Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15243 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 185100 от 02.08.2017 г.,
постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 49
състав, е осъден ответникът Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо лице с
нестопанска цел, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„*******, да заплати на К.Е., ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, на основание чл. 49 от ЗЗД
сумата от 11 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, уплаха, стрес, негативни емоционални изживявания, чувство на
напрегнатост и тревожност, нарушаване на душевния мир, вследствие на счупване
на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски
по време на ски училище на 31.01.2015 г. С решението е отхвърлен предявения от К.Е.,
чрез законния му представител К.Х.К.-Е., срещу Сдружение Спортен клуб „Б.“, иск
с правно основание чл. 49 от ЗЗД за горницата над 11 000 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки, уплаха, стрес, негативни емоционални изживявания,
чувство на напрегнатост и тревожност, нарушаване на душевния мир, вследствие на
счупване на тибията на левия крак, настъпило при
падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г. С решението е осъден
ответникът Сдружение Спортен клуб „Б.“ да заплати на К.Е., чрез законния му
представител К.Х.К.-Е., на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 140, 35 лева
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация, на сина ѝ
К.Е., който получил счупване на тибията на левия крак
вследствие на падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г., като е
отхвърлен предявения иск за горницата над 140, 35 лева до пълния предявен
размер от 806 лева. Също така с решението Сдружение Спортен клуб „Б.“ е осъдено
да заплати на К.Е., чрез законния му представител К.Х.К.-Е. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 1177 лева- разноски по делото, както и е осъдена К.Х.К.-Е.
лично и като законен представител на К.Е. да заплати на Сдружение Спортен клуб
„Б.“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 555, 77 лева- разноски по
делото.
Срещу решението, в частта, в която е
осъден ответникът е подадена въззивна жалба от Сдружение
Спортен клуб „Б.“, чрез адв. Й.С. като са изложени
съображения за незаконосъобразност, неправилност, немотивираност и
недопустимост на решението. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд без основание бил приел, че
служителите на ответника не са взели мерки за ограничаване на вредоносните
последици при настъпилата травма и неправилно бил приел още, че поради
бездействието на ответника били настъпили вреди. Посочва се, че нямало
бездействие от страна на ответника, като счупването на тибията
на левия крак на К.Е. се дължало на неспазване от негова страна на инструкциите
на обучаващите учители, а именно да не кръстосвали ските и особено на равно
място, тъй като без скорост автоматите не можели да се откачат. Били взети
всички мерки за безпроблемно протичане на обучението включвайки избор на
правилна екипировка , избор на терен за обучението, провеждане на два
инструктажа, осигуряване на храна и почивка. При първоначалното постъпване в
болница „Токуда“ не била извършена операция, а само
закрито наместване, което говорело за това, че кракът не се бил разместил
докато висял на пейката. Второто наместване се наложило след 15 дни, но не
могла да се извърши операция, тъй като детето било болно от шарка, тогава тибията била толкова разместена, че се налагала операция.
Не се доказвало вредите да са причинени в резултат на действията на служители
на жалбоподателя. Не бил доказан фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Поддържа
също, че първоинстанционното решение било
недопустимо, защото обезщетението за неимуществени вреди било присъдено на К.Е.,
а не на законния му представител К.Х.К.-Е.,
както било посочено в уточнението на исковата молба. Пред
въззивната инстанция, процесуалният
представител на въззивника поддържа
жалбата и претендира за присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.Е. чрез законния му представител и от К.Х.К.-Е., чрез адв. С.А., като се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Посочва се, че имало наличие на противоправно бездействие на служителите на жалбоподателя в продължение на час и половина, без да се обърне внимание на последиците от падането на детето. Не му била оказана първа помощ, не било заведено в медицинско заведение, майката на детето била уведомена със закъснение. Твърди се, че като ищец по иска за неимуществени вреди в уточнителната молба е посочена К.Х.К.-Е., но като законен представител на К.Е., т. е. ищец се явява последния. Пред въззивната инстанция, процесуалния представител на въззиваемите страни, поддържа подадения отговор на въззивна жалба и претендира разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на Сдружение
Спортен клуб „Б.“е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частични основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.
49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се
претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К.Е., вследствие на счупване на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски по време
на ски училище на 31.01.2015 г., както и имуществени
вреди от К.Х.К.-Е., изразяващи се в
разходи за лечение и рехабилитация, на сина ѝ К.Е., който получил
счупване на тибията на левия крак вследствие на
падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС, 49 състав, решение за валидно,
допустимо. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията в исковата молба
за недопустимост на постановеното решение в частта, в която обезщетението за
неимуществени вреди било присъдено на К.Е., а не на законния му представител К.Х.К.-Е.,
както било посочено в уточнението на исковата молба. С определение от
18.08.2016 г. постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 49 състав, районният съд е оставил без движение исковата
молба, като е дал възможност да бъдат уточнени ищците по всеки от исковете – за
имуществени и неимуществени вреди. В уточнителна
молба от 20.09.2016 г. е посочено, по отношение на иска за претърпени
неимуществени вреди, че същият е подаден от законният представител на К.Е.,
което е сторено във връзка с разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК, съгласно
която малолетните се представляват от законните си представители - родители или
настойници. Въпреки непрецизната формулировка от
страна на процесуалният представител на ищците в уточнителна
молба от 20.09.2016 г., правилно районният съд в проведеното на 02.11.2016 г.
първо по делото заседание е стигнал до извода, че ищец по предевяния
иск за заплащане на неимуществени вреди се явява К.Е., действащ чрез законния си
представител К.Х.К.-Е.. С оглед на което неоснователно се явява възражението за
недопустимост на решението, в частта по отношение иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка с правилността на решението настоящият състав намира
следното:
По делото са представени два броя епикризи във
връзка с проведеното лечение на К.Е., а именно епикриза от 31.01.2015 г., от МБАЛ „Т.Б.С.“
ЕАД и епикриза от 22.02.2015 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Представени са три броя болнични
листа, от които е видно, че К.Х.К.-Е. е била в отпуск поради временна неработоспособност, тъй като е придружавала и гледала дете до 18-годишна
възраст за периода от 02.20.2015 г. до 16.04.2015 г. По делото са представени и 23 броя фактури с
фискални бонове за направени разходи за медикаменти.
По делото е представено писмо с изх. №
АО-25-985/14.12.2016 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД към което писмо е
приложена цялата медицинска документация за лечението на К.Е..
По делото е представено писмо с изх. №
1113/01.12.2016 г. от МБАЛ „Т.Б.С.“ ЕАД към което писмо е приложена цялата
медицинска документация за лечението на К.Е..
По делото е разпитан свидетеля Х.К., поради
обстоятелството, че същият е баща на К.Х.К.-Е. и дядо на К.Е. на основание чл. 172 от ГПК, въззивният
съд подходи с особена критичност към показанията на свидетеля. Свидетелят посочва, че на процесната
дата към 11 часа видял К.Е. да се пързаля, като в 12 го потърсил, но му казали,
че децата обядват. След което се обадила дъщеря му, като му казала, че детето
било неспокойно и да проверял какво прави. Когато отишъл на място децата били в
малката стая, а внукът му бил обут на пейката и плачел. Качил го в лични си
автомобил с помощта на един човек и след което го завел в „Токуда“,
като детето плачело и го молило да кара бавно. Свидетелят посочва, че
възстановяването е продължило 6 месеца, като К.Е. бил неподвижен, поради което
закупили инвалидна количка и повече от три месеца бил в гипс.
По делото е разпитвана и свидетелката А.М.,
която посочва, че познавала К.Х.К. повече от 4 години и била запозната с
инцидента. Свидетелката посочва, че К.Е. бил непоседливо
дете, палаво и това, че трябвало да стои на едно място било много трудно за
него, като ги видяла за пръв път бил кисел и изнервен. През цялото време бил
мрънкащ, станал плах и несигурен, отделил се от неговите приятели, като преди
инцидента често си играел с деца. Преди да му махнат гипса бил с инвалидна
количка и не излизал, като изисквал постоянни грижи, тъй като с количката е трябвало
да бъде воден навсякъде и му било забранено да стъпва на крака. След свалянето
на гипса се наложила рехабилитация, която продължила до тръгването на ищеца на
училище в първи клас, като по време на рехабилитацията също бил плах, въпреки
че нямало шина.
По делото е разпитвана и свидетелката Т.М.,
в качеството си на ски учител при ответника. Свидетелката посочва, се си
спомняла за процесния случай. Твърди, че били
провеждани инструктаж за безопастност и дисциплина.
Посочва, че видяла как се е случил инцидентът - ищецът кръстосал ските, докато
бил на равното и паднал. Посочва, че са откопчали ските и заедно с колегата го
отнесли ищеца до пейката, като се опитала да му свали обувките, но същият
започнал да пищи, като ищецът не дал да му свалят обувките и да го пипат.
Колегата на свидетеката бил се обадил на майката на
ищеца, за да пита дали да го заведат на лекар, но майка му отказала, като
казала, че баща ѝ живеел наблизо, като твърди, че се били обадили не
повече от 10 минути след инцидента. След което заедно с колегата си занесли
детето в механата, където ищецът бил спокоен и позволил да му свалят обувките
след което обядвал. Свидетелката посочва, че имала обучение за указване на
първа помощ, но не били вдигали крака, за да го гледат, тъй като не са искали
да пипат крака ако нещо се било случило.
Разпитван е и свидетелят Б.К.в
качеството на собственик на сдружението. Същият посочва, че си спомнял за
инцидента, но тъй като имал проблеми с кръста останал да гледа децата, а детето
било пренесено от учителките. Свидетелят посочва, че не си спомнял дали ски
обувките били свалени, но в ресторанта вече бил без, като не помнел и кой ги е
свалил. Свидетелят твърде, че К.Е. плачел и не давал да му пипат крака. Ищецът
се хранел с другите деца след което гледал филмче, а свидетелят останал с него,
за да чака пристигането на дядо му. Свидетелят натоварил К.Е. в колата на дядо
му, като в колата бил без чорапи. Имали кола като обмисляли да закарат К.Е., но
им казали да чакат докато дойде дядото на момчето.
По делото пред първата инстанция е
приета съдебно-медицинска експертиза изготвена от доц. д-р Д.К., която следва
да се кредитира като обективна и компетентна. Съгласно заключението К.Е. е
получил закрито счупване на тибията (голямопищялната кост) на лявата подберица,
като същото било на ниво долна трета на подбедрицата,
спираловидно и силно скосено. Вещото лице посочва, че в деня на травмата -
31.01.2015 г. ищецът е бил хоспитализиран за 2 дни по спешност в болница МБАЛ „Т.Б.С.“
ЕАД, където след апаратни и лабораторни изследвания е поставена диагнозата - „Счупване
на тялото (диафизата) на тибията,
закрито“, като било направено закрито наместване на фрактурата, с последваща гипсова имобилизация -
висок гипсов ботуш. Назначенията били: носене на гипса 45 дни, след което да
проведе рехабилитация по утвърдения протокол, както и явяване на 2 контролни
прегледа, не било назначавана медикаментозна терапия за домашно лечение, както
и хигиенно-диетичен режим. На 16.02.2015 г. ищеца бил прегледан в
Университетската болница по Ортопедия - Горна баня, за второ мнение, където
след направените преди това контролни ренгенови
снимки било установено незадоволително наместване на костните фрагменти на фрактурираната тибия и било дадедно мнение за оперативно лечение с 2 винта. На
19.02.2015 г. ищецът бил хоспитализиран за 4 дни в клиниката по детска
травматология на „Пирогов“, където се потвърдило мнението за незадоволителното
наместване на лявата тибия, но поради развилото се
инфекциозно заболяване - варицела, същият не е могъл да бъде опериран, а вместо
това под местна анестезия е направена остеоклазия
(контролирано разместване) на фрактурата и ново закрито наместване, като бил
поставен добре моделиран гипсов крачол. Назначенията били: 90 дни носене на
гипса, без спорт 3 месеца и 2 контролни прегледа, не били изписвани
медикаменти, както и указания за личния лекар. На 20.03.2015 г. гипса бил
подменен с нов, по-къс, от 30.03.2015 г. на ищеца му било разрешено стъпване, а
на 12.05.2015 г. гипсът бил свален и заменен с ортеза,
позволяваща движения в глезена, като на 30.06.2015 г и ортезата
е била свалена. Съгласно експертизата дългото носене на имобилизацията
е довело до очаквани вторични усложнения - нарушения в циркулацията, хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник и
влошена походка, което наложило ищецът да проведе сумарно 6 курса ЛФК, масажи и
уредна гимнастика. Вещото лице посочва, че на последната рентгенова снимка от
23.11.2015 г вече се вижда пълно костно срастване и моделиран костен калус, както и проходим медуларен
канал и ищецът бил с възстановени движения и мускулатура, както и с нормална
походка. Съгласно експертизата механизмът на счупването бил индиректен огъвъчен, при което се получава характерната силно коса и
спираловидна като ход фрактурна линия, като
счупването можело да бъде получено по начина описан в исковата молба. Вещото
лице е посочило, че медицинските стандарти в
травматологията изискват при настъпила травма на долен крайник, от която
пострадалият не може да стъпва и съмнение за каквато и да било увреда, да се шинира същият с телена крамерова
шина или дори с подръчни средства и да се
транспортира до най-близката болница, където може да се направи рентгенова снимка
и да се постави или отхвърли дадена диагноза. От
настъпването на травмата на 31.01.2015 г до свалянето на ортезата
на 30.06.2015 г, са изминали 5 месеца на лечебно възстановителен процес,
включващ 2 намествания под упойка, носене на гипсова имобилизация
и последваща ортеза, както
и на част от рехабилитационните процедури. През това
време движенията в левия долен крайник на ищеца са били силно затруднени и
възможни в повечето време само в тазобедрената става. Естеството на фрактурата
при ищеца било такова, че подобна нестабилна фрактура трудно се задържа в
екзактно наместено положение, дори при добре направено първоначално наместване
и точно моделирана гипсова имобилизация. Оперативното
стабилизиране на костните фрагменти бил начин да се осигури нормалното зарастване на костта до 3 месеца, като този начин също
осигурявал
носенето на по-лек и по-къс гипс и за по-кратко време, като се добавел и 1 месец рехабилитация, то времето за възстановяване при такава
травма е около 4 месеца при липсата на тези условия при ищеца са удължили горния срок до сумарно до 7
месеца. Болка е имало в първия месец - при настъпването на фрактурата и последващите 2 намествания. Съгласно експертизата по-дълго са продължили
неудобствата, свързани със затрудненото самообслужване и промяната в начина на
живот за указания в срок за
възстановяване, като изтърпяването на
тези затруднения в нарушената физическа активност, се отразяват и на психическото
състояние, съобразно субективните дадености. Вещото лице е посочило, че представените доказателства по делото за
направените медицински разходи са били необходими. Съгласно заключението нямало данни за незадоволително калусообразуване,
като същото е било забавено поради невъзможността
да се осигури съвсем точно наместване на фрактурата, така както би станало при
оперативно и наместване.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е
отговорност на юридическите лица за противоправни и
виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна,
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа. За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки: 1. вреди, причинени на
пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49
от ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; 3. вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. вредите са причинени
в резултат на противоправно поведение на работника,
респ. служителя и 5. работникът да има вина за причинените вреди.
С договор едно лице може да се задължи
да постигне определен (възможен) резултат. Не постигне ли резултата (напр.
изработването на една вещ), каквито и действия да е предприело, лицето отговаря
за вредите от неизпълнението. Предмет на договорното задължение може да бъде и
извършването на определени действия (напр. провеждане на лечение), ако те бъдат
извършени надлежно, длъжникът не отговаря, в случай че не бъде постигнат
целеният резултат. При, деликта когато едно лице
действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако
действието му е противоправно, като вината се
предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди,
то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да
извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия,
лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания
резултат.
Неоснователни са възраженията във
въззивната жалба на Сдружение Спортен клуб „Б.“ за липсата на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място, за да бъде
ангажирана отговорността на прекия причинител по общия състав на непозволено
увреждане, е необходимо да се установи настъпването на вреда. В случая е
безспорно, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени травматични
увреждания, от които същият е претърпял интензивни болки. Посоченото
обстоятелство се установява както от разпита на свидетелката М., като
последната е била пряк очевидец на инцидента, така и от приетата по делото
съдебно-медицинска съдебно-медицинска експертиза.
Поведението на ответника е противоправно, тъй като увреждането
е настъпило по време на ски училище организирано от ответника, по време на
спускане, т.е. през време на обучението, когато малолетният ищец не е бил под
надзор на своите родители, а е оставен под надзора на ски учителите (служители
на ответника), на който е възложено да изпълняват задължения, свързани с
осъществяване на контрол, наблюдение и надзор, както и полагане на необходимите
грижи по отношение на поведението на посещаващите ски училище деца, за да не
настъпи увреждане на тяхното здраве, като в случай на настъпване на увреждане
са длъжни да предоставят необходимата грижа и да предприемат съответните
действия по оказване на първа помощ за ограничаване на вредоносните последици,
каквито в настоящият случай не са предприети. В тази връзка са показанията на
свидетелката М., която посочва, че като ски учител имала обучение за оказване
на първа помощ, но такава не била указана на ищеца, като дори не били вдигали
крака, за да го гледат, тъй като не са искали да пипат крака ако нещо се било
случило. Свидетелката посочва, че след настъпването на инцидента откопчали
ските и заедно с колегата го отнесли ищеца до пейката, но не му свали обувките,
тъй като същият започнал да пищи. В тази връзка са и показанията на свидетеля К.,
които посочва, че К.Е. плачел и не давал да му пипат крака. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите М. и К.в частта, в която посочват, че в последствие ски обувките
са били свалени, тъй като противоречат на собствените им показания, че ищецът
изпитвал силна болка и не давал да му пипат крака, както и на показанията на
свидетеля К., които следва да бъдат кредитирани, тъй като са обективни,
последователни, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и
житейски логични по отношение на обстоятелството, че след пристигането му на
място внукът му бил обут на пейката и плачел. В приетата по делото съдебно
медицинска експертиза е посочило, че адекватната и навременна реакция за
конкретната травма на долния десен крайник на ищеца е изисквала при настъпилата
травма, от която пострадалият не може да стъпва и има съмнение за каквато и да
било увреда, следвало е да се шинира същият с телена крамерова шина или дори с подръчни средства и да се
транспортира до най-близката болница, където може да се направи рентгенова
снимка и да се постави или отхвърли дадена диагноза.
Налице е причинна връзка между
инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно бездействието на
служителите на ответника, които не са взели всички мерки за ограничаване на
вредоносните последици и полагане на необходимите грижи, е причина за
претърпените болки и страдания.
С оглед обстоятелството, че са налице
обективните елементи на състава, които според общите правила за разпределение
на доказателствената тежест следва да бъдат
установени от пострадалото лице, то на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира виновното поведение на лицата, които са били натоварени
от Сдружение Спортен клуб „Б.“ да извършват надзор на поведението на
посещаващите ски училище деца, за да не настъпи увреждане на тяхното здраве, както
и при настъпването на такова да положат необходимата грижа и указване на първа
помощ.
В тази връзка основателни са
възраженията изложени във въззивната жалба, че ответникът следва да отговоря по
правилата за непозволеното увреждане единствено за виновните действия на своите
служители, поради което същият ще носи отговорност за настъпилите болки и
страдания на ищеца от момента на непредприемане на необходимите действия за
указване на първа помощ и ограничаване на вредоносните последици, т. е.
непосредствено след настъпването на инцидента до постъпването на ищеца в
болница. Още повече, че в исковата молба се претендира именно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди именно поради ненавременна и закъсняла реакция и
неполагане на необходимата грижа към детето. Ответникът носи отговорност само
за противоправните действия на своите служители, които
обаче не са в причинна връзка с претърпените впоследствие болки и страдания от
предприетите действия на медицинския персонал в МБАЛ „Т.Б.С.“ ЕАД, които
избрали по-консервативния метод на лечение направено закрито наместване на
фрактурата, с последваща гипсова имобилизация
- висок гипсов ботуш довело до по-дълъг период на възстановяване, както и от
извършената остеоклазия (контролирано разместване) на
фрактурата и ново закрито наместване в клиниката по детска травматология на
„Пирогов“, тъй като имало незадоволителното наместване на лявата тибия, като не можело да се извърши оперативно лечение с 2
винта поради развилото се инфекциозно заболяване - варицела.
