РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Велико Търново, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №35 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Н.А. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1739-000011/23.06.2020г. на началник на РУ – Велико Търново при ОД на
МВР – В. Търново, с която заповед е наложена на оспорващия принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** за срок от
десет месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като в същата административно наказващият орган не е изложил мотиви,
обосноваващи продължителността на приложената ПАМ. Моли съда да отмени обжалваната
заповед. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник Районно управление Велико Търново при ОД на МВР – В. Търново
оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорвания
акт. Не претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1739-000011/23.06.2020г. е връчена на оспорващия на 29.12.2020г., което
се установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването й /стр.
7 от делото/. Жалбата срещу ЗПАМ е подадена чрез РУ на МВР – Велико Търново на 12.01.2020г.,
което се установява от поставения на нея вх. №173900-398/12.01.2021г. по описа
на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – В. Търново. Следователно жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт,
при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1739-000011/23.06.2020г. на началник на РУ – Велико Търново при ОД на МВР –
В. Търново е наложена на оспорващия принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на
ППС“ – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** за срок от десет месеца,
считано от 23.06.2020г. Като мотиви в заповедта административният орган е
изложил, че посоченият автомобил е управляван от Н.А.А., който при извършена
проверка се установява, че не притежава СУМПС и е неправоспособен водач на МПС.
От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи на
собственик на ППС, който управлява без да е правоспособен водач.
Така издадената заповед се оспорва от
жалбоподателя по съображения, че заповедта не съдържа мотиви относно срока, за
който се налага мярката.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно Заповед №366з-2141/27.07.2017г. на директора на ОД на
МВР – В. Търново са оправомощени началниците на отдели и сектори „Охранителна
полиция“, както и началниците на РУ да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки /ПАМ/ по ЗДвП. С оглед на горното, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална
и материална компетентност.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него
се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В самата заповед, при
излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният
орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на
административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №Г707838/22.06.2020г./стр.
5 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него. По този начин
оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени са установените факти, както и
правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото
съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспорваният
индивидуален административен акт е издаден, след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 АПК заповедта е връчена на жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в
относимата й редакция в сила от 03.01.2018г., ДВ бр.2/2018 г., посочена като
правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. При
анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които
са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия,
административния орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл.
171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотези, а именно - Н.А.А. като собственик
на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** управлява ППС без да е
правоспособен водач. Последното се установява от приложените по делото
доказателства, а именно Наказателно постановление 20-1739-000084/08.07.2020г.,
издадено от началник сектор в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – В. Търново, с
което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Като факт извършването на нарушение
по чл.150 от ЗДвП не е спорно по делото.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя относно срока, за който е наложена ПАМ, а
именно за 10 месеца. Относно този срок е установена законова рамка от
6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант различен от минимално
предвидения, органът следва да изложи своите мотиви. Същевременно, с оглед
защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в
заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на
административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл.
такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и
като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от
12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018
г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение
№ 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния
случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви,
касаещи тежестта на нарушението, предвид управлението на МПС от лице без изискуемата
правоспособност за това. Налице е висока обществена опасност на конкретната
постъпка, тъй като с поведението си жалбоподателят е застрашил не само
собствения си живот, но и живота и здравето на останалите участници в
движението по пътищата. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че СУМПС,
каквото жалбоподателят не притежава, освен правоспособност за управление на
съответната категория МПС, установява и наличието на съответствие с минималните
стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория/
по арг. чл. 13, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/. При липсата на издадено
такова, няма как да бъдат установени горните обстоятелства. Така изнесените
факти обосновават определения от административния орган срок за прилагане на
ПАМ, който е с период на действие над средния, предвиден в закона. Настоящият
съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от
изложените в АУАН и НП, съставляващи част от административната преписка. От
данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН и НП съдът може
да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на
оперативна самостоятелност срок на ПАМ.
Ето защо,
подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да
бъде отхвърлено.
Ответникът
по делото не е претендирал за разноски, поради което и съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
извършено с жалбата на Н.А. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1739-000011/23.06.2020г. на началник на РУ – Велико
Търново при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: