№ 1337
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103034 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от ЗД „Лев Инс“ АД – гр. София срещу
Община Пазарджик, за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът
дължи на ищеца сумата 441,80 лв., представляваща обезщетение, заплатено от ищеца на
застраховано лице за имуществени вреди – повреди по автомобил, собственост на
застрахованото лице, в резултат от преминаване през необезопасена шахта на пътя, заедно с
лихва за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г. в размер 134,64 лв. Съдът изготви
следния проект за доклад на делото: В исковата молба се твърди, че на 28.10.2016 г. в гр.
Пазарджик при движение по ул. „Свобода“ лек автомобил „***“, застрахован по застраховка
„Каско“ при ищеца, попандал в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно.
В резултат на това ПТП настъпили повреди по автомобила – скъсани предна и задна леви
гуми, лява джанта, ляв носач, преден мост. Щетите били оценени на 431,80 лв. и били
заплатени на застрахования собственик. Претенцията е за възстановяването им заедно с
ликвидационни разноски в размер 10 лв. На 15.08.2017 г. общината била поканена да
възстанови сумата, но плащане не постъпило.
Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Заявява, че исковата молба е
нередовна, тъй като не е посочено къде на ул. „Свобода“ е станал инцидентът, както и каква
е била шахтата – дъждоприемна или ревизионна, или става дума за дупка. Последното е
важно с оглед защитата на ответника, тъй като за дъждоприемните шахти отговорност носи
„Брокс“ ООД, а за ревизионните – „В и КУ“ ЕООД. Друга нередовност е непосочването в
1
какво се състои необезопасеността. По-нататък се сочи, че общината няма качество на
възложител на работа и следователно не отговаря по чл. 49 от ЗЗД. Ако искът се счете за
допустим, той се оспорва като неоснователен – освен възражението, че общината не носи
отговорност, се правят възражения за липса на причинна връзка между вредата и наличието
на шахта, за съпричиняване от водача и за това, че застраховката „каско“ не покрива изцяло
щетите (някои от тях са изключени от покритие съобразно условията и) и застрахователното
дружество не е следвало да заплаща пълно обезщетение. Излагат се подробни доводи по
тези възражения, вкл. за това, че няколко месеца по-рано общината е правила ремонт на
улицата и не е вярно, че вредата е причинена от необезопасена и несигнализирана
неравност/шахта, както и за това, че има несъответствие между твърденията на водача в
уведомлението за настъпило застрахователно събитие и удостоверението, издадено от Пътна
полиция. Твърди се и че претенцията за мораторна лихва е погасена по давност на
15.08.2020 г., тъй като общината, ако отговаря, би била в забава от поканата, т.е. от
15.08.2017 г.
Страните в хода на делото поддържат становищата си. Община Пазарджик представя
писмена защита, с която допълва вече изложените доводи за липса на пасивна легитимация
на общината поради това, че друго юридическо лице отговаря за шахтите, неустановеност
на вида на шахтата, както и завишен размер на претендираните лихви за забава.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На 28.10.2016 г. свидетелят Д. Г. при управление на автомобил, застрахован по застраховка
"каско" при дружеството ищец, преминал през шахта на пътното платно, намираща се под
нивото на останалата част от пътя, на кръстовището на улица "Свобода" и улица "Стефан
Караджа" в гр. Пазарджик. Шахтата се намирала приблизително в средата на пътното
платно и била с кръгла форма и отвори на капака (в заключението на вещото лице,
изслушано по делото, се съдържат изображения) - ревизионна шахта. В резултат на
преминаването през нея с лявата част на автомобила по него настъпили повредите, описани
в исковата молба - на предна и задна леви гуми, лява джанта, ляв носач и преден мост.
Според вещото лице този вид вреди могат да се получат и по друг начин - чрез качване на
автомобила на бордюр, но "с голяма вероятност" са настъпили по твърдения механизъм на
ПТП - преминаване през шахта. Доколкото в конкретния случай няма начин това да се
удостовери с пълна сигурност, но липсват особени причини за съмнение, съдът счита тази
"голяма вероятност" за равносилна на практическа доказаност на механизма на
настъпването на увреждането, т.е. приема, че то е настъпило по твърдения в исковата молба
начин.
При скорост 40-50 км/ч. според вещото лице водачът не е имал възможност да възприеме
факта, че шахтата не е на едно и също равнище преди момента, в който вече не може да
реагира чрез маневра и да заобиколи шахтата.
За произшествието не бил съставен протокол за ПТП, а единствено опис на щетите, съставен
от водача и адресиран до застрахователя.
2
Общите условия на застраховката изключват покритие на увреждания на гуми, джанти и
емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от Пътна
полиция.
Видно от експертизата по щета (лист 12 и 13 от делото), определеното от застрахователя
обезщетение е в размер 431,80 лв. без ДДС. То не включва резервни части - джанти и гуми.
Предната лява джанта е посочена само при сумите за монтаж и демонтаж, възстановителни
и бояджийски операции, наред със сумата за облицовка предна броня и ляв носач (сумите и
часовете работа са определени общо за джантата, бронята и носача, по видове операции).
Според вещото лице пазарната стойност на същите вреди е 539 лв. без ДДС.
Обезщетението е изплатено на собственика на автомобила на 16.03.2017 г. и се претендира в
същия размер заедно с ликвидационни разноски в размер 10 лв.
На 15.08.2017 г. общината е поканена да възстанови платеното.
Исковата молба е постъпила в съда на 26.08.2021 г., с пощенско клеймо за изпращане от
24.08.2021 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото задължение е постъпило в съда
на 07.06.2021 г. С него е претендирана лихва в размер 134,64 лв. за периода от 11.06.2018 г.
до 11.06.2021 г. Със заповедта е присъдена лихва в същия размер, но за период от 11.06.2018
г. до 07.06.2021 г. - този факт е служебно известен на съда.
Размерът на законната лихва за период от 11.06.2018 г. до 06.06.2021 г., изчислен с
общодостъпен софтуерен продукт, включително е равен на 134,01 лв.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията на общината, че тя не носи отговорност не само по чл. 45 от
ЗЗД, тъй като не е физическо лице (което е несъмнено), но и по чл. 49 от ЗЗД, тъй като не е
възлагала никаква работа на никого. Отговорност на общината съобразно чл. 29 и чл. 30, ал.
4 от Закона за пътищата е поддръжката на общинските пътища, които съобразно цитирания
от ищцата текст на §7 от ЗМСМА са общинска собственост. Самата липса на надлежна
поддръжка означава, че някое от длъжностните лица, служителите или наетите по други
правоотношения от общината лица не е изпълнило надлежно функцията си, свързана с
осигуряване на поддръжка на пътя и тротоара, дори да не може във всеки конкретен случай
да се определи кое е това лице, изобщо дали е едно конкретно лице и коя своя функция не е
изпълнило. Всички тези споменати лица са такива, на които общината по силата на
положението си е възложител на определени функции, на определена работа - било като
работодател, било като страна по договор за изработка и пр. От своя страна и "изпълнението
на тази работа" по смисъла на чл. 49 от ЗЗД не означава единствено конкретно изпълнение
на конкретни положителни действия, а включва и бездействие, неизпълнение на задължения
във връзка с възложената работа - в случая непроследяването на състоянието на пътя.
Външната част (капакът) на шахтата, намираща се на улицата, е част не само от
канализационната система, но и от пътя. Вярно е, че за "стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията" съобразно цитирания от ответната
3
страна Закон за водите отговорност носи ВиК операторът, но отговорност за състоянието на
пътя като място за движение, в това число за липсата на неравности по него, които могат да
попречат на нормалното му ползване, отговорност носи общината, в това число и за тази
част от пътя, която представлява външна повърхност на капака на шахта. Общината е
следвало да забележи съществуващата неравност на пътя във вид на по-ниско разположена
шахта и да се погрижи за отстраняването и. Затова тя отговаря за нанесените в резултат на
тази неравност вреди като техен причинител и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
застраховането платилият застраховател встъпва в правата на пострадалия срещу нея.
Обстоятелството, че няколко месеца по-рано на това място е правен ремонт на настилката,
не изключва наличието на неравност към момента на ПТП - било неотстранена при ремонта,
или появила се по-късно в резултат на дейности по канализационните съоръжения.
Няма данни за платено доброволно от застрахователя недължимо обезщетение за вреди,
непокрити от застраховката. Обезщетението не включва покупка на нови джанти или
поправка на повредените, а часовете работа, включени в него, макар това да не е уточнено
специално в експертизата по щетата, изготвена от застрахователя, най-вероятно включват
операции, които не могат да се отделят от останалите часове работа (затова и не са посочени
отделно) или са необходими за достъпа до и ремонта на покритите от застраховката части -
броня, носач и преден мост.
Вземането на застрахователя за мораторната лихва за времето до 04.06.2018 г. наистина е
погасено по давност, но то и не се претендира. Претендира се лихва за период с начална дата
11.06.2018 г., за който период вземането не е погасено по давност. Вземането за мораторната
лихва следва да се уважи за размера, начислен за периода от 11.06.2018 г. до 07.06.2021 г. -
134,01 лв., като се отхвърли за разликата от 0,63 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Община Пазарджик, ЕИК *********, дължи на
ищеца Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата 441,80 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „каско“, изплатено на Д. В. Г. за имуществени вреди, претърпени от него в
резултат на ПТП от 28.10.2016 г., заедно с лихва за забава за периода от 11.06.2018 г. до
07.06.2021 г. в размер 134,01 лв. и със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2021 г. до изплащане на главницата – задължение по заповед за изпълнение № 1064 от
09.06.2021 г., издадена по ч. гр. дело 1936/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, като
отхвърля иска за лихвата за забава за разликата над 134,01 лв. до пълния предявен размер от
134,64 лв.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД сумата
74,92 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
4
Осъжда Община Пазарджик да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД сумата
374,59 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Осъжда Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на Община Пазарджик сумата
0,39 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5