Определение по дело №764/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 546
Дата: 1 април 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180700764
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№. 546

 

гр. Пловдив, 01.04.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХIХ състав в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ч.к.а.н. дело № 764 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба на К.С.К., чрез пълномощника му адв. В.С.,  против определение № 224/11.02.2022 г., постановено по а.х.д. № 271 по описа за 2022 г. на  Административен съд - Пловдив, XXIX - ти състав, с което върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК и чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, исковата молба на К.С.К. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ /ГДИН/ - София, депозирана чрез пълномощника му адв.В.С., с вх. № 2009/01.02.2022 г., въз основа на която е образувано адм.д. № 271/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят не е доволен от обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ - София, не взема становище по жалбата.

Частната касационната жалба е подадена в определения срок за обжалване и при наличието на правен интерес от страна с надлежна процесуална легитимация, поради което същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на страните и обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Производство пред първата инстанция е образувано по искова молба от К.С.К., депозирана чрез пълномощника му адв.В.С. на 01.02.2022 г., с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГДИН - София, с която е предявен иск за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора Пловдив. В исковата молба е посочен размер на претенцията от 50 000 лева за периода от 01.01.2014г. до 26.08.2020г., в който ищецът е бил задържан в Затвора Пловдив. Същевременно в исковата молба е заявена претенция за обезщетяване на вреда, настъпила в периода от 01.01.2014г. до настоящия момент (01.01.2022г. – датата на подаване на исковата молба). Поради тази неяснота съдът с разпореждане от 03.02.2022 г. е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирана нередовност, а именно да се уточни крайният момент на периода, за който се претендират от ищеца неимуществени вреди от ответника.

С молба, постъпила на 10.02.2022 г. по електронната поща на съда, пълномощника на ищеца - адв.С., е заявявил, че периодът, за който се претендират вредите е от 01.01.2014 г. до 10.02.2022 г.

При тази фактическа обстановка съдът е достигнал до извод, че с депозираната молба не са изпълнени указанията по отстраняване на констатираната нередовност, тъй като заявеното съставлява предявяване на нов иск.

Следва да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че исковата претенция за парично вземане под формата на обезщетение за вреди нанесени в определен период от време, следва да се индивидуализира както по размер, така и по период, които определят и границите на дължимата съдебна защита. Именно в този смисъл всяка промяна в периода на търсената защита, след датата на подаване на исковата молба, има характер на нова искова претенция, чрез която не може да бъде отстранена нередовност на първата такава. В тази насока първата инстанция правилно е съобразила и тълкувала  трайната съдебна практика, възприемаща разбирането, че  иск за обезщетение за вреди може да бъде предявен за твърдени претърпени вреди само за периода преди предявяване на иска.

При наличието на предпоставките по чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, съд е произнесъл допустим, валиден и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 224/11.02.2022 г., постановено по а.х.д. № 271 по описа за 2022 г. на  Административен съд - Пловдив, XXIX - ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:           1.

                       

                                                                                        2.