РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора
МИРОСЛАВ
МАРИНОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 394
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адв.К.Х.
*** в качеството на процесуален представител на Г.К.Н. с ЕГН ********** *** против
решение № 260080 от 18.09.2020г., постановено по АНД № 82/2020 г. по описа на РС
- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-3393-000194 от
14.05.2020г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе за налагане на
административни наказания – глоба в размер на 100 лв. на касационния
жалбоподател за извършено от него нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира оплаквания за неправилност
на съдебното решение, издадено в противоречие с материалния закон. Изтъква
съображения в подкрепа на оплакванията си, които конкретизира с липса на
индивидуализация на моторното превозно средство и недоказаност на авторството
на деянието. Направено е искане касационният съд да отмени решението и вместо
него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалбата изразява становище по съществото й в писмени
бележки. Счита направените в жалбата възражения за неоснователни. Посочва, че
допуснатото процесуално нарушение в НП – липса на индивидуализация на МПС не е
съществено. Намира описаното нарушение в НП за доказано от събраните писмени и
гласни доказателства и моли съда да потвърди решението на въззивната инстанция
и да възложи на касатора направените разноски за възнаграждение на ю.к.
Прокурорът от ОП Русе счита, че
жалбата е неоснователна, тъй като при постановяване на решението не са
допуснати нарушения и не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След анализ и преценка на ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства, Русенският районен съд приема, че на 17.04.2020 г. в с.Сандрово, по
ул.“Райко Даскалов“ жалбоподателят управлявал МПС – Кавазаки, след като е лишен
от това право по съдебен ред, с което е осъществил състава на нарушението по
чл.150А от ЗДвП. Съдът е уважил направените от жалбоподателя доказателствени
искания, като служебно е изискал
информация от РС Русе по НОХД 78
/ 2019г., по което в производство по реда на Глава 29 от НПК жалбоподателят Н.
е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и наред с
другите наказания му е било наложено и кумулативното предвидено наказание
Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2години , считано от 22.12.2018г.
Постановен е извод, че в
производството по установяване на административното нарушение и по налагане на
наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдени са възраженията
на наказаното лице във връзка с индивидуализацията на МПС. Възраженията са
отхвърлени с логични и обосновани изводи. Изследвана е относимата по случая
нормативна уредба в т.ч. индивидуализацията на наложеното наказание. При тези
мотиви, районният съд изцяло потвърждава обжалваното пред него НП.
Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд, поради което не е
необходимо да бъдат отново изложени предвид и разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Едно от основните възражения в
касационната жалба е, че по делото не е установено безспорно авторство на
нарушението, тъй като водачът на мотоциклета не е бил спрян на място при
извършване на нарушението. Съдът намира за изцяло доказан този основен факт. По
делото са събрани категорични гласни доказателства чрез подробен разпит на
свидетеля очевидец - Т., които подробно са обсъдени във въззивното решение.
Предвид категоричните данни, които изнася свидетелят, както и факта, че същият
е действал и в длъжностно качество на полицейски инспектор, обслужващ
населеното място чрез показанията му пред
въззивният съд категорично се установява личността на извършителя на
нарушението.
Наведените в касационната жалба
оплаквания за неправилност на съдебния акт са идентични с изложените в жалбата
против наказателното постановление. Неоснователни са възраженията за липса на индивидуализация
в НП на МПС, с която липса било невъзможно да бъде установено управляваното
превозно средство дали е моторно и в този смисъл да се установи деянието дали е
съставомерно. В обстоятелствената част на потвърденото НП изрично е посочено, че се отнася за управление на МПС,
за което технически е пропуснато да се конкретизира, че е мотоциклет, така,
както е конкретизирано в АУАН. Посочването на марката на мотоциклета, за която
е ноторно известно, че се отнася само за този вид МПС компенсира допуснатия
технически пропуск. В този смисъл съдът изцяло споделя мотивите на районния
съд, че нарушението в този вид и в конкретния случай не е от категорията на
съществените нарушения на процесуалните правила, тъй като с него не се засяга
правото на защита на нарушителя. Неоснователи са възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения. Преди всичко те се отнасят за действия в
административната фаза на производството, като не се сочат конкретните пороци
на съдебния акт на въззивната инстанция. Правилно районният съд приема, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, т.е. такива, които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице. За пълнота на изложението в тази му част, настоящият състав счита, че е
приложима нормата на чл. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и
въведената с нея презумпция /за разлика от административно наказателните
производство по други специални закони/, че редовно съставения акт за
установяване на нарушение се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В
рамките на съдебното оспорване, касационният жалбоподател не е успял да обори
констатациите на контролните органи и описаната от тях фактическа обстановка.
По изложените горе причини касационният
съд споделя изводите на РС Русе относно
съставомерните признаци на чл.150 А , ал.1 от ЗДвП и доказаността на нарушаването
му.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установява наличието на
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.5 от АПК в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260080 от 18.09.2020г., постановено по АНД № 882/2020 г. по описа на РС - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-3393-000194 от 14.05.2020г.
на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе.
ОСЪЖДА Г.К.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от Директора Т.А.А.,
сумата от 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.