Определение по дело №133/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 117
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20214400600133
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
гр. Плевен , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600133 по описа за 2021 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година, в закрито
съдебно заседание, в следния състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА


като разгледа докладваното от съдията ИВАН РАДКОВСКИ ВЧНД № 133
по описа за 2021 година , на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.243 , ал.8 във връзка с ал. 7 от НПК.
1

Образувано е по частна жалба от инж. Я.П., като Директор на ТП
**** – Плевен, подадена срещу определение № 53 от 16.02.2021 г., на
Районен съд - гр. Плевен , постановено по ЧНД № 337/2021 година, по описа
на същия съд.

С посоченото определение производството по ЧНД № 337/2021
година на Районен съд – гр. Плевен е било прекратено, поради недопустимост
на подадената жалба от инж. Я.П., като Директор на ТП **** – Плевен,
против постановление на РП – Плевен от 22.02.2019г., по ДП - №1609 на
същата прокуратура, с което е било прекратено наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК.

Жалбата е подадена в законния срок.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като, според
жалбоподателя, неправилно Районен съд – Плевен е приел, че подадената
жалба от ТП ДГС – Плевен е недопустима, тъй като е не е подадена в
законния срок и неправилно е приел, че след като процесното постановление
за прекратяване на наказателното производство от 22.02.2019г., по досъдебно
производство № Д-1609/2017г., по описа на РП – Плевен е изпратено на
Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч на 08.03.2019г., то също се приема
за редовно връчено и срокът за обжалването му е изтекъл.Тези изводи на
първоинстанционния съд, според жалбоподателя са неправилни, тъй като
правейки ги съдът не е взел предвид разпоредбите на Глава девета и Глава
десета от Закона за горите, регламентиращи структурата на Изпълнителната
агенция по горите, като част от същата са Регионалните агенции по горите и
Държавните предприятия, които съгласно чл. 163, ал.1 от същия закон са
създадени за управление на горските територии – държавна собственост,
които не са предоставени на ведомства или юридически лица и съгласно чал 2
от същата разпоредба, същите са юридически лица, със статут на държавни
предприятия по чл. 62, ал.3 от Търговския закон. Последните, съобразно чл.
164, ал.1 от ЗГ, имат двустепенна структура - центално управление
териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни
стопанства, за които легална дефиниция се съдържа в нормата на чл.173 от
ЗГ, според ал.1 на който – „държавните горски стопанства и държавните
ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по
чл. 163 , които осъществяват функциите на държавното предприятие, в
2
определения им район на дейност“, като ал. 2 на посочения текст
регламентира, че „териториалните поделения на държавните предприятия се
ръководят и представляват от директори“, а съгласно чл. 174 от ЗГ са
регламентирани правата на териториалните поделения.
Въз основа на изложеното в жалбата е направен извод, че съгласно ЗГ,
ТП ДГС – Плевен не е под йерархическа подчиненост на РДГ – Ловеч, поради
което не би следвало да се приема, че връчването на процесното
постановление на РДГ – Ловеч е изпълнило функцията на надлежно връчване
и на ТП ДГС – Плевен, тъй като тези две институции са с отделни
правомощия една спрямо друга и си взаимодействат, но не са в подчиненост
една спрямо друга, с искане - определение № 53 от 16.02.2021 г., на Районен
съд - гр. Плевен , постановено по ЧНД № 337/2021 година да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид първоинстанционния
съдебен акт, оплакванията в жалба, изложените доводи и събраните по
делото доказателства , прие за установено следното:

С обжалваното определение производството по ЧНД № 337/2021
година на Районен съд – гр. Плевен е било прекратено, поради недопустимост
на подадената жалба от инж. Я.П., като Директор на ТП **** – Плевен,
против постановление на РП – Плевен от 22.02.2019г., по ДП - №1609 на
същата прокуратура, с което е било прекратено наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК,
тъй като по делото е представено известие за доставяне, /закрепено на
корицата на досъдебно производство №1609 на РП – Плевен /, от което се
установява, че РДГ – Ловеч, чиято структура обхваща 12 териториални
поделения, сред които и ТП „ДГС“- Плевен, е уведомена за изготвяне на
атакуваното постановление на 08.03.2019г.
Тъй като жалбата от инж. Я.П., като Директор на ТП **** – Плевен,
против постановление на РП – Плевен от 22.02.2019г., по ДП - №1609/2017г.
на същата прокуратура е депозирана на 11.02.2021г., първоинстанционният
съд е приел, че тя е подадена извън законоустановения седмодневен срок,
предвид извършеното уведомяване за прокурорското постановление на РДГ
– Ловеч на 08.03.2019г., посочено по-горе.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и обсъди всички материали, съдържащи се в ЧНД №337/21г. на
3
Плевенски районен съд, направи извода, че жалбата е допустима и
основателна, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК, препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща
на „ощетеното юридическо лице“, което да има право да атакува акта на
прокурора за прекратяване на наказателното производство.Съобразно
съдебната практика „ощетено юридическо лице“ по смисъла на чл. 243, ал.4
от НПК е само онова юридическо лице, което е претърпяло вреди от
престъплението, предмет на обвинението, тъй като само в този случай то ще
има право, чрез законния си процесуален представител да предяви
граждански иск в наказателния процес.
Досъдебното производство №1609/2017г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен е било образувано за това, че на 29.06.2017г., в
землището на с. П., Община Долни Дъбник, Област Плевен, неустановени
лица, без редовно писмено позволително, извършили сеч на 1,5 куб.м. дърва
за огрев от горския фонд, с което осъществили състава на престъпление по
чл. 235, ал.1 от НК.
Правната норма на чл. 235, ал.1 от НК, за каквото престъпление е било
образувано досъдебното производство по настоящото дело защитава
обществените отношения, свързани с реда на опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране
на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми,
както това е записано в чл.1 от Закона за горите.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че при решаване на
въпроса за правната легитимация на „ощетеното юридическо лице“, което по
силата на чл. 243, ал.4 от НПК е онова юридическо лице, което е претърпяло
вреди от престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело, са
приложими разпоредбите на Глава девета и Глава десета от Закона за горите,
регламентиращи структурата на Изпълнителната агенция по горите,
съответни части от която са Регионалните агенции по горите и Държавните
предприятия.
Съобразно обвинението по посоченото досъдебно производство,
изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 235,
ал.1 от НК, е извършено в горска територия, представляваща държавна
собственост и следователно, в съответствие с разпоредбите на чл.163 и чл.
164 и чл. 173 от ЗГ следва да се приеме, че „ощетеното юридическо лице“,
което е претърпяло вреди от престъплението, предмет на обвинението по
конкретното дело е ТП **** – Плевен, в чиито район на дейност, според чл.
163, ал.3 от ЗГ попада мястото на извършване на това престъпление, а
4
съобразно ал. 2 и ал.1 на посочения законов текст – това предприятие е
юридическо лице, със статута на държавните предприятия по чл. 62, ал.3 от
Търговския закон.
В съответствие с посочените по-горе законови разпоредби въззивната
инстанция счете за основателен доводът на жалбоподателя, че изпращането
на така издаденото постановление от РП – Плевен за прекратяване на
наказателното производство, на РДГ – Ловеч, която в организационно-
административната структура е висшестояща на ТП **** – Плевен, не би
могло да се приеме, че съставлява изпълнение на императивната разпоредба
на чл. 243, ал.4 от НПК и следователно, за дата на уведомяване на
жалбоподателя за процесното постановление следва да се приеме 08.02.21 г.,
когато той е получил препис от същото, изпратен му от Районна прокуратура
– Плевен, с писмо с вх. № 350/08.02.21г., което пък налага извода, че жалбата
е подадена в законовия седмодневен срок, т. е. че тя е допустима и следва да
бъде разгледана от Районен съд – гр. Плевен.
В подкрепа на този извод е и сочено от жалбоподателя обстоятелство,
което не е било взето предвид от първоинстанционния съд, че именно по
сигнал от директора на ТП ДГС – Плевен, за извършена сеч на голямо
количество дървесина от държавна горска територия, е бил сезиран
началника на РУ на МВР – гр. Долни Дъбник, т.е. в настоящия случай по
преписката е била информирана друга институция – РДГ – Ловеч, а не тази ,
която е подала сигнала за извършеното престъпление - ТП ДГС – Плевен.

Въз основа на изложеното въззивната инстанция счете, че жалбата е
основателна, подадена е в законния срок, от представител на ТП ДГС –
Плевен, което в конкретния случай има статут на „ощетено юридическо
лице“, по смисъла на чл. 243, ал.4 от НПК и има правен интерес да стори това.
Това налага определение № 53 от 16.02.2021г. на Плевенски районен съд,
с което производството по ЧНД № 337/2021 година на Районен съд – гр.
Плевен е било прекратено, поради недопустимост на подадената жалба от
инж. Я.П., като Директор на ТП **** – Плевен, против постановление на РП –
Плевен, от 22.02.2019г., по ДП - №1609 на същата прокуратура, да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно и делото следва да бъде
изпратено на първоинстанционния съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл.243 , ал.8 във връзка
с ал. 7 и чл.334, т.1 от НПК, Плевенският окръжен съд, в настоящия си
състав,
5
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА, като неправилно и незаконосъобразно, определение
№ 53 от 16.02.2021 г., на Районен съд - гр. Плевен, постановено по ЧНД №
337/2021 година и връща делото на първоинстанционния съд, за
продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6