Р
Е Ш Е
Н И Е № 55
гр.
Сливен, 10.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия
в открито заседание проведено на дванадесети
ноември през две хиляди
и двадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА
КОСТОВА
при секретаря Радост Гърдева с участие на прокурора
……………… като разгледа докладваното т.д. № 148 по описа
на СлОС за
2019г., за да
се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от М.И.И. против „Гаранационен фонд”, в която се твърди, че брат му С. И.И. е загинал в ПТП, станало на 23.10.2016 г., около 09.00
часа. Бил е пътник в лек автомобил „Ауди А4” с рег. *******, управляван от С.В.С.,
който се движил по път в посока от с.
Чокоба към с. Крушаре, когато водачът С. е изгубил управлението над автомобила,
излязъл от платното за движение и се е ударил в крайпътно дърво. Твърди се, че
виновен за процесното ПТП е водачът С.С.. С внезапната
смърт на своя брат ищецът твърди, че е загубил най-близкия си човек в живота, с
който са били неразделни. Били са опора един за друг, общували са ежедневно.
Освен братя са били и най-добри приятели, споделяли са си най-съкровени мечти
един на друг. Сочи, че починалият брат е нямал свое семейство, поради което
неговото семейство е бил ищецът и общите им родители. С трагичната смърт на
своя брат, ищецът е преживял тежък удар и все още не може да се възстанови
психически от тежката травма. Мъката по починалия брат е безгранична и ще
продължи до края на живота на ищеца. Твърди се, че виновният водач на МПС е
нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което
исковата претенция е насочена към ответника „Гаранционен фонд”. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника „Гаранционен фонд” да заплати сумата
в размер на 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на смъртта на брата на ищеца, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законноустановения
срок е депозирал писмен отговор.
В същия се оспорва изцяло по основание и размер предявения иск, като се
твърди, че същият е неоснователен. Сочи се, че в изпълнение на процедурата по
чл. 288 ал.9 от КЗ фондът е отказал да изплати обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца. Не са представени доказателства за силната емоционална връзка и
привързаност между ищеца и починалия брат, както и за интензитета и
продължителността на моралните болки и страдания. Оспорва се размера на
исковата претенция като изключително завишен и не отговарящ на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика. Отделно от
това се сочи, че съгласно § 96 ал.1 от КЗ претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а ал.4 следва да бъде определен в размер до 5000 лв. Оспорва
се претенцията за дължима лихва, считано от 15.12.2016 г., като се твърди, че
Фонда е бил уведомен на 01.08.2019 г. Претендира се началния момент на
законната лихва да бъде определен, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия С. И.И.,
който като пътник на предна дясна седалка е пътувал без да постави задължителен
обезопасителен колан, съгласил се е да пътува при
неправоспособен водач, съгласил се е да пътува при алкохолно повлиян водач и
самият той също е употребил алкохол заедно с водача преди процесното
ПТП. Заявени са и доказателствени
искания.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която е изразено становище по доказателствените искания.
Депозиран е допълнителен отговор от ответника „Гаранционен фонд”, в който
отново са развити първоначално наведените възражения по основателността на
исковата претенция.
В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Представя подробни писмени
бележки.
В с.з. ответникът „Гаранционен фонд“ се представлява от процесуален
представител, който оспорва исковата претенция като неоснователна и моли за
отхвърлянето й.
В с.з. третите лица не се явяват, не се представляват.
От фактическа страна се установява следното :
Ищецът М.И. е брат на С. И.И. - загинал в процесното ПТП, станало на 23.10.2016 г., около 09.00 часа.
Бил е пътник в лек автомобил „Ауди А4” с рег. *******, управляван от С.В.С.,
който се движил по път в посока от с. Чокоба към с. Крушаре, общ. Сливен, когато
водачът С. е изгубил управлението над автомобила, излязъл от платното за
движение и се е ударил в крайпътно дърво.
Виновният водач на МПС е нямал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което исковата претенция е насочена към
ответника „Гаранционен фонд”.
Назначената по делото САТЕ установява, че скоростта на движение на
автомобила Ауди преди ПТП е 103 км/ч, а опасната зона за спиране е около 117м с
отчитане на алкохолното опиянение на водача. Критичната скорост на автомобила в
зоната на предхождащия десен завой е около 95 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила в зоната на левия завой е била близка
до горната граница на критичната за завоя. В този участък е настъпила частична
загуба на управлението. Настъпилата пълна загуба на управление се дължи на
движението на автомобила с технически несъобразена скорост с пътната настилка и
завъртане на волана надясно, което не е съответствало на линейната скорост на
движение. Няма наличие на техническа неизправност в кормилното управление и
спирачната система на автомобила преди настъпване на ПТП.
Водачът на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при
скоростта на движение, която е твърде висока – над максимално допустимата за
извън населено място. Скоростта на автомобила е несъобразена спрямо радиуса на
завоя и съобразно характера на пътната настилка. В момента на настъпване на ПТП
водачът е пасажерът са били без поставен предпазен колан. Деформациите на
автомобила са странични, в значителна степен и наличието на предпазен колан не
би довело до предотвратяване на фаталния изход.
Назначената по делото СМЕ установява, че при процесното
ПТП пострадалият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците и е починал в автомобила, непосредствено след
произшествието. Автомобилът е получил тежки деформации, с разрушаване на почти
цялото купе. Смъртта на пострадалия се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. При
огледа на трупа по време на огледа на местопроизшествието е установено, че
същият е без предпазен обезопасителен колан. При
извършения оглед и аутопсия на трупа са установени увреждания, които биха се
получили дори ако пострадалият е бил със закопчан предпазен обезопасителен
колан. Уврежданията са получени вследствие притискане на гръдния кош, корема и
останалите области на тялото от деформиралите се части на автомобила, като са
хлътнали към пространството, заемано от тялото на пострадалия и главата
му.Уврежданията в областта на лявата половина на тялото са причинени от
хлътването на деформиралите се части на автомобила от ляво на дясно, а
уврежданията в областта на дясната половина на тялото му – от притискането на
дясната половина на тялото към вътрешните части на дясната половина на
автомобила.
Тежките увреждания на главата и мозъка, както и уврежданията в областта на
гръдния кош с разкъсванията на белите дробове и сърдечните стени, както и тези
в областта на корема с разкъсвания на слезката и
черния дроб, се преценяват като такива, довели до постоянно общо разстройство
за здравето, опасно за живота.
Разпитания в с.з. свидетел сочи, че между двамата братя е имало изградена
силна емоционална връзка. Били са опора един за друг, градили са общ бизнес. Общували
са ежедневно. Освен братя са били и най-добри приятели. Сочи, че починалият
брат е нямал свое семейство, поради което неговото семейство е бил ищецът и
общите им родители. С трагичната смърт на своя брат, ищецът е преживял тежък
удар и все още не може да се възстанови психически от тежката травма.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, както и
изготвените заключения от компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Правно основание не претендираните права - чл.
432 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ.
По делото не са ангажирани доказателства за наличието на конкретни житейски
обстоятелства, които да са направили привързаността между ищеца и починалия му
брат толкова силна, така че смъртта на последния да е причинила на ищеца изключителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за конкретната родствена връзка. Съгласно ТР № 1/21.06.2018г. по т.д.
№ 1/2016г. на ВКС връзката между лицата следва да е изключително силна и то до
степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между братя. В
конкретния случай отношенията между двамата братя са били близки, но напълно
естествено е братята да се подкрепят взаимно в своето ежедневие, в общия бизнес,
да бъдат взаимна опора.
Налице е страдание и мъка от безвъзвратната внезапна загуба, но това
страдание е нормална реакция при смърт на близък родственик и брат. Не са
ангажирани доказателства, че претърпените болки и страдания надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите при загуба на близък брат. Не са
ангажирани доказателства за изключителна емоционална и житейска привързаност
извън типичната такава за близки братя в добри взаимоотношения. Най-близките на починалия се ползват
с право на обезщетение, но това право не
е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително
е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени, съгласно чл.
52 от ЗЗД.
Изключването на ищеца от кръга на правоимащите
обуславя неоснователността на исковата претенция, при което не следва да бъдат
анализирани останалите компоненти – механизъм на ПТП, вина и съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид това, съдът намира исковата претенция за неоснователна и като
такава следва да я отхвърли изцяло до пълния претендиран
размер от 150 000лева.
Неоснователността на главната искова претенция води до неоснователност и на
акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва, считано от 15.12.2016г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК на ищеца не са
дължими претендираните деловодни разноски.
На ответника Гаранционен фонд са дължими деловодни разноски до размер от 300 лева
– възнаграждения на вещи и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, но не и
от разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлОС сумата от 106 лева – възнаграждение на вещо лице по
СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
Р
Е Ш И
ОТХЪВРЛЯ претенцията на М.И.И. с ЕГН ********** ***
срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.С.,*** за заплащане на обезщетение за неимущестевени вреди в размер на 150 000лева
вследствие смъртта на брат му С. И.И. при ПТП
възникнало на 23.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016г.
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.С.,*** сумата в размер на 600 лева -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 106 лева
– изплатено възнаграждение на вещо лице по СМЕ.
Решението
е постановено при участието на трети лица помагачи – В.С.В. и Диана С.В..
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :