Р Е Ш Е Н И Е №35
06.02.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Росен Николов
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №755 по описа
на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.П.Р.,*** против
Решение № 354/27.09.2022г., постановено по а.д. № 413/2022г.
Р. претендира неправилност и незаконосъобразност на
жаленото решение. Според касатора, съдът бил
достигнал до погрешни изводи, тъй като бил пристрастен към ответника и при
непълнота на доказателствата. Обективната истина не била установена, а тази,
отразена в решението не била в синхрон с фактите от реалността.
Грубите нарушения се състояли в това, че съдът в неговия
персонален състав, не следвало да гледа изобщо делото, а трябвало да си даде
отвод, защото процесната заповед била издадена след решение на този съд,
постановено от същия докладчик, което я задължавало да се отведе сама.
На следващо място се претендира, че ответникът не
изпълнил указанията за тълкуване и прилагане на ЗИНЗС, дадени му в Решение №
207/01.06.2022г., въз основа на което била издадена и процесната заповед, като
съдията само на това основание е можела да я отмени. Било налице произнасяне по
двете дела по диаметрално различен начин от един и същи докладчик. Съдът бил
приел, че касаторът следвало да има дадено нарочно
разрешение, за да ползва въпросната карта памет, но това не било така. Тази
карта му била върната от РС София и Р. *** и в ЗОЗТ Кремиковци, но изведнъж
нямало възможност да я ползва в Затвора в град Стара Загора.
Претендира още, че съдът не се бил запознал със служебна
бележка № 2228/29.08.2021г., от която се удостоверявало записа, че Р. не бил
получил МР3. На дата 31.08.2021г. била съставена друга бележка от лицето И П. Иов, заради задържане на личен аудио плейър. Срещу това касаторът бил пуснал редица жалби с довода, че това
устройство не поддържало видеофайлове и не записвало аудио звук, като то му
било предоставен в крайна сметка. Категорично оспорва факта, че бил получавал,
подписвал, виждал констативен протокол от 08.09.2021г., съставен от инсп. М, а съдът приел за даденост това голословно
твърдение.
Р. претендира, че следвало да се установи наличието на
вградена памет в устройството чрез техническа експертиза, каквато не била
назначена, поради което съдът нямал право да приема за даденост каквото и да
било относно техническите параметри на аудио плейъра и да мотивирал решението
си. Никой не установил към датата на обиска дали върху устройството е имало
записана информация или не е имало. Ако не е имало, то единственият начин да се
използва, било чрез карта памет. Съдът обаче дал вяра на неустановени факти,
само защото така пишело в някаква документи /докладни записки/.
Касаторът
претендира, че визираният от съда чл.97 от ЗИНЗС не въвеждал забрана, не бил
императивен. Нито било ясно и позоваването на други законови текстове, тъй като
те касаели внасяне на хранителни продукти и вещи, а не на техника, която се
получавала във вторник или друг ден от работната седмица, докато храните се
получавала след проверка. Заявява категорично, че не бил получавал в затвора в
Стара Загора картата – памет, а е получил в затвора в София и в ЗОЗТ
Кремиковци. РС в София му позволил да я притежава, а този съд решил друго, нищо
което съдът приел за установено, не било установено.
На следващо място Р. коментира
чл.103 от ППЗИНЗС, като сочи, че съгласно него заповед за изземване по чл.122,
ал.25 от ЗИНЗС се издавала само въз основа на протокол за изземване, но такъв
не бил приложен по делото. Съдът обаче не коректно цитирал чл.87, ал.3, изр.
второ от ППЗИЗНС. В заключение претендира, че съдът не се бил произнесъл по
искането на касатора за връщане на информацията,
находяща се върху иззетата карта памет и в частност в папки „документи“ и
„картини“. Иска произнасяне от касационната инстанция. Иска отмяна на решението
№ 354/27.09.2022г., постановено по а.д. № 431/2022г. и да се постанови от тази
инстанция отмяна на заповедта за изземване на картата памет, която да бъде
върната на Р., алтернативно да бъде предадена на неговите близки. В послеслов,
претендира незаконосъобразност на решението и защото не бил спазен чл.111, ал.5
от ЗИНЗС. Макар Р. да не присъствал на откритото с.з.
на 12.09.2022г., това не било пречка съдът да се произнесе с решение, а такова
било взето в закрито с.з. на 27.09.2022г.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован в с.з., се представлява от юрк. С., която оспорва касационната жалба и моли да се
постанови решение, с което да се остави в сила като правилно и законосъобразно
първоинстанционният съдебен акт. Представя писмено становище по жалбата.
Старозагорски административен съд, трети касационен състав намира касационната жалба на Н.Р. за процесуално допустима, като подадени от страна в съдебния спор, против решение, които е неблагоприятно за нея и при спазване на срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество,
Съдът я намира за неоснователна.
Пред първоинстанционният съд като процесна е била
Заповед № Л-2384/01.06.2022г. на началник Затвора в град Стара Загора, с която
е било разпоредено отнемане в полза на фонд „затворно дело“ на микро SD карта памет, марка „Самсунг“, обем 128 GB, иззета с Протокол за
претърсване и изземване № 7669/15.02.2022г. от лишения от свобода Н.П.Р..
Процесната заповед е издадена във връзка с Решение № 207/16.05.2022г.,
постановено по а.д. № 157/2022г. на Административен съд Стара Загора, с което
била отменена като незаконосъобразна предходна заповед на Началник на Затвора в
град Стара Загора, разпореждаща отнемане на същата вещ от л. св. Р. и
преписката била върната за ново произнасяне от съда при съобразяване на
дадените в съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
За да потвърди жалената
заповед № Л-2384/01.06.2022г. първоинстанционният съд приел, че същата била постановена при спазване указанията
на съда по
тълкуване и прилагане на закона /дадени
в предходното отменително съдебно решение/, да бъдат посочени фактически мотиви относно извода,
че micro SD карта-памет, намерена у Р. на 15.02.2022г. била вещ,
чиято държане не било разрешено.
От фактическа
страна, Съдът приел, че при новото разглеждане на преписката административният
орган проверил факта дали иззетата при претърсването вещ била необходима за използването
на разрешената вещ - аудио плеър от вида
МР3, като изложил мотиви в
оспорената заповед, позовавайки се конкретно на посочени в акта писмени доказателства. От
правна страна, Съдът посочил, че съгласно чл.122,
ал.2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не
било разрешено или не било
установено чия собственост са, се изземвали
със заповед на Началника на
затвора и че тази разпоредба съдържала
санкцията на една правна норма,
чиято хипотеза била
разписана в чл.97,
т.1,
вр. с чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, а именно, че лишените от свобода не можели да
внасят и държат при себе си
неразрешени вещи, съотв. можели
да внасят и държат при себе
си разрешените предмети, съгласно утвърден от Министъра
на правосъдието списък. В случай, че не спазели тази забрана или
не била установена собствеността, се прилагала
санкцията, чрез издаване на
заповед от Началника на затвора, като неразрешената
вещ/предмет се изземвали.
Съдът посочил, че редът
за внасяне на вещи бил
разписан в ППЗИНЗС и че по делото били
налични доказателства, че той бил
спазен. Според
първоинстанционният съд, в
чл. 73,
ал.14 и ал. 15 и чл.82 от ППЗИНЗС се установявало, че лишените от свобода получавали
храни и предмети, които имали право
да ползват и държат при себе
си, само по време на
свиждане. Разрешените лични вещи и хранителни
продукти, които можели лишените от свобода да
получават, ползват и държат при себе
си или на
определените за целта места, се
определяли със Заповед на министъра на
правосъдието. Хранителните продукти и други разрешени вещи, които носели посетителите,
подлежали на проверка и се
предавали на лишените от
свобода преди започване на свиждането,
за чието спазване се съставяли
служебни бележки, удостоверяващи контрола и обявяването на принадлежността на вещта /такива били
представени по делото/. Съдът посочил, че след като жалбоподателят не бил обявил внасянето на micro SD карта памет, марка
SAMSUNG, обем 128GB и същата
не била и изрично посочена в утвърдения списък на вещите, чието
държане било разрешено, то следователно
същата се държала от него
без разрешение, което обстоятелство било и правното основание по чл.122,
ал.2 от ЗИНЗС, сочено в оспорената заповед. Съдът, също така посочил, че пред него било установено още и, че иззетата
вещ не била
принадлежност към аудио плеъра, след
като той имал вградена
памет, поради което изземването й не препятствало използването
на разрешена за държане вещ,
която била внесена по установения
ред.
На следващо място, Съдът посочил, че въпросът
за спазване на процесуалния ред по чл.103 от ППЗИНЗС,
а именно заповедта по чл.122 ал.2 от ЗИНЗС да се издавала
само въз основа на протокол
за изземване на парите и вещите,
държането на които не било
разрешено или не било установено чия собственост са, бил обсъден в Решение
№207/16.05.2022г.
по адм.д.№157/22г.
по описа на АС Стара
Загора, като допълнително мотивирал, че било задължително с протокол да се
установи
намирането на вещта, нейното местонахождение, лицето от което се иззмвала, и в същия да били удостоверени извършените действия по нейното
изземване, т.е., това били фактите, въз основа на
които се издавала заповед по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС и те се установявали с протокола за
изземване. Съдът посочил, че такъв протокол
бил
съставен на 15.02.2022г.
от лицата, извършили претърсване на килията, а изрично в чл.87, ал.1 от
ЗИНЗС било разписано, че при извършване
на претърсване и обиск, както и при проверка на
лични вещи, се съставял протокол от служителите,
които извършили посочените действия, като съгласно чл.87, ал.3 от
ППЗИНЗС, намерените при извършване на обиска и претърсването пари и
вещи, чието държане не било разрешено или не било установено чия собственост били, се описвали
в протокола и се изземвали.
Съдът извол извода, че следователно в чл.87,
ал.3 от ППЗИНЗС се визирал протоколът
по чл.87, ал.1 от ППЗИНЗС, който се съставял
за извършените действия по претърсване,
обиск и/или проверка на личните
вещи на лишените
в свобода, като в този протокол намерените
не разрешени вещи се описвали
и изземвали. От представения по делото протокол, съдът установил наличието на реквизит с текст: „При претърсването и обиска намерих следните вещи и предмети“, след който на ред
първи била вписана „микро SD карта SAMSUNG 128 GB“, че протоколът
бил връчен на Р., който вписал възражения, че тези вещи
не били забранени.
Първоинстанционният
съд посочил, че изрично в чл.97 т.1 от ЗИНЗС законодателят
установявал забрана за държането на не
разрешени вещи, а в чл.122 от ЗИНЗС било указано какво можели да
държат лишените от свобода и задържаните
под стража, като това били само онова, което било
посочено в списъка, утвърден от Министъра
на правосъдието. За тази цел, в
ППЗИНЗС било разписано, че вещи и предмети,
включително храни,
се получавали само по време
на свиждане, съответно се предавали
от лишените от свобода на
посетителите по същото време и след проверка, за което се
съставяли удостоверителни служебни бележки, които установявали
и принадлежност на вещта, освен спазване
и на разрешителния режим, като отклоненията от този режим
се санкционирали с изземване в полза на фонд „Затворно
дело“, въз основа на заповед
на Началника на затвора.
Касационната
инстанция намира поверяваното решение за валидно, допустимо и правилно, като по
отношение на него не се установяват обстоятелства, които да обосновават
визираното касационно основание по чл.209, т.3 от АПК – допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Касационната жалба на Р.
е изцяло неоснователна.
Макар касаторът да оспорва фактическите констатации на
първоинстанционният съд, като дори сочи, че е налице непълнота в тази насока,
касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно. Пред първа
инстанция са събрани в пълнота и достатъчност писмени доказателства, чието
приемане от страна на съда не е оспорено от Р., нито от негова страна са
правени някакви доказателствени искания. Съдът по първата инстанция чрез приетите
от него доказателства е установил, че при обиск на килията, обитавана от касатора, служители на затвора в град Стара Загора са
установили, че в ползвания от лишения от свобода плейър, негова собственост, е имало
вкарана micro SD карта
памет SAMSUNG, 128 GB,
съдържаща порнографско съдържание, която вещ не е била из вещите, с които той е
постъпил в затвора в Стара Загора /вж. л. 23 и л.29/ или които в последствие е
било разрешено да внесе /вж. служебни бележки на л. 30-34/, нито тази вещ е включена
в утвърдения от Министъра на правосъдието списък по чл. 122, ал.1 от ЗИНЗС /л.
56-58/. Също не опроверган от касатора е и фактът, че
ползваният от него плейър има самостоятелна вградена памет, а отнетата вещ, карта
памет /съдържаща файлове с порнографско съдържание/ е било възможно да се
ползва като допълнителна опция, т.е., че технологично плейърът може да
функционира и без отнетата вещ /вж. л.28/. Наличието на фактическа обосновка
относно този факт в процесната заповед, която е издадена след отмяна на предходната
такава, а именно в изпълнение на съдебният акт, постановено по а.д. №
157/2022г. и тези факти са били надлежно удостоверени чрез нови писмени
доказателства /докладни записки от инсп. М и инсп. П от 01.06.2022г./, са дали повод при новото
произнасяне първоинстанционният съд да приеме извод за материална
законосъобразност на заповедта за отнемане на коментираната вещ. Касационната
инстанция изцяло споделя правните изводи, изложени в процесното решение, поради
което на осн. чл. 221, ал.2, изр. последно препраща към тях.
Изцяло
правилни и законосъобразни са правните доводи на първоинстанционният съд, че
законът въвежда задължение да се състави протокол за обиск и претърсване
/чл.87, ал.1 от ППЗИНЗС/, който може да инкорпорира и данни за извършени
действия по изземване на неразрешена вещ, ако такава бъде открита, какъвто е и
конкретният случай, стига тя да бъде надлежно описана. Именно такива писмени
данни са налице в преписката и те са послужили на съда да приеме извода си, че
не са били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
жалената от Р. заповед по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС. Още повече се удостоверява, че
жалбоподателят надлежно е запознат със съдържанието на протокола от обиска и
претърсването и дори и написал своите възражения, поради което не е нарушено
правото му на защита в административното производство.
Горното
обосновава, че съдът е постановил своя акт изцяло в съответствие с приложения
материален закон. При произнасянето му не са допуснати и съществени процесуални
нарушения, още по-малко такива, каквито се твърдят в касационната жалба. Не е
налице процесуална забрана, при издаване на нов административен акт, след
отмяна на предходния такъв, спорът относно законосъобразността на новия акт да
се разрешава от същия съдебен състав, разрешил спора относно
законосъобразността на отменения акт. Не е било налице основание по чл.22 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК относно конкретният съдия –
докладчик по а.д. № 413/2022г., което да го задължава да се отведе от
разглеждане на делото.
Не е
допуснато и съществено процесуално нарушение от страна на съда с оглед факта,
че решението не е било произнесено в открито с.з., както
претендира Р.. Макар процесуалният ред за обжалване на заповедта по чл.122,
ал.2 от ЗИНЗС да е този по чл.111 от закона, това производство не е
бързо/незабавно по своя характер и фактът на произнасяне на процесното решение
15 дни след приключване на съдебното дирене и даване ход по същество на спора в
откритото с.з. на 12.09.2022г., не съставлява
основание, което да обоснове извод за допуснато съществено процесуално
нарушение. Безспорен е фактът, че на Р. е надлежно връчен този съдебен акт и
същият напълно свободно е упражнил правото си на жалба против него, резултат от
което е и настоящото касационно дело.
Водим от
горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/27.09.2022г., постановено по а.д. №
413/2022г. постановено по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.