РЕШЕНИЕ
№………/29.09.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от председателя т.
дело № 2437/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и слeдващите
от ГПК.
Образувано е
по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 300047 от 08.12.2020 г. на „Т.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Надежда“,
бул. „********, срещу „Е.А.Т.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
Предявен за
разглеждане в условията на кумулативно обективно съединяване са осъдителни искове, както следва :
1./ иск с
правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 26
799,60 лв. – незаплатена цена по извършена доставка на стоки – химически
продукти, която е дължима въз основа на сключен рамков договор за доставка
от 01.06.2020 г. и издадена по повод на
изпълнение по него фактура № 48020/03.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху посоченото вземане начислена за периода от 08.12.2020 г. до окончателното
му изплащане; и
2./ иск с
правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2
679,96 лв. – договорна неустойка за забава, която е уговорена по смисъла на чл.
7, ал. 1 от договора за доставка сключен на 01.06.2020 г. в размер от 0,5 % за
всеки ден забава, но не повече от 10 % във връзка с допуснато забавяне в
изпълнението да се плати цена по фактура № 48020/03.06.2020 г., което е
продължило 157 дни, считано от 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
посоченото вземане начислена за периода от 08.12.2020 г. до окончателното му
изплащане.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е дистрибутор и търгува на територията на Р.
България с разнороден асортимент от химически продукти приложими в областта на
строителството. Осъществявайки тази си дейност ищецът встъпил в рамково
правоотношение с ответното дружество сключвайки договор на 01.06.2020 г. с
предмет доставка на стоки от своята номенклатура в полза на ответника, а
последния се е задължил да заплаща тяхната фактурирана цена. Именно в
изпълнение на така създаденото продажбено правоотношение на 05.06.2020 г.
ищецът сочи да е доставил на ответника – купувач стока назована в съставена
фактура № 48020/03.06.2020 г., като продажната цена на тази стока възлизала на
сумата от 26 799,60 лв., респективно падежът за нейното плащане бил определен
на датата – 03.07.2020 г. Ответникът обаче не извършил плащане на задължението
си по така цитираната фактура, нито на падежа, нито по-късно, вкл. и към
момента на депозиране на ИМ пред съда. Касаело се до допуснато закъснение от
157 дни. Отбелязва се, че в 7.1. от договора страните постигнали съгласие за
начисляване на неустойка в хипотези на допусната забава от купувача относно
изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по доставените му
стоки. Размерът на неустойката бил установен на 0,5 % от незаплатената цена, но
не повече от 10 % от нея. Поддържа се, че задължението което се следва по
фактурата от 03.06.2020 г. възлизало на сумата от 26 799,60 лв., съответно при
падеж на уговорено плащане 03.07.2020 г., то към момента на депозиране на ИМ в
съда била налице забава в порядък на 157 дни, което калкулирано по неустойка в
размер на 0,5 % на ден прави общо вземане за такава от 21 037,68 лв. Сочи се,
че това надхвърляло договорно установения максимален праг на неустойката за
забава, а именно 10 % от незаплатената забавена цена, което означавало, че
дължимата му от ответника неустойка според уговореното в чл. 7.1. възлиза на 2
679,96 лв. /10 % от 26 799,60 лв./. Правените от ищецът опити за доброволно
уреждане на задължението да му бъдат заплатени очертаните в ИМ парични суми за
цена на доставени стоки и начислена неустойка останали безрезултатни. Настоява
се за присъждане на разноски в полза на ищеца във връзка с провеждането на
настоящото исково производство.
На
12.03.2021 г. по делото /чрез изпращане по пощата/ е постъпил писмен отговор по
чл. 367 ГПК от ответното дружество – „Е.А.Т.“ ЕАД, чрез пълномощникът му –
адвокат Д.. В него е посочено, че ИМ е нередовна, съответно предявените
посредством нея искове са недоказани в своето основание и размери. Прави се
позоваване, че сумите, които ищецът търси за присъждане са с ненастъпил падеж
за плащане, доколкото приложената към ИМ фактура от 03.07.2020 г. не била
получавана от дружеството сочено за купувач на стоката по нея. Фактурата не
била подписана от Й.П.имащ качеството на законен представител на „Е.А.Т.“ ЕАД,
а от което не е снабдено с представителна власт да обвързва с действията си
дружеството. Отбелязано е, че съобразно уговореното в чл. 5 от рамковия договор
приложен към ИМ цената се заплаща при надлежно издадена фактура, но
изискуемостта на подобно задължение настъпвала тогава когато фактурата достигне
до купувача. Ако все пак се приемело, че фактурата е получена от купувача, то
трябвало да се държи сметка, че никъде в договора нямало уговорка относно
срокът за плащане на цената на доставеното. Това автоматично означавало, че
претенцията за заплащане на неустойка за забава се явява неоснователна, защото
забава от страна на ответника нямало. Развито е и възражение по точността на
поддържаните за извършени от ищеца доставки, като е отбелязано, че според
условията на договора относно факта на доставката следва да се съставя
протокол. Подобен протокол не бил представен като доказателство от ищеца, което
внасяло съмнение за това, дали изобщо доставка на стоката описана във фактурата
от 03.07.2020 г. е била извършена на ответника, респективно какъв е бил нейния
обем. Ответникът акцентира и над това, че съгласно договора стоките предмет на
продажбата следва да се предават на купувача наред с цялата придружаваща ги
техническа документация, а такава в случая липсвала. Неоснователността на
главния иск обуславяла неоснователност и на претенцията за заплащане на
неустойка. В обобщение се иска отхвърляне на предявените за разглеждане искове и присъждане в полза на
ответното дружество на направените от него разноски за защитата му в настоящия
процес.
След
надлежно връчен препис от отговора на ИМ на дружеството-ищец същото не се е
възползвало в пределите на срока по чл. 372 ГПК от процесуалното си право да
подаде допълнителна ИМ по делото. Предвид това повторна размяна на книжа не
следва да се извършва.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа
страна намира за установено следното:
Видно от рамков договор сключен на
01.06.2020 г. „Т.Б.“ ЕООД в качеството му на доставчик и „Е.А.Т.“ ЕАД, като
купувач са учредили помежду им рамково продажбено правоотношение, по силата на
което доставчикът поемал задължението по заявка на купувача да му доставя продукти, съставляващи
артикули от номенклатурата му, съответно купувача да заплаща тяхната продажна
цена в размер детайлизиран в нарочно ценово споразумение, което съставлява
неразделна част от договора. При доставката на стоката е предвидено доставчикът
да предоставя наред с нея и пълен комплект техническа документация /техническа
информация, декларации за съответствие, сертификати и др./. Предвидено е срокът
на действие на този договор да е с продължителност от 1 година, считано от
датата на подписването му. В чл. 5 е разписано, че цената за всяка отделна
поръчка се заплаща по сметка на доставчика срещу надлежно издадена данъчна
фактура. Тя следва да бъде изпращана от доставчика на купувача посредством
електронния адрес ползван от последния. Същевременно в чл. 7 е уредена
хипотеза, че при допусната забава в изпълнението да се заплати цената на
доставената стока в полза на доставчика възниква право да начисли и получи
неустойка за забава, която определена на 0,5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % от цялата сума. В чл. 9 е налична уговорка,
че наред със стоката доставчикът предава на купувача и последният подписва
протокол за доставка служещ за удостоверяване факта на предаване на стоката.
Договорът е подписан от законните представители на търговските дружества
–страни по него.
Съгласно приета за писмено
доказателство фактура № **********/03.06.2020 г. издадена от „Т.Б.“ ЕООД и
имаща за получател „Е.А.Т.“ ЕАД се установява, че между страните е извършено
фактуриране на доставка стоки, чиито вид, количество и единични цени са
упоменати, като общата стойност на същите ведно с начислен ДДС възлиза на
сумата от 26 799,60 лв. Посочено е също така, че плащането трябва да се
извърши по сметка на доставчика, а падежът е определен на датата – 03.07.2020
г. Във фактурата присъства и удостоверяване, че стоката е получена на
03.06.2020 г., като е положен подпис от лице изписано като Б. Колева.
По инициатива на ищеца по делото
беше допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която от вещото лице - Д.Т. е
изготвено и защитено пред съда заключение, което е прието с определение от 17.09.2021
г. Съгласно така съставеното експертно заключение, което не е оспорено от
страните и съдът кредитора дадените с него отговори по поставените задачи във
връзка с изясняване на спора, се установява следното : фактура с №
**********/03.06.2020 за сумата от 26 799,60 лв. е осчетоводена в
счетоводството на ответника – купувач „Е.А.Т.“ ЕАД, като по нея не са
регистрирани плащания и крайно дължимото салдо е същата стойност; коментираната
фактура се констатира да е подадена в дневниците за покупка водени от „Е.А.Т.“
ЕАД към справка-декларацията му по ДДС за данъчен период 06.2020 г., като се
наблюдава пълно съвпадение на номер, датата на издаване и сума.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са
представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна
следното:
Относно искa с правна квалификация чл. 327 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът
основава претенциите си за заплащане на сумaта от
26 799,60 лв. при твърдения за създадено продажбено правоотношение между
него и ответника във връзка с което е извършил доставка на определен вид и
количество стоки от своята номенклатура, като те са получени от ответника в
качеството му на купувач, което е създало за последния задължение да заплати
тяхната продажна цена на уговорения падеж, но доколкото това не било направено,
то ищецът е кредитор на неудовлетворено вземане за дължима му от ответника
продажна цена по фактура с № **********/03.06.2020 г. Следователно, в тежест на
ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да установи, че между страните е съществувало
твърдяното продажбено правоотношение, съответно че е била извършена доставка в
полза на купувача на стоките упоменати в цитираната фактура, както и настъпването
на изискуемост за заплащане на уговорената продажна цена вкл. нейния размер.
За това, че
между страните е възникнало правоотношение с източник договор за продажба
сключен на 01.06.2020 г. от ищеца е проведено необходимото пълно доказване с
представянето на рамковия договор за доставка на стоки. Страни по него са
участниците в настоящия процес, като от съдържанието му недвусмислено може да
се извлече волята на ответника да закупува от ищеца определени артикули от
асортимента му, като заплаща съответната продажна цена оповестена в ценовото
споразумение, а за целта се издава нарочна фактура с посочване на вида и
количеството на закупуваната стока, както и на нейната стойност. Договорът не
страда от пороци повлияващи неговата действителност, поради което същият следва
да се смята за валидно сключен и обвързващ страните с правните си последици. В
рамките на така възникналото продажбено правоотношение се установява, че ищецът
е издал фактура с № **********/03.06.2020 г. за доставка на стоки, чиято обща
стойност възлиза на сумата от 26 799,60 лв. с вкл. ДДС, като получател на
тази фактура е ответната страна. „Е.А.Т.“ ЕАД обаче възразява да е получил
доставка на стоката упомената в тази фактура, а оттам отрича да е отговорен за
заплащане на продажната й цена. Основно задължение на ищеца е да прехвърли
правото на собственост върху стоките посочени в издадената фактура, както ги
предаде в държане на купувача. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на продажбеното правоотношение. От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, в т.ч. и изводите на вещото лице дадени в
приетото заключение по счетоводната експертиза може без колебание да се
заключи, че стоката упомената във фактурата от 03.06.2020 г. е предадена от
доставчика на купувача, тъй като факта на предаването е удостоверен с
полагането на подпис от лице манифестирало се като представител на ответника.
Вярно е, че това не е законния представител на ответника, респективно не се
установява да е нарочно натоварено с тази дейност от „Е.А.Т.“ ЕАД лице, но тук
на общо основание приложение следва да намери правилото на чл. 301 ТЗ за
действия на лице от името на търговец без същото да има представителна власт,
като същите са потвърдени от търговеца, доколкото не се е противопоставил
веднага след като ги е узнал. Узнаването в случая следва да се приеме, че е
станало с факта на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, което е станало през м. 06.2020 г., в която насока изводи са
направени в заключението на вещото лице. Следователно потвърждение по смисъла
на чл. 301 ТЗ относно получаването на стоката описана във фактурата е налице от
купувача. Доколкото съдържанието на фактурата е достатъчно подробно откъм
индивидуализация на вида и количеството на стоката, то същата следва да се
разглежда и като протокол за доставка на стока, изискване за съставяне на
какъвто присъства в чл. 9 от рамковия договор. Вярно е, че по делото няма данни
доставчикът да е предоставил на купувача цялата придружаваща стоката отразена в
издадената на 03.06.2020 г. търговска документация, но следва да се има
предвид, че това изискване въведено в чл. 1 от договора не е предвидено като
изрична предпоставка за възникване правото
на ищеца да получи плащане продажната цена на доставената стока. Приемайки
стоката без да изисква от ищеца предоставяне на подобна съпътстваща я
техническа документация, ответникът-купувач сам се е отказал от това свое
право, респективно е отложил изпълнението на съответстващото му насрещното
задължение на доставчика за един по-късен момент ако ползването на тази
документация стане необходимо при експлоатацията на закупената стока.
