№ 181
гр. гр. Добрич, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500464 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№267441/08.06.2021 год. на “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление град С., район В., ЖК М. Д.,
ул. „Р.П.К. №** срещу решение № 260366/19.05.2021 год. по гр. д. №
3228/2020 год. на Районен съд Добрич, с което по отношение на дружеството
е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, че Ф. А.. АЛ. , ЕГН
********** като законен наследник на Д.А. А.ев ,ЕГН **********, б.ж. на
град Д., починал на 30.07.2019 год., не дължи задължението по изпълнително
дело №20209010400272 по описа на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ Д.И.К., с район
на действие – ДОС, образувано по издаден в полза на „ЕОС МАТРИКС” ООД
изпълнителен лист от 06.03.2015 год. по ч. гр. дело №2455/2015 год. по описа
на ДРС за сумата 666 лева, представляваща неплатена главница по договор за
паричен заем № 05/001204 от 11.10.2012 год., сключен между длъжника и
„Оптимал кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор
за цесия от 30.06.2014 год., ведно със законната лихва от 09.02.2015 год.
(подаване на заявлението) до изплащане на вземането; сумата 266 лева,
представляваща договорна лихва по същия договор за периода от 11.10.2012
1
год. до 30.06.2014 год.; сумата 791,20 лева, представляваща разноски по
същия договор и сумата 34,46 лева внесена държавна такса, поради
погасяване на вземането по давност.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение се настоява за отмяната му ,като спора бъде решен по същество от
въззивния съд ,който постанови отхвърляне на исковата претенция.
Въззивникът сочи ,че не са били обсъдени всички представени по делото
доказателства и изложени аргументи относно юридическите факти ,довели
до спиране и прекъсване на погасителната давност. Изразява несъгласие с
фактическите констатации на съда във връзка с образуването и
прекратяването на изпълнителни дела и за дезинтересирането на кредитора ,
както и с изводите му по приложение на разпоредбите на чл.116 б. “в“ от
ЗЗД,чл.426 ал.2 и 3,във връзка с чл.129 от ГПК ,направени при незачитане на
постановките на т. р. № 2 /26.06.2015 год. по т. д. № 2 /2013 год. на ОСГТК на
ВКС.
Въззиваемата страна Ф. А.. АЛ. изразява становище за неоснователност
на жалбата в съдебното заседание от дата 03.11.2021 год. и настоява да не
бъде уважавана.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и
правни изводи ,както следва:
Обжалваното решение е постановено по иск по чл. 439 от ГПК на
длъжника Ф. А.. АЛ. , ЕГН ********** срещу взискателя “ЕОС МАТРИКС”
ООД, ЕИК ********* за установяване несъществуването на право на
принудително изпълнение,основан на твърдения за висящ изпълнителен
процес за вземане на търговското дружество,което е погасено по давност и
при нА.чие на правен интерес,доколкото липсата на изпълняемо право
обуславя като последица прекратяване на изпълнителното производство
(чл.433 ал.1 т.7 от ГПК)-така решение № 257/30.04.2020 год. по гр.д.№
694/2019 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка
:
По ч.гр.д. № 455 / 2015 год. на Районен съд Добрич, ответникът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
42 от 10.02.2015 год. ,както и изпълнителен лист от 06.03.2015 год., по силата
2
на който Д.А. А.ев с ЕГН ********** от гр. Д., ул. Ч.** е осъден да заплати
на ответника „ЕОС МАТРИКС” ООД следните суми: сумата 666 лева,
представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 05/001204
от 11.10.2012 год., сключен между длъжника и „Оптимал кредит” ООД, което
вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 30.06.2014 год.,
ведно със законната лихва от 09.02.2015 год. (подаване на заявлението) до
изплащане на вземането; сумата 266 лева, представляваща договорна лихва по
същия договор за периода от 11.10.2012 год. до 30.06.2014 год.; сумата 791,20
лева, представляваща разноски по същия договор и сумата 34,46 лева внесена
държавна такса.
Въз основа на изпълнителния лист от 06.03.2015 год. ответникът на
02.06.2015 год. е образувал изпълнително дело № 451 / 2015 год. на ЧСИ С.Я.,
per. № *** на КЧСИ, което е прекратено с нарочно постановление от
01.08.2019 год. на осн. чл. 433, т.8 от ГПК, поради това че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, като последното поискано изпълнително действие е било на
02.06.2015 год. – запор на трудово възнаграждение.
Ответникът е отправил молба с вх. № 4268 от 08.05.2020 год. с искане
ЧСИ С.Я. , per. № *** на КЧСИ да образува ново изпълнителнно дело на
основание изпълнителния лист по прекратеното вече изп.дело № 451 / 2015
год. на същия съдебен изпълнител.В молбата се съдържа искане за връчване
на покана за доброволно изпълнение и уведомление за цесия;извършване на
справка за нА.чие на банкови сметки и налагане на запор върху тях ,ако
такива бъдат установени;насрочване на дата за оценка и опис на движими
вещи на адреса на длъжника.Приложен е документ за заплатени такси и
разходи за извършване на изпълнителните действия. Образувано е изп. № 520
/ 2020 год. По делото няма извършени изпълнителни действия и на 11.06.2020
год. с молба от взискателя същото е изпратено на ЧСИ Д.И. per. № *** на,
КЧСИ, район на действие Окръжен съд Добрич за продължаване на
изпълнителните действия по местоживеенето на длъжника,като
изпълнителното дело е преобразувано с разпореждане от дата 23.06.2020 год.
под № 272/2020 год. На 16.10.2020 год. на ищцата Ф.А. като единствен
законен наследник на длъжника Д.А. А.ев ЕГН **********, б.ж. на гр.Д.,
починал на 30.07.2019 год., е връчена покана за доброволно изпълнение. На
08.10.2020 год. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в
3
дома на ищцата, а на 15.10.2020 год. – запор върху банковата й сметка в ОББ
АД. На изпълнителния лист е отбелязано, че на 28.10.2020 год. е изплатена
сумата от 708,97 лева.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно
изследване от въззивният съд.
Преценката за несъществуването на правото на принудително
изпълнение следва да бъде направена за времето след 02.06.2015 год. ,когато
е било образувано първото изпълнително дело № 451 / 2015 год. и при
съобразяване евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
Решаващите правни изводи на Добричкия районен съд по въпроса за
погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във
времето на Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 год. и на
тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
год. на ВКС, ОСГТК са съобразени с дадените разрешения в решение №
51/21.02.2019 год. по гр.д. 2917/2018 год. на ВКС,ІV г.о. , решение №
170/17.09.2018 год. по гр.д.№ 2382/2017 год. на ВКС,ІV г.о. и определение №
735/06.11.2019 год. по гр.д.№ 3982/2019 год. на ВКС,ІІІ г.о.,че когато е бил
издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са
настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт,
отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна
норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването
му.
Законосъобразен е изводът ,че за настоящото принудително изпълнение
приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б. "в" ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 год.,според което погасителната давност за процесните
вземания, е прекъсната на дата 02.06.2015 год. с образуване на първото
изпълнително дело № 451 / 2015 год. до 26.06.2015 год. – датата на
приемането на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС , с което ППВС № 3/1980 год. е обявено за изгубило сила.При
съобразяване,че последното поискано изпълнително действие по
изпълнително дело № 451 / 2015 год. е от дата 02.06.2015 год.,прекратяване на
същото на основанието по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е настъпило на дата
4
02.06.2017 год.
Считано от 26.06.2015 год. и до датата на образуване на изп.д.№
520/2020 год. -08.05.2020 год. ,новата 5 годишната давност за вземанията
(чл.117 от ЗЗД) ,считано от 02.06.2015 год. не е била изтекла. До датата на
изтичането й-26.06.2020 год. е била подадена молбата от 08.05.2020 год. за
образуване на изп.д.№ 520/2020 год.,по което изпълнителни действия не са
били извършвани, както и молбата от 11.06.2020 год. на взискателя ,делото
да бъде изпратено на ЧСИ по местоживеене на длъжника за продължаване на
изпълнителните действия .По преобразуваното изп.д.№ 272/2020 год. са
били извършени действия с ефект да прекъснат давността,но след изтичането
й: на 08.10.2020 год. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи в дома на ищцата, а на 15.10.2020 год. – запор върху банковата й сметка
в ОББ АД.
Съобразно посоченото в тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 год. по
тълкувателно дело № 2/2013 год. на ВКС, ОСГТК, нередовна молбата за
изпълнение, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК,а ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.По
аргумент от противното,взискателят настоява да бъде зачетено,че с молбата
от 08.05.2020 год. ,в която е посочил изпълнителни способи и която не му е
била върната ,давността е била прекъсната.
В т.10 от тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 год. по тълкувателно
дело № 2/2013 год. на ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпроса,кога откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и постановеният отговор е: новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание на вземането от длъжник .В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
5
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането.Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Образуването на второ изпълнително дело
преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не
представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД според даденото тълкуване на материалния
закон в т. 10 на ТР № 2/2013 год. на ВКС, ОСГТК. Образуването на
изпълнителна дело не е предприемане на принудително изпълнение, а
канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор от дата 15.10.2020
год. и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа, насрочен
за 08.10.2020 год. – те са прекъснА. давността, но с ефект от поискването им
-08.05.2020 год. -така решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д.№ 1747/2020 год.
на ВКС,ІV г.о.
След като давността е била прекъсната на посочената дата 08.05.2020
год.,преди изтичане на 5 годишния срок на дата 26.06.2020
год.,вземанията,удостоверени в изпълнителния лист от 06.03.2015 год. по ч.
гр. дело №2455/2015 год. по описа на ДРС не са погасени по давност и искът
по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на право на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20209010400272 по описа
на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ Д.И.К., с район на действие – ДОС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и следва да
бъде отменено на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съобразно настоящото
6
изложение.
С оглед изхода по спора и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени
суми от по 200 лв. , съставляващи възнаграждение за защита от
юрисконсулт в две съдебни инстанции.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260366/19.05.2021 год. по гр. д. № 3228/2020 год. на
Районен съд Добрич,като вместо това п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А.. АЛ. , ЕГН **********,гр.Д,ул.“Ч.**, като
законен наследник на Д.А. А.ев ,ЕГН **********, б.ж. на гр.Д., починал на
30.07.2019 год. срещу “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК *********, със седА.ще
и адрес на управление град С., район В., ЖК М. Д., ул. „Р.П.К. №** ,сграда
М.Т.,етаж 6 иск по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на
право на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20209010400272
по описа на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ Д.И.К., с район на действие – ДОС на
погасено по давност вземане ,удостоверено в изпълнителен лист от 06.03.2015
год. по ч. гр. дело №2455/2015 год. по описа на ДРС за сумата 666 лева,
представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 05/001204
от 11.10.2012 год., сключен между Д.А. А.ев и „Оптимал кредит” ООД, което
вземане е прехвърлено на “ЕОС МАТРИКС” ООД с договор за цесия от
30.06.2014 год., ведно със законната лихва от 09.02.2015 год. до изплащане на
вземането; сумата 266 лева, представляваща договорна лихва по същия
договор за периода от 11.10.2012 год. до 30.06.2014 год.; сумата 791,20 лева,
представляваща разноски по същия договор и сумата 34,46 лева внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА Ф. А.. АЛ. , ЕГН **********,гр.Д,ул.“Ч.** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
град С., район В., ЖК М. Д., ул. „Р.П.К. №** ,сграда М.Т.,етаж 6 на
основание чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
7
и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 400
лв.,съставляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт в две съдебни
инстанции.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8