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без
дата за м. 06.2013г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства
за плащане по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от него
искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща
обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на вземането по гр.д. №
758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016г.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: между
страните е водено гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС по предявени от ищеца срещу
ответника искове с правно основание чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3320 лв., представляваща неплатени командировъчни пари за извършена
работа в друго населено място. В първото съдебно заседание, проведено по това дело
ответникът представил множество писмени доказателства – разходни касови ордери,
установяващи извършено плащане на претендираните суми. Оспорване от ищеца е
предприето на РКО от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв., а останалите останали
неоспорени поради големия обем и необходимостта от технологично време за запознаване.
С извод за доказано плащане на претендираните суми, с влязло в сила решение предявените
искове били отхвърлени. Представянето от ответника – работодател на писмени
доказателства – РКО е израз на злоупотреба с права, доколкото същите са подправени,
дописани с добавка на дума и/или буква, на цифра и по същество са счетоводни документи с
невярно съдържание. Същите представляват документи за платена работна заплата /РЗ/, като
чрез прибавена буква К и дописани впоследствие дати, както и плащане на друго основание
3
са представени като доказателства за платени командировъчни средства за претендирания от
ищеца период при недобросъвестно упражняване на процесуални права и изнасяне на
неистина пред съда. Конкретно:
в РКО от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв. е извършена поправка като думата
„заплата“ е поправена на „заплатено“ и след това е дописано с думи „доплащане
командировки плюс такси 6, 21 лв.“;
в РКО от 17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв. към основанието за плащане Работна
заплата към 11.2012г. е добавена буква К към буквите РЗ, като е получено КРЗ;
в РКО от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв. към основанието аванс РЗ е добавена
буквата К и е представен от ответника като аванс командировъчни пари;
в РКО от 13.09.2011г. за 150 лв. липсва издател, като са дописани датите от 08.09. до
14.09. и от 19.09. до 21.09.;
в РКО от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв. основанието за плащане е платено гориво със
собствени на ищеца средства, представен от ответника като плащане на
командировъчни, като е дописан впоследствие периода 17.07.-22.07.;
в РКО без дата за сумата от 100 лв. за м. 04.2013г. пред основанието РЗ е добавена
буквата К и е представен като плащане на командировъчни средства и
в РКО без дата за сумата от 100 лв. за м. 06.2013г. към основанието за плащане „аванс
РЗ“ преди РЗ е добавена буквата К.
В отговор на исковата молба, „Аякс-2002“ ООД оспорил допустимостта на исковете с
доводи, че с предявяване на исковете на основание непозволено увреждане ищецът се
опитва да поправи процесуалната си небрежност, проявена в хода на воденото между
страните гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, както и като предявени в противоречие с ТР №
5 от 14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС. По същество оспорил исковете по
основание и по размер и отправил искане за постановяване на решение, с което исковете да
се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Описаните в исковата молба обстоятелства относно съществувалото между страните
трудово правно отношение, прекратяването му и воденото между тях гр.д. № 758/2014г. по
описа на ДРС не са спорни между страните.
С решение постановено по цитираното гр.д. са отхвърлени предявените от ищеца
срещу ответника искове с правно основание чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата над 125.84 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 3320
лв., представляваща дължими средства за неизплатени командировъчни средства за 515 дни
за периода от 17.07.2011г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2014г. до окончателното плащане
4
на задължението.
Описаните в исковата молба разходни касови ордери са приети в заверени преписи
като писмени доказателства по делото /л. 7-10, 13-16 от делото на ДРС/. Няма спор между
страните, че същите разходни касови ордери са били представени от ответника и приети
като писмени доказателства по воденото между страните гр.д. № 758/2014г. по описа на
ДРС. С определение от 19.09.2017г. на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответникът е
задължен да представи по делото оригиналите на всички РКО, с указание, че при
непредставянето на документите съдът съгласно чл. 161 от ГПК може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Съгласно писмо от 09.02.2021г. /л. 274 от делото/ оригиналите на счетоводните
документи, приложени към ДП, с писмо от 02.04.2019г. са били изпратени на РУ – Девня за
връщане на управителя на „Аякс 2002“ ЕООД.
Пред ДРС е проведена СГЕ, от заключението на която се установява следното:
оригиналите на разходните касови ордери се намират в РУ, гр. Девня по ДП № 2015/2015г.,
без РКО без дата за сумата от 100 лв., който видно от приемо-предавателен протокол не е
предаден /л. 130/. За изследването на последния експертът е работил по ксерокопие, като
изследването на ксерокопия не позволява да се установят следи от преправки, заличавания
или пренасяне на ръкописен текст или подпис по един или друг начин. Ето защо на въпроса
дали буквата „К“ прибавена /допълнително вписана/ ли е към буквите „РЗ“ в РКО Аванс
към КРЗ за сумата от 100 лв. не може да се даде отговор. След проведени изследвания
вещото лице е дало заключение, че:
в РКО от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв. има нанесена поправка върху буква „н“
в думата „заплатено“ като не може да се даде отговор на въпроса какъв е бил
първоначалният текст. Освен това буквата „о“ от същата дума, както и думите
„доплащане/командировки + такси 6, 21“ са дописани с друга химикална паста;
не се установяват следи от прибавяне /дописване/ на буква „К“ към букви „РЗ“ в РКО
от 17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв. В обясненията си вещото лице е посочило, че не
е изследвал почерците дали всичко е изписано от едно и също лице, поради което
заключението му не е категорично;
буквата „К“ е прибавена /допълнително вписана/ към букви „РЗ“ в РКО от
19.03.2013г.;
датите „от 08.09. до 14.09.“ и „от 19.09. до 21.09.“ са прибавени /допълнително
вписани/ от друго лице в РКО от 13.09.2012г.;
в РКО от 21.07.2011г. датите „17.07. – 22.07.“ са допълнително вписани с друга
химикална паста;
поради това, че не е установен оригинал на РКО без дата за сумата от 100 лв., а само
ксерокопие на такъв, не може да се отговори на въпроса дали буква „К“ е прибавена
/допълнително вписана/ към букви „РЗ“.
5
От писмо от 27.04.2018г. от Районна прокуратура – Девня се установява, че ПП №
191/2015г. по описа на РУ на МВР - Девня се води за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК
затова, че на неустановена дата за периода 2012-2013г. в с. К., обл. Варна съставил
неистински частни документи – разходни касови ордери от 26.10.2012г., 17.01.2013г.,
19.03.2013г., 13.09.2011г., 21.07.2011г. и ги употребил, за да докаже, че съществува правно
отношение. Поради обстоятелството, че не може да се установи лицето извършило добавки
и преправки в посочените ордери, с постановление на прокурор при ДРП от 19.11.2018г.
наказателното производство по ДП № 2015/2016г. по описа на V МВР – Вълчи дол е
прекратено. Това постановление и отменено с постановление на зам. Апелативен прокурор
от 22.05.2019г. с извод за категорично установена неавтентичност на два от РКО от
17.01.2013г. и от 19.03.2013г., в които подписите положени за „получил сумата“ не са
изпълнени от Д.И., а за останалите РКО от 26.10.2012г., 17.01.2013. и 19.03.2013г. – с извод,
че разследването е необходимо да продължи.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и
виновно, и то при или по повод на възложената му работа. За да бъде основателен иска по
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки
конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди, в случая ищеца.
Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки –
противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.
В конкретния случай исковете са основани на твърдения за недобросъвестно
упражняване на процесуални права и изнасяне на неистина пред съда посредством
представяне от служители на ответника на счетоводни документи по водено между страните
гражданско дело за платена работна заплата /РЗ/, които чрез преправки и добавки са
представени като доказателства за платени командировъчни средства за претендирания от
ищеца период. От недобросъвестно упражнените права ищецът понесъл вреди, съизмерими
по размер с претендираната, неплатена от работодателя сума, в размер на исковата, за която
предявеният иск по воденото между страните исково производство е отхвърлен с влязло в
сила решение.
Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това
6
обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от КРБ/, но също и в противоречие
с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 от ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с
право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на
дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане
на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа. Доказването на деянието и
неговата противоправност /недобросъвестното упражняване на права/ е в тежест на
пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и
причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от
пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда,
съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице
съгласно чл. 162 от ГПК.
Представянето на писмени доказателства пред съд като израз на защита на
субективно материално и процесуално право съставлява упражняване на законоустановена
възможност – гражданите, страни по дела, имат право да представят писмени доказателства
за доказване на твърденията и възраженията си. Страната е добросъвестна и когато
посочените от нея обстоятелства не бъдат установени с представените доказателства.
Злоупотреба с право /т.е. противоправно поведение/ е налице, когато писмените
доказателства се представят с цел да се навреди другиму или за да се накърни друг
обществен интерес, когато страната знае, че те обективират неверни факти и обстоятелства,
доколкото са преправени и дописани и за постигане на забранена от закона цел /в този
смисъл Р № 758/11.02.2011г. по гр.д. № 1243/2009г. на ВКС, IV ГО; Р № 245/05.11.2014г. по
гр.д. № 1734/2014г. на ВКС, III ГО и др./.
Няма спор по делото, че между страните е водено гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС,
по което са представени от ответника описаните РКО като доказателство за плащане на
претендираните от ищеца командировъчни средства. Няма спор също, че в преклузивния
срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК ищецът не е оспорил истинността на същите документи. С
пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК обаче, съгласно разрешението дадено по т. 1
от ТР № 5/14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС се преклудира единствено
възможността за оспорване истинността на документа в това производство и именно такава
е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия
е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви
процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинността на
документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи
неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК се
обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. Различна е хипотезата,
7
когато ищецът претендира обезвреда и ангажиране на деликтната отговорност на ответника
поради злоупотреба с право при упражняване на процесуални права при водене на друго
дело, обоснована с твърдения, че правото е упражнено с единствената цел да се навреди на
ищеца при заобикаляне на закона, какъвто е именно и разглежданият случай. Предмет на
настоящия спор не е установяване неистинността на счетоводните документи, а
злоупотребата с права, произтеклите от нея вреди и техния размер. Неоснователни поради
това са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове.
Установено е по делото от заключението на СГЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че в шест от описаните РКО са
установени поправки, дописвания на букви и дати с различна химикална паста. РКО без
дата за сумата от 100 лв. не е представен от ответника по реда на чл. 190 от ГПК в оригинал,
поради което и с оглед установените обстоятелства по отношение на останалите РКО и на
основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че и неговото
съдържание е било поправено и дописано. Същевременно от данните по ДП № 2015/2016г.
по описа на V МВР – Вълчи дол е установено и не е налице спор между страните, че РКО от
17.01.2013г. и от 19.03.2013г. са неавтентични, като подписите положени за „получил
сумата“ не са изпълнени от Д.И.. Съгласно чл. 8 от ЗСч поправки и добавки в първичните
счетоводни документи не се допускат, а погрешно съставените такива се анулират и се
съставят нови. В случая не се твърди и не се доказва те да са съставени на ново, а няма спор,
че в този вид са представени от ответника по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС за
установяване плащането на дължимите на ищеца командировъчни пари. Без значение е в
тази връзка времето на извършване на поправките и дописванията в счетоводните
документи, както и конкретното авторство на деянието, съответно възражението на
въззиваемия обосновано с твърдения, че не е доказано времето на съставяне на документите
с невярно съдържание. Ето защо, съдът приема за установено по делото, че натоварени
служители на ответното дружество са представили пред съд поправени и дописани
първични счетоводни документи, с цел установяване на неизвършено плащане.
Презумпцията за вина, респ. знанието не е оборена от другата страна. В пряка причинна
връзка с противоправното деяние, ищецът е понесъл имуществени вреди под формата на
пропусната полза съизмерима с размера на отработените, дължими и неполучени
командировъчни средства в размер до исковата сума от 2874.96 лева. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане следователно са установени, поради което
предявеният главен иск като доказан по основание и размер следва да се уважи.
Съгласно приетото в ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС,
вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато
деецът е известен още тогава. От този момент вземането става изискуемо и от този момент
длъжникът изпада в забава – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В случая първичните счетоводни документи с подправено и добавено съдържание са
представени от ответника по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС в с.з. на 28.01.2015г., който
8
е момента на извършване на непозволеното увреждане. От този момент увреденият има
право на мораторна лихва, която следва да се присъди до предявяване на настоящата искова
молба – 11.03.2016г. Размерът на лихвата възлиза на 327.11 лева. В този размер предявеният
акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, а за времето от датата на предявяване на
вземането по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до 27.01.2015г., както и до пълния
предявен размер на иска от 538 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон и като
неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго в изложения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на разноски
съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете. Съгласно представените
доказателства и списъци на разноски, ищецът претендира разноски за двете инстанции под
формата на платено адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавни такси в
общ размер 1827.50 лв. Претендираните разноски под формата на пощенски разходи и
пътни разходи не са доказани по основание, поради което не следва да се присъждат в полза
на ищеца. Съразмерно с уважената част на исковете ищецът има право на разноски в размер
на 1714.58 лв. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на въззиваемия.
Разноските претендирани от ответника са под формата на платено възнаграждение за
адвокат в размер на 700 лв. за въззивна инстанция и 200 лв. за първа инстанция. Съразмерно
с отхвърлената част на исковете, ответникът има право на разноски в размер на 55.61 лв. В
този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260025 от 10.03.2021г. по гр.д. № 174/2016г. по описа на ДРС,
IV-ти състав, с което на основание чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Д. К. ИЛ. с
ЕГН ********** срещу „Аякс 2002“ ООД, ЕИК ********* искове за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 2874.96 лева, представляваща обезщетение за понесени
имуществени вреди под формата на пропусната полза, равностойна на размера на
дължимите му и неплатени командировъчни средства за положен труд в друго населено
място, в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответното
дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни документи, както следва:
разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от 17.01.2013г. за сумата от
834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за 150 лв.; от 21.07.2011г. за
сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без дата за м. 06.2013г. за
сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства за плащане по гр.д. №
758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от него искове по реда на чл.
9
215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за забава за времето
от датата на предявяване на вземането по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до
предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД „Аякс 2002“ ООД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 2874.96 лева, представляваща
обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната полза,
равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за положен
труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на служители
на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни документи,
както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от
17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за
150 лв.; от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без
дата за м. 06.2013г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства
за плащане по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от
ищеца искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 327.11 лева, представляваща
обезщетение за забава за времето от датата на представяне на преправените и дописани
счетоводни документи по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 28.01.2015г. до предявяване на
настоящата искова молба – 11.03.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за времето от датата на
предявяване на вземането по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до датата на
извършване на деянието – 27.01.2015г., както и за разликата над присъдената сума от 327.11
лв. до пълния предявен размер от 538 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Аякс 2002“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 1714.58 лева, представляваща съдебни
разноски за две инстанции съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. К. ИЛ. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Аякс 2002“ ООД, ЕИК ********* сумата от 55.61 лева, представляваща
съдебни разноски за две инстанции съразмерно с отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11