На следващо
място във връзка с доводите за липса на настъпил падеж за плащане цената на
доставената от ищеца на ответника стока, следва да се изтъкне, че в
съдържанието на фактурата издадена 03.06.2020 г., респективно получена от
ответника на 03.06.2020 г. ясно е разписан падеж на плащане на стойността
отразена в нея, а именно – 03.07.2020 г. Така уговореният срок за изпълнение на
задължението да се плати продажната цена кореспондира напълно на разпоредбата
на чл. 303а, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Без съмнение този срок за извършване на
плащането е настъпил, което означава, че в тежест на ответника се е породило
договорното задължение да заплати посочената във фактурата от 03.06.2020 г.
продажна цена в размер на сумата от 26 799,60 лв. Изложеното създава за ответника процесуалното
задължение да проведе доказване на положителния факт, че е изпълнил възникналото
за него задължение да заплати установената продажна цена по продажбеното
правоотношение, в което е встъпил по своя воля и е приел доставените му от
продавача стоки. Подобно доказване в рамките на провелото се съдебно дирене не
е реализирано, а напротив ответника изобщо не е взел участие в него, вкл. не е
привел дори твърдения за предприето от негова страна изпълнение. Посоченото
мотивира сезирания съд да приеме, че ищеца е носител на изискуемо и ликвидно
парично вземане спрямо ответника в размер на сумата от 26 799,60 лв., което
означава, че предявения за тази сума осъдителен иск с правна квалификация иск
по чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
Относно иска
с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват”. Следователно вземането за неустойка възниква при следните
предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение,
уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение на задължението.
При
разглеждане на иска за реално изпълнение на задължението за заплащане на
уговорена продажна цена вече се изтъкна, че от събраните в производството
доказателства еднопосочно се разкрива пораждането на продажбено правоотношение
между страните от валиден договорен източник. Това правоотношение обвързва
всяка от страните, като й вменява определена съвкупност от права и задължения.
Основното задължение на ответника е да заплаща на ищеца цената на заявените от
него и доставени му стоки. Установи се, че ответното дружество не е изправено
по отношение срочното изпълнение на това си главно задължение що се касае до
продажната цена на доставени му стоки упоменати във фактура с №
**********/03.06.2020 г., чиято цена възлиза на сумата от 26 799,60 лв.,
което е довело до изпадането му в състояние на забава, считано от 04.07.2020 г.
/деня следващ уговорения падеж за плащане – 03.07.2020 г./. По волята на
страните за този вид неизправност
изрично е уговорена договорна отговорност под формата на неустойка за забава. В
чл. 7 от подписания рамков договор за доставки датиращ от 03.06.2020 г. ясно е
разписано, че при забава на плащането по направена доставка, то следващата
доставка се задържа до получаване на дължимата сума, ведно с неустойка. Тази
неустойка е определено да бъде в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % от цялата сума. Следователно налице е
облигационна връзка, по която е допуснато договорно неизпълнение на парично
задължение, за което поведение е предвидена неустойка за забава. Посоченото
създава убеждение у съда, че претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е доказана в
своето основание. По отношение размера на същата, то приложение следва да
намери уговорката за начисляване на 10 % от цялата сума, защото допуснатото
закъснение в плащането на продажната цена по фактура с № **********/03.06.2020
г. е такова с продължение надвишаващо 20 дни, което изключва ползването на
подхода за изчисляване на 0,5 % за всеки ден забава и активира прилагането на
втория посочен критерии за начисляване на неустойката. Така същата възлиза на
сумата от 2 679,96 лв. /10 % от размера на главното просрочено задължение
възлизащо на сумата от 26 799,60 лв./. По отношение на това вземане на
продавача също няма проведено доказване да е предприето плащане от ответника,
поради което и претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка се
явява доказана в своето основание и размер и следва да се уважи.
Относно
отговорността свързана с разноските, които страните си дължат една на друга във
връзка с разрешения спор сезираният съд приема следното :
Изходът на
делото предполага възникване на право единствено ищецът да получи присъждане на
направените от него разноски за участието и в съдебния процес. В случая процесуалния
представител на ищеца в лицето на адвокат К. изрично е формулирал искане по чл.
78, ал. 1 ГПК, като е настоял за присъждане на направените разноски, както в
исковото, така и в производството инициирано за обезпечаване на иска преди
неговото предявяване /обезпечаване на бъдещ иск/. По отношение на исковото
производство претенцията е за присъждане на сумата от 3 277,18 лв., като
от тях : 1 179,18 лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит за вещо лице и
1 698 лв. – адвокатски хонорар. По отношение на търсените разходи за
договорен и заплатен адвокатски хонорар ищецът представя два договора за правна
защита и съдействие от 26.11.2020 г., с които по отношение защитата интересите
на ищеца за вземането му по фактура с № **********/03.06.2020 г. е уговорено
възнаграждение от 1 415 лв.без ДДС. За начисляването на това
възнаграждение е представена и фактура от 11.01.2021 г., в която наред със
сумата от 1 415 лв. е начислен и ДДС от 283,00 лв., като така е формиран общ
размер на възнаграждението от 1 698,00 лв. Това възнаграждение е и реално
изплатено от ищеца на ангажирания адвокат, съгласно представено платежно
нареждане от 21.01.2021 г. Следователно разходът за адвокатско възнаграждение е
установено да е извършен реално. Това важи и за разходите за държавна такса и
депозит за вещо лице. Противопоставеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно, тъй като минималния размер на следващото се според
критериите въведени в Наредба 1/2004 г. възнаграждение изчислен без ДДС възлиза
на сумата от 1 414,39 лв. Тъй като разглежданият спор е от категорията на
тези с ниска правна и фактическа сложност, то за ищеца следва да се предвиди,
че може да получи репарация на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
не по-високи от минималните установени стандарти в НМРАВ съобразно защитавания
материален интерес, което означава сума от 1 414, 39 лв., като към нея
следва да се добави и ДДС, като крайния й размер подлежащ на репариране възлиза
на 1 697,27 лв. Така подлежащите на присъждане в полза на ищеца за
участието му в исковото производство разноски възлизат в размер на сумата от
3 276,45 лв. Относно разноските направени от ищеца в обезпечителното
производство проведено по реда на чл. 390 ГПК спрямо ответника се констатира, че
същите възлизат на сумата на общо 526,00 лв., от които 40,00 лв. – заплатена
държавна такса, 66,00 лв. – разноски пред ЧСИ за налагане на обезпечителна
мярка, както и 420,00 лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар. За
уговарянето и заплащането на хонорара са представени договор за правна защита и
съдействие от 12.10.2020 г., фактура от 12.10.2020 г. и платежно нареждане от
13.10.2020 г. Тук възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по чл. 78, ал. 5 ГПК направено от ответника се явява неоснователно, доколкото
търсеният от ищеца размер от 420,00 лв. кореспондира на минималните установени
размери по чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, нещо повече той е по-нисък от тези размери. Предвид
неблагоприятния изход на делото за ответника, то на същия не се следват
разноски.
По изложените мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.А.Т.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Надежда“, бул. „********, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата в размер от 26 799,60 лв. – представляваща незаплатена
цена по извършена доставка на стоки – химически продукти, която е дължима въз
основа на сключен рамков договор за доставка от
01.06.2020 г. и издадена по повод на изпълнение по него фактура №
48020/03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху посоченото вземане
начислена за периода от 08.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Е.А.Т.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Надежда“, бул. „********, на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 679,96 лв. – договорна
неустойка за забава, която е уговорена по смисъла на чл. 7, ал. 1 от договора
за доставка сключен на 01.06.2020 г. в размер от 0,5 % за всеки ден забава, но
не повече от 10 % във връзка с допуснато забавяне в изпълнението да се плати
цена по фактура № 48020/03.06.2020 г., което е продължило 156 дни, считано от
04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посоченото вземане начислена за
периода от 08.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Е.А.Т.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Надежда“, бул. „********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски както следва : сумата от 3 276,45
лв. – направени съдебни разноски от ищеца за участието му в исковото
производство развило се пред Софийски градски съд,, както и сумата от 526,00
лв. – направени съдебни разноски във връзка с обезпечаване на бъдещ иск
реализирано по гр.д. № 12564/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :