№ 319
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Д.
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.
С решение № 511/16.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1085/2017 г. по описа на Окръжен
съд Благоевград е оставена без уважение жалбата на „Колект БГ“ АД, в качеството му на
взискател по изпълнително дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К., подадена срещу
разпределението на сумата от 6 022.86 лв., направено по изпълнително дело № 445 от 2021
г. на ЧСИ М. К. на 24.09.2021 г.
Срещу това решение е подадена жалба от „Колект БГ“ АД, което моли то да
бъде отменено и да бъде отменено и изготвеното разпределение, обективирано в Протокол с
изх.№ 7642/24.09.2021 г. по изпълнително дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К. като съдът да
даде и указания за спиране на изпълнителното дело до разрешаването на друго исково
производство. Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител не е определил
правилно кръгът на взискателите, които следва да бъдат удовлетворени от събраната сума,
тъй като неправилно приложил разпоредбата на чл.136, т.5 от ЗЗД. Разпоредбата под
термина „вземания за издръжка“, ползващи се с посочената привилегия имала предвид
вземания за издръжка, за които длъжникът бил осъден с влязло в сила решение, одобрена
спогодба или споразумение. Сключеното и представено по делото споразумение между И.
Й. Д., длъжник по изпълнението, от една страна и Н. Й. Д. и Р. И. Д., двете присъединени
взискатели по изпълнителното дело, не било утвърдено от съда. Твърди, че е предявил
отрицателен установителен иск срещу И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д. с предмет оспорване на
вземането на присъединените взискатели.
Ответниците по жалбата Р. И. Д., лично и със съгласието на своята майка Н. Й.
Д. и Н. Й. Д. оспорват жалбата. Поддържат, че възраженията на жалбоподателя нямат
отношение към направеното разпределение. На следващо място считат същите
неоснователни и направеното с жалбата тълкуване на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД
превратно. В процесния случай се били снабдили с изпълнителни листи, издадени на
основание влязла в сила заповед за изпълнение, която имала сълата на съдебен акт в
производствата по чл.410 и чл.417 от ГПК, с която било установено задължението на
1
длъжника. Неотносим бил доводът за подадена искова молба.
Съставът на Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от „Колект БГ“
АД, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К. жалба
срещу разпределението на сумата от 6 022.86 лв., направено по изпълнително дело №
445/2021 г. на ЧСИ М. К. на 24.09.2021 г. Жалбоподателят е поддържал, че разпределението
е неправилно, тъй като длъжникът в изпълнението И. Й. Д. нямал задължения към
присъединените взискатели Р. И. Д. и Н. Й. Д., тъй като издадените заповеди за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителните листове били въз основа на негодно
изпълнително основание, а именно - споразумение от 20.04.2021 г., сключено между И. Й.
Д. и Н. Й. Д.. Споразумението, въз основа на което били издадени двата изпълнителни листа
в полза на непълнолетната и нейната майка, било нищожно на основание чл.26, ал.1 и 2 от
ЗЗД поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради липсата на предмет,
основание и изискващата се от закона форма. Дори и споразумението да се приемело за
действително, същото не представлявало изпълнително основание и вземанията по него не
се ползвали с право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.136, ал.1. т.5 от
ЗЗД. Последната разпоредба касаела единствено вземания за издръжка, за които длъжникът
е осъден с влязло в сила съдебно решение или за дължимостта на които е утвърдена от съда
спогодба или споразумение. Процесното споразумение не било утвърдено от съда, поради
което и вземанията по него не можели да се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. С жалбата е поискана отмяна на
обжалваното разпределение.
Ответниците по жалбата взискателите Р. И. Д. и Н. Й. Д., в качеството им на
присъединени я оспорват.
Взискателят Държавата и длъжникът не са взели отношение по жалбата.
Представени са мотиви от ЧСИ, които не следва да се вземат предвид, тъй като
производството по обжалване на разпределение се развива на основание чл.463, ал.1 от
ГПК, който препраща към чл.278 от ГПК, се разглежда по реда на частните жалби.
Производството по изпълнително дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К. е
образувано по молба на взискателя „Юробанк България“ АД против длъжника И. Й. Д., въз
основа на изпълнителен лист от 03.05.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 1017/2017 г. по описа на
РС Благоевград.
С разпореждане № 1955/26.08.2020 г. като взискател по изпълнителното дело е
конституиран цесионера „Колект БГ“ АД на мястото на взискателя „Юробанк България“
АД.
С молба вх.№ 06415/27.08.2021 г. Н. Й. Д. и Р. И. Д., лично и със съгласието на
своята майка Н. Й. Д. са поискали да бъдат конституирани като взискатели по изпълнително
дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К., въз основа на представено удостоверение по чл.456 от
ГПК, издадено по изпълнително дело № 782/2021 г. на ЧСИ М. К.. В удостоверението е
посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителни листи, издадени
на 24.08.2021 г. от РС Разлог на основание заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК, издадени по ч.гр.д.№ 1054/2021 г. и ч.гр.д.№ 1053/2021 г. на РС Разлог, присъждащи
вземания за месечни издръжки.
С изготвена Сметка за разпределение изх. № 7642/24.09.2021 г. по
изпълнително дело № 445/2021 г. ЧСИ М. К. е разпределил постъпила сума от запор на
вземания за трудово възнаглаждение 6 022.86 лв. като на взискателя „Колект БГ“ АД е
разпределена сума за вземане с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за 74.10 лв., направени
разноски по делото, на ЧСИ К. - 527.40 лв. за такса по т.13 ТТРЗЧСИ за изготвяне на
разпределението и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а на взискателите Н. Й. Д. и
2
Р. И. Д. остатъка от сумата за вземания с привилегия по чл.136, ал.1, т.5 :
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимиран правен субект
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в определения от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който при постъпления в
изпълнителното дело, които са недостатъчни за пълно удовлетворяване на всички предявени
вземания, той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от
тях. Тази специфика на този акт на съдебния изпълнител по необходимост налага
проверката за законосъобразността му са се извършва при пълен въззив, за разлика от
контролно-отменителния характер на проверката при обжалването на типичните
изпълнителни действия като форми на принуда /така и Определение № 527 от 07.10.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2731/2015 г., I т. о./. В това производство съдът проверява кръга на
взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии.
Извън предмета на проверката са другите нарушения в принудителното изпълнение. / така
Определение № 221 от 07.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 696/2015 г., I т. о./. При съдебния
контрол върху разпределението, като неограничен от оплакванията въззив, подлежат на
проверка всички законови изисквания, отнасящи се до реда за удовлетворяване на
взискателите в изпълнителното производство. Съдът дължи служебна преценка на
спазването на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД и чл. 458-459 от ГПК дори и при бланкетни
жалби. Преценяват се само тези от вземанията, предявявани и подлежащи на зачитане по
право, които са заявени или установени до деня на разпределението /Решение № 394 от
21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о./.
При тези посочени отправни точки на проверката съдът намира оплакванията
на жалбоподателя неоснователни.
Р. И. Д. и Н. Й. Д. са конституирани в изпълнителното дело като взискатели
въз основа на представени изпълнителни листи и в съответствие със законовите изисквания
на чл.426 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан и провежда изпълнението в обективните и
субективни граници на изпълнителният лист. В тази връзка са неотносими към
изпълнителното производство доводите за недействителност на споразумението, с което е
уговорена издръжката.
Съгласно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително
удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания: вземанията на работници и
служащи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка.
Съдът намира, че удостоверените от взискателите Р. И. Д. и Н. Й. Д. вземания
за издръжка попадат в хипотезата на тази правна норма и съдебният изпълнител
законосъобразно ги е удовлетворил.
От друга страна, при извършената служебна проверка на разпределението
съдът приема следното:
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД ползват се право на предпочтително
удовлетворение /на първо място/ вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 – от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Таксите, които не са предварително събрани от страна на частния съдебен
изпълнител не представляват вземане за разноски. Разноски по делата, включително и по
изпълнителните дела правят страните по тях. Заплатените от страните такси представляват
за тези страни вземания за разноски. Несъбраните такси от страна на частните съдебни
изпълнители представляват вземания за такси за тях, а не вземания за разноски. В т.6 на
3
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която се тълкува разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД се говори единствено за разноски на страните като не е направено тълкувание,
че несъбраните от съдебния изпълнител такси представляват разноски, които се ползват с
право на привилегия.
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, но
тяхното предварително внасяне от взискателя няма значение за законосъобразността на
извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия – това от мотивите на
т.11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които също е посочено, че
неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл.80 ЗЧСИ, като
събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.67 ЗЧСИ като предвидената дисциплинарна отговорност е санкция за
неправомерно поведение. По тази причина и тъй като несъбирането на дължимите такси в
изпълнителното производство е предвидено от закона като нарушение, не е възможно
вземането на съдебния изпълнител за несъбраните такси да е предвидено като
привилегировано.
С право на предпочтително удовлетворяване не се ползват вземанията на
съдебния изпълнител за таксите в изпълнителното производство, тъй като разпоредбата на
чл.136, т.1 касае единствено разноските на кредитори за заплатени от тях такси и разноски в
изпълнението. Неправилно в разпределението е включен частният съдебен изпълнител за
несъбраните от него такси в изпълнителното дело.
Още повече, че Законът за частните съдебни изпълнители е уредил начина, по
който частните съдебни изпълнители следва да съберат незаплатените предварително такси
и разноски - съгласно чл.79, ал.3 от ГПК за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Предвид изложеното незаконосъобразно са включени в разпределението
вземанията на ЧСИ М. К. за такси и разноски. Сумата отредена, с обжалваното
разпределение в полза на съдебния изпълнител следва да се преразпредели между
привилегированите взискатели Р. И. Д. и Н. Й. Д. в съотношението, посочено в
разпределението като за Р. И. Д. бъдат отредени 88.89% от сумата, а за Н. Й. Д. – 11.11%
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 511/16.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1085/2017 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която е потвърдено разпределението на сумата от
6 022.86 лв., направено по изпълнително дело № 445/2021 г. на ЧСИ М. К. на 24.09.2021 г., в
частта му, касаеща разпределената сума в размер 527.40 лв. в полза на ЧСИ М. К. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределението по изпълнително дело № 445/2021 г. по описа на
ЧСИ М. К. от 24.09.2021 г. на сумата от 6 022.86 лв., в частта му, с която сумата в размер
527.40 лв. е разпределена в полза на ЧСИ М. К..
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата 527.40 лв. като от нея в полза на Р. И. Д. разпределя
сумата 468.81 лв., а в полза на Н. Й. Д. разпределя сумата 58.59 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5