№ 735
гр. Перник, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500404 по описа за 2025 година
С решение № 117 / 15. 04. 2025 г., постановено по гр. д. № 1032/2024 г. по описа на Р.
районен съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА за незаконно дисциплинарното наказание "Предупреждение за
уволнение", наложено на Д. Х. И., с ЕГН:********** от гр.*** със Заповед №*** на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул. „Цариградско
шосе“ №159 и ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, да заплати на Д. Х. И., с ЕГН: ********** от гр.*** сумата от
800. 00 лв. /осемстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща сторените
от ищеца по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, да заплати по сметка на РдРС държавна такса в размер на 50.00
(петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, и го обжалва изцяло като
неправилно и моли въззивната инстанция да го отмени и реши спора по същество като
предявения иск бъде отхвърлен. Навежда довод, че районният съд бил правилно приел, че
работодателят бил спазил всичките изисквания посочени в чл. 193 –чл. 195 КТ при
провеждане на дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение“ на ищеца. Правилно районния съд бил констатирал, че
работникът бил отказал да изпълни поставените му задачи на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г.,
така както е описано в процесната заповед от 21.08.2024 г., с която е наложено на ищеца
1
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Неправилни били изводите на
първоинстанционния съд, че служителите на ответното дружество, които били възложили
задачите на ищеца на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. не били имали право да му ги възлагат.
Ищецът не бил оспорвал, че неговия пряк ръководител свидетелят Бойко Б., му бил поставил
задачите в съответствие с неговата длъжностна характеристика, а навеждал твърдения, че не
ги бил изпълнил поради здравословни проблеми. При разпита си свидетелят Б. бил заявил,
че при производствена необходимост от отчитане на данни от електромери от клиенти с него
се бил свързвал служител на длъжност „координатор на отчитане на данни“ от „Отдел
отчитане на данни“, който бил изисквал от него като ръководител да определи негови
подчинени, които да отчетат показанията на средствата за търговско измерване на клиентите
за съответния ден. Ищецът след като получил задачите възложени му от прекия ръководител
в присъствието на колегите си бил демонстративно отказал да ги изпълни. Тези
обстоятелства се били установявали от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.
И. и Г. Д.. Погрешни били изводите на съда и по отношение на възлагане на задачите на
ищеца и на 01.07.2024 г. от страна на служителя В. ПV, тъй като същият бил разпределял
задачите, когато отсъствал прекият им ръководител Б. В. и това се било установявало от
показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И. и Г. Д.. Неправилен бил и извода на
районния съд, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не бил
преценил тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Посочва и се позовава на
съдебна практика относно злоупотреба с доверие и уронване на престижа на работодателя.
Моли въззивната инстанция да отмени постановеното решение като неправилно и
незаконосъобразно и необосновано.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба Д. Х. И. чрез адв. Б.В., в срок е депозирала
писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението
да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Направените оплаквания
във въззивната жалба били несъстоятелни и необосновани. Не било установено свидетелят
Б. да е пряк началник на ищеца, който да му е възлагал задачи на процесните дати, който
били различни от тези предвидени в длъжностната му характеристика или посоченото трето
лице като „координаторка“ и в този смисъл не били представени доказателства от страна на
ищеца. Заявява, че ищецът бил свел до знанието на неговия работодател здравословните
проблеми, от които бил страдал, като му бил представил наличните медицински документи,
които се били намирали в личното трудово досие на ищеца. Служителят не бил напуснал
местоработата си на процесните дати и бил в готовност да изпълнява трудовите си
задължения съгласно длъжностната си характеристика. Свидетелят П. не бил надлежно
упълномощен от свидетелят Б. да възлага задачи на ищеца. Не били представени
доказателства от страна на ответника, че свидетелят Б. бил пряк ръководител на ищеца. Във
въззивната жалба би цитирана неотносима към процесния случай съдебна практика.
Работодателят бил длъжен да вземе предвид предписанията на медицинските органи
относно противопоказанията ищеца да полага определен труд и да ги вземе предвид при
2
възлагане на трудови задачи на същия. Правилно районния съд в атакуваното решение бил
приел, че работодателят не бил съобразил тежестта на извършеното нарушение с тежестта
на наложеното наказание.
По изложените съображения, моля съдът да потвърди обжалваното решение и да присъдите
на ответника по жалбата направените разноски.
Във въззивната жалба и в писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Представена е за сведение на съда депозираната друга искова молба от ищеца по друго дело
на РС-Радомир № 386/2025 г. от 23.04.2025 г., с която се претендира отмяна на заповед за
дисциплинарно уволнение.
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба се явява редовна и
процесуално допустима.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17. 09. 2025 г. от 11.00 ч.
Да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, като им се изпрати и
препис от настоящето разпореждане. На жалбоподателя, да се изпрати и препис от писмения
отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3