Мотиви към Присъда №11 по НОХД № 642/2012 г. на НПРС.
Подсъдимият А.С.А. е предаден на съд затова, че на 25.09.2012 г., около 16.10 часа, в с. П.,
обл.Ш., по ул. “***”, управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***”
с рама №***/ без
съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за друго такова деяние /в случая с НП
№579/07.10.2011 г. на началника на РУП гр. К., влязло в законна сила на
01.12.2011 г./ - престъпление по чл.
343в ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно
заседание за РП гр.Н. се явява прокурор Милен Глушков.Поддържа изцяло внесеното
обвинение.
Подсъдимият А.С. редовно призован се
явява лично.Прави пълни самопризнания по възведеното срещу него обвинение.
Съдът като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.
е с постоянно местоживеене ***.Не притежава свидетелство за управление на
МПС/писмо от сектор “ПП” към ОД на МВР гр.Ш. с рег.№8590/12.11.2012г.на л.20 по
ДП №238/12г.по описа на РП гр.К../Затова,че на 07.09.2011г.в с.П. подсъдимият
управлявал МПС-л.а.ВАЗ 21011 с рег.№Н 06 84 АМ,без да притежава СУМПС,с Наказателно
постановление №579/07.10.2011г.,издадено от гл.инспектор Я.И.Р. –Началник РУ
Полиция към ОД на МВР Ш.,на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,на С. е наложено
адм.наказание”глоба” в размер на 100.00лв.
Наказателното
постановление е влязло в законна сила на 01.12.2011г./надлежно заверено копие
приложено на л.5 по ДП/.
Независимо,че
вече е наказван по административен ред,подсъдимият А.С. продължил да управлява
моторно превозно средство,при условие ,че е неправоспособен водач на такова.На
25.09.2012г.в с.П.,общ.Н.,обл.Ш.,следобяд той предприел управление на лек
автомобил “***”,без регистрационни
табели,като около 16.10ч.,на ул.”***” бил видян от свидетеля Х.Ж.Х.,***
могили.Нему било известно,че С. не притежава съответното свидетелство за
управление, но самият той нямал възможност да спре колата.Св.Х.,предупреден за
отговорността по чл.290 от НК твърди с категоричност пред съда,че е възприел
именно подсъдимият като водач на посоченото МПС ,на посоченото място и време.За
случая била написана докладна записка до началника на РУП гр.К./на л.3 по
ДП/,като на следващия ден на подсъдимия А. е съставен акт за установяване на
административно нарушение с №667/26.09.2012г./бл.№535450/ от И.К.С. –полицейски
инспектор при РУП К.,в присъствие на свидетелите Х.Ж.Х. и М.И.М. /също
служители при РУП гр.К./.АУАН е съставен срещу А.С.А. затова,че на
25.09.2012около 16.-10ч.в с.П.,по ул.”***”пред дом №20 посока кръстовището с
ул.”Калоян” управлявал лек автомобил “***”,
с рама №***
,извършвайки следните нарушения: 1/ управлява МПС ,без да е правоспособен
водач, 2/управлява МПС ,което не е
регистрирано и без табели с рег.номера, 3/управлява МПС,без да носи документ
“ГО” и 4/управлява МПС,което не е минало задължителен периодичен преглед за
проверка на техн.изправност.
В АУАН визираният нарушител е посочил,че има
възражения,но такива не са вписани и не се излаг пред съда,поради което съдът
намира,че така съставеният официален писмен документ –АУАН се ползува със
съответната формална и доказателствена сила и го кредитира с пълно доверие.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се
установи от доказателствата по делото,че на 25.09.2012г.около 16.10часа в с.П.,общ.Н.,обл.Ш.,по
ул.”***”подсъдимият А.С.А. е управлявал моторно превозно средство –лек
автомобил “***” с рама №***,без
съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за друго
такова деяние/с Наказателно постановление №579/07.10.2011г.на Началника на РУП
гр.К.,влязло в законна сила на 01.12.2011г./,с което от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.343в ал.2 във вр.ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл-дееецът е осъзнавал
неговата обществена опасност и противоправност и е целял настъпването на
последиците му.
За въпросното инкриминирано деяние законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години.
Отчитайки от
една страна отекчаващите вината обстоятелства-предходните осъждания на
подсъдимия,от друга страна смекчаващите вината му такива- семейно положение и
социален статус/баща на 10 деца,8 от които са непълнолетни и които следва да
издържа/,проявената самокритичност към стореното и след като изслуша становищата на
страните,съдът намери,че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,при наличието на които и най-лекото по вид наказание,предвидено в
съответната санкционна норма се явява несъразмерно тежко за извършеното
деяние.Ето защо на основание чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК съдът замени предвидено в
закона наказание “лишаване от свобода” с по-леко по вид,но с мерки ориентирани
към средния размер на това наказание и намери,че чрез така определеното
наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция
на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание
чл.189 ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия бяха вменени направените по делото
разноски.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Мотивите са
изготвени на 20.02.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: