Решение по дело №10006/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Симона Димитрова Миланези
Дело: 20204200910006
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Габрово, 12.02.2020 г.

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6 по описа на съда за 2030 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРЮЛНЦ.

Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е постановило отказ № 20200116173348-2 от 22.01.2020 г., с който е отказано да се впише по пратидата на "А.-Кар" ЕООД, ЕИК ********, посочения в заявлението интернет адрес.  

Срещу така постановения отказ е постъпила жалба от "А.-Кар" ЕООД, чрез адв. М.А., в която твърди, че отказът на длъжностното лице е неправилен. Излага подробни аргументи и моли обжалвания отказ да бъде отменен и да се укаже на ДЛР за ново произнасяне по заявление № 20200116173348 след даване на указания за отстраняване на нередовностите и изтичането на срока за изпълнение на тези указания. Претендира се присъждане на разноските за производството по обжалване на отказа - заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

За да постанови обжалвания отказ 20200116173348-2 от 22.01.2020 г., длъжностното лице по регистрацията при АВ е приело, че по подаденото заявление на дружеството № 20200116173348, за вписване на интернет страницата на дружеството при посочения адрес, е подадено по електронен път, но към същото не е приложен документ за внесена държавна такса по сметка на АВ, като на заявителя е указано да отстрани нередовностите, които не са отстранени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРЮЛНЦ.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заявление А4 20200116173348 е поискано по партидата на дружеството да се впише интернет страница към посочения адрес на същото.

Правилни са указанията на длъжностното лице за представяне на доказателства за заплатена такса. Макар и указанията на длъжностното лице, по повод подаденото заявление, да са правилни, отказът следва да бъде отменен по следните съображения. На първо място не е посочен размерът на дължимата от заявител държавна такса, за която следва да се представят доказателства за внасянето й. На второ място заявлението е подадено на 16.01.2020 г., а указанията са дадени на 22.01.2020 г. в 11:45:31 ч., т.е. след установения в чл. 19, ал. 2 от ЗТРЮЛНЦ и отказът е постановен същият ден в 11:53:59 ч. Указанията, обявени в ТР след изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обективно не биха могли да бъдат съобщени по реда на  чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ – чрез оповестяване по електронната партида, а следва да бъдат съобщени на заявителя по реда, предвиден в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – чрез връчването им, с оглед създаване сигурност, че същите са получени от заявителя. Освен това във времевия интервал от 8 минути същите и не биха могли практически да бъдат изпълнени. Като не е съобщило указанията по посочения ред и след като същите са непълни, длъжностното лице е препятствало възможността на молителя да ги изпълни и отстрани нередовностите.

Налице е следователно допуснато от длъжностното лице нарушение на задълженията му по  чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и процесният отказ, поради това, се явява незаконосъобразен. Длъжностното лице ще следва да даде отново указания на заявителя, като посочи и размера на държавната такса, която следва да бъде внесена, които указания следва да бъдат съобщени на заявителя по реда предвиден в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – чрез връчването им и бъде предоставен и подходящ срок за изпълнение.

Предвид характера на настоящото производство, разноски не се дължат на жалбоподателя. Непротиворечива е практиката на гражданските съдълища, че в регистърното производство намира приложение разпоредбата на чл. 541 ГПК и разноските са за сметка на страната, която ги е направила. Производството по чл. 25 ЗТР е охранително, едностранно и съответно, независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт, постановен в това производство.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на "А.-Кар" ЕООД, ЕИК ********, отказът на Агенцията по вписванията № 20200116173348-2 от 22.01.2020 г., постановен по заявление А4 с рег. № 20200116173348 от 16.01.2020 г., като УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията да приложи чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на подаденото заявление, съобразно мотивната част на решението

         Решението не подлежи на обжалване.

         Да се изпрати препис от решението на Агенцията по вписванията.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: