О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 17.12.2020г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2546/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
От уточняваща молба с вх.№14860826.11.2020г. на
жалбоподателя и представената административна преписка от ответника с писмо
вх.№ 15848/16.12.2020г. става ясно, че К.Н.М. обжалва акт
за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от старши
инспектор в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, който е потвърден с акт
на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с рег.№ МД-Т20004796ВН_001ВН
от 28.08.2020г., в който има изрично постановяване, че акт за установяване на
задължения по декларация с №МД-АУ-505-1/13.07.2020г. „не следва да бъде
отменен“.
Разпоредбата на чл.107 ал.4 от ДОПК
предвижда актът по ал.3 на същата разпоредба да може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Съгласно
чл.4 ал.5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция
за приходите. Следва, че актът за установяване на задължения по декларация по
чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по
приходите, подлежи на обжалване по
реда на чл.107 ал.4 от ДОПК пред директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна. По смисъла на чл.4 ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината има
правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
при обжалване на ревизионни актове, съставени от служители на общинската
администрация, които имат правата и
задълженията на органи по приходите.
Писмо на директора на дирекция „Местни
данъци“ при община Врана с рег.№ МД-Т20004796ВН_003ВН_001ВН от 25.09.2020г. няма
характеристиките на акт по смисъла на чл.107 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.4
ал.5 от Закона за местните данъци и такси, защото е във връзка с жалба на К.М.
с рег.№ МД-Т20004796ВН_003ВН от 04.09.2020г., която е свързана с оплакване до
кмета на община Варна за това, че данъчно-задълженото лице не е могъл да си
плати данъка върху сгради и таксата за битови отпадъци за 2020г. поради
наличието на задължения, определени с акт по чл.107 ал.3 от ДОПК и е отправено
искане за ползване на отстъпка за 2020г.,
съгласно чл.28 ал.2 от ЗМДТ. В самата жалба от 04.09.2020г. отправена до
кмета на община Варна чрез директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна е посочено изрично, че акта за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г. е получен от К.М. на 16.07.2020г. и той го е обжалвал
пред директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с искане за отмяна,
като е цитирал в жалбата си от 04.09.2020г.
и отговора на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с
рег.№ МД-Т20004796ВН_001 от 28.08.2020г.
От изложеното съдът прави и извода, че
писмо с рег.№ МД-Т20004796ВН_003ВН_001ВН от 25.09.2020г. на директора на
дирекция освен, че не представлява акт по чл.107 ал.4 от ДОПК, но няма изобщо
съдържанието на административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, като има единствено
уведомителен характер, защото с него не се създават
права или задължения или не се засягат непосредствено права, свободи или
законни интереси на К.М., както и не се отказва издаването на такъв акт.
С жалба с рег.№ МД-Т20004796ВН от
21.07.2020г. К.Н.М. е оспорил пред директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Врана акт за установяване на задължения по декларация с №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г., издаден от старши инспектор „КРД“ в дирекция „Местни
данъци“ при община Варна с искане да бъде отменен.
Следователно, делото е образувано по жалба
на К.Н.М. срещу акт за установяване на задължения по декларация с № МД-АУ-505-1/13.07.2020г.,
издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от старши инспектор в дирекция „Местни данъци“
при община Варна, потвърден с акт рег.№ МД-Т20004796ВН_001ВН от 28.08.2020г.,
издаден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, който е
съобщен на жалбоподателя на 03.09.2020г. видно от обратната разписка. Срокът за
обжалването му е 14-дневен и е изтекъл на 17.09.2020г. /четвъртък/ присъствен
ден. Жалбата е постъпила в община Варна на 10.11.2020г.
Ако се приеме, че писмо с рег.№
МД-Т20004796ВН_001ВН от 28.08.2020г. на директора на дирекция „Местни данъци“
при община Варна не представлява акт по чл.107 ал.4 от ДОПК и е налице
мълчаливо потвърждение по аналогия на чл.156 ал.4 от ДОПК, тогава срокът за
обжалване на акта за установяване на задължения по
декларация с № МД-АУ-505-1/13.07.2020г., издаден на основание чл.107 ал.3
от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ, отново по аналогия на чл.156 ал.5 от ДОПК е 30-дневен от изтичане на срока за
произнасяне на органа по чл.107 ал.4 от ДОПК, който от своя страна е 14-дневен.
При тази хипотеза, жалбата срещу акта за установяване на задължения по
декларация с № МД-АУ-505-1/13.07.2020г. е подадена от К.М. чрез старши
инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна до директора на
дирекция „Местни данъци“ при община Варна на 21.07.2020г. с рег.№
МД-Т20004796ВН и той е следвало да се произнесе до 04.08.2020г. /вторник/ -
делничен ден. Считано от 05.08.2020г. К.М. е можел да подаде жалба до съда
срещу акта за установяване на задължения по декларация с №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г. до 05.09.2020г. Както вече беше отбелязано по-горе
жалбата е подадена на 10.11.2020г., който факт не се оспорва от К.М..
При третата хипотеза, ако се приложи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, и се приеме,
че срокът за обжалване на акт рег.№ МД-Т20004796ВН_001ВН от 28.08.2020г.,
издаден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който е
потвърден акт за установяване на задължения по декларация с №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г. се удължава на два месеца, защото в него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, тогава обжалването щеше да е в срок, ако беше направено до 03.11.2020г.
считано от 03.09.2020г., когато акт рег.№ МД-Т20004796ВН_001ВН от
28.08.2020г. е бил съобщен с писмо с обратна разписка на К.М.. В случая,
жалбата до съда е постъпила в община Варна на 10.11.2020г. видно от
отбелязването върху нея, на което се позовава и жалбоподателя в уточняваща си молба с вх.№ 14860/26.11.2020г.
Всичко изложено обосновава заключението,
че жалбата на К.Н.М. срещу акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ с № МД-АУ-505-1/13.07.2020г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК
във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от старши
инспектор в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, който е потвърден с акт
на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с рег.№
МД-Т20004796ВН_001ВН от 28.08.2020г., е просрочена и това води до недопустимост
на оспорването, което е основание за прекратяване на настоящото съдебно
производство.
На основание чл. 159 т.5 от АПК във връзка
§2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на К.Н.М. срещу акт за установяване на задължения по декларация с №
МД-АУ-505-1/13.07.2020г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.4 ал.1 от МЗДТ от старши инспектор в
дирекция „Местни данъци“ при община Варна, потвърден с акт рег.№
МД-Т20004796ВН_001ВН от 28.08.2020г., издаден от директора на дирекция „Местни
данъци“ при община Варна.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело №2546/2020г. по описа на Варненския административен съд.
Определението може да бъде оспорено пред
Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: