№ 84
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900460 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С. К. С., ЕГН **********, с адрес ****, чрез
процесуалния си представител адв. С. С., срещу „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София – 1407, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д,
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания и негативно психическо
отражение от получените вследствие на ПТП травми – счупване на тяло на
лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца, ведно със законната лихва,
считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, както и на сумата от
1657,86 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи,
направени за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на съответния разход и за
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане, при твърдение всички вреди да са претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021г. по вина на водача К.Д.Р., ЕГН
**********, управлявал л.а. „**", модел „**“ с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2017г., на междуселищен път
1- 9, гр. Варна – гр. Бургас, в зе**ището на с. Горица, обл. Варна, К.Д.Р., при
управлението на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, нарушил
правилата на ЗДвП – чл. 42, ал. 2, т. 1; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този
начин по непредпазливост причинил на возещата се в МПС „**“, модел „**“ с
рег. № ** С. К. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тяло
на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца. След инцидента С. С. е била
1
приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД, гр. Варна, като на 15.07.2021 г. й е извършена оперативна
интервенция с поставяне на реконструктивна плака със седем отвора на лява
ръка в областта на лакътната кост. На 28.07.2021г. е претърпяла оперативна
интервенция на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и
длан вляво. По случая е било образувано ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то
РУ при ОД на МВР Варна. Наказателното производство приключило със
Споразумение № 182/24.03.2022 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС
Варна, 29-ти състав, с което на подс. Р. е приел да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, отложено с
изпитателен срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година и шест месеца. Ищецът посочва, че с оглед извършените
медицински интервенции и проведено лечение, е направила разходи по
лечение на обща стойност 1657,86 лева, както следва: 1500 лева за
медицински изделия – плака по талон и фактура № **********/14.07.2021г.,
25 лева за митела мрежа по фактура № **********/14.07.2021г., 46,46 лева за
медикамент „Ксарелто“ по фактура № **********/20.07.2021г.; 46,40 лева
потребителска такса по фактура № **********/21.07.2021г., 40,00 лева по
касова бележка от 02.08.2021 г. за преглед. Посочва се, че вследствие на
травмата, С. С. претърпяла силни болки и страдания за един продължителен
период от време, които продължават и до настоящия момент. Наред с това,
преживяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични
изживявания, свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари, липса на
апетит, страх да пътува в превозни средства. Към момента на ПТП за
причинилия вреда лек автомобил, управляван от К.Д.Р., имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД по застрахователна полица, валидна до 23.10.2021г. Посочва, че с
молба с вх. № 12271 от 29.10.2021г. е отправена застрахователна претенция
до ответника, като до момента обезщетение не е изплащано. Моли се за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „**“, модел „**“ с рег. № ** по силата
на ЗП № 22/120002960383, валидна до 23.10.2021г., сключена с „Лев Инс“
АД. Оспорва посочения механизъм на ПТП, връзката между него и телесните
травми и направените разходи за лечение, както и изключителната вина на
водача К.Д.Р.. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата С.
С., с твърдение, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, в
нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, твърдението, че ищцата е
получила телесни увреждания с дълъг възстановителен процес и че е
претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични
преживявания вследствие на настъпилото ПТП. Навеждат се твърдения за
това, че ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение, както и че
не е посещавала психиатър. Ответникът възразява срещу размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който счита за
прекомерен, тъй като не съответства на реално настъпилите болки и
страдания. Оспорва се пълният размер на претенцията за имуществени вреди,
тъй като според ответника извършените разходи по представените фактури и
2
касови бонове не са в причинна връзка с възникналото ПТП. Излага се
становище за завишен размер на претендираното обезщетение, което се
мотивира с несъответствие на обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост“, визирани от ВС, както и с вложения в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД смисъл. Посочва се, че при телесните увреждания
от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелства, при които е извършено, времето за възстановяване и др., за
които следва да се установи, че са действително претърпени. При евентуална
доказаност на исковите претенции, ответникът счита, че определеното от съда
за справедливо обезщетение следва да бъде намалено, като се отчете
приносът на пострадалата. В заключение се настоява за отхвърляне изцяло на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се
и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от ищеца, в случай, че надвишава законоустановените минимални размери.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения. За
неоснователно намира възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като заявява позиция, че процесното ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача К. Р., след като е предприел неправомерно
навлизане в лентата, по която се е движел автомобилът, в който на предна
дясна седалка се е возила ищцата с поставен обезопасителен колан. Посочва,
че механизмът на настъпилото ПТП е доказан и водачът в наказателното
производство е признал своята вина. Твърди, че са налице всички елементи на
непозволеното увреждане и че всички имуществени и неимуществени вреди
са в пряка причинна връзка с ПТП. Оспорва възражението относно
интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и това направено
спрямо претендирания размер за обезщетяването им, тъй като при
определянето му са съобразени принципът за справедливост, конкретиката на
случая и практиката на съдилищата.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не е депозирал
допълнителен отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
счита, че исковата претенция е доказана по безспорен и категоричен начин.
По отношение на възражението за съпричиняване посочва, че такива данни по
делото не се установяват. Моли да бъдат уважени в предявения размер
исковите претенции, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът, чрез адв. В., изразява становище, че искът за
неимуществени вреди не е доказан до претендирания размер от 50 000 лева,
тъй като възстановяването от фрактурата, настъпила за ищцата, не е било с
отклонения извън обичайното и към настоящия момент е констатирано пълно
възстановяване. Спрямо СПЕ се счита, че установеното разстройство в
адаптацията е пряка последица от загубата на съпруга й, а не от претърпените
травматични увреждания от процесното ПТП. Посочва, че при определяне
размера на неимуществените вреди съдът следва да се съобрази с практиката
на съдилищата по идентични казуси, която е в порядъка от 20 – 25 хил. лв.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
3
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: На 11.07.2021 година на
междуселищен път 1- 9, гр. Варна – гр. Бургас, в зе**ището на с. Горица, обл.
Варна, К.Д.Р., при управлението на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. №
**, нарушил правилата на ЗДвП, предприемайки неправилно изпреварване -
по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и при движение с превишена скорост – 97,96
км/ч при разрешена 90,00 км/ч - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е допуснал
причиняването на пътно-транспортно произшествие, като по този начин по
непредпазливост причинил на возещата се в МПС „**“, модел „**“ с рег. №
** С. К. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тяло на лява
лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период от около 4,5 – 5 месеца.
Спрямо управляващия лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **
К.Д.Р. е било образувано ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на
МВР Варна. Наказателното производство е приключило със Споразумение №
182/24.03.2022 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна, 29-ти
състав, с което лицето К. Р. е приел да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, отложено с изпитателен срок
от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и шест месеца, за това, че е допуснато ПТП по непредпазливост.
Изискани и приобщени са материалите по НОХД № 1066/2022 г. по описа на
РС Варна, 29-ти състав, ведно с ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при
ОД на МВР Варна. Посоченото споразумение се явява задължително за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат да се
пререшават в настоящото производство.
Съдът е приел за безспорни фактите по застрахователното
правоотношение между страните, а именно наличието на валидно сключен и
действащ към момента на процесното ПТП договор, обезпечаващ
гражданската отговорност на делинквента, както и че ищцата е отправила
застрахователна претенция до застрахователя, по която е образувана преписка
по щета № 0000-1000-03-21-7685 от 29.10.2021 г., като ответникът не е
изплатил обезщетение.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно
справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен, както и дължи ли
се лихва върху главницата и от кой момент.
За физическите увреждания, претърпяни от ищцата е приложена и
приобщена към материалите по делото медицинска документация, от която е
видно, че вследствие на инцидента пострадалата е претърпялa счупване на
диафизата /тялото/ на лява лакътна кост, травма на сухожилие на мускула
разгъвач на първи пръст на лявата ръка, масивни кръвонасядания по предната
повърхност на дясното рамо, дясна гръдна половина, лява мамила, лява
повърхност на корема, травматичен оток и кръвонасядане по дясното коляно.
Видно от тях, най-тежката травма е обусловила трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца. На
15.07.2021г. е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация. На 28.07.2021г. е извършена
друга операция на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и
длан вляво.
4
По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди са
представени фактури и касови бележки за направени разходи за заплатени
медицински изделия, медикаменти и прегледи, за които се сочи, че са
реализирани във връзка с травмите, претърпени след процесното пътно-
транспортно произшествие.
За установяване на понесените от ищцата неимуществени вреди -
болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. К. Т. /сестра на
ищцата/. Същата описва, че е възприела физическото състояние на
пострадалата веднага след инцидента, тъй като я е транспортирала до и от
болницата, посещавала я е ежедневно и й е помагала. Споделя, че е била
близо до нея и при двете извършени операции. Излага, че травмите са били
придружени от болезнени симптоми и че ищцата поначало не се чувствала
добре. Според свидетелката ищцата е била силно повлияна и срината от
новината, че съпругът й е починал, не искала да комуникира с никого,
споделила й, че не може да спи и че не е добре. Описва, че в началото след
инцидента пострадалата се е страхувала да се вози или да управлява МПС,
затова заедно са положили усилия за преодоляването на този страх до някаква
степен.
Съобразно изслушаната и неоспорена от страните медицинска
експертиза, в резултат на ПТП травматичните увреждания, които ищцата е
получила, са: травма на ляв горен крайник, изразяваща се във фрактура на
тялото на лявата лакътна кост и увреда на екстензорното сухожилие на палеца
на същата ръка, ивичесто кръвонасяване по предните повърхности на дясна
раменна област и предна повърхност на гръден кош 45/5-6 см;
кръвонасядания по кожата на корема – 16-18см; хематом на дясно коляно – 7-
8 см; Изброените травми се заключава, че е възможно да са получени в
резултат на реализираното ПТП. Посочено е, че фрактурата на лакътната кост
е лекувана оперативно чрез поставяне на реконструктивна плака със седем
отвора за фиксация на костните фрагменти, като металната остеосинтезна
конструкция не е отстранена от костта към настоящия момент, а за увредата
на сухожилието на разгъвача на палеца е извършена операция, включваща
тенопластика с преместване на части от сухожилията на другите пръсти от
ръката. Към момента на изготвяне на експертното заключение функцията на
крайника на пострадалата е възстановена до пълен обем. Установена е леко
намалена сила на захвата с ръката и ограничение на максималните ъгли на
завъртане на засегната предмишница спрямо здравата. Посочено е, че друга
оперативна интервенция не е препоръчвана или насрочвана, като евентуална
се сочи отстраняването на металната плака от костта. В експертизата се
изразява становище, че на ищцата не се налага разчитането или използването
на чужда помощ. По отношение на появата на симптоми като болка и оток
можело да се наблюдават такива след травмата и обикновено са свързани с
натоварване на крайника или промяна на метеорологичните условия.
Хватателната функция на увредения горен ляв крайник била засегната по
време на възстановителния период, но към настоящия момент можело да се
приеме, че тя е възстановена. Оздравителният процес, протекъл за ищцата, не
се сочи да е в отклонение от обичайния му ход при подобни травми. Вещите
лица установяват и това, че ищцата е провела курс по рехабилитация през
месец октомври 2021 г., при който е отчетен напредък в процеса по
възвръщане на движенията. Експертизата дава положителен отговор на
въпроса дали пострадалата по време на ПТП е била с поставен обезопасителен
5
колан с оглед констатираната „коланна травма“ по предните части на тялото.
Относно реализираните травми по левия горен крайник се посочва, че
поставеният предпазен колан не би могъл да ги предотврати. По отношение
на представените разходно-оправдателни документи за медицински изделия,
прегледи и медикаменти, вещите лица са ги посочили като съотносими към
състоянието на пострадалата, като е взето предвид обстоятелството, че са
били закупени и използвани във времеви период непосредствено след
травмите. В съдебно заседание вещото лице защитава експертното си
заключение.
Съгласно изслушаната и приета от страните съдебно-психиатрична
експертиза ищцата, вследствие на претърпяното ПТП е развила разстройство
в адаптацията като реакцията на траур от загубата на съпруга й /протрахирана
реакция на скръб/ с характеристиката на тежък депресивен епизод. Според
заключението състоянието й е било с изразена тежест на симптомите повече
от година и е оказало значително влияние върху личността й и начина й на
живот, като в клиничната картина се наблюдавало смесване както на
симптоми в резултат на смъртта на съпруга й, така и на такива, свързани с
прекарания внезапен стрес от катастрофата и телесен дискомфорт от
получените травми. В съдебно заседание вещото лице по СПЕ пояснява, че е
много трудно разграничението между факторите, дали отражение върху
състоянието на ищцата, а именно между травмата, преживяна вследствие на
загубата на съпруга й и тази вследствие на претърпяното ПТП, но за водеща
се посочва смъртта на близкия човек.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с
оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл.380 КЗ и липсата на становище от негова страна,
същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „** **“, с рег.№ **, съдът намира за безспорно
установено с оглед събраните по делото писмени доказателства и
неоспорването на този факт от страните. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за
които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Водачът, станал
причина за настъпилото ПТП, е управлявал посочения автомобил, който е бил
застрахован при ответниковото дружество.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлото в сила Споразумение на наказателния
съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството,
противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за
доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства,
6
включени във фактическия състав на престъплението, предмет на воденото
наказателно производство, са установени, видно от сключеното по НОХД №
1066/2022 год. на ВРС споразумение, с което водачът на посоченото МПС е
признал вината си и е получил съответното наказание от наказателния съд.
Предвид изложеното, настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правилата за движение от водача – по чл.
42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, причиняването на вредата
/средна телесна повреда/ и вината на водача, като елементи от престъпния
състав.
Писмените и гласни доказателства, ведно с експертните заключения
подкрепят за установено, че получената телесна повреда от ищеца,
изразяваща се в счупване на тяло на лява лакътна кост, е обусловила трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5
месеца и тя се намира в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото
пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение
на водача на застрахования при ответното дружество автомобил.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на
водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка „Гражданска
отговорност“.
При така приетата фактическа установеност, съдът следва да
определи размерът на претърпените от увреденото лице вреди, с оглед
удовлетворяване изискванията за справедливото им репариране. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен
по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и
др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-
високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; дали същите продължават или са приключили, както
и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти:
Приобщената по делото медицинска документация и приетото
заключение по проведената съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, дават основание на съда да приеме,
че причинените на ищеца вследствие на ПТП телесни увреждания са
следните: травма на ляв горен крайник, изразяваща се във фрактура на тялото
7
на лявата лакътна кост и увреда на екстензорното сухожилие на палеца на
същата ръка, ивичесто кръвонасяване по предните повърхности на дясна
раменна област и предна повърхност на гръден кош 45/5-6 см;
кръвонасядания по кожата на корема – 16-18см; хематом на дясно коляно – 7-
8 см, които са дали повод на ищцата да преживее болки, страдания и
физическо и психическо неразположение. Видно от експертното заключение
са извършени две оперативни намеси – едната на лакътната кост чрез
поставяне на реконструктивна плака със седем отвора за фиксация на
костните фрагменти, а другата на сухожилието на разгъвача на палеца.
Травмата на лакътната кост е обусловила най-дълъг период на
възстановяване, който е продължил в рамките на 4,5 – 5 месеца, приключил с
рехабилитационни процедури. Към настоящия момент функцията на левия
горен крайник е възстановена в пълен обем, но е установено наличие на леко
намалена сила на захвата на ръката и ограничение на максималните ъгли на
завъртане на засегнатата предмишница спрямо здравата.
Съобразно твърдението за претърпени неимуществени вреди в
емоционален и психически план, обект на изследване от назначената и
изготвена СПЕ, от която е видно, че за ищцата е налице травма от
преживения стрес от автомобилното произшествие, но водещо отражение за
констатираното разстройство в адаптацията, съчетано с тежък депресивен
епизод, продължил повече от една година, е загубата на нейния съпруг,
настъпила едва десет дни след процесното ПТП.
Събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
сестрата на ищцата - свидетеля М. К. Т., чиито показания, включително
отчитайки разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира като логични и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал,
свидетелстват за твърденията на ищцата относно получените от нея
вследствие на ПТП телесни увреждания и съответно за интензитета и
продължителността на претърпените болки и неразположения. Свидетелката
описва психическото отражение на случилото се за ищцата, като най-вече
изтъква притесненията, тъгата и скръбта от загубата на съпруга й.
Свидетелските показания подкрепят и твърденията на ищцата за преживян
стрес от преживяната катастрофа, както и наличието на страх, продължил
известно време след инцидента, при управляването на лек автомобил.
Несъмнено изложените доказателствени източници подкрепят
твърденията на ищцата, че е петърпяла негативно отражение във физически,
психически и емоционален план вследствие на процесния инцидент, които
съдът взе предвид при определяне размер на обезвредата. Същевременно,
съдът отчита и факта, че липсват данни за усложнения в състоянието на
ищцата, както и за остатъчни нарушения в двигателните й функции,
продължаващи към настоящия момент, както и че в исковата молба липсват
твърдения и искания за обезщетяване на неимуществени вреди от загубата на
съпруга й.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в общ размер от 35 000 лв. справедливо и напълно
обезщетява претърпените от С. К. С. неимуществени вреди. С посочената
сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
8
респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По предявената претенция за имуществени вреди:
По силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и
имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите в случая се
изразяват в заплатени разходи за медицински изделия, медицински прегледи
и медикаменти и по-конкретно: метална плака, вложена при първата
оперативна интервенция, мителата тип мрежа, служеща за имобилизация на
крайника; потребителска такса за престой в лечебното заведение; медикамент
„Ксарелто“ за следоперативни интервенции, съдът съобразно медицинското
експертно мнение и след собствена преценка на представените разходно-
оправдателни документи, намира, че всички сторени разноски са такива,
наложили се с оглед лечението и възстановяването на ищцата от травмите,
получени при настъпилото ПТП. След като между реализираните разходи и
увреждащото събитие е налице причинно-следствена връзка, те следва да
бъдат покрити от деликтната отговорност на ответника в пълен размер.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на
ВКС, II т.о./.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалата не е била с поставен
предпазен колан. По делото се установи от експертното заключение по СМЕ,
че в първичните медицински документи са установени такива увреждания по
предната повърхност на рамото, гърдите и корема, характерни за „коланната
травма“ и получаването им се свързва с въздействието на предпазен колан.
Поради което, съдът намира възражението, обосновано по този начин, за
неоснователно. За пълнота, вещото лице е изготвило и отговор на въпроса,
дали без поставения колан биха настъпили претърпените вреди, с който
изяснява, че фрактурите на крайниците не могат да бъдат напълно
предотвратени от поставен предпазен колан, тъй като те са освободени от
задържащото действие на колана и по този начин са уязвими от удари в
детайли от МПС-то. При така полученото експертно становище, за съда не
съществуват основания да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. С оглед гореизложеното, липсва основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По претенцията за законна лихва:
9
По въпроса за началния момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в следните актове на ВКС:
решение №50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г., I т.о.; решение
№50106/03. 11.2022г. по т.д. №1865/2021г., I т.о.; решение
№50102/20.10.2022г. по т.д. №1428/2021г., II т.о.; решение №72/29.06.2022г.
по т.д. №1191/2021г., I т.о.; определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г.
на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I
т.о. В последното решение, към което препращат предходно цитираните
актове на ВКС, е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ - да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът е уведомил
ответното застрахователно дружество, чрез отправяне на застрахователна
претенция, получена на 29.10.2021г., от който момент следва да бъде
присъдено обезщетение за забава върху главниците за имуществени и
неимуществени вреди.
10
По отношение на присъденото обезщетяване на имуществените вреди,
законната лихва се претендира от датата на реализиране на всеки един разход,
като съдът намира, че правилото, въведено с чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира отговорността на застрахователя с най-ранната от изброените дати,
която в случая се явява 29.10.2021г.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 35 000лв., като за
разликата над тази сума до претендирания размер от 50 000лв. искът подлежи
на отхвърляне. Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди
подлежи на уважаване в цялост. Законна лихва върху двете главници следва
да бъде присъдена, считано от 29.10.2021г., като искането за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата
на реализиране на всеки един разход до 28.10.2021г. следва да бъде
отхвърлено.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправеното искане, представения договор за
осъществена безплатна правна помощ и на осн. чл.78, ал.1, вр. с чл.38 ЗАдв, в
полза на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер съразмерно с уважената част от иска, а
именно в размер от 3393.89лв., платими от ответника.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на
ответника сторени разноски в размер от 101.63лв. за експертизи.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани поради липса на доказателства за реалното им изплащане в полза
на адвоката. В представения договор за правна защита и съдействие е
посочено, че възнграждението подлежи на заплащане по банков път, а липсва
представено платежно нареждане.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати съразмерно с уважената част от иска сумата от 1714.68лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна, от която
1466.31лв. представляваща дължимата държавна такса и 248.37лв. заплатени
от бюджета депозити за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско
шосе" № 67А да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващо се във физически болки и
страдания и негативно психическо отражение от получените телесни
увреждания и емоционални преживявания вследствие на настъпило пътно-
транспортно произшествие на 11.07.2021г. по вина на водача К.Д.Р., ЕГН
**********, управлявал л.а. „**", модел „**“ с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество с полица,
валидна до 23.10.2021г., както и сумата от 1657,86 лева /хиляда шестстотин
петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
11
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и
възстановяване от физическите увреждания, настъпили вследствие на
процесното ПТП, както следва: 1500 лева за медицински изделия – плака по
талон и фактура № **********/14.07.2021г., 25 лева за митела мрежа по
фактура № **********/14.07.2021г., 46,46 лева за медикамент „Ксарелто“ по
фактура № **********/20.07.2021г.; 46,40 лева потребителска такса по
фактура № **********/21.07.2021г., 40,00 лева по касова бележка от
02.08.2021 г. за преглед, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, до
предявения размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, както и искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от датата на реализиране на всеки един разход до 28.10.2021г., на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка със статут на
клиентска по чл. 39 от ЗАдв., с титуляр адв. С. Б. С.: IBAN ****.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско
шосе" № 67А да заплати на адв. С. Б. С. от ВАК с адрес ****, сумата от
3393.89лв. /три хиляди триста деветдесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А сумата от
101.63лв. /сто и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско
шосе" № 67А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд - Варна, сумата от 1714.68лв. /хиляда седемстотин и
четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща дължими
за производството такси и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12