Съгласно Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно
съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните
обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б)
претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически
изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през
който ищцата е търпяла болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и
др.; д) общественото ѝ положение; е) възрастта на пострадалата; ж) и не
на последно място социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищеца
вследствие на инцидента е получил е получил закрито счупване на тибията (голямопищялната кост) на
лявата подберица, като същото било на ниво долна
трета на подбедрицата, спираловидно и силно скосено. От
показанията на свидетелите М. и К.се установява, че ищеца непосредствено след
настъпването на инцидента е търпял силни болки, като е пищял и не давал да му
пипат крака, като от показанията на свидетеля К. се установява, че по време на
транспортирането на ищеца до МБАЛ „Т.Б.С.“ ЕАД с личния автомобил на свидетеля ищецът
е плачел го е молил да кара бавно. Причинените болки и страдания са довели и до
негативните психически изживявания. Настоящият състав взе предвид и обстоятелството,
че неуказването на първа помощ съгласно медицинските стандарти и не свалянето
на ски обувките на ищеца е довело до изтърпяване на интензивните болки и
страдания на ищеца. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и,
че към момента на инцидента ищеца бил на 6 години и от същия не са останали
трайни увреждания. Не на последно място са взети предвид социално-икономическите
условия в страната както при както при причиняване на телесни увреждания и
негативните психически изживявания, така и при постановяване на настоящето
решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 5000 лева, е в състояние да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди от претърпени болки, страдания и негативни душевни
изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична
оценка.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди същият се явява основателен и доказан в присъдения размер с оглед на представените по делото доказателства и до колкото във въззивната жалба не се релевирани никакви доводи за неправилност на решението в тази му част, а въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът по чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 11000 лв. Решението следва да бъде отменени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на К.Е. разноски в размер над сумата от 535 лв. до присъдения размер от 1177 лв.
При този изход на спора на въззивникът се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде уважено, като страната е представила списък по чл. 80 от ГПК и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., която сума била заплатена в брой съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 30.08.2017 г., както и сумата от 220 лв. заплатена държавна такса. Настоящият състав намира за основателно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява същото до 834.31 лв., като съобразно уважената част на въззивната жалба на страната следва да бъдат присъдена сумата от 567.83 лв. Предвид частичната неонователност на исковата молба на ответника следва да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на още 310.10 лв. При този изход на спора на въззивниците следва да бъде присъдени сторените по делото разноски пред въззивния съд в размер на 253.92 лв.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 185100 от 02.08.2017 г., постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 49 състав, в
частта, в която е осъден ответникът Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо
лице с нестопанска цел, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „*******, да заплати на К.Е., ЕГН **********, чрез законния му
представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, чрез адв. А., на основание чл. 49 от ЗЗД във вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 11 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, уплаха,
стрес, негативни емоционални изживявания, чувство на напрегнатост и тревожност,
нарушаване на душевния мир, вследствие на счупване на тибията
на левия крак, настъпило при падане от ски по време на ски училище на
31.01.2015 г., както и в частта, в
която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Сдружение Спортен клуб „Б.“ е осъдено
да заплати на К.Е., чрез законния му представител К.Х.К.-Е. сумата над 535 лв.
до присъдения размер от 1177 лв., представляваща разноски по делото, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Е., ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, срещу Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „*******, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 11 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, уплаха, стрес, негативни емоционални изживявания, чувство на напрегнатост и тревожност, нарушаване на душевния мир, вследствие на счупване на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 185100 от 02.08.2017 г., постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 49 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ******* да заплати на К.Е., ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 и на К.Х.К.-Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 253.92 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Е., ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 да заплати на Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 567.83 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Е.,
ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 9 да заплати на Сдружение Спортен клуб „Б.“,
юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от още 253.92 лв. съдебни разